Рассказы - Проза

Дядо Ицо гледа от Бакаджика - девета част 🇧🇬

Лятото се изнизваше лениво,дните живееха слънчево, като златни махмудии върху гръдта на Ирина. А нощите, преминали в лунен унес топлеха прегръдките й с Христо...
Какво значение има времето?
Любовта е божия благодат, но и в такива неясни времена,може би носи наказание...
Момичето се разхубави,стъпкит ...

Ranrozar

Проза » Рассказы

2021-06-10T16:26:44+03:00 821 5 15

Когато Времето заспи… 🇧🇬

Из Модерни приказки
В един малък, закътан офис на Земята, без прозорци и без слънчеви лъчи, работеше Времето. Стаичката му беше пълна с всякакви часовници – за ръка, за бюро или за стена… на батерии, механични, пясъчни или електронни… със стрелки или без стрелки… с кукувици, с махало или без… Имаше ...

gunitu

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

2021-06-09T22:24:57+03:00 911 1 3

Не съм от тия, дето...4 🇧🇬

Не съм от тия, дето...4
Зимата останах вкъщи не зарад обилния сняг, който непрекъснато валеше, а от един грип, който едва не ме “гътна”...Мъчителна беше тя и от несполуката в кандидатстването и от работата до сега, чувствах се като птица със счупено крило.Очаквах пролетта, бях сигурна, че носи по- х ...

Иржи

Проза » Рассказы

2021-06-09T21:34:53+03:00 759 8 33

Да остарееш млад 🇧🇬

Сънувах че сънувам ... ония, отдавна минал период, когато просто размахвах ръце и се понасях над земята ... Беше необикновено, вълнуващо, величествено, невероятно ... беше ... Може би .. хм , просто сега бих му лепнал такива етикети , тогава беше просто – получаваше се всяка нощ, без да го искам, бе ...

jonnnn

Проза » Рассказы, Эротическая

2021-06-09T19:28:30+03:00 1.5K 3 9

Без обич 🇧🇬

Той трябваше да изчезне!
Не понасяше гласа му, не понасяше дъха му, не понасяше да е близо до него.
Откакто преди три години майка му се беше омъжила повторно за Стилян, животът на Ради се бе преобърнал. Нямаше го вече баща му да го помилва, нямаше кой да поиграе с него на топка, нямаше кой да го об ...

Flavia_Fiore

Проза » Рассказы

2021-06-09T15:43:13+03:00 946 12

Докато смъртта ни раздели 6 - край 🇧🇬

12.
Комисар Тодоров пристигна в хотела леко задъхан.
- Бързах да не изпусна сбирката! Има ли някакво развитие?
Френцов му сподели за откритията си и заключенията, които беше направил.
- Е, поне категорично отхвърляме първоначалните подозрения, че Игор е извършил някоя глупост. Но е странно! – промър ...

Flavia_Fiore

Проза » Рассказы

2021-06-08T17:30:13+03:00 862 1 12

Неочаквани гости 8 финалът 🇧🇬

/В памет на родителите ми /
Наплисках лицето си с топла и студена вода,.. посъвзех се...
Какво толкова е станало,всеки търси нещото , което вероятно е загубил или го е нямал...
Закусих, пийвам кафенце в инклузив залата,...погледът ми се рее някъде,.. добре, че мислите ми са подредени...На съседната ...

PetarStoyanov

Проза » Рассказы

2021-06-08T17:29:34+03:00 963 5 10

Да остарееш по свой начин. 🇧🇬

Мони се погледна в огледалото. Днес навършваше четирдесет години. Съпругът ѝ организираше купон в нейна чест. Червената и тясна рокля очертаваше перфектно все още хубавите и форми. Гримът скриваше появяващите се вече бръчки. Познаваше всяка бръчица по лицето си и бройката им знаеше. Приятелките ѝ бя ...

