yotovava
2 503 результатов
811
Сънуваш ли врабчетата от парка,
които нейде тъй се изпокриха,
че раззеленилата пред входа арка
бленува вече стъпчиците тихи?
Без чик-чирик и веселата глъчка ...
които нейде тъй се изпокриха,
че раззеленилата пред входа арка
бленува вече стъпчиците тихи?
Без чик-чирик и веселата глъчка ...
453
4
Копаех си кротко лехичката
през неделната пролетна утрин.
Край мен ромолеше рекичката
и във клоните кос се притули.
И, както попържах Всевишния, ...
през неделната пролетна утрин.
Край мен ромолеше рекичката
и във клоните кос се притули.
И, както попържах Всевишния, ...
507
6
Тя седеше на хълма и сплиташе бавно косите си.
Ято облаци – сякаш досадни оси – се присламчи.
Закръжа, забръмча, край страните нахално се сипна
и започна да жили със тънки остри светкавици
ръцете ù бели, раменете, заоблили билото. ...
Ято облаци – сякаш досадни оси – се присламчи.
Закръжа, забръмча, край страните нахално се сипна
и започна да жили със тънки остри светкавици
ръцете ù бели, раменете, заоблили билото. ...
604
10
1067
3
1032
3
Четвъртък. Утрото прикляка
в облак над разсънената кръчма.
Раздърпан и невчесан старец
кастрон с шкембе чорба поръчва.
Подлютва – и пипер, и чесън ...
в облак над разсънената кръчма.
Раздърпан и невчесан старец
кастрон с шкембе чорба поръчва.
Подлютва – и пипер, и чесън ...
880
5
– Ела – крещяха сойките – ела!
Ще връхлети дъждът след две минути.
Да има шанс очите му подути
да видиш как раздират се от плач.
Да гледаш ризката му как се стапя ...
Ще връхлети дъждът след две минути.
Да има шанс очите му подути
да видиш как раздират се от плач.
Да гледаш ризката му как се стапя ...
447
3
Ако крясък на птица е утрото,
то какво е небето без болка?
В тишината до комина порутен
заблестяло парчето осколка
само знак за отминала буря е, ...
то какво е небето без болка?
В тишината до комина порутен
заблестяло парчето осколка
само знак за отминала буря е, ...
583
2
Жената след любов е най-красива,
а въздухът е оглушал от нежност.
На дъжд ухае младата коприва,
на млечна царевица. Своя жезъл
властелинът на страстта прибрал е ...
а въздухът е оглушал от нежност.
На дъжд ухае младата коприва,
на млечна царевица. Своя жезъл
властелинът на страстта прибрал е ...
488
7
Дай ми няколко съвета,
Господи, та да не питам
всеки път, когато светне
слънчогледовата пита.
Сутрин – рано изкласила – ...
Господи, та да не питам
всеки път, когато светне
слънчогледовата пита.
Сутрин – рано изкласила – ...
482
6
Без огради къщите са по-различни –
по-весели и шарени, по-мъдри.
И напролет върху жълтите кирпичи
асмите ще разпуснат топли къдри.
Ако щъркелът се сбърка да намине ...
по-весели и шарени, по-мъдри.
И напролет върху жълтите кирпичи
асмите ще разпуснат топли къдри.
Ако щъркелът се сбърка да намине ...
508
4
Икона е прозорецът, на който
една мадона вчера се облегна,
а залезът с окото на художник
и с обектив на фотограф притегли.
Божествена ли бе искрата къса, ...
една мадона вчера се облегна,
а залезът с окото на художник
и с обектив на фотограф притегли.
Божествена ли бе искрата къса, ...
425
1
Като отмина прашната канавка,
накриви катунът мръсен врат.
Едно дете с очи на незабравка
се загърли със атлазен шал,
носленцето си скри, прехапа устни. ...
накриви катунът мръсен врат.
Едно дете с очи на незабравка
се загърли със атлазен шал,
носленцето си скри, прехапа устни. ...
513
4
Аз не исках горчивия залък за мен,
ала някой все пак го получи.
И злочестник несретен – без път и без ден –
заскимтя като вързано куче.
И за друг не поревнах от този комат ...
ала някой все пак го получи.
И злочестник несретен – без път и без ден –
заскимтя като вързано куче.
И за друг не поревнах от този комат ...
524
6
С прашинки от покълващото утро –
като трохи по утринна трапеза –
стремглаво над площада се разпука
изгревът и във домовете влезе.
Хилядоръката му благодатност ...
като трохи по утринна трапеза –
стремглаво над площада се разпука
изгревът и във домовете влезе.
Хилядоръката му благодатност ...
656
3
Когато мама беше млада,
(пък все такава аз я помнех)
отивах с нея до чешмата
да пълним шарените стомни.
Дъхтеше люляково мракът, ...
(пък все такава аз я помнех)
отивах с нея до чешмата
да пълним шарените стомни.
Дъхтеше люляково мракът, ...
515
1
5
Кроячът на усмивки беше побелял,
преди за своята да е сколасал.
След ножицата с връхче изтъпяло
остана само кривата гримаса,
с която всеки понеделник сутрин ...
преди за своята да е сколасал.
След ножицата с връхче изтъпяло
остана само кривата гримаса,
с която всеки понеделник сутрин ...
696
11
Тъй лесно беше в дни на тържество
с приятели да споделя трапеза.
Пчелици нежни и във звезден рой
с масло и мед край мен замезваха.
А бяха светли, чудни часове ...
с приятели да споделя трапеза.
Пчелици нежни и във звезден рой
с масло и мед край мен замезваха.
А бяха светли, чудни часове ...
