Рассказы - Проза

Морско конче 🇧🇬

Стоях тъжна на брега и ронех сълзи сам-самичка, като изгубена птичка.
Захлупила лице в шепите си, седях върху пясъка, който бързо-бързо се напои от пороя, който се стичаше от двете страни на лицето ми. Ридаех като малко момиче, изоставено от своята майка.
Никой нямаше наблизо. Само лек ветрец едва-е ...

Kamito_567

Проза » Рассказы

2021-06-24T16:41:48+03:00 1.8K 4 10

Залеза разказва, изгрева мълчи 🇧🇬

Пустинята нарушава мълчанието си привечер - нашарваха го с гласовете си всички онези, крили лица и тела от огнения ден, търпеливо изчакали слънчевия гняв да намалее, а някои искаха съвсем да угасне за да почнат да вървят, запълзят или полетят. Привикваха и се учеха да оцеляват, ден след ден променях ...

ГФСтоилов

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

2021-06-24T16:26:48+03:00 1.6K 1

Дядо Ицо гледа от Бакаджика-десета част 🇧🇬

Понякога времето стремглаво се спуска надолу, където човек не знае в бързея му:кой ден е,защото нощите безсънно зоват към решения неподвластни на разума.
Отец Павел (по фамилия Сухомлинов) попадна в България през 1922 година, като щабс-капитан от Бялата армия на генерал Врангел...
Няколко десетки ко ...

Ranrozar

Проза » Рассказы

2021-06-24T16:24:53+03:00 877 7 25

Изборът 🇧🇬

Отсреща пак се трупаха врагове. Началниците им ги подреждаха в дълга редица, щитовете отпред се сплитаха в непристъпна стена, отзад стрелците подготвяха лъковете, на фланговете кавалеристите закрепваха пиките, готови да се втурнат в пореден опит да заобиколят противника…
Усмихна се. Отблъснаха вече ...

генек

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

2021-06-23T15:46:50+03:00 1K 2 8

Съдба 🇧🇬

Душата на човека непрестанно се връща там, където той най-често е бил прегръщан. И колкото повече дни от броеницата на времето отмятаме, толкова по-настойчиво невидимите нозе на спомените ни водят натам, където сме направили първите си крачки. В моменти на усамотение взорът на душата ни се рее по ни ...

Samadhi

Проза » Рассказы

2021-06-23T00:18:44+03:00 719 2 6

Не съм такава 🇧🇬

Учудването на Елина премина в срам. А срамът бързо се засили и я накара да извърне глава настрани. Струваше й се, че бузите й горят. „Не, не е нормално това. Аз не съм такава“ – помисли си тя и се опита да вземе под контрол емоциите си. Задиша дълбоко, като се стараеше да не мърда нервно ръце. Възбу ...

Heel

Проза » Рассказы

2021-06-22T23:55:53+03:00 1.2K 2 1

Прошка ли 🇧🇬

Ужас! Лехите с разсада изпотъпкани, на младите овошки клоните изядени, само стъблата им стърчат грозно. Целият двор осран. Петко, младият бик на братята, ме гледа като отровен, а аз се чудя как мога да го убия с голи ръце. Взех една лопата и се засилих да го ударя между рогата. Побягна, метна се вър ...

Мильо

Проза » Рассказы

2021-06-22T13:19:15+03:00 2.6K 6 12

Галилео Галилеев 🇧🇬

Кабинет в техническо училище. По ученическите скамейки са насядали задочници, на които им предстои изпит. Едни са забили поглед в листите пред тях и пишат, други търсят помощ от тавана. Само седящият най - отпред е пълен непукис. Той нито води записки, нито гледа в тавана. Подпрял глава с ръка над п ...