РосиДимова

Проза » Рассказы

2021-06-08T17:28:13+03:00 997 4 13

Хептен къс - фитил... 🇧🇬

Диптих
Геройски разказ
Разказ за полицая, който спасил жена от изнасилване, прикривайки я с тялото си...
Продължение на геройския
Разказ за полицая, комуто харесало да спасява така жени и всяка вечер излизал, за да прикрие някоя с тялото си... ...

генек

Проза » Рассказы, Юмористическая

2021-06-08T17:05:12+03:00 637 1 10

Очилата Мини - Разказче по картинка 🇧🇬

Събуждам се от спор между майка ми и баща ми, които живеят на долния етаж. Неговия въпрос не го разбирам, но нея я чувам ясно: „Че помна ли я! Га че ли у кухнята бяа последно га ги ползвах за нещо си! – стросва му се сънено тя, след което се почва едно тътрене на тежки стъпки и едно мърморене! Леле ...

rygit

Проза » Рассказы

2021-06-07T22:40:09+03:00 1.7K 2 8

Шоколадови бонбони 🇧🇬

- Дъщеря Ви ще остане инвалид за цял живот. Съжалявам!
Тези думи на доктор Кацаров още кънтяха в ушите на Васил. Малкото му момиченце! Само заради глупавата грешка на доктор Мазнев.
Васил почука на вратата на кабинета и влезе. Младата лекарка вътре му се усмихна.
- Доктор Мазнева, искам да благодаря ...

Flavia_Fiore

Проза » Рассказы

2021-06-06T19:13:24+03:00 2.1K 7 37

Лудият 🇧🇬

Лудият Димо стоеше на кръстовището, усмихваше се на пешеходците и махаше на шофьорите. Той винаги изглеждаше щастлив. В днешно време щастливци бяха глупаците или лудите. Понякога се приближаваше към някоя кола и питаше:
- За къде си? Аз отивам в Лапландия, при Дядо Коледа! Ти виждал ли си го?
Някои ...

РосиДимова

Проза » Рассказы

2021-06-06T18:56:34+03:00 1.5K 9 34

На раменете на Господ 🇧🇬

" Когато човекът ходи по пясъка, там има два чифта стъпки - неговите и тези на Господ. Когато му е най-тежко, стъпките остават само две. Защо? Защото тогава Господ го носи на раменете си!..."
Момчето замина за Америка. Живя там известно време. Прибра се за кратко, за да се види с родителите си. Запо ...

slan4ogled

Проза » Рассказы

2021-06-06T12:57:40+03:00 971 5

Коледна равносметка 🇧🇬

20 декември
Снежинките танцуваха грациозно във въздуха и с тих шепот кацваха на земята.
Облечена с черен панталон, червено яке и бяла шапка, Ивет вървеше с наведена глава, стискайки с обич топлата ръчичка на Дани, тригодишния ѝ син. Момченцето се радваше на снега, весело подскачаше и бърбореше, дока ...

MagiV

Проза » Рассказы

2021-06-05T21:50:27+03:00 2.7K 5

Приказка за любовта 🇧🇬

Рени разтоварваше пазара в кухнята, Силвето притича от хола и застана на вратата:
- Мамо, днеска госпожата ни чете приказка за любовта. Майка-лястовица останала есента при болното лястовиче и цяла зима го топлела с нея си, а пролетта, като се върнали другите лястовици, то било пораснало и здраво. Ма ...

palenka

Проза » Рассказы, Сказки и произведения для детей

2021-06-05T18:11:15+03:00 1.9K 8 23

Неочаквани гости 7 🇧🇬

/ В памет на родителите ми /
На сутринта станах, претърчах се отново под душа ,сложих си любимата риза, както я наричах, свободно падаща над панталона, с къс ръкав и големи джобове тип сафари , а цветът бил '' пепел от роза '', дали изгорелите рози имат такъв цвят,...оправих перчема, плеснах се с ръ ...

