Рассказы - Проза

Капки смола 🇧🇬

Ако видите жена, седнала на пейка в парка, с изправен гръб и прибрани колене, да чете класически роман, можете да бъдете сигурни, че е самотна романтичка, излязла на светло и слънчево, с едничката цел да си намери мъж.
Точно това правеше и Калина, през оня късен съботен следобед в средата на юни, до ...

pill

Проза » Рассказы

2007-11-26T13:59:41+02:00 1.5K 9

Пръстенът на клошаря 🇧🇬

ПРЪСТЕНЪТ НА КЛОШАРЯ
... Ке се престорам на църна чума,
жена ке уморам, дечиня ке гледам,
вечно твоя ке бида.
Назад, назад, моме Калино... ...

dickinson

Проза » Рассказы

2007-11-26T12:39:37+02:00 1.4K 10

Белезите на една война (част първа) 🇧🇬

Соня Крисенко нервно потропваше с крак и отдръпваше силно от запалената си цигара, докато чакаше колегите си на Московското летище. Поглеждаше часовника си на всеки две минути - защо, по дяволите още ги нямаше? Бяха се разбрали всички да са тук час и половина преди полета им за Чечня! Соня загаси ци ...

Amadea

Проза » Рассказы

2007-11-26T10:18:04+02:00 2.6K 5

Легенда за земята 🇧🇬

Юлското слънце немилостиво палеше тревата. Горещината танцуваше по морната земя. Душеше до премала малката група археолози. От време на време те вдигаха морни чела, с надеждата, че денят ще свърши... Но краят му не идваше... Само слънцето ги убиваше тогава... но те не спираха, заслепени от някаква н ...

azura_luna

Проза » Рассказы

2007-11-25T22:39:33+02:00 1.6K 7

Дългият път към дома 🇧🇬

Фил и Джина Мей тъкмо привършваха вечерята си, когато на входната врата се позвъни. Фил отвори и вътре заедно със студения въздух влезе колегата му Лио.
- Хайде, стягай се! Тръгваме веднага!
- Чакай, Лио! Къде?
- Обадиха се по телефона. Всички, които са свободни, да тръгват. Циклонът е бил силен. В ...

Романтик

Проза » Рассказы

2007-11-25T13:20:27+02:00 2.1K 41

Изповедта на една снимка 🇧🇬

Вече е късно през нощта, а тя все още не ме оставя. Силно стиска ръбовете ми и не осъзнава, че ме мачка. От време на време ме мокри с горещи, солени капки. Какво му става на това момиче?! Как може в продължение на един час да се взира в мен и да слуша все една и съща песен?! Даже и не говори. Въпрек ...

sandora

Проза » Рассказы

2007-11-25T09:06:28+02:00 1.2K 6

Сън 🇧🇬

Събуди се. Както винаги отново сам. Навън валеше - от тези тъжни мрачни дъждове, които те карат сериозно да се замислиш дали да не съобщиш на шефа, че си болен и че няма да ходиш днес на работа. Все пак той стана с неохота и не след дълго бе на път към офиса.
Хората в рейса бяха по-мрачни и от време ...

Charlie

Проза » Рассказы

2007-11-24T23:04:34+02:00 1.4K 1

Kaкто преди 🇧🇬

- Оо, обичам Michael Monroe!
- А аз обичам теб!
- Аз те обичам повече, идиоте!
- Не, аз!
- Не спори с мен бе, аз съм велика! ...

motley_nikki

Проза » Рассказы

2007-11-24T22:00:07+02:00 1.6K 2

Две слънца над Кабул 🇧🇬

Слънцето бавно напичаше над Кабул, оцветявайки града в ярка оранжева светлина, като по този начин предупреждаваше за поредния горещ ден. Лятото в Кабул бе като в Ада - температурата се покачваше, въздухът пареше, а прахта по отъпканите пътища се сливаше с маранята и пареше на очите. Африама се връща ...

Amadea

Проза » Рассказы

2007-11-24T21:29:03+02:00 1.9K 6

Поради липса на обич 🇧🇬

Беше циганско лято. В неспокойствието на душите дори цветната феерия на есенните дървета не можеше да внесе нежност и мир. Есенните души са напрегнати... тревожни са, вълнуват се за подготовката на своето презимуване, на зимното си втвърдяване и вглъбяване. Душите, също както природата, се стапят на ...

i2na

Проза » Рассказы

2007-11-24T15:01:59+02:00 1.3K 9

Стая за обесване 🇧🇬

- Утре денят ще бъде хубав - така каза снощи танте Елфриде. Клаус вървеше бавно по дългия коридор към трапезарията и разсъждаваше какво ли означаваха нейните думи.
Тук дните винаги бяха еднакви като близнаци. Ставане в шест, закуска в осем. Учебни занятия от десет до дванайсет, обед точно в дванайсе ...