Qndov

Проза » Рассказы, Юмористическая

2021-06-22T11:40:05+03:00 650 5

Приказка за Чатка и Нетка 🇧🇬

Рече Админът – да има сайт. Ще бъде сайт за творчество. Тъй си мислеше Админът, докато пишеше системния код на новия сайт. Ах, какъв сайт щеше да е това! За чудо и приказ, другите Админи щяха да му завиждат! Мечтаеше си как там ще се вихрят литературни дискусии, юзърите ще чакат на опашка да се реги ...

Bistra_Stoimenova

Проза » Рассказы, Юмористическая, Обзоры, анализы, критические статьи

2021-06-22T10:49:30+03:00 1.5K 3 9

Венецът 🇧🇬

- Качвай се, изчадие на Дявола!
Олав ме блъсна грубо в каруцата и паднах по лице вътре - бяха вързали ръцете ми зад гърба, а краката ми отдавна отказваха да ми се подчиняват. Откакто ме разпънаха на дибата. С усилие се надигнах и се облегнах на грубите пръти, от които беше скована каруцата. Сигурна ...

Bistra_Stoimenova

Проза » Рассказы

2021-06-21T18:47:48+03:00 1.2K 2 23

Милостив живот 🇧🇬

Витан беше властен и горд мъж. Имаше черна и къдрава коса. Дебели черни вежди се събираха над очите му, които имаха цвят на зимно море. Кожата му, изложена вечно на слънчевите лъчи, бе загоряла и приличаше на опушен бакър. Щом си наумеше нещо като куче го преследваше, дорде не го постигне.
Живееше в ...

РосиДимова

Проза » Рассказы

2021-06-21T00:17:50+03:00 1.1K 6 21

Шепа пръст и ... 🇧🇬

Беше началото на месец май. Ябълката, крушата и дюлята пред къщата ни напълно се бяха разлистили. По клоните на асмата вече бяха избили чепчици с мънички, зелени топченца. Бях на тринадесет години, ученичка в шести клас. Връщах се от училище и видях, че металната пощенската кутия, закачена на пътнат ...

Samadhi

Проза » Рассказы

2021-06-20T00:40:05+03:00 855 11

Ново начало 1 🇧🇬

1.
- Напускам! – изкрещя Стоянчо, почервенял от яд.
Вече една година работеше като момче за всичко в бакалията на бай Щерьо. Младежът изкарваше малко, но беше доволен, защото не беше в тежест на майка си. Освен храна, понякога си позволяваше и лимонада, а веднъж дори заведе сестричката си в сладкарн ...

Flavia_Fiore

Проза » Рассказы

2021-06-20T00:34:32+03:00 929 3 13

За жена камбаната бие два пъти 🇧🇬

ЗА ЖЕНА КАМБАНАТА БИЕ ДВА ПЪТИ
Симо си свали каскета и огледа небето във всички посоки. Най-дълго присвива очи към билото на Балкана. После го изтупа два пъти в бедрото си, нахлупи го до вежди и отсече:
– Нѐма да вàли.
Други думи този слабоумен полендак рядко изричаше. „Че вàли. Нѐма да вàли.“
Други ...

Мильо

Проза » Рассказы

2021-06-20T00:22:26+03:00 1.9K 3 9

Автобус 42 - да не ти пука 🇧🇬

Да, хайде да тръгваме. Защото ако продължавам така, няма да стане нищо. Спънах се, докато вървях към компютъра. После си забравих запалката. Изпуснах я, докато търсех цигарите. И накрая се наложи да я диря цели две минути, докато си мислех за сюжета на този разказ. Голяма загуба на време. Знаете ли ...

exuded

Проза » Рассказы

2021-06-18T21:45:48+03:00 644 5 6

Прашасали спомени 1 🇧🇬

Реших и тръгнах по стъпките на казармените перипетии,.. този път отзад напред, не по класическия път до едно малко градче, където нямаше ЖП линия, но имаше голямо Военно поделение, което за някои офицери беше трамплин към Военната академия,.. а за други беше своего рода наказание..
Градче на края на ...

