teodoralindemann
156 результатов
695
1
2
∞
– Амара, имаш ли много работа?
Сестра ми току-що се бе появила в библиотеката и бе застанала до бюрото ми. Дългите ѝ тънки пръсти нервно дърпаха и усукваха дръжката на чантата, устните ѝ потръпваха.
– Какво има? Добре ли си? – вдигнала очи от древния ръкопис на лински, който трябваше да преведа, а ...
– Амара, имаш ли много работа?
Сестра ми току-що се бе появила в библиотеката и бе застанала до бюрото ми. Дългите ѝ тънки пръсти нервно дърпаха и усукваха дръжката на чантата, устните ѝ потръпваха.
– Какво има? Добре ли си? – вдигнала очи от древния ръкопис на лински, който трябваше да преведа, а ...
683
1
743
1
866
2
691
1
1
Обземат ме импулси на ревност –
змии отровни, но лесно раними,
пърлят ме сякаш с извечност,
покой – благи нотки недостижими.
Тя се надига като прилив във мен – ...
змии отровни, но лесно раними,
пърлят ме сякаш с извечност,
покой – благи нотки недостижими.
Тя се надига като прилив във мен – ...
257
1
875
1
748
1
2
Душата ми чезне в зов неугасим,
нощта се вплита в дух неназовим,
изгарям в очите ти изпепелена,
догарям - от любов неукротена.
Нощем се сливат мислите в теб, ...
нощта се вплита в дух неназовим,
изгарям в очите ти изпепелена,
догарям - от любов неукротена.
Нощем се сливат мислите в теб, ...
259
610
1
Мисля за теб...
...и ми липсваш,
тичам към теб,
ти ме докосваш...
В целувките нещо, фино като зряла вишна, ...
...и ми липсваш,
тичам към теб,
ти ме докосваш...
В целувките нещо, фино като зряла вишна, ...
543
1
3
> ∞
>
> Още две седмици изминаха откакто бяхме дошли в Планините на Забравата. Гледах да се застоявам колкото се може по-малко в къщата. Римън още го нямаше, а Дотъм и Ливър ми идваха в повече.
>
> Днес се събудих от бесния тропот на проливния летен дъжд и най-накрая взех решението, което трябваше д ...
>
> Още две седмици изминаха откакто бяхме дошли в Планините на Забравата. Гледах да се застоявам колкото се може по-малко в къщата. Римън още го нямаше, а Дотъм и Ливър ми идваха в повече.
>
> Днес се събудих от бесния тропот на проливния летен дъжд и най-накрая взех решението, което трябваше д ...
895
1
643
1
596
1
607
1
446
1
Аз съм (в) МРАК...
„... няколко нощи поред не мога да спя. Страх ме е, че затворя ли очи, ще видя нещо, от което се мъча да избягам. Страхувам се, че тъмнината ще ме погълне. Страхувам се, че ще... ме ограбят/убият/отвлекат/накажат/заплашват/изтезават/изнудват/обиждат... страх ме е, не мога да го на ...
„... няколко нощи поред не мога да спя. Страх ме е, че затворя ли очи, ще видя нещо, от което се мъча да избягам. Страхувам се, че тъмнината ще ме погълне. Страхувам се, че ще... ме ограбят/убият/отвлекат/накажат/заплашват/изтезават/изнудват/обиждат... страх ме е, не мога да го на ...
2167
4
9
Аз съм (в) МРАК...
„... няколко нощи поред не мога да спя. Страх ме е, че затворя ли очи, ще видя нещо, от което се мъча да избягам. Страхувам се, че тъмнината ще ме погълне. Страхувам се, че ще... ме ограбят/убият/отвлекат/накажат/заплашват/изтезават/изнудват/обиждат... страх ме е, не мога да го на ...
„... няколко нощи поред не мога да спя. Страх ме е, че затворя ли очи, ще видя нещо, от което се мъча да избягам. Страхувам се, че тъмнината ще ме погълне. Страхувам се, че ще... ме ограбят/убият/отвлекат/накажат/заплашват/изтезават/изнудват/обиждат... страх ме е, не мога да го на ...
549
3
> ∞
>
>
>
> - Значи всичко е било лъжа! – прокара пръсти през къдриците си Ливър – Лъжа, повтаряна, разпространявана навсякъде с векове, с хилядолетия! ...