Довереница

Проза » Рассказы

2007-11-24T14:34:27+02:00 1.6K 21

Закъсняло откровение 🇧🇬

Натежала сива завеса се спускаше от горе... Толкова гъста бе мъглата, че запречваше пътя на безбройните дребни хорица, които все на някъде бързаха... Не спираха! Шестваха като призрачни силуети по скованите улици, с премръзнали сърца и ръце... Бяха се запътили нанякъде, а някаква дълбока пустота зас ...

azura_luna

Проза » Рассказы

2007-11-24T12:38:31+02:00 1.4K 10

Разказче за камъчето 🇧🇬

Тя можеше да мисли, но не и да чувства, защото нямаше сърце. Беше го забравила някъде при някого, както се случваше с всичко излишно в живота й - онази стара жилетка в кафенето, чадъра, който никога не отваряше или шарената чанта, останала на счупената пейка.
Та нямаше си тя сърце, но си имаше малко ...

snowdrop

Проза » Рассказы

2007-11-24T10:19:27+02:00 982 3

Приказка за отчаянието 🇧🇬

Излезе от банята. Направи диря от вода след себе си, а Отчаянието беше чело Хензел и Гретел и бързо се ориентира. Опита с тласък да влезе в нея. За малко беше. Седна на пода и реши, че има време, обикновено душът действа тонизиращо, затова трудността да я похити се бе завишила. Като стигне до 'Оле з ...

danisab

Проза » Рассказы

2007-11-23T13:42:21+02:00 1.6K 7

Собствен избор 🇧🇬

СОБСТВЕН ИЗБОР
Паркът беше слабо осветен, но това не му пречеше да се движи бързо. Знаеше мястото наизуст, а и лунната светлина му помагаше да се ориентира безпогрешно. От десет години насам това беше неговият дом. Той доста се различаваше от предишното му жилище в тихия квартал, предназначен за хор ...

DarkSideOfTheMoon

Проза » Рассказы

2007-11-23T11:58:48+02:00 1.2K 1

Момчето и Циркът 🇧🇬

Циркът винаги пристигаше в градчето по едно и също време. Това беше онзи вълшебен сезон, когато натежалото лято носеше предесенна сладост и отвсякъде от китните дворчета ухаеше на пъпеши и дюли. Жените приготвяха всевъзможни сладка и конфитюри под увисналите от грозде асми, мъжете вечер се събираха ...

ТАМИ

Проза » Рассказы

2007-11-23T11:51:00+02:00 1.7K 3

Любовен бумеранг 🇧🇬

Момичето се прибра от университета. Предстояха и пет дълги часа до срещата. Не й се стоеше вкъщи. На кого да се обадя - тя прехвърли през ума си няколко телефонни номера. Сети се за Веселин. Отдавна не съм се виждала с него. Сигурно ще се зарадва. Вдигна слушалката и набра номера.
- Ало, ало! - дочу ...

аннавлад

Проза » Рассказы

2007-11-23T10:02:42+02:00 1.4K 11

Сърцето е самотен ловец 🇧🇬

Нощта беше прохладна и влажна. Улиците пустееха - тук-таме минаваше някое бездомно куче, замръкнал пияница или ловуваща котка. Чуваха се падащите капки от улуците, тихото шумолене от поклащащите се и натежали от следобедния дъжд листа. На безлюдната улица се чуваше тих, аматьорски джаз, идващ от отв ...

Amadea

Проза » Рассказы

2007-11-23T09:46:13+02:00 4K 8

Огънче 🇧🇬

Огънче
Мъж, над трийсетте, беше излезнал пред входа на многоетажния си блок и спокойно пушеше, зяпайки в залязващото небе. В градинката пред блока на полусчупена пейка седеше младеж с уморен и напрегнат вид. Нещо странно в начина, по който момчето поглеждаше от време на време кьм входа, привлече вни ...

bratan

Проза » Рассказы

2007-11-23T08:45:23+02:00 1.1K 3

Скалата 🇧🇬

Скалата се издигаше високо, високо, погледнах нагоре, слънцето ме заслепяваше и сякаш върхът й бе забит високо в облаците. Приличаше на айсберг забит в ситния морски пясък. Вълните се опитваха безрезултатно да стигнат до нея. Блъскаха се в пясъка, оттегляха се и отново неуморно се втурваха към нея. ...