PetarStoyanov

Проза » Рассказы, Другие

2021-06-18T08:55:05+03:00 1.8K 7 10

Вкусът на живота 🇧🇬

Моя приятелка потърси помощта ми, за да се справи с една екзистенциална криза. Горкичката! Беше преживяла силен емоционален шок, беше вдигнала кръвно, не можеше да се храни, да спи, не искаше да вижда хора …С една дума, беше доста разстроена. Поговорихме си с нея, интелигентна жена е, ще я измъкна о ...

Samadhi

Проза » Рассказы

2021-06-17T23:43:47+03:00 634 1 3

Отписаното 🇧🇬

Дълго спориха попът и клисарят как да бият камбаната за Отписаното. На двадесет и четири години, Бог да го прости, трябваше да бият като за мъж, по три пъти. „Но то си е дете“ – настояваше попът. Клисарят неохотно склони и започна да бие по веднъж, като за дете.
Спас му беше името на Отписаното, но ...

Мильо

Проза » Рассказы

2021-06-17T09:15:23+03:00 1.6K 10 23

Ползата... 🇧🇬

Седя в остъклената стая,... хвърлям разсеян поглед през затъмнените стъкла към залата,... служителите чинно застанали пред мониторите зяпат диаграми, схеми, тракат по клавиатурата..
Поглеждам на бюрото си,... заветния сертификат за ваксинация срещу модерния Ковид 19-21,... пропуск за всичкко, свобод ...

PetarStoyanov

Проза » Рассказы, Юмористическая

2021-06-16T14:37:24+03:00 526 1 4

Живот след живот 🇧🇬

И тази нощ те срещнах в дълбините на съня ми. Един от онези сънища, в които не очаквам нищо, но пък ми дава шанс да прекараме малко време заедно. И когато погледна към небето, се чувствам щастлива, защото знам, че когато те срещна в прегръдките на съня, моята душа от далеко се е свързала със настрое ...

DarkAngel87

Проза » Рассказы

2021-06-16T12:59:57+03:00 636 2

Натюрел 🇧🇬

или Случки от живота
В метрото: Четири-петгодишен юнак седи до мама, държи я за ръката и окорено гледа в прозореца.
- Следваща станция "Национален дворец на културата"! Връзка с линия 3 - "Хаджи Димитър" - "Овча купел"!
- Мамо, мамо - скача малкият и дърпа майка си и тя да става - аз съм Димитър, ви ...

palenka

Проза » Рассказы, Юмористическая, Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2021-06-15T17:12:21+03:00 842 2 17

Войната на Егото 🇧🇬

Замисляли ли сте се защо се водят войни по света от незапомнени времена, та до ден днешен? Едва ли… Рядко мислим напоследък. Мислещите не са особено добре възприети в 21-ви век. Да се върнем към въпроса ми. За колко войни се сещате в момента? Първа, Втора, Студена, Балканска, Руско-Турска… На прима ...

Cveti_e_LuDa

Проза » Рассказы

2021-06-15T12:23:58+03:00 1.3K

“Ах, Шекспир, Ветрове” НАТФИЗ Едишън 🇧🇬

Ех, спомени, споменари, всите са най-шантави, щото от главата се правят на голямата работа па после, кумиш се, не кумиш се, стават едно голямо въобразено чудо. Но тъй де, разбира се, че като изкусен Зигфрид Философ длъжен съм да почна тоя разказ с фраза трудно разбирама от мен самия, дума след дума ...

anahataroot

Проза » Рассказы, Юмористическая

2021-06-14T16:58:09+03:00 1.5K 7 61

Пепеляшка и Принцът 🇧🇬

приказка 30 май 2011 г. в 23:01
Пепеляшка и принцът
И след ден всичко стана ясно, тя знаеше че мечтите са нещо нереално. Желаеше да постигне нещо, но сякаш нещо я спираше да поеме по пътя на своя живот. Мечтите ѝ плаваха посред океан от лава. Навсякъде се чувстваше в затвор и желанието ѝ за живот бе ...

