Письма - Проза

Малки разговори на лунна светлина 🇧🇬

06.10.13
Говориш, но съм прекалено заета, за да чуя точно какво. С какво ли? Опитвам се да задържа всяка секунда, да я запечатам, заключа в най-крехкия, но и същевременно най-истинския сейф - дълбоко в кървавите недра на малкото ми сърце. Това изящно и деликатно съвършенство на момента, който е така ...

FirstBornUnicorn

Проза » Письма

2014-05-07T18:14:02+03:00 954 2

Ти и аз 🇧🇬

"You and I"
(на Иван)
А имаше моменти, в които виждах стиховете си в теб, цялата ми проза и стотици букви и книги в очите ти, милиони мелодии и музикални инструменти, силуети от рисунки, споменно останали в съзнанието ми като наши моменти.
Дълго ще бъде така. Може би ми харесва да бъде така. Да те н ...

lady_rose

Проза » Письма

2014-05-06T21:55:26+03:00 1.8K 1 1

Писмо до бившия 🇧🇬

Здравей, много пъти съм искала да ти пиша, но все съм се спирала, защото не си падам по драматизирането и защото не мисля, че ще прочетеш написаното. Но все пак ето - реших се. И все пак не знам дали ще го изпратя…
Надявам се да ти е останала поне капка уважение към мен и да прочетеш какво съм напис ...

teddy-b

Проза » Письма

2014-05-04T22:59:13+03:00 3K 1

Всичко било е до тук 🇧🇬

А помниш ли, когато всичко ставаше без наше усилие? А помниш ли, когато нещата се нареждаха точно, както ние желаехме, за да ни покажат точния път, по който трябва да вървим. А тръгнехме ли по отделно всичко се нареждаше по обратния начин, показвайки и на двама ни как няма друг път и трябва, задължи ...

eliegeorgieva

Проза » Письма

2014-05-03T02:20:48+03:00 992

Светлина 🇧🇬

Днес в утрото в тъмнината,
ти си светлината.
Цял ден ходя, крача и озъртам -
усмивката твоя случайно да зърна.
В очите ми да заблести, да заслепи ...

frostue

Проза » Письма

2014-04-18T19:40:02+03:00 899

Жадувам 🇧🇬

Кажи ми какво да направя, за да те забравя,
да спре сърцето ми да боледува?
Какво да направя пулса силен да забавя?
И дишането как да учестя, след като
не спирам името ти да бълнувам. ...

frostue

Проза » Письма

2014-04-16T15:16:06+03:00 947

До теб 🇧🇬

Здравей...
Явно се чудиш защо ти пиша. Да, отдавна не съм ти писала не от това, че не искам, а просто от мисълта, че ще ме отхвърлиш. Сега по лицето ми се стичат сълзи, защото теб те няма и няма повече да те видя, Но нали си в сърцето ми. Да, но това не ми стига искам да си до мен. Искам когато те п ...

me4eto19

Проза » Письма

2014-04-12T19:24:53+03:00 1.6K 2 1

На ръба 🇧🇬

Бъдеще, превърнало се в минало. Дали времето е една права, или пък по-скоро прилича на окръжност? Дали след като те загубих, някой ден ще се върнеш при мен, без дори да усетя липсата ти? Ще си спомняме ли за днешните дни с усмивка, или пък бихме дали всичко, за да забравим. Да забравя теб... не е в ...

liubomira97

Проза » Письма

2014-04-12T12:18:37+03:00 1.1K 1

Знаеш ли? 🇧🇬

Знаеш ли откога те чакам – въздух, смисъл, аромат на пролет.
Знаеш ли откога те чакам – изпепеляващ, болезнен, агонизиращ дъх на любов.
Знаеш ли откога те чакам – дихание мое, сълза едвам пролята, емоция дълбоко прикрита, да избухнеш, да ме обсебиш, да ме разтърсиш до основи, да промениш моя ритъм. ...

omaina

Проза » Письма

2014-03-12T22:18:13+02:00 1.8K 5

Писмо 🇧🇬

Писмо
...
Пиша писмо, а не мейл, защото искам да го почувстваш като мен. Ще ме усетиш седнала до теб, ще усетиш парфюма ми, дори ще чуеш гласа ми да изрича написаните думи. Знам, че ще се усмихваш с тези редове и ще плачеш, както плача аз докато пиша.
Започвам с многоточие, защото нямаш име. Имената ...

