Рассказы - Проза

Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат 🇧🇬

-Какво хубаво семейство! - обръщаха се съседите след тях.
Винаги двама - както в една стара песен, винаги хванати за ръка, или прегърнати. Усмихнати и чуруликащи като тийнейджъри. Пълна семейна идилия. И всичко беше прекрасно, докато не се скриеха зад панелните стени, изпращайки с носталгия (поне тя ...

djudjii

Проза » Рассказы

2011-11-23T19:20:29+02:00 2.6K 44

Абстракции 🇧🇬

Пътувам. След Великата Демократична Промяна това стана моето призвание - да пътувам. Дипломите ми трупат прах и паяжини някъде в шкафовете, но това беше в един друг живот - нито по-добър, нито по-лош. Просто - друг. От ония "45 години", дето ни "стигат", аз закачих 27. Но "Времето" тогава стигна до ...

Daytona

Проза » Рассказы

2011-11-23T11:12:09+02:00 957 1

Божия милост 🇧🇬

Тази септемврийска утрин Иво се събуди много преди слънцето да огрее Кара баир. Тихо се измъкна от топлите завивки. Плъзна нежен поглед по заспалото личице на Мира, дъщеричката. После, докато отпиваше глътка от горещото кафе, въздъхна тежко: "... Трябва да намеря пари за хляб..."
С тази мисъл слезе ...

HrisMelodia

Проза » Рассказы

2011-11-23T11:10:25+02:00 1.1K 10

Слънчовците и Студът 🇧🇬

Слънчовците и Студът
- Леле, колко са красиви! Разкош! Харесай си една! Искам да ти я подаря.
- Недей бе, Слънчо, няма нужда.
- Слънчо, за Коледа бе, какво толкова!
- Не ми се иска да се харчиш... ...

линасветлана

Проза » Рассказы

2011-11-23T11:03:38+02:00 896 15

Пловдив 🇧🇬

Този път кацна на летище Пловдив. Досега само беше слушала за него. Навремето тук са кацали цели делегации, но по време на перестройката са го затворили, така беше чувала. Сега тя кацна тук. Сама и само с ръчен багаж.
Таксито потегли. Тя гледаше отнесено през прозореца и не обърна внимание на шофьор ...

lyubov-antoanet

Проза » Рассказы

2011-11-23T06:13:11+02:00 1.4K 2 1

Чашка 🇧🇬

Миналото
„Днес миналото се забравя, утре бъдещето се избира от самия теб”
Това повтаряше баща ми всеки път, когато изкарвах 2-ка по някакъв предмет или пък се бях сбил с някого. Единствените смислени думи, които запомних от него, но винаги бях срам в очите му, постоянно го излагах и затова той дори ...

AUDI

Проза » Рассказы

2011-11-22T23:12:33+02:00 924

Приятел 🇧🇬

Само на пет минути разстояние от нас е гората.
Почти не пропускам ден, да не изляза. Като тръгна нагоре и забравям за времето, грижите, и те като снежинки се стапят в задъханото ми дишане.
Сега е есен. Накапалите листа са застлали като килим асфалтирания път.
Срещам хора, с които се поздравяваме и с ...

Djein_Ear

Проза » Рассказы

2011-11-22T20:53:34+02:00 1.8K 19

Виновен 🇧🇬

Виновен
Черното БМВ, последен модел, което караше клиентът ми, ме остави до градинката на булеварда. Излязох със самочувствие. Бях му свършил добра работа и бях получил добро заплащане. Лимузината форсира показно и се загуби в големия град...
В градинката на ъгъла един стар познат-букинист продаваше ...

Раш

Проза » Рассказы

2011-11-22T20:06:45+02:00 975 2

Любов на килограм 🇧🇬

- Какво е това?
- Романтична любов - каза сестра ми и продължи съсредоточено да се лакира.
- Питам за ей това флаконче на масата - уточних. Винаги е толкова разсеяна, все лети в облаците, та не се учудих на отговора. И колко е часа да я бях попитал, сигурно пак щеше така да ми отговори. Пък и е в та ...

hristam

Проза » Рассказы

2011-11-22T19:49:23+02:00 1.3K 7

Автобусна сага 🇧🇬

- Трябва да ме слушаш! - каза жената обръщайки се към младото момиче. Знаеш колко те обичам и искам да живееш добре и да си щастлива.
- Но аз съм щастлива! Щастлива съм когато той е с мен и нищо друго не ме интересува! - отвърна младата жена.
Имаше много приятен глас, но в нотките му се четеше обърк ...

sav11

Проза » Рассказы

2011-11-22T01:15:19+02:00 760 1

Déjà vu 🇧🇬

Дежавю
Има нов рок клуб в града. Решавам да го видя. Хващам такси. Стигам до мястото. Отварям тежката, черна врата със странни надписи Спускам се по стълбите в посока на силната музика. Приглушено осветление. Стръмни стълби. Червена светлина. Очите ми бързо се насълзяват от цигарения дим. Познати ли ...