PetarStoyanov

Проза » Рассказы

2021-06-05T17:38:27+03:00 1.5K 3 7

Копнеж 🇧🇬

AnaMarina

Проза » Рассказы

2021-06-05T16:28:21+03:00 1.1K 1

Пленница 6 Неизличимият синдром 🇧🇬

Следват сцени, където двамата се помиряват, Lia написва своето ‘Искам’ и излиза на разходка с приятелки, след което е наказана за своите волности, ‘Бунтът на робите’ , когато тя през нощта го завързва и ... на следващия ден изчезва.
Искам…. (извадки от оригиналния текст, без съкращения, публикуван п ...

jonnnn

Проза » Рассказы, Эротическая

2021-06-04T13:23:01+03:00 236 1 7

Неочаквани гости 6 🇧🇬

/ В памет на родителите ми /
Тя сякаш не реагира на думите ми, унесена в свои мисли....
- Разкажи нещо за себе си,.. все пак ти си млада бизнес дама, имаш по-вече опит, срещи с други хора,.. пътуваш из света... - попитах след кратко мълчание
- Какво да ти кажа , Петър - тихичко започна тя - Нерадост ...

PetarStoyanov

Проза » Рассказы

2021-06-04T12:39:25+03:00 770 3 14

Подадена ръка 🇧🇬

Жената вървеше някак прегърбено...под тежестта на багажа си...Вървеше бавничко и стъпваше внимателно, сякаш в кошницата имаше нещо чупливо...Беше дребна женица. Мина пред него, сякаш дори не го видя... Плачеше и нещо тихо си нареждаше... Той самият можеше и да не я забележи, ако не бе чул хлипането ...

ValentinaMitova

Проза » Рассказы

2021-06-04T12:33:29+03:00 1.3K 1 21

Подаръкът на Вселената 🇧🇬

Започвам да пиша без да зная какво ще се получи.Няколко дена се питах дали има смисъл да разкажа.Зная,че словото няма да изрази чувствата,защото човешката природа в малки изключения е повърхностна.Няма да бъда разбрана.Това ще породи у мнозина неадекватни реакции.Но какво от това?!Нека.Важно е да сп ...

ZAGORA

Проза » Рассказы

2021-06-03T22:53:07+03:00 931 4

Изпуснах метрото 🇧🇬

Току що си спомних този момент.
Случи се преди около месец. Беше топло. Изпила съм си кафето, седя и си чакам метрото. Приповдигнато ми е.
Тогава я видях- трохица живот, не по- голяма от върхът на нокътя ми. Опитваше се да излети, но не можеше. "Свършено е."- казах си.-" Идват и още хора. Така или и ...

Андромеда

Проза » Рассказы, Письма, Эпиграммы, миниатюры, афоризмы, Другие

2021-06-03T21:37:17+03:00 2.2K 3 4

Неочаквани гости 5 🇧🇬

/ В памет на родителите ми /
Пристигнахме в Одрин...
- Е, добре дошли в Ориента,.. старото име на Одрин е било Адрианополис , от гръцки полис - град, и Адриан - някакъв гръцки владетел от древноста,... т.е. градът на Адриан..
Гърците и сега си го наричат Адрианополис...
Настанихме се в хотела, голям ...

PetarStoyanov

Проза » Рассказы

2021-06-03T20:57:24+03:00 1.1K 2 7

Пленница 5 Играта 🇧🇬

Ivan Нарочно не й се обадих през целия ден. Не исках да и наруша удоволствието да се чувства като птиче в клетка и да се рее на вълните на фантазията си. Наблюдавах я една .. през всичките нощи докато спеше – обичаше да си гушка плюшения Мечо и да се върне при дванадесет годишните. Струва ми се че т ...