ruji

Проза » Письма

2014-03-09T16:09:34+02:00 2.1K 1 1

Никога 🇧🇬

Никога
Не може да ме чуваш. Аз вече не говоря. Аз вече не търся. Аз вече не искам. Аз вече не мога.
Не може винаги да ме чуваш. Аз не винаги говоря. Аз не винаги търся. Аз не винаги искам. Аз не винаги мога.
Не може никога да ме чуваш. Аз никога няма да ти говоря. Аз никога няма да те потърся. Аз ни ...

lady_rose

Проза » Письма

2014-03-08T11:12:55+02:00 1.3K 2 3

Неизпратени писма - Добре дошъл в храма на Душата ми... 7 🇧🇬

"Добре дошъл в храма на душата ми!
Огледай се, ослушай се
И ако пожелаеш – влез!"
Оля Александрова
Здравей... ...

iren5

Проза » Письма

2014-02-26T22:41:47+02:00 1.5K 6

Със слабостта, с която ги обичах 🇧🇬

Слабостта, с която ги обичах
Пишех за тези, които нямах, със слабостта, с която ги обичах. Създадох им образи, които те нямаха. Рисувах ореоли от думи. Светлина обливаше имената им. Красота капеше от всяка частичка, с която ги бях градила.
„В друго време и в друг свят” може би щяха да бъдат мои – съ ...

lady_rose

Проза » Письма

2014-02-26T21:40:44+02:00 1.4K

Неизпратени писма - "Най-сладкият залък" 6 🇧🇬

"Казваш, че вкусът на хляба
зависел от това дали си гладен,
но знаеш ли, че всеки помни
кога е ял най-сладкия си залък?"
Ана Тубаджи ...

iren5

Проза » Письма

2014-02-23T20:10:28+02:00 933 4

За този и всички други животи 🇧🇬

За този и всички други животи
Да очакваш. Без да искаш. Без да знаеш. Без да знаеш кога. И това тихо очакване да засилва хаоса, в който твоето съществуване намира безпочвен смисъл. Хаоса, порядъчният хаос, който изпълва безсмислените ти делници с безпорядъчни чувства и желания.
Да бъдеш. Да бъдеш ве ...

lady_rose

Проза » Письма

2014-02-23T00:14:32+02:00 1.8K 1 1

Неизпратени писма - Огледало 5 🇧🇬

Здравей,
Това, че не получаваш писма, не означава, че не ти пиша....
Отразявам се в теб, като в огледало...
Оглеждам се в теб.
Опознавам се през твоите очи... ...

iren5

Проза » Письма

2014-02-22T23:51:54+02:00 869

Неизпратени писма - 4 " Не мога да се сбогувам с Морето..." 🇧🇬

„Не мога да се сбогувам с морето.
То е сякаш да режеш сърце.
Не може да ти бъде отнето,
нещо което вечно ще те зове...”
Eмилия Найденова ...

iren5

Проза » Письма

2014-02-19T20:52:49+02:00 861 2

Неизпратени писма - Перличка 2 🇧🇬

Здравей,
Това, че не получаваш писма, не означава, че не ти пиша...
Мисля си за теб и те сравнявам с перличка...
Рядкост си... Преди години влезе, като неканена песъчинка под черупката ми...
И точно както песъчинка попада в черупката на мидата и започва да я дразни, така и ти... ...

iren5

Проза » Письма

2014-02-18T23:50:54+02:00 853

Неизпратени писма - За обувките и... хората...1 🇧🇬

"Дай на една жена правилните обувки и тя ще покори света!" -
Мерилин Монро.
Привет!
Това, че не получаваш от мен писма не означава, че не ти пиша... Напротив. Разказвам ти всичко... Вчера например си купих обувки. Та покрай това се замислих...
Обувките могат да са – нови или стари, високи или ниски, ...

iren5

Проза » Письма

2014-02-16T15:17:16+02:00 1.1K 4

Свободен, необзаведен и готов за нанасяне... 🇧🇬

Свободен, необзаведен и готов за нанасяне...
Всъщност, това съм Аз. Омръзна ми да се появявам в най-различни образи, ту със снимка (казват, че те привличали вниманието) - вятър, само създават грешна представа за истинския ми чар, ту без – внасяйки известна доза загадъчност, или може би по-скоро елем ...

galentin

Проза » Письма

2014-01-26T22:19:18+02:00 958 2

Ние 🇧🇬

Ние
Щастлива ли си? Не криеш.
Нещастна ли си? Не криеш.
Красива ли си? Не криеш.
Нежна ли си? Не криеш. ...