Morilina

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези, Сказки и произведения для детей, Другие

2021-06-14T10:18:31+03:00 840 1 2

Фокуси 🇧🇬

Фокуси
Беше приятна съботна вечер. След топлия ден, слабият полъх на хладния бриз се промъкваше между потока от хора по Витошка, разведрявайки пешеходците. В седем вечерта по пешеходната зона на улицата имаше върволицата от мъже и жени, облечени добре, кито преминаваха нагоре-надолу, влизаха в някое ...

robertratman

Проза » Рассказы

2021-06-13T21:38:22+03:00 1.1K 6

Разминаване 🇧🇬

В купето бе смрадливо и задушно, затова Ясен се изниза в коридора да подиша чист въздух. Няколко човека стояха до отворените прозорци и пушеха. От храстите и ниските дървета край линията се носеше приятно ухание. Пролетта бе прекрасна.
Ясен реши да стои в коридора, докато не го заболят краката.
Влак ...

Heel

Проза » Рассказы

2021-06-13T13:26:27+03:00 999 1 2

Юнска изпитна сесия 🇧🇬

.........Юнска иСпитна сесия в един провинциален ВУЗ след пантематичното онлайн Убучение....
* Намахана студентка влиза на изпит, разкопчава 2-3 копченца от блузката и смутено.
- Бих направила всичко, за да взема този изпит...
- Всичко ли,... ама наистина ли всичко..- промърморва професорът
- Да вси ...

PetarStoyanov

Проза » Рассказы, Юмористическая

2021-06-13T13:24:38+03:00 748 2 14

Да остарееш млад 3, Топки 🇧🇬

Хюстън контролира движението на звездите, земята, настоящето и бъдещето с твърда ръка. Горивото ми е почти на привършване след бурната дискусия на пода, дивана, банята и спалнята, решението за траекторията ни през деня естествено е прието с пълно единодушие, постигнато под кревата. Поради липсата на ...

jonnnn

Проза » Рассказы

2021-06-13T12:48:43+03:00 849 1 3

Може ли малко любов? 🇧🇬

Естрея влезе в един малък магазин, на който пишеше с главни букви "Магазин за любов".
- Може ли малко любов? - попита тя.
- От коя искаш? Имаме от тази фалшивата. Тя ще ти струва по-евтино. - откликна продавачката.
- Не. Искам от онази чистата любов, която не е опетнена с обиди и лъжи. - възрази с в ...

МихаелаИлиева

Проза » Рассказы

2021-06-13T12:15:41+03:00 1K 2 4

Големите очи на страха. 🇧🇬

Големите очи на страха.
Връщах се от една сбирка, каквито правехме група колеги почти всяка седмица.Софра, акордеон, китара и всички- певци. Танци, много смях! Беше толкова весело и разтоварващо, просто си зареждахме “батериите”! Като се наситим “до дъно”, се прибирахме само с малкото неудобство… же ...

Иржи

Проза » Рассказы

2021-06-13T11:35:39+03:00 1K 5 25

Касиерката 🇧🇬

Касиерката Елка Любомирова пристигна в хотелската си стая около обед. Тя стовари тежкия куфар пред гардероба и въздъхна с облекчение. Беше от южен град, на трийсет и четири години, мургава чаровница, закръглена и нисичка, с типичните за почти всички касиерки от южните райони мек акцент и неестествен ...

Plevel

Проза » Рассказы

2021-06-12T19:14:28+03:00 505 5 27

Да остарееш млад 2, Сутрин 🇧🇬

Дразни ме ... побърква ме ... но и аз не й оставах длъжен. Единственият начин да разбера за прогнозата за времето за деня ... настроението й де, беше традиционната сутрешна процедура – изследвах я цялата, така, още докато спи – понякога изпод завивката се виеше черна опашка и с лекота напипвах малки ...

jonnnn

Проза » Рассказы, Эротическая

2021-06-12T12:26:56+03:00 1.2K 1 11

Да остарееш по свой начин - втора част 🇧🇬

Гледах го как ми се усмихва нежно и си мислех:
" Знаеш ли, очите ти са с цвят на кафе!? А в ъгълчетата им сякаш има пяна. Мислиш ли, че когато остарея ще ми отиват обувки с токчета? Една жена е секси и очарователна, когато се извиси на тях. Не мислиш ли!? Краката и се превръщат в опорна точка. Дали ...