>
>
>
> - Значи всичко е било лъжа! – прокара пръсти през къдриците си Ливър – Лъжа, повтаряна, разпространявана навсякъде с векове, с хилядолетия! ...
488
1
445
1
2
> ∞
>
>
>
> Едва когато над мен проблесна светкавица, непоследвана от дъжд, усетих как то ме напуска, как оставам само аз и започнах да осъзнавам какво съм направила. Вдигнах ръце и ги притиснах към лицето си, прехапала устни. Когато се изправих и хукнах без посока нанякъде, от Римън вече нямаше и с ...
>
>
>
> Едва когато над мен проблесна светкавица, непоследвана от дъжд, усетих как то ме напуска, как оставам само аз и започнах да осъзнавам какво съм направила. Вдигнах ръце и ги притиснах към лицето си, прехапала устни. Когато се изправих и хукнах без посока нанякъде, от Римън вече нямаше и с ...
436
1
> ∞
>
>
>
> Почувствах как бавно, постепенно се събуждам и клепачите ми се вдигат. Стаята бе обляна в млечна, перлена светлина, прозореца над мен показваше сребърно-стоманен правоъгълник небе. Обърнах се по гръб и се протегнах, докато почувствах как костите ми изпукват. Опипом намерих телефона си и ...
>
>
>
> Почувствах как бавно, постепенно се събуждам и клепачите ми се вдигат. Стаята бе обляна в млечна, перлена светлина, прозореца над мен показваше сребърно-стоманен правоъгълник небе. Обърнах се по гръб и се протегнах, докато почувствах как костите ми изпукват. Опипом намерих телефона си и ...
564
1
> ∞
>
>
>
> -Заповядай – мама сложи пред мен пълна чиния руло „Стефани” с картофено пюре и седна, като сгъваше салфетката. ...
>
>
>
> -Заповядай – мама сложи пред мен пълна чиния руло „Стефани” с картофено пюре и седна, като сгъваше салфетката. ...
663
1
Хайде – разкъсай оковите,
забий нокти в основите
на това безумие – диво, спонтанно, нечовешко,
увий страха във златна решетка.
Хайде – изкрещи в мрака нечие име, ...
забий нокти в основите
на това безумие – диво, спонтанно, нечовешко,
увий страха във златна решетка.
Хайде – изкрещи в мрака нечие име, ...
543
1
2
425
1
493
Седя пред блесналия студен екран и се мъча да измисля поредния привличащ вниманието опит за оригиналност...
Небето е обагрено в млечно синьо-оранжево, хоризонтът е поръбен с розово-златист кант, а в стаята пролазва есенният здрач, който бавно се превръща в плътен, черен воал върху тишината. Голите к ...
Небето е обагрено в млечно синьо-оранжево, хоризонтът е поръбен с розово-златист кант, а в стаята пролазва есенният здрач, който бавно се превръща в плътен, черен воал върху тишината. Голите к ...
592
533
1
2
Като пенливо вино
къдриците ми да са по теб,
като отровно биле –
устни сладки като мед,
изливай ме през пръсти – ...
къдриците ми да са по теб,
като отровно биле –
устни сладки като мед,
изливай ме през пръсти – ...
362
4
Като безбрежна нощ в косите понесена,
като пенлив ручей в мъглата пренесена,
чакам блестяща твоя взор кристален и блед,
усмихвам се срещу мечта, обгърната с лед.
Да заспивам в очите ти, устните ти хищно да поглъщам, ...
като пенлив ручей в мъглата пренесена,
чакам блестяща твоя взор кристален и блед,
усмихвам се срещу мечта, обгърната с лед.
Да заспивам в очите ти, устните ти хищно да поглъщам, ...
1417
2
4
∞
> ∞
>
> Бях сигурна, че Ливър никога повече няма да ми се обади след глупашкото ми държание пред вкъщи.
> ...
> ∞
>
> Бях сигурна, че Ливър никога повече няма да ми се обади след глупашкото ми държание пред вкъщи.
> ...
503
1
∞∞
> ∞
>
> Очевидно никой от нас не беше успял да се наспи нормално. Дотъм имаше бледия, подпухнал вид, който надзърна и към мен в огледалото тази сутрин, Римън едва потискаше прозявките си, а аз не знаех къде се намирам.
> ...
> ∞
>
> Очевидно никой от нас не беше успял да се наспи нормално. Дотъм имаше бледия, подпухнал вид, който надзърна и към мен в огледалото тази сутрин, Римън едва потискаше прозявките си, а аз не знаех къде се намирам.