Noel

Проза » Рассказы

2007-11-23T08:19:23+02:00 1.4K 3

Ритуалчето 🇧🇬

Преди малко се събудих - малко следобеден сън. Ако трябва да бъдем точни, събуди ме телефонът... и вече половин час не мога да спра да се мръщя. Не, не защото не си доспах. Просто се сетих за нещо... Имаше време, в което спях всеки следобед и знаех, че в определения час ти ще ми се обадиш, за да изл ...

sandora

Проза » Рассказы

2007-11-22T20:14:52+02:00 1K 2

История за старостта 🇧🇬

Дядо Георги седеше в парка пред Народния театър и гледаше тъжно в наредените шахматни фигурки, които чакаха да бъдат преместени. Извърна уморения си поглед и огледа скования от ноемврийския студ парк. Зимата убиваше радостта в хората и опразваше парковете. Георги нямаше с кой да играе шах. Постоя ощ ...

Amadea

Проза » Рассказы

2007-11-22T18:39:44+02:00 1.8K 9

Филмът 🇧🇬

ФИЛМЪТ
Спомняше си чудесно времето, когато беше дребно хлапе, въпреки, че доста вода беше изтекла от тогава. В съзнанието му ясно изплуваха неделите, в които баща му го водеше на детски филми в градското кино, недели, които с нетърпение чакаше. Не беше забравил за прекрасните летни дни в малкото сел ...

DarkSideOfTheMoon

Проза » Рассказы

2007-11-22T18:09:31+02:00 989 3

Селото 🇧🇬

СЕЛОТО
Този ден слънцето процеждаше лъчите си през две отметнати дъски на прогнилия вече покрив. Тази щърба усмивка от ден на ден ставаше все по-голяма и сякаш старата плевня се надсмиваше над времето, макар че то не даваше прошка на никой и по никакъв повод.
Големият куп сено беше разстлал златни к ...

eddie

Проза » Рассказы

2007-11-22T14:47:43+02:00 1.3K 10

Ноктюрно 🇧🇬

За да се съчини музика, е необходимо преди всичко да има музика в душата.
(Верди)
Лекокрили като като пегаси, пръстите му препускаха в упоение по чернобелите клавиши на пианото. Душата му бе полетяла, сякаш с крилете на божествената мелодия... Лееше се като звезден дъжд „Лунната соната". Нощта беше ...

azura_luna

Проза » Рассказы

2007-11-21T19:33:45+02:00 1.3K 13

Пръчката 🇧🇬

Взех моя четиригодишен син от детската.
- Тати, ще ми купиш ли една пръчка и кибрит и като я запаля, тя да гръмне? – невинно ме попита той.
Младият пироман отново беше гледал образователни анимационни филмчета на Уолт Дисни. Доста се обезпокоих. Утехата ми бе, че все пак желанието му не беше толкова ...

Станислав

Проза » Рассказы

2007-11-21T18:46:57+02:00 1.6K 2

СПИН 🇧🇬

Беще преди 3 години, когато я видях за първи път. Красива двадесетгодишна девойка. Очите й бяха поразително сини, косите й с огромни къдрици, падащи като вълни под кръста й, сияеха на яркото слънце, бузите й розови, бели като сняг зъби и леко мургав тен. Беше толкова идеална. До нея крачеше красиво ...

bubenceto199

Проза » Рассказы

2007-11-21T16:31:25+02:00 2.8K 7

Доставка 🇧🇬

- Ела на портала! Има доставка за теб и... а честит Рожден ден!
- Благодаря ти! Идвам.
Доставка. Някак служебно звучи и студено... като в хладилна камера. Имам бегъл спомен за една хладилна камера.
Момчето от фирмата се усмихва официално. Поздравява ме и подава огромен букет от хризантеми. Не ги бро ...

Нел

Проза » Рассказы

2007-11-20T12:13:30+02:00 1.2K 6

Случка с манекени 🇧🇬

Вървя по лъскава централна улица. Витрините блестят. Рекламите светят лъскаво, но безлично. Безлично поне за мен. Наоколо минават лъскави къси полички, с лъскави крачета и ботушки. Гримирани мъже с женски походки си говорят нещо, твърде разлигавено. От лъскавите кафенета се чува силна чалга. Влязох ...

