Колко е трудно да кажеш "Прости"?
Дори без вина. Да смириш гордостта си.
Грозен облак навъсено-тежко мълчи,
с мълнии в очи укорява, после гнева си
излива, когато съвсем не очакваш. ...
Мислите ми, като пакостливи котенца,
разплитат кълбенца с желания тайни.
Няма сън. Пак под тънката нощничка
пъхвам ръката си. Влага издайна
и трескави пръсти, които я пият, ...
Не искай краката ми, тях са ги имали много!
Нито са тера инкогнита, ни бряг каменист.
Когато утъпкани вече пътеки преброждаш,
не си откривател, а чисто и просто турист.
Не искай душата ми, кой ли не я е разголвал! ...
В една безслънчева страна,
с безводни извори сред пущинаци,
безгласни птици в безгора,
безтревна шир, катранни свлачища
подобно скот, живееше доволно сит народ. ...
Поредност в годините. Колкото-толкова.
Някакви смешни и прости числа.
Така е прието – броим ги отдавна,
годината Еди коя след Христа.
Нека честити са! Колкото-толкова. ...
Прилича му на облак прахоляк
да пробва да потули слънцето,
но ще постигне краткотраен мрак.
Светлик не съм видяла да се гърчи
в безсилие и гняв - да надделее, ...
Кой създаде толкова крехък света?
Без надежда - да се разпада
на ударни дози недостиг на кръв,
на огнища от гняв и омраза,
на стъклена вата в безцветни очи, ...
Топла вечер с вкус на прасковени устни
пулсира върху бялата ми шия.
В такава нощ задръжките разпускам.
Кутията с желания е пълна; изпразни я!
Дами канят - да превземем дансинга, ...
Няма значение ден ли е, нощ ли е.
На сова съм се обърнала.
Как да спя?! Уж познавам те още
откакто земята не беше окръглена,
а плоска и надупчена като сирене. ...
Задъхва се нощта от неизреченост.
Да знаеш само как ми се говори...
От думи мога да извая вечност,
каквато пожелая. Дори да я повторя.
Но няма време. Времето е консуматор ...
Заесени... Днес нямам никакви планове
(като цяло). Довечера само да пална камината.
Чувствам се леко пастелно. Живият пламък
поразглезва душевния климат.
Безцелно вървя и подритвам си жълъди, ...
Каква е тази безпрецедентна категоричност!
Та аз - която съм вятърничава и в петите
и задълго не мога и себе си да обичам,
нито знам след минута ще пея ли или "ритам",
дето по детски вниманието си не задържам ...
Момче,
не може някой току тъй да вдигне храм,
дори да има нужните материали
и във ума си изградена визия, и плам -
ако сърце отдадено не притежава! ...
"Вторник е добрият ден, в който идваш ти..."
Отива ми да те сънувам. Точно теб!
На нощите ми някак си прилягаш.
Върху онази необятна сънна степ
когато трескавата ми душа поляга, ...
В общи линии - никаква мистерия,
писмо от обаятелен, добър познат.
Дори не знам защо така треперя,
нима отварям неизследван свят?!
Е, май съвсем наред изглежда си! ...
Морето днес е толкова любвеобилно!
Дали защото сребърни реки
блещучици от нежни ноти вливат,
брегът се къпе в пеещи вълни.
Една през друга плъзват се навътре, ...
Животът ми е дълъг въжен мост
високо над реката Притежания,
разклащан от двуноги изпитания,
от изкушения, заблуди, злост;
а парапетът е поредица въпроси, ...
Този нов тоалет е ушит от специални шивачи
и платът е особен - тъкан по поръчка за мен
от изнищени облаци и разпрèдени свлачища,
с гръмотевичночерен, необвързващ, десен.
Този нов тоалет не върви да се носи без брошка ...
Светът, Приятелю, със сурогати пълен е.
Но пълноценно няма кой да замени
Единствения, който като нежна мълния
докосва ме отвън, ала отвътре ме гори
и ултразвуковонедоловимата промяна ...
Това е, сине, майчина заръка
(от "вряла" и препатила жена)...
Дори сега да нямаш мъки,
дори животът ти да е една игра,
ще дойде време да се бориш с него, ...
Това е просто време, нищо повече!
Накъсани хартийки в безтегловност.
Стрелки, отмерващи възможности.
Нанизване на сън - мечти - тревоги.
Прескок от "знаех го" в "забравих". ...
Ще те обичам с всичките си утрини,
че любовта е повече от изгрев;
когато заревото пурпурно
от изток плътната тъма прониже,
една хвалебствена извира песен: ...
Убедила съм се, можеш без усилие
да накараш този свят да "замълчи",
сякаш в него сме единствените живи,
пренастройващи земята на свои честоти.
Естествено, че знам и с колко ловкост, ...
Тази вечер искам просто да се сгуша в теб...
Не ми е нужно нищо друго, за да се опия!
Изискан избор - свещи, фрезии, Шердоне,
но, Романтико, витае друга в стаята магия:
на постоянството, с което трептящата вода ...
Подмамват ме скрили се листчета
от подострило мòливи лято
(явно юлския полъх съм вдишала
или празно не трая в нещата) -
да довърша во кратце едно изречение ...
(Не)обичайно слънцето не е сферично.
А и сребрее някак. На дървесен фон.
Определено всичко видимо различно е,
щом слънцето приеме формата на ромб.
Прекапа заранта на едри капки; ...
Влече ме силно - да се съблека
до безобразно прямо гологърдие,
да вдигна ярки пориви-платна
и да отплавам на разсъмване
към място, на което нямат власт ...
Обещавам, няма никога да те предам!
От теб зависи ми животът даже!
Той беше, знаеш, като гръб издран,
на който и да се опреш не можеш!
Бе също присадена на дърво сълза - ...
С присъствието си разглезваш дните ми,
превръщаш ме във кадифяна нежност!
Преливам в цветовете, до един наситени,
на цялата си луднала по теб копнежност!
Обичам безконечните ни "помниш ли", ...
Луната разсипа целувки по кожата бледа
на спяща в блажено спокойствие млада жена.
Дали ги усети? Жената за миг потрепера,
въздъхна; и всички целувки в усмивка събра.
И точно тогава луната така се премести, ...