РосиДимова

Проза » Рассказы

2021-06-12T06:09:20+03:00 981 4 19

Други светове 2 🇧🇬

4.
Паркираха пред дома на доцент Симеонов и след малко се озоваха в просторен двор. Там на една пейка бе седнала жена с руси, леко разчорлени коси.
- Това е съпругата ми Нели – представи я доцентът. – Вие си поговорете, докато аз отида да взема някои документи от стаята си.
Френцов кимна учтиво на ж ...

Flavia_Fiore

Проза » Рассказы

2021-06-11T23:08:21+03:00 887 2 5

295 , Съдията Дред 🇧🇬

Родих се и веднага ме разстреляха. В следващия ми даден живот от начало видях светлина, Протестирах крещейки и видях Съдията Дред с пищов в ръката – пак ме застреля. Последваха опити от моя страна да застана напреко и да не искам да излизам, но – пак Съдията Дред ... И това се повтаряше постоянно. З ...

jonnnn

Проза » Рассказы, Другие

2021-06-11T16:36:48+03:00 1.7K 3 3

Профил от нета 🇧🇬

... Отскоро съм действащ член на '' ОТКРОВЕНИЯ ''....
По напред четях написаното, харесвах или не творбите, но не можех да ги коментирам,.. дали имах някакъв синдром, че щом коментираш, трябва и да пишеш,.. а щом искаш и двете ,трябва да се регистрираш....
Така и направих,.. добих самочувствие, не к ...

PetarStoyanov

Проза » Рассказы

2021-06-11T16:11:55+03:00 2K 5 45

Ак 47, калибър 182, гларуси 🇧🇬

1968 ма , спирка ‘Писател’, Варна. Наскучахме се на плажа на БДЖ, та решихме с брат’чеда да разгледаме съседните наследнички на Писателите. Опънахме чаршафа на 12 часа срещу знойна самотна мацка, четяща ‘Паралели’. Беше УАУ. Киризехме яко. Докато по едно време заподозряхме роднинската й връзка с ком ...

jonnnn

Проза » Рассказы, Другие

2021-06-11T15:49:44+03:00 1.2K 1 2

Красавица 🇧🇬

От няколко часа наблюдавах жената на другия край на дискотеката: тънка талия, дълги бедра, дълга тъмна коса на конска опашка, къса, черна рокля. Беше привлякла вниманието на повечето мъже тук, но двамата бабаити, които не я изпускаха от поглед, бързо потушаваха надеждите за по-близко запознанство.
С ...

misha_sll

Проза » Рассказы

2021-06-11T07:44:20+03:00 1.4K 3 19

Разказ за несериозното 🇧🇬

Несериозно, онази година беше ужасна. Започна зле, от лошо на по-лошо. Пълна трагедия. Бях решила, че ще се превръщам в онези студени, прагматични млади момичета. Без мечти и копнежи. Само с нужди, но не от топлина, имах си топлина. Голям черен лабрадор се грижеше да не ми е студено в леглото нощем. ...

Karolin

Проза » Рассказы

2021-06-10T22:26:12+03:00 1.1K 3 5

Три в едно на приятелско кафе 🇧🇬

/ подслушано от съседна маса /
- Ауу, добре, че ограничиха ограниченията,... та да пийнем като хората кафе - облекчено въздъхна посетителка - Да ти споделя под секрет,... отивам вчера на лекар, да си взема болничен, ей така за всеки случай,...но в бързината съм забравила да се гримирам,.. за малко д ...

PetarStoyanov

Проза » Рассказы, Юмористическая

2021-06-10T18:21:53+03:00 765 3 9