Бинев

Проза » Рассказы

2007-11-20T10:10:15+02:00 1.3K

И аз съм една... 🇧🇬

Добре, че са ми приятелките, иначе ще изпуша тотално. Трите гледаме да се виждаме поне по веднъж седмично, иначе депресията ни е в къпра вързана. Нали всеки си мисли, че неговите проблеми са най-гадните. И си оплювахме мъжете, нали те за всичко са ни виновни. И понеже се караме чий мъж е най-гаден, ...

svetlanal

Проза » Рассказы

2007-11-19T23:50:15+02:00 1.8K 32

Продавач на души 🇧🇬

Свечеряваше се. Есенният октомврийски ден заспиваше. Само дворът още ехтеше. Звънко летяха гласовете на няколкото деца, бягащи след една топка.
Блага Ангелова погледна с нежност през прозореца на тихата класна стая и сякаш неосъзнато се усмихваше на децата. Тя бе млада жена, може би около 35 годишна ...

azura_luna

Проза » Рассказы

2007-11-19T21:48:20+02:00 1.5K 21

Урфей и Еври Дика 🇧🇬

- Пич – каза Урфей, - дълбоко сме затънали ние с тебе. По-невидимо аз, по-видимо ти.
- Няма измъкване оттук – промълви тъжно Еври Дика.
- Ей, не се отчайвай, нали затова са приятелите. Ще те измъкна някак си – замисля се, - ако и себе си успея да измъкна.
Картинката е доста мътна. Все едно са попадн ...

Станислав

Проза » Рассказы

2007-11-19T21:39:00+02:00 2K 11

Отмъстителят 🇧🇬

Седях облегнат на дебелото дърво и пушех втората си поред цигара. Пред очите ми се разкриваше цялата красота на планината. Но всичкото И великолепие не можеше да ме впечатли. За мен тя беше убежище, роден дом. Тук се криех от преследвачите си. Наградата, която даваха за главата ми, беше доста голяма ...

Романтик

Проза » Рассказы

2007-11-19T18:48:15+02:00 1.6K 30

Най-хубавото нещо 🇧🇬

Най-хубавото нещо
Светофарът светна червено и огромният поток от коли на кръстовището зачака, нетърпеливо, да преминат пешаходците. Мощните машини ръмжаха, издишайки облаци пушек, които се вливаха в преминаващата тълпа хора. Фаровете им ги заслепяваха, сякаш искаха да ги дезориентират и объркат. Кат ...

nvx

Проза » Рассказы

2007-11-19T12:17:12+02:00 2.7K 3

Единствена любов 🇧🇬

Двамата стояха един срещу друг. От десет години бяха семейство, но Джон разбираше по погледа й, че вече не са. Скандалите и безсмислените спорове само бяха ускорили идването на неизбежния край. "Добре, че нямаме деца" - помисли си Джон и отново се вторачи във вече бившата си жена. В очите на Елън ня ...

сТеЛчЕ

Проза » Рассказы

2007-11-19T08:04:25+02:00 1.6K 1

Обърнатият художник 🇧🇬

Мигел седеше на пейката и рисуваше. От отсрещната пейка го наблюдаваше приятелката му. Знаеше, че когато той рисува, не трябва да го безпокои. Само от време на време му подвикваше:
- Мигел, хей Мигел! Да вървим в къщи и ще ти позирам... гола.
Мигел я поглеждаше с престорено сърдит поглед и отговаряш ...

Романтик

Проза » Рассказы

2007-11-18T20:30:36+02:00 1.6K 22

Непознатата 🇧🇬

Лято е...Слънцето скоро ще изгрее...Лекият морски бриз си играеше с косата му...Седнал на стола на терасата си Иво но беше спал и тази нощ пракарвайки в мисли за онова невероятно същество, което го правеше адски щастлив напоследък.А вътре в стаята, на леглото му спеше приятелката му. Поглеждайки я, ...

Слънчицето

Проза » Рассказы

2007-11-18T19:05:59+02:00 1.5K

Как станах любител... 🇧🇬

Причината за всичко беше Джаза. Не музиката, а Росен, когото всички наричаха Джаза, най-вероятно заради щурите му изпълнения. Все пак кой знае... може и заради музиката да беше, но неоспоримите факти ме навеждаха на мисълта, че ще да е заради невероятните щуротии, в които непрекъснато се забъркваше. ...

Mili4ka

Проза » Рассказы

2007-11-18T10:41:57+02:00 1.5K 14

Слепота 🇧🇬

Толкова беше тихо, че за миг тя си помисли, че е оглушала. Пусна напосоки песен. Добре беше със слуха, заслуша се в думите на парчето. Песните бяха създадени за такива като нея - самотници, които да си представят в моменти на глухота душевно парти, където са доволни и щастливи. Е, партита имаше и на ...

danisab

Проза » Рассказы

2007-11-15T21:28:05+02:00 1.1K 4

Път към нищото 🇧🇬

Ветровете брулиха яростно лицето й, но тя вървеше и не се спираше... Зовът, ... онзи нестихващ пронизителен зов, който я привличаше неудържимо, ... някъде! Къде!? И тя не знаеше, само копнееше да го достигне! Дъждът се изсипваше стихийно върху й, но тя продължаваше, стъпка по стъпка да върви...
Не и ...

Jane_d

Проза » Рассказы

2007-11-15T16:54:37+02:00 2.2K 1 27