nightcam

Проза » Письма

2014-01-25T20:01:56+02:00 1.3K 2

Доказателство за любовта 🇧🇬

Това или онова, онова или това. Все тая. Има обект, има и повод за мисъл, творчество и квот си искаме. Не казвам, че ти си обекта, не се възприемай като такъв. Знаеш много добре кой си в моите очи. Щом ти липсва моето внимание, кажи ми, веднага ще ти го дам. Липсва ти моето присъствие, е това няма к ...

magdalina7

Проза » Письма

2014-01-20T18:11:18+02:00 1.2K

До теб, мой страннико 🇧🇬

Ти май спиш сега... Как ли спиш? По къси панталони по корем или по пижама по гръб? Не знам... И сигурно никога няма да узная. По-добре е така. Да не те познавам още, да не мисля за теб. Ако не спеше, можеше и да говориш с мен, но това само от теб зависи. Знаеш ли, че има нещо специално в теб? Нещо т ...

lov4e

Проза » Письма

2014-01-16T12:37:26+02:00 1.3K 1

Никога не ти го казах 🇧🇬

Здравей.
Сигурно си много изненадан от факта, че получаваш писмо, и то от мен. Ще се зачудиш защо съм ти написала това, а не съм ти го казала на живо или най-малкото по телефона. Защото не мога. Реших, че ако го направя в нета ще бъде много... глупаво, затова ти пиша на този лист хартия. Знам, че ще ...

explose-girl

Проза » Письма

2014-01-12T20:44:07+02:00 1.7K 5

А него винаги щеше да го има 🇧🇬

А него винаги щеше да го има
А него винаги щеше да го има – по един или друг начин. Дори с отсъствие. И в грозната наша действителност пак ми беше романтично да го имам, да го имам наблизо до себе си. Отново и отново... Да ме погълне цялата за дълго, за много дълго. Вместо това той се изплъзваше с и ...

lady_rose

Проза » Письма

2014-01-11T21:12:19+02:00 1.2K

Тази вечер аз ще умра 🇧🇬

Скъпи, Джерами!
Тази вечер аз ще умра. Казват, че преди края, тялото на човек се променя. Отвътре някак си ставало. Сякаш се подготвяш да се родиш наново, така казват… Знаеш ли, Джеръми? Съществуват две състояния на душата - болка и наслаждение. Наслаждението е плавното движение на душата. Онова, ко ...

MoonflowerTani

Проза » Письма

2014-01-10T09:48:06+02:00 1.5K 6

Хиляди въпроси 🇧🇬

Здравей!
Да... Пак съм аз. И се надявам да не е за последно. Надявам се да има друго пак. И другия път да не се налага да ти пиша дълго писмо, а да е по-лесно. Или поне да не ти пиша със свито сърце, опитващо се да бие. За щастие, все още успява. Преди няколко дни те попитах можем ли да бъдем както ...

Laura1500s

Проза » Письма

2014-01-04T12:34:02+02:00 1.2K

Отворено писмо на любовника-съпруг 🇧🇬

Здравейте, момичета! Липсвам ли ви? Много кахърни ми се виждате! И двете сте бивши вече, и съпругата и любовницата. Ами, така е! Какво ви трябваше да си изяснявате отношенията, да ме разнасяте в интернет и да си разваляме кефа. Аз съм голям късметлия, че съм ви познавал, мили мои.
За широката публик ...

suleimo

Проза » Письма

2013-12-30T00:47:00+02:00 4.2K 3 75

Някоя, но НЕ АЗ... 🇧🇬

Не можеш просто да идваш и да ми заявяваш, че не си ме забравил. Че все още мислиш за мен... не почакай, че не си спирал да мислиш за мен през всичкото това време, в което не беше до мен... Две различни страни на монетата сме. О, не не сме... според теб сме две монети от две различни банки... Искаш ...

thedarkangel90

Проза » Письма

2013-12-22T13:32:09+02:00 1.1K

Едно различно писмо до теб 🇧🇬

Здравей, старче!
Всъщност... Неправилно започнах писмото си, прости ми! Трябваше да се обърна към теб както си му е редът.
Здравей, Дядо Коледа!
Не съм ти писал от много време, признавам си! От тогава, откакто загубих вярата в теб. А изгубих не само нея... Постепенно спрях да вярвам в това, че родит ...

mtrifonov

Проза » Письма

2013-12-21T18:54:26+02:00 1.5K 2

Сън или реалност.. 🇧🇬

Тук съм. Седя сама в тъмнината и си мисля за теб. Въздухът е нагорещен. Не се диша. Косата се спуска небрежно по голите ми рамене. Кожата ми настръхва, а сърцето започва да бие все по-бавно, сякаш в очакване на нещо... Клепачите натежават, затварям очи и ти си там. Образът ти изплува като приказно в ...