jonnnn

Проза » Рассказы, Эротическая

2021-06-03T17:17:00+03:00 253 2 4

Актьор, актьорич 🇧🇬

Мани го и дъжд, какво ти, брате, стана па на тебе? Юний ли си ти, мойто момче палаво, или Септемврий? Ама разбира се, че негово величество драгоценното Време (да се не бърка с Времето де искаме все да изхвърлим през прозореца щото видиш ли за нищо не стигало) решило се беше в оня ден да размъти и от ...

anahataroot

Проза » Рассказы, Юмористическая

2021-06-03T10:46:05+03:00 1.1K 5 54

Банани 🇧🇬

- Другарю, какво си позволявате?!
Павел се обърна и се изправи лице в лице с намусена физиономия. Едрата червендалеста жена приличаше на ударничка в някой завод и с цялата си стойка показваше, че няма да се остави да я прередят току-така.
- Прощавайте, аз само да попитам! - каза Павел сконфузено и с ...

Bistra_Stoimenova

Проза » Рассказы

2021-06-03T08:07:07+03:00 1.7K 3 29

Пленница 2 Прелюдия 🇧🇬

Ivan ... ръцете ми държаха шалове, от ония тънки и ефирни на пръв поглед, които приличат на змия, пълзяща по пясъците на Сахара ... Ноздрите ти потръпваха и вдишваха въздуха изпълнен с напрегната непредвидимост и тишина ... в сумрака на стаята зениците ти бяха разширени, финните мускулчета на лицето ...

jonnnn

Проза » Рассказы, Эротическая

2021-06-02T20:39:18+03:00 240 8

Неочаквани гости 4 🇧🇬

/В памет на родителите ми /
Сутринта с моята кола отивам до хотела , настаних се във фоайето - барче срещу асансьорите,..
моя практика е да се явявам на каквато и да е среща 5-10 минути преди уговореното време, тъкмо ще имам време да огледам обстановката, пък и не е културно да закъснявам и да ме ча ...

PetarStoyanov

Проза » Рассказы

2021-06-02T09:51:58+03:00 860 2 8

Тя вече е моя 🇧🇬

Гледам я пред мен и не мога да повярвам, че това човече иска да е мое. Толкова крехка е в ръцете ми, а пред другите е най-силната жена, която познавам. Божество!Луд съм.
С такава елегантност прави всичко, дори когато мие чашите или като си оправя косата, Господи… А колко обича да я гушкам… Идвам къ ...

DodiS

Проза » Рассказы, Другие

2021-06-01T22:16:59+03:00 1.1K 1

Неочаквани гости 3 🇧🇬

/ В памет на моите родители /
Разделихме се с гостенките и с татко мълчешком се запътихме към къщи...
- Един ден, може и неделя да е било, - наруши мълчанието той - докараха на Хаинбоаз в нашия отряд десетина зозички, така им викахме тогава на градските момичета, едни такива бледи, слаби, сленце не ...

PetarStoyanov

Проза » Рассказы

2021-05-31T12:53:08+03:00 1.3K 3 9

Писмо от един грешник 🇧🇬

Самота! Болка! Срам! Грях! Страх! Всички те ме преследват. Доближават се с тихи стъпки, едвам чути. Но аз ги виждам и се опитвам да избягам от тях. Единствената ми надежда се намира в шкафа до леглото. Поглеждам часовника, два през нощта е. Минали са само пет часа, откакто прибягнах до тях - хапчета ...

gergancheto93

Проза » Рассказы

2021-05-31T12:38:29+03:00 1.3K 3

Старият полковник и тортата 🇧🇬

След Новата година зетят на Старият полковник ни му се обаждаше, ни се появяваше. Трябваше да дойде поне про форма на рождения ден на Старият полковник, но…
Невъзпитан! Обидил се бил, моля ви се… От какво бе? Че Старият полковник показа кой командва парада и се появи на празненството за Нова година ...

