thedac
873 результатов
България крадат я всеки ден усмихнати красиво политици.
Държавата е старец разорен. Животът му е шепичка жълтици.
Парите са царете на деня, които подчиняват и раняват.
Мечтите са захвърлени в калта, в която състарени побеляват.
Продават се телата през нощта. Момичета красиви се продават. ...
  208 
България полека си отива – припаднала след сметките за ток.
В България, достойна и красива, животът ни изпаднал е в амок.
Каквото и да кажем, ще е малко. Порутена е нашата съдба.
Животът се търкаля адски жалко и диша по пътеката едва.
Животът е мизерия креслива, която те очаква на гише. ...
  247 
Ако утре не спре да боли,
ще разбия вратите на рая.
Ще се срина в море от сълзи
и ще стана дете на безкрая.
Ако утре ми кажеш „Ела!“ ...
  209 
Ние бяхме случайно избрани
в неслучайна човешка игра –
аз и ти на лазурен „Титаник“,
устремен към щастлива съдба.
Ние бяхме любовния тътен ...
  222 
Ти чувствал ли си болката, която
сърцето на парчета го разбива?
Ти търсил ли си мидичка ръбата
на пясъка с любимата красива?
Ти тича ли след детското хвърчило, ...
  288 
> Моят град не е Рим и Виена,
> нито Лондон, Париж и Москва.
> Той е мъничка светла вселена,
> със сърце на туптяща вълна.
> Невена Елисеева („Моят град“) ...
  279 
Понякога съм скромна тишина,
а някога съм буря неусетна.
Обичам всяка болка да творя,
която в мен изригва като Етна.
Понякога самотно се руша, ...
  235 
Под луната морето ли спи
и играе ли вечер на дама?
Не Бургас е измислен – а ти...
Пак вълните ли пеят за двама?
На брега се целуват души ...
  228 
Дамата в бяло пак е засмяна.
Стъпва на пръсти. Целува ме.
Свири на старото прашно пиано.
Сякаш в безвремие плуваме.
Дамата в бяло май е пияна. ...
  209 
> Морето се боричка като коте
>
> със слънцето, попило във вълните.
>
> Как искам с този ритъм доживотен ...
  876 
> Не е измислица морето
>
> и щастието съществува!
>
> ...
  266 
Тя се храни от хорското браво
и на приказни сцени излиза.
Тя живее за почест и слава
и е майка на рота капризи.
Тя не пуши цигари. Не пие. ...
  232 
Живеем просто и това е мило, благо и чудесно.
Живеем, раждаме деца, които пеят детски песни.
Любов раздаваме безкрай и в бели църкви се венчаем.
Летим с живота – земен рай, и за усмивките мечтаем.
Мъжът мечтае за жена, за дом и весели дечица. ...
  213 
Лудостта се търкаля, търкаля
в изгорялата плоскост на черепа,
без да знае какво ще завари
в епохалните болки на белега.
Лудостта е „нормалното ново“ – ...
  306 
> „Когато си на дъното на пъкъла,
> когато си най-тъжен, най-злочест,
> от парещите въглени на мъката
> си направи сам стълба и излез.“
> ...
  616 
Когато някога смъртта отново някой горе вземе,
се ражда бебе на света и грее в благото ни време.
Детето спи и топла гръд велики сили му дарява,
а някой тича сам, без път, сломен от болката кора̀ва.
Когато падне вечерта и плаче младата вдовица – ...
  226 
Горе ръчички, дечица!
Нека сега ги свалим!
Кой ще напише шестица?
Нека с усмивки летим!
Вие сте умни и смели, ...
  234 
Да му звънна ли утре? Не знам.
Той е толкова тъжен, ядосан.
Обладан от десетки въпроси,
ще остане в душата си сам.
Ако звънна, дали ще мълчи? ...
  221 
Тръгна си – даже и дума не каза.
Тръгна си бързо от нашия дом.
Ти ме остави на пода да лазя.
Ти нарисува тъгата за фон.
Ти ме забрави за няколко нощи. ...
  238 
Болест тежка ме срази
и дори не се усетих
как ме хвана тя в зори
и пречупи ми късмета.
Болест тялото сломи, ...
  226 
Бебе пее, повито в кошарата,
а врабченце танцува в тревата.
Някой свири красиво на гарата
на китара балада позната.
Аромат на кафе и обичане ...
  208 
Есента тъгуваше за лятото
Пролетта тъгуваше за зимата.
Ние с теб сме двама непознати.
Ние с теб сме мъката на римата.
Ние с теб сме двама влюбени. ...
  236 
Търкалям се по равните полета и искам да обичам някой аз.
Познаваш ме? Димитър съм. Поетът. Навярно ме позна от „Моят глас“.
Портрета на живота го рисувах с любимите другари по перо.
Красивите ни рими ги сънувам и често ги изливам из ведро.
Писмата си изпращам към безкрая и моля се за тъжния ни свят. ...