NikitaYan

Проза » Рассказы

2011-11-21T12:45:04+02:00 1.2K

Разговор 🇧🇬

Слънцето хвърляше своите закъснели лъчи сред клоните на дърветата. Тук-таме се отронваше по някой лист и като златна ладия се спускаше на земята. На пейката седеше стар човек. Ръката му безпомощно лежеше върху грохналото му тяло. Попрегърбената му снага поемаше жадно слънчевите лъчи. Може би това бя ...

странница

Проза » Рассказы

2011-11-21T12:38:37+02:00 1.3K 22

Екстремно време 🇧🇬

Екстремното време е смесица от несбъднати надежди и скрита истина. Ето как една жена на 38 години се озова в центъра на своя мечтан път, който се оказа сам по себе си една смесица от екстремно време и голямо напрежение. Когато жената била момиче, решила за първи път да опита от най-проклетия от всич ...

suhache

Проза » Рассказы

2011-11-20T17:28:51+02:00 990

Аз убих врабче 🇧🇬

- Айде бе, Митак, ела в дружинката! Е - баща ти ловец, брат ти ловец, тук - приятели, съученици - все сме ловци, само ти се дърпаш. Ела бе, човек! Пък и днес лесно се не става ловец, а ти имаш възможност и се дърпаш!
- И защо? Каква е идеята? Какво бих правил като ловец? - питам моите развеселени пр ...

Daytona

Проза » Рассказы

2011-11-20T15:53:09+02:00 1.1K 6

Подходящият карък 🇧🇬

Реши да сложи край на живота си точно на Коледа. Не можеше да понася цялата тази еуфория около празника, дразнеха го милите усмивки и приповдигнатото настроение, а веселите коледни мелодии го караха да се мръщи като при силен зъбобол. Мразеше живота си и нямаше никакво намерение да продължава да го ...

hristam

Проза » Рассказы

2011-11-20T12:02:35+02:00 1.1K 10

Връща ли се време? 🇧🇬

- Съжалявам. Опитахме всички възможности, но... Успяхме да спасим само едното.
- Нееее...
Дните се нижеха. Очите ми бяха пресъхнали. Устните ми напукани, а сърцето наполовина празно. Исках да върна времето назад, за да променя нещата, но връщаше ли се време?...
Прекрасният ми син живееше в златна кл ...

elenasim1

Проза » Рассказы

2011-11-20T11:13:35+02:00 1.8K 24

Събота вечер 🇧🇬

Дъщеря ми се прибра. Всяка събота става по обед или следобед, хапва набързо, после чай или кафе и:
- Тате, дай ми пари!
- За какво са ти?
- Ами да си купя нещо сладко.
Тази вечер слагам вечерята - боб яхния, печена скумрия, картофена салата и чувам дъщеря си: ...

Djein_Ear

Проза » Рассказы

2011-11-19T22:13:49+02:00 1.4K 21

След смъртта на думите 🇧🇬

След смъртта на думите
Думите лежаха мъртви. Буквите бяха отметнали ръце, крака, глави, нахвърляни безредно в безсмислени пози. От разкривените им тела стърчаха копия и стрели, допълнително преплитайки жертвите на бойното поле в плътна, почерняла маса. Войници на своя дълг и своята чест, те бяха отд ...

Nejnostt

Проза » Рассказы

2011-11-19T18:13:22+02:00 939 10

Прочети отново Оруел 🇧🇬

Преди онази злополучна дата - четвърти декември, две хиляди и... година и през ум не ми бе минавало, че ще дойде ден, в който ще се изпълня с всепоглъщащ копнеж да се върна час по-скоро в България. Този момент обаче настъпи и независимо че изникна сякаш изневиделица, то той, както по-късно осъзнах, ...

smelo_sarce

Проза » Рассказы

2011-11-19T18:12:38+02:00 1K 2

Една бруталистична провинциална мелодрама (1-ва част) 🇧🇬

трилър, мистерия, ужаси (+18)
........................
Тази страшна история започна от назначението на Владимир Кирилов Асенов на щат в супермаркета, а едната от причините да се случи всичко това бе раздялата на този човек с приятелката му. На пръв поглед такъв тип събития са нормални и доста често ...

donkooooo

Проза » Рассказы

2011-11-19T17:23:03+02:00 1K 6

Чичо Любо 🇧🇬

Сега ще ви разкажа за моя съсед - кметът на Редута.
Чичо Любо има апартамент и гаражи. Той е дал мястото за построяването на блока. Миналата година той построи гаражи и ги дава под наем.
Чичо Любо котарак на име Чочо, който седи на трон.
Чичо Любо е кмет на Редута и държи целия Любов район, който за ...