генек

Проза » Рассказы, Юмористическая

2021-05-31T11:00:25+03:00 636 4 11

Греховете на Мустафа 🇧🇬

Беше топъл есенен ден, когато автобусът спря в центъра на селцето. Дърветата бяха в златни одежди. Слънцето хвърляше топли лъчи от небесния лазур. Хората се изнизаха от автобуса и Елена се придвижи към вратата. Смъкна двата си куфара сама. Никой не й помогна, но тя не очакваше, че помаците ще се вту ...

di_t

Проза » Рассказы

2021-05-30T17:46:57+03:00 3K 7 66

Под небето на Лацио 🇧🇬

Времето прелиташе някъде между 770 - 771г, пр. н. е и размахваше криле в небето над Лацио. По водите на река Албула плаваше малка лодка. В нея весталката Рея, дъщеря на царя на Алба Лонга – Нумитор, бягаше заедно с Марс от Амулий – по-малкия брат на Нумитор, който за да да си гарантира дълго царуван ...

Plevel

Проза » Рассказы

2021-05-30T12:13:37+03:00 840 10 26

Пленница 4 Самота 🇧🇬

Ставам бавно, като в забавен каданс и прихващам с нежност моята верижка, сега тя не ми е мъчителка, нито враг, а моята Любима. В женски род е даже, виж! Излизам в коридора, отивам в кухнята и сядам така както съм гола, мокра върху шарените възглавнички на бамбуковия стол-кресло, бавно запалвам менто ...

jonnnn

Проза » Рассказы, Эротическая

2021-05-30T10:56:44+03:00 298 11

Кратък разказ на ужасите 🇧🇬

Беше посред нощ. Часовникът удари дванайсет. Събудих се от шум, който идваше изпод леглото. Наведох се и надникнах в гъстия полумрак с мирис на прахоляк и притаен ужас.
Човекът, който се криеше под леглото, изпищя.
"Какво се е паникьосал? – помислих си аз. – Да не би за първи път да вижда призрак?"
...

МарияДимитрова.67

Проза » Рассказы, Другие

2021-05-30T02:15:51+03:00 880 5 17

Провалът на Стела 🇧🇬

Театралната трупа празнуваше. Преди час бе дошла радостната вест, че са наети за двайсет представления в Съединените щати. Заплащането щеше да е отлично. Единственото им притеснение бе, че разполагаха само със седмица време за репетиции на английски.
Никой не си позволи да пие повече от чаша вино, з ...

Heel

Проза » Рассказы

2021-05-29T23:15:50+03:00 877 1

Сбогуване 🇧🇬

Боян се разхождаше мудно по Витошка. Оглеждаше се като да беше попаднал във някъкво непрекъснто вихрено течение, във водовъртеж от лица, тела, които минавах около него, спираха се пред витрините, влизаха в магазините или по наредените отстрани заведения. Нисичък, широкоплещест, облечен в черно кожен ...

robertratman

Проза » Рассказы

2021-05-29T23:12:15+03:00 1.7K 2 8

Мечтите на Шуши 🇧🇬

Всеки си има мечти. Аз също имам. Няколко! Ако трябва да уточня цифрата - триста шейсет и пет, при високосна година бройката се променя на триста шейсет и шест. Обичам да си мечтая, ей така по женски. То много несбъднати мечти минаха през скромната ми квартира. Ама такъв е животът - несправедлив към ...

РосиДимова

Проза » Рассказы, Юмористическая

2021-05-29T10:23:36+03:00 1.5K 6 29

Заръки 🇧🇬

Лельо, аз съм голям късметлия – заминавам за Австралия. Весели две лета, две есени, две зими и две пролети – няма да ме има две години... Снощи цяла вечер не съм спал – бързах да играя с играчките си. Като тръгваме, ще вземем много малко от тях. Мама и тати там ще ми купят други. Ти знаеш ли, лельо, ...

Sne66

Проза » Рассказы

2021-05-29T07:38:10+03:00 893 2