  194 
Той не бе глупав, благодарение на което осъзнаваше и разбираше чудесно до дълбините на изтерзаното си от множество връхлетели го проблеми същество, че политиката на държавата, в която живее, никога няма да се промени. От време на време го обливаше като топъл душ някой рехав слънчев лъч надежда, че к ...
  377 
София беше красива и млада.
София – силна – с любов ни прие.
Беше тя вечна и блага балада.
Вчера животът ми стана дете.
София смела прие ме в Обеля, ...
  240 
Ако зная, че утре самѝн ще остана
и душата ще скита по сивите друми,
ще обикна света и ще хвана Балкана,
ще засвиря словесно на фините струни.
Ще залюбя жена и дори да изгарям, ...
  220 
Аз не зная къде се намирам.
Този свят се е смахнал отдавна.
Този свят изведнъж колабира
и облече тъгата си бавно.
Този свят е мелодия стара ...
  433 
Дали ще се пропия от тъга,
или ще се разбия от неволи?
Останах сам-самичък на света,
разкъсан от нелепите си роли.
Останах сам-самичък и боли. ...
  599  10 
Във пространството се вихря и изчезвам – римен мъж.
Ако болката ми стихне, ще отлитна изведнъж.
Трупам тежки мелодрами и изливам ги във стих.
Мисля колко груби рани и измами аз простих.
Колко млади дами гоних по различни градове ...
  419 
На ръба на самотата пея с думи и творя.
Грея благо в тишината и с мълчание крещя.
Млад поет, за обществото лея своите слова
и се боря за доброто, за което ще летя.
От обичане се трогвам и обичам да мълча. ...
  218 
Утре сутрин ще запраша към далечните земи.
Няма вече да се плаша, щом душата ми кърви.
Който иска да остане, ще остане тихо с мен.
Помня всяка малка рана, но съм вече променен.
Ще простя на самотата, ако има за какво. ...
  335 
Аз се казвам Димитър – поет, и блуждая в безкрая на времето.
Аз в живота си нямам късмет и проблемите стрелят ме в темето.
Бях наивно и тихо дете. Бях небе над бургаските солници.
Бях обично от всеки момче, но израснах самичък по болници.
Не успявах да дишам от страх. Той, животът, по пътя минаваше. ...
  339  11 
Вчера пих алкохол до забрава
и те давих в поредния стих,
но тъгата така не минава,
а напомня с коя те смених.
Ти си тръгна и всичко се срути. ...
  188 
Скъпи братя и скъпи сестри, днес светът се е скапал тотално!
Ако съвест у нас не крещи, значи чезнем в безкрая брутално!
Аз не зная какво е това. Вън народът е смазан от болка...
Как ще минем през тази тъга? Ще успея да дишам, но колко?
Няма вече надежда добра... Добрината е сляпа и куца... ...
  226 
Какво се случи, скъпи мои братя и скъпи мои български сестри?
Ще мога ли любов да ви изпратя, когато вас сърцето ви боли?
Понякога това не се издържа. Ударил ни е някой силен ток.
Надеждата ни мила се изпържи и сякаш, че за нас отсъства Бог.
Ограбени, разбити и сломени, останали без пукната пара̀, ...
  202 
Всяка вечер с надежда се друсам и мечтая за дните добри,
разорен от беди и покруса! Като факла съдбата гори!
Гръм разбива земята и стенат обладани от ужас души!
Щом децата умират без време, е нищожен животът, нали?
Не успяхме добре да живеем и проспахме красивия ден! ...
  202 
Да го кажем направо така – тя, войната, дечица погуби!
За децата не ще ви простя! Вие всички, изглежда, сте луди!
Колко майки ридаят сега над телата на свои момчета!
Тази вечер не мога да спя! Разрушихте добрата планета!
Тази вечер стотици жени ще оплачат стотици съпрузи! ...
  256 
Какво се случи, скъпи мои братя и скъпи мои български сестри?
Ще мога ли любов да ви изпратя, когато вас сърцето ви боли?
Понякога това не се издържа. Ударил ни е някой силен ток.
Надеждата ни мила се изпържи и сякаш, че за нас отсъства Бог.
Ограбени, разбити и сломени, останали без пукната пара̀, ...
  207 
Тихо чакам красивата пролет и сълзи от очите ми капят.
Аз за край на войната се моля! Вън животът – снежинка – се стапя.
Аз смъртта я познавам отдавна! Тя не ражда щастливи дечица!
Тя, смъртта, не изглежда забавно! Днес е майка на млади войници.
Тази майка е луда, свирепа! Тя жадува кръвта да царува! ...
  827 
Цяла вечер от ужас крещя! Днес народът навън се избива!
Доживях да творя във война и душата от страх да се срива!
Не разбирам какво е това – разорена до болка планета!
Ако следва тъга след тъга, да поканим на гости комета!
Цяла вечер не мога да спя! Как да вярвам какво се получи! ...
  288 
Предложения
: ??:??