Paramore1918

Проза » Письма

2013-12-19T20:31:09+02:00 894

Анонс 🇧🇬

Знаеш ли?
Имах криза снощи, защото в един момент се почувствах адски самотна, просто те исках да бъдеш до мен. Спомените нахлуха и ме разтресоха отново. Сълзите бяха резултата от невъзможността да бъдем заедно.
Обещавам, че повече няма да тъгувам. Прекъсна ми се мисълта, но това е. Липсваш ми все по ...

MARIA6

Проза » Письма

2013-12-11T15:24:36+02:00 1.1K 2

Най-доброто е да сме със семейството си на Бъдни Вечер и Рождество 🇧🇬

Много липсват, много, особено пред прага на Рождество Христово, Бъдни вечер, много липсват близките и роднините. Един семеен празник без семейството, какво е? Иска ми се точно на тези празници да бъда с близките, да бъдем заедно. Дали имам или нямам намерение да живея в България е друг въпрос. За да ...

magdalina7

Проза » Письма

2013-12-11T13:49:05+02:00 810

Промяна 🇧🇬

Гледаш ме с обич. Супер, обичаме се, колко забавно звучи. И какво от това, че се обичаме - нищо. Само като ме погледнеш, знам какви ще са следващите шест или седем изречения, които ще изречеш. Супер, значи освен че се обичаме и се познаваме. По-прекрасно няма как да стане. Супер... скучно ми е вече, ...

Kromuel

Проза » Письма

2013-11-24T10:27:29+02:00 1.2K 2

Превъплъщенията на Човека 🇧🇬

Той може да е един, а да бъде друг. Това другото не е задължително свързано с първото и не значи, че изразява едното. Битието определя съзнанието, не винаги обаче е така. Съзнанието може да няма нищо общо с битието. Някой индивиди въобще не се ръководят от съзнанието си, а от подсъзнанието. Много че ...

magdalina7

Проза » Письма

2013-11-22T19:03:46+02:00 883

Писмо до П. Р. Славейков 🇧🇬

Дядо Славейков,
нали мога така да те наричам? Нали и аз съм българин, като тебе? Плаче ми се, дядо Славейков, плаче ми се.
Май беше прав... „не сме народ“. За 138 години сме си същите. Още не щем нищо да вършим или ако вършим нещо, не се знае дали ще го завършим. Още общият глас е гласът на отчаяние ...

mihmcr

Проза » Письма

2013-11-22T19:02:18+02:00 950 1

Абстинентно 🇧🇬

Разминавам се с ангели. Всеки от тях носи бели криле и почти благодарна усмивка. Сякаш е доволен, че ме е срещнал. Препъвам се, падам и продължавам напред, забравила за измисления рай, който ме преследва. Аз не съм част от него. Вече не.
Търся с поглед Ханаан, но откривам само предградията на Содом. ...

imperfect

Проза » Письма

2013-11-21T18:16:16+02:00 1.2K

Последно писмо 🇧🇬

Болен съм, но не знам от кой се заразих. Има ли значение? Всички сме болни или рано, или късно се разболяваме. Дори и децата. Най-вече те. Колкото и чисти, и добри, истински да са, те най-много боледуват. И все пак са най-здравите, най-силните, най-издръжливите. Колкото повече растем, толкова повече ...

KaloyanPaterkov

Проза » Письма

2013-11-18T21:31:39+02:00 1.1K

Колко е страшно 🇧🇬

Колко е страшно! Знаеш ли?
Ако Да, значи ме разбира и съчувстваш, но какво от това когато не помага! Нищо не помага! Нищо!
Колко е страшно положението в България.
Колко е страшно да имаш образование и да няма работа.
Колко е страшно да имаш таланти и занаят и те да нямат приложение. Колко е страшно ...

magdalina7

Проза » Письма

2013-11-16T20:18:50+02:00 916

Сбогом, любов 🇧🇬

Здравей, любов!
Пиша ти, за да ти разкажа за мен. Не, ти не ме познаваш вече! Аз съм друг, различен човек, не, не съм човек - половинка съм само... Любовта ми е изпълнена с клишета, пустош, пресъхнал кладенец. Странно нещо е животът, докъде ме докара и какво ли още предстои. Като алфа и омега аз нам ...

marikiu

Проза » Письма

2013-11-14T18:12:23+02:00 976 1 1