Yuoliy

Проза » Рассказы

2011-11-19T16:59:15+02:00 906

Монолози I 🇧🇬

Вървяхме по осеяната с дупки улица в мълчание. Дъждът говореше вместо нас. Мразех подобни вечери – влажно, тъмно, мирише на студ и нещо те човърка отвътре. Чувствах се раздразнена, но не можех да реша какво точно ме дразни и това ме подразни още повече. Имах нужда от успокоение.
- Тая скапана влага ...

Рима

Проза » Рассказы

2011-11-19T16:41:10+02:00 936

Да каже някой добра дума за тебе 🇧🇬

Стресна се. Бяха му казвали, че когато някой се моли за душата му, ще усети леко подръпване. Не вярваше, че може да му се случи. Толкова години вече се скиташе...
Казваха му още, че ако някой запали свещ на гроба му, ще усети топлината ù като погалване. Усети я. И пак не вярваше.
Но нещо го дърпаше ...

Довереница

Проза » Рассказы

2011-11-19T13:16:54+02:00 2.1K 1 31

Авторът винаги има право(5 ) Матрьошки 🇧🇬

Авторът винаги има право
Матрьошки
„...Мила Искра,
По този стих нямам забележки и предложения, мила, no ще те помоля да ми разкажеш за тази украинска лекарка, с която сте чистили гарата. Сърцето ми се сви, като си ви представих, филолог и лекар, сред кошовете с боклук.
Дано намериш малко време да ми ...

bojilova1

Проза » Рассказы

2011-11-19T00:35:38+02:00 1.4K 15

Миниатюри 🇧🇬

- Как е, Ко?
- Екстра - измърмори Ко Та Рак. - Обаче много бавно става.
- Е - сви рамене Но Щен Вълк. - Като режеш краставиците с лъжица.
- Така е - небрежно махна с лапа* котакът. - Обаче Гар Ван не ми дава да ползвам нож.
- Ооо - проточи вълкът. - Ясно... ...

Bersek

Проза » Рассказы

2011-11-18T10:06:38+02:00 961 1

Хубаво е да си обичан 🇧🇬

Когато пристигнах в бара, се надявах да не срещна никой познат. Първо се чудех дали наистина е така, защото отивах там, където по принцип се събират много хора, които познавам, но не знаех къде другаде да ида. Вкъщи не беше опция - четирите стени щяха да ме разкъсат на парчета. В бара поне имаше дви ...

NNY

Проза » Рассказы

2011-11-18T10:05:29+02:00 1.1K 5

Този, който не се страхуваше да бъде себе си 🇧🇬

Той беше обикновен човек като всички останали. Не беше по-различен и не се обличаше по-различно, нито пък беше някакъв престъпник, преследван от закона. Не мисля, че е нужно да знаете името му. То няма значение за никого от вас, нито пък ще ви помогне да го опознаете. Името е без значение, защото аз ...

Mon4iii

Проза » Рассказы

2011-11-18T06:07:58+02:00 1.2K 2

Отведи я далеч 🇧🇬

Три пъти го напуска и три пъти се връща при него. Родителите й бяха минали през всички възможни състояния на изнервеност, понастоящем баща й не й говореше изобщо, а майка й не спираше да плаче. Приятелките я гледаха странно, дори най-близката, която й беше като сестра беше охладняла към нея, защото ...

hristam

Проза » Рассказы

2011-11-17T16:58:32+02:00 1.1K 9

69 или задна прашка? 🇧🇬

69 или задна прашка?
За позата и прозата
- Какво правихте днес, момичета?
Въпросът е невинен, но зададен точно навреме. Неделя привечер е и с приятелките ми сме на традиционния „Манхатън” в Графити.
- Не питай, цял ден бях в поза 69 между печката и мивката –изоквам. ...

EDNOGOLQMOMOMI4E

Проза » Рассказы

2011-11-17T15:58:54+02:00 4.2K 8

Разказ без име 🇧🇬

Последните седмици определено бяха много щастливи за него. Въпреки че друг на негово място щеше само да свие рамене и да си помисли:
- Какво пък толкова се бе случило?
Но не беше така. Съдбата му отреди през последните два месеца да се занимава само със себе си. Запозна се с интересни хора. Остана м ...