> ...
460
1
> ∞
>
>
>
> -Ти се шегуваш! Как е възможно? – възкликнах изумена – Не може, няма начин! ...
>
>
>
> -Ти се шегуваш! Как е възможно? – възкликнах изумена – Не може, няма начин! ...
476
1
> ∞
>
>
>
> Събуди ме някакво неприятно ръмжене, дразнещо като прашинка в окото, глупаво като муха в стъклен буркан. Преобърнах се в леглото и сънено надигнах глава. Ръмженето не преставаше, даже странно се усилваше и изведнъж ми стана ясно какво се случва. Телефонът ми, оставен на вибрация и пъхнат ...
>
>
>
> Събуди ме някакво неприятно ръмжене, дразнещо като прашинка в окото, глупаво като муха в стъклен буркан. Преобърнах се в леглото и сънено надигнах глава. Ръмженето не преставаше, даже странно се усилваше и изведнъж ми стана ясно какво се случва. Телефонът ми, оставен на вибрация и пъхнат ...
595
1
2
∞
-Искаш ли да дойдеш с нас довечера?
Вдигнах очи към Дотъм и за момент се замислих. Вече една седмица не бях виждала Римън и бях почти откачила. В събота си бяхме уговорили среща в дома му и този път Дотъм щеше да дойде с нас. Но беше едва сряда и започвах да превъртам.
-С вас? – избърборих идиотск ...
-Искаш ли да дойдеш с нас довечера?
Вдигнах очи към Дотъм и за момент се замислих. Вече една седмица не бях виждала Римън и бях почти откачила. В събота си бяхме уговорили среща в дома му и този път Дотъм щеше да дойде с нас. Но беше едва сряда и започвах да превъртам.
-С вас? – избърборих идиотск ...
481
1
> ∞
>
>
>
> Часовникът показваше един без пет, когато прекрачих прага и попаднах право на майка си. Тя стоеше в края на коридора, кръстосала ръце на гърдите си и се взираше в мен. Стори ми се, че за пръв път ме вижда ясно. ...
>
>
>
> Часовникът показваше един без пет, когато прекрачих прага и попаднах право на майка си. Тя стоеше в края на коридора, кръстосала ръце на гърдите си и се взираше в мен. Стори ми се, че за пръв път ме вижда ясно. ...
479
1
> ∞
>
>
>
> Едва когато останах сама, осъзнах, че аргументите, които сме привеждали с мама в ресторанта са напълно несъстоятелни. ...
>
>
>
> Едва когато останах сама, осъзнах, че аргументите, които сме привеждали с мама в ресторанта са напълно несъстоятелни. ...
517
1
> ∞
>
>
>
> Още щом усетих у нея отговор на чувствата си, разбрах, че започвам да я обичам безсмъртно и дълбоко, че я искам само за себе си и че всичко, което ми се случи оттук нататък, ще е свързано с нея и ще се дължи на нея. ...
>
>
>
> Още щом усетих у нея отговор на чувствата си, разбрах, че започвам да я обичам безсмъртно и дълбоко, че я искам само за себе си и че всичко, което ми се случи оттук нататък, ще е свързано с нея и ще се дължи на нея. ...
491
2
Блестиш като капка диамант във снега,
като буйна приливна вълна,
отнасяш след себе си и мене и тебе,
разбиваш мечтите - от спомен запленени.
Пробягах пясъчния бряг, ...
като буйна приливна вълна,
отнасяш след себе си и мене и тебе,
разбиваш мечтите - от спомен запленени.
Пробягах пясъчния бряг, ...
286
1
2
> ∞
>
>
>
> Досега дори не я бях поглеждал истински. Виждах в нея поредното момиче, което вече не беше дете, но още не бе и жена. Тя беше просто дъщерята на моя приятелка, едно симпатично, жизнено същество с детско, почти невинно лице. Двайсет години по-малка от мен, тя не можеше да се превърне в лю ...
>
>
>
> Досега дори не я бях поглеждал истински. Виждах в нея поредното момиче, което вече не беше дете, но още не бе и жена. Тя беше просто дъщерята на моя приятелка, едно симпатично, жизнено същество с детско, почти невинно лице. Двайсет години по-малка от мен, тя не можеше да се превърне в лю ...
457
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