575
4
Монетите, с които да платиш
службата последна на лодкаря,
блестят върху склопените очи.
Не потрепват и не проговарят.
Това е то... Такава е смъртта. ...
службата последна на лодкаря,
блестят върху склопените очи.
Не потрепват и не проговарят.
Това е то... Такава е смъртта. ...
562
5
1183
10
1090
2
Без драматизъм повече и рими,
от които капе мрак по пръстите.
Я, навън каква е бяла зимата –
и дантелена, и непокръстена.
Стига сте ми мрънкали разплакани ...
от които капе мрак по пръстите.
Я, навън каква е бяла зимата –
и дантелена, и непокръстена.
Стига сте ми мрънкали разплакани ...
1521
8
Ухае на изгладено пране,
на топла кифла с мармалад и мляко.
В такава сутрин да си дим поне,
надникнал с любопитство през стъклата,
крило на сойка, приковано в студ, ...
на топла кифла с мармалад и мляко.
В такава сутрин да си дим поне,
надникнал с любопитство през стъклата,
крило на сойка, приковано в студ, ...
452
6
Осата слънчева ужили
небето малко подир пладне.
Изду небесните си жили
просторът ù – току да падне,
да се стовари гръмогласно ...
небето малко подир пладне.
Изду небесните си жили
просторът ù – току да падне,
да се стовари гръмогласно ...
608
4
Да помолим есента да си върви,
докато още е така красива
и латерните във сънните треви
щурци бездомни скърцащо навиват,
и зад шал от слама – плетен две на три ...
докато още е така красива
и латерните във сънните треви
щурци бездомни скърцащо навиват,
и зад шал от слама – плетен две на три ...
584
7
Боботи огънят бъбриво,
кади коминът като старец.
Прикашля дрезгаво, хрипливо.
И книжица – с артритен палец
разлиства зимната фъртуна, ...
кади коминът като старец.
Прикашля дрезгаво, хрипливо.
И книжица – с артритен палец
разлиства зимната фъртуна, ...
718
3
Дали прозирам в догмата измама,
аз път обратeн няма да вървя,
Когато първо си отиде мама,
след нея дълго тишина валя.
На възел татко върза си бохчата: ...
аз път обратeн няма да вървя,
Когато първо си отиде мама,
след нея дълго тишина валя.
На възел татко върза си бохчата: ...
606
3
Сънувах го.
И тази нощ
прозорците снишиха под стрехите
дрипави и боязливи сенки.
Кънтяха хълмовете свити. ...
И тази нощ
прозорците снишиха под стрехите
дрипави и боязливи сенки.
Кънтяха хълмовете свити. ...
537
4
1033
3
Не отказвах на просяка хляб,
свещи палех и Богу се молех.
Но душата ми днес оголя
и натирена скита без воля.
Нокът котешки в мен е забит, ...
свещи палех и Богу се молех.
Но душата ми днес оголя
и натирена скита без воля.
Нокът котешки в мен е забит, ...
582
4
.... мъжете се от Марс....
Сълзата бях в окото на вселена,
хлябът за случайни звездни странници.
И здрачът син, закърпил бреговете,
раздрани от разсърдени совалки. ...
Сълзата бях в окото на вселена,
хлябът за случайни звездни странници.
И здрачът син, закърпил бреговете,
раздрани от разсърдени совалки. ...
462
5
Изпрах си сянката на Благовец,
когато заникът катурна.
Овчар – отплеснал зад цафарата –
почти ме стори да се върна.
Видях високо над тополите – ...
когато заникът катурна.
Овчар – отплеснал зад цафарата –
почти ме стори да се върна.
Видях високо над тополите – ...
524
7
В очите ми когато слизаш –
сълза по скулите на Бог
и ангелът в кълчищна риза,
в молитва свлечен пред чертог –
изронва се небето безвъзвратно. ...
сълза по скулите на Бог
и ангелът в кълчищна риза,
в молитва свлечен пред чертог –
изронва се небето безвъзвратно. ...
746
8
Притихна хижата сломена, когато мълком я отминах.
И с птица − в тъмното ранена − изтече утрото в комина.
А хълмовете заледени, недостъпни вечно за дланта,
в сълза търкулнах за последно. Където паднe, да остане.
Лекувах колена, издрани – тъй дълго спусках се и бягах. ...
И с птица − в тъмното ранена − изтече утрото в комина.
А хълмовете заледени, недостъпни вечно за дланта,
в сълза търкулнах за последно. Където паднe, да остане.
Лекувах колена, издрани – тъй дълго спусках се и бягах. ...
458
4
В небесната ковачница на Бог е
горещо и сумрачно като в ад
и земетръсно клати се чертогът,
когато ангели пера коват.
Задъхано духалото хрипти, ...
горещо и сумрачно като в ад
и земетръсно клати се чертогът,
когато ангели пера коват.
Задъхано духалото хрипти, ...
415
5
Червено беше слънцето и пясъчно,
светлици заиграха над главите ни
в един неделен ден подир обяда
и в гръмналите радиоемисии.
И как семафори във синьо светнаха: ...
светлици заиграха над главите ни
в един неделен ден подир обяда
и в гръмналите радиоемисии.
И как семафори във синьо светнаха: ...
473
4
Сред мрака, навъзлен над сънния град,
мъгла се сниши, от мляко по-гъста.
В бордеи сумрачни изсвири тръба,
глас ме насочи – Ключът е при кръста!
Вратата отдавна очаква ръка ...
мъгла се сниши, от мляко по-гъста.
В бордеи сумрачни изсвири тръба,
глас ме насочи – Ключът е при кръста!
Вратата отдавна очаква ръка ...
491
5
615
10
986
7
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