ВТ

Проза » Рассказы

2011-11-17T14:50:42+02:00 1.1K

Мъж втора употреба 🇧🇬

М Ъ Ж В Т О Р А У П О Т Р Е Б А
Една сутрин, пресичайки улицата заедно с котката, жената, която живее отсреща на нашата къща, ни препречи пътя. Тя чула, докато пазарувала, че на границата пристигнал двуетажен автобус, пълен с мъже втора употреба. Ние живеем близо до границата и наистина може да е чу ...

StefkaGaleva

Проза » Рассказы

2011-11-17T14:43:46+02:00 1.3K 7

Карма 🇧🇬

КАРМА
На Виктор
Светла му памет!
В непрогледната нощ прозорецът отрази застиналата неподвижност на стаята като огледало.
Глух стон и ръцете се вкопчиха в завивката. Болката го прикова - смазваща, гърчеща в конвулсии всяка клетка. ...

zelena

Проза » Рассказы

2011-11-17T14:36:47+02:00 2K 40

Убивал ли си някога сърна? 🇧🇬

Нощта отдавна бе спуснала черното си було. Студеният вятър бръснеше лицето на Горан, който се прибираше след работа. Вдигнал яката на шубата, си тананикаше, къде от студ, къде от задоволство, че утре ще ходи на лов. Обичаше лова! Това бе малкото, което си позволяваше. Доставяше му удоволствие да ход ...

alexgrau

Проза » Рассказы

2011-11-17T10:07:56+02:00 2.3K 32

Зад кулисите... с Донка 🇧🇬

Точно като в рекламите преди около месец, търсейки си перилен препарат, се запознах с една жена. Поприказвахме си, разменихме си някой и друг съвет и... така. След няколко дни се засякохме на колбасите. Третия път вече си говорехме като стари приятелки.
- Заповядай на 17.11. в 18 часа в НДК, ще пред ...

svetlanal

Проза » Рассказы

2011-11-16T20:56:09+02:00 1.8K 10

Глиган 🇧🇬

Той е грозен. Младите ловци винаги искат да убият за пръв път не друг дивеч, а точно
него - глигана. Еленът е красив с пищно разклонените си рога, сърната плаче, заекът пищи... Не,не! Само глиган - той, грозният, само той трябва да падне под първия изстрел на младия ловец.
Васил се промъква през гъс ...

chergligan

Проза » Рассказы

2011-11-16T20:49:59+02:00 1.2K 5

Мисията - част втора 🇧🇬

Островът
- Хайде събуждайте се - нахлу с тези думи в каютата Ко Та Рак, който беше дневален по това време. - Ще кацаме.
- Къде ще кацаме?! - сънено измърмори Но Щен Вълк.
- Как "къде"?! - възкликна котакът. - На Острова естествено.
- Аве какво кацане бре?! - изсумтя Агент Т. - Корабите акостират, а ...

Bersek

Проза » Рассказы

2011-11-16T16:05:58+02:00 958

Десте 🇧🇬

Сега ще се започне отново. Това не е обратно броене, а нещо друго, което се случва някога и някъде, но не зная къде и долавям само резонансите. Може би съм полузаспал или полубуден – нямам представа как е със здравето Негово Величество, но така пее тишината нощем и онзи паяк в ъгъла изглежда почти ж ...

radi.

Проза » Рассказы

2011-11-16T12:43:47+02:00 897 3

Нощни спомени 🇧🇬

Вселената разстилаше безкрайната си черна мантия, осеяна с милиарди мъждукащи светлинки, пред илюминатора на каютата. Малкото прозрачно парче материя, заедно с хилядите си събратя, се намираше на десния борд на металния корпус, който представляваше космическият крайцер „Тор“. Корабът се носеше в орб ...

Bheil

Проза » Рассказы

2011-11-16T12:11:42+02:00 1.1K 3

Недовършената изповед на един стопаджия 🇧🇬

Забелязах го отдалече. Това ми даде възможност да натисна спирачката достатъчно рано, за да закова колата на прилично разстояние от него. Като всеки начинаещ стопаджия, беше избрал възможно най-неудобното място за спиране. Дълъг, прав участък със сериозен наклон надолу, на който всеки нормален шофьо ...

smelo_sarce

Проза » Рассказы

2011-11-16T11:46:44+02:00 890 1

Обич / преработено/ 🇧🇬

Намирате карта на Хасково.
Гледате пътя за Кърджали.
Долу, вдясно - бензиностанция, по-долу, пак вдясно, има нещо подобно на черен квадрат.
Квадратът е бил сръбски военнопленнически лагер, след това там бяха канцелариите на АПК "ЮГ - Хасково.
Където е цифричка 4 и под нея е Харманлийска река, тръгва ...

ZEMEDELEC

Проза » Рассказы

2011-11-15T02:43:07+02:00 2.4K 1 19