Обичам те! Отново и отново...
Поливаш ли цветята, за да не умрат!
Така и мен, със водопадно слово
ме напоявай всеки ден. И ще цъфтя.
Прегръщай ме! Отново и отново! ...
Присъни ми се, че горя на клада,
душата в изнемога е от студ,
а мислите ми хаотично бягат,
но пламъци надяват им хамут
и водят ги по огнената естакада; ...
Мога лесно да опиша любовта,
но не и теб, но не и теб...
Понякога душата ти е болна,
толкова, че няма сили даже да умре;
светът е свъсен доктор, недоволен, ...
Не мога да горя наполовина,
ни в чуждата жарава да дотлявам,
докрай изгарям, феникс, възроди ме;
нуждаеш ли се от любов такава -
бездънна и без мяра, и без дрехи, ...
Не питай дали те обичам, не питай!
Нима аз самата разбирам защо,
когато си близо, духът ми политва,
когато те няма, съм сухо листо.
Не зная защо те обичам, не зная! ...
Обичам гостите. И обичай си имам -
посрещам всеки странник със добро,
душата си с червен килим застилам,
не ми се свидят - ни храна, ни облекло.
С усмивки колкото ти трябват и отгоре ...
Бездънното, вечно око на небето
е вперило поглед във хората-мравки.
Роди се човекът, старее и ето,
на гроба му никнат сълзи-незабравки.
************* ...
Тъй силно искам днес да завали
и да си сложа роклята на цветни жабки;
дали небето есенно ще се смили?
Жадувам леките му, благодатни капки -
валсува ми се - може би дори е смешно, ...
"... ты на суше, я на море, мы не встретимся никак"
Срещнах те... и небето порозовя.
Ей тъй, от само себе си сякаш
превърна бездънната синя боя
в бонбонено-перлена сладост. ...
Усещам тишината как ме гледа,
затворена в сърцеподобен глетчер,
напомня ми онази сянка бледа
на хищник, предугаждащ сита вечер.
Дисекция на мъртви думи правя, ...
Изплува изгревът - платна на кораб,
обвили хоризонта в бял саван;
тъче Съдбата - с пръстите на хора,
килима Вечност на вселенски стан...
***************** ...
... за начина, по който ще ме любиш!
Гали ме с поглед; казвам се Желание.
Косите се вълнуват - нежна пяна,
кораловото им отпий ухание
и мислено се потопи. Да, плитко няма. ...
Сигурно имаме сто самоти,
само че някъде чакаш ме ти,
чакам те в осмия цвят на съня,
слагащ начало на нова дъга.
Хващаш ме, хващам те, пак сме деца, ...
На фона на залязващото слънце
рисувам знойно лято... и сърца.
Дано да виждаш скритото послание
в боите на паното ми... И любовта.
Но не онази, пятата с китарите ...
Ако без време звездите се втечнят
и се простят с безценния си блясък,
света пробродил, с капчиците Млечен път
върни се. И след края ще те чакам.
Ако морето свие свойте брегове ...
Мълчи ми се... А трябва да говоря!
Оставя ли копнежа да заспи
в прегръдката на есенна умора,
ще плъзнат куп съмнения, вини,
че нещо не направих както трябва. ...
Провинциален град и робски нрави,
криворазбран патриархално-смазващ бит,
тук даже времето нарочно бави
вървеж. А хората - с души, вградени в зид.
От колорита му какво да взема точно? ...
Непохватна с думите съм, и тежкоезична,
не ми прилича никак да се състезавам
със поетесите. Измъчени и недоносени
слова все още сричам - сякаш оправдавам
препълнилото целия ми свят обичане. ...
Денят ми започва със чаша кафе
и слънчево цвете в косите.
Добре де, послъгах, най-първо със теб
са всичките мисли пропити.
Какво следва после? А, да, гардероб, ...
Не ти ли шепнеше, кажи, земята
на всяко място, през което минеш,
каква съм аз - фатална непозната,
която себе си не разгада с години...
Не ти ли каза камъкът, че като него ...
Вземи нощта ми, давам ти я цялата,
със сънищата ми, магично-нереални,
в които ме обичаш. И накарай тялото
да ти разкрие дълго пазените тайни.
Ако решиш, че туй е недостатъчно, ...
Дааа, ангелите на мъжа са слаби!
Жената? Тя родена е съблазън!
Невинната кокетка с шепи граби
от мъжките желания... и разум!
Коси, немирни слънчеви спирали, ...
Когато залезът престане да е пурпур
и се превърне в идилично съмване,
когато утринта поглеждаш с укор,
че имала е наглостта да се завърне...
Когато във главата ти цари безмислие, ...
С какво измерват "единица време"?
Не знам за всички споделени дни
каква отплата да ти дам. Приемам
мерило на живота ми да бъдеш ти!
Защо ми е небе, сребристосиньо - ...
Може ли светът да се огледа цял
в една прозрачна, идеална капка,
останала върху перваза чист
след летния, уханен дъжд?
Нима поглеждайки я изведнъж - ...
Стопи се - като бледа лунна сянка
от светлолико юлско зарево
нощта. С величествената осанка
на благородник с висше потекло
денят пристъпи - по-красив и весел. ...
Небето си има лазурен воал,
отива му синьо, не мислиш ли?
Но виж този облак - изглежда е цял,
обаче синтез е от капчици "Липсваш ми".
Полята си шепнат с ветреца-щурец ...
Не ми се лети на орлови криле,
нито в тежки води ми се плува!
Сърцето да бие до твойто сърце,
това е, което си струва!
Години дълги облачната нестинарка бях ...
Мамка му! Животът е такъв живот,
че няма как на лист да го опишеш!
В калта му валяш се, същински скот,
а във врата проблемите ти дишат.
Денят започва - майсторът на торти, ...
Тая моя душа, отчужди се от мене!
Като блудница тръгна да дири подслон,
с изпочупени нокти, издрани колèне,
спирала размазана, лъскав блузон.
Спря, дето сбират се всички посоки ...
Една земя е, а побира всички,
добри и лоши, старци и деца,
животни, птици, риби и пчелички,
цветята, спомените, песента.
Една усмивка може да изкупи ...
Най-сладки устните ти са на зазоряване,
като гарафа, пълна с плодов еликсир,
по-пивки са от отлежало, плътно вино,
по-неизследими и от необятна морска шир.
Най-топли са очите ти по пладне, когато ...
Десет стъпки делят ме от тебе!
Ако заедно двамата тръгнем -
аз насреща ти, ти срещу мене,
дваж по-рано ще се прегърнем.
Първа стъпка - с мехлема за рани, ...
Това е! Не мога повече така!
Дошло е време да се разделим!
Ела, сбогувай се със мен. Сега!
Но първо нека малко помълчим...
И да си спомним колко точно взе ми ...
