Рассказы - Проза

Емили 8 част 🇧🇬

Отключвам вратата и каня Алисън да влезе. Апартаментът ми не е голям, но си го харесвам. Гледам да не мърся много, но в сряда идва една мексиканка да чисти основно. Плащам и колкото каже, а понякога ми оставя и храна.
Вече успяхме да се запознаем в асансьора. Тя пристъпя бавно и се озърта. От дълъг ...

di_t

Проза » Рассказы

2020-05-15T23:31:17+03:00 1.2K 5

Шепа откровения 🇧🇬

Така бях се унесла във вихъра на носталгичните думи на сина ми, че чак забравих за срещата ни. Не бях подготвена. Не бях готова да му разкажа за случилото се днес. Гледаше ме строго. Знаеше, че го лъжа. Знаеше, че искам да му кажа нещо важно, затова избърза с въпроса.
- Криеш ли нещо от мен?
- Ами, ...

МихаелаИлиева

Проза » Рассказы

2020-05-15T13:02:31+03:00 1.3K 1

Сън 🇧🇬

Изчезваха. Мъжете умираха в безкрайната война на север, а непознат вирус убиваше бебетата преди да се родят. Никой не помнеше кога започна да вали. Само няколкото останали старци бяха виждали слънцето. Разказите им за цветовете и светлосенките, миризмите, топлината, залезите, котките по покривите и ...

malkatamiss

Проза » Рассказы

2020-05-15T00:24:31+03:00 2.2K 1

Когато се връщаше земята 🇧🇬

От една седмица пред кметството, на таблото за съобщения, се мъдреше следният текст: “На 1 март, неделя, ще се раздават ливадите в “Рибарица”. Всички, които са имали някога ливада, да присъстват с четири колчета в ръце, защото няма да се връщам после там.”
Писал го беше някогашният учител и директор ...

breg

Проза » Рассказы

2020-05-14T23:26:58+03:00 1.3K 2 4

Емили 7 част 🇧🇬

Взех една седмица отпуск и днес карам бавно по Лагуна бийч. Мятам поглед през тъмните очила към сградата № 188. Това е малък автосервиз, може да побере само 5-6 автомобила. Трябва да огледам мястото. Емили ми е изпратила снимка на този тип и аз добре го запомних. Насреща има кафене, аз подминавам и ...

di_t

Проза » Рассказы

2020-05-13T10:13:45+03:00 1.9K 1 5

Моят костюм 🇧🇬

Гледах я как си отива.
Не плачеше. Тя не го правеше никога. Просто подсмърчаше. И сега така я виждах – как държи с лявата си ръка кърпичката и я пъха в носа си. Готин навик.
Прозорецът беше мръсен. А исках да видя всеки детайл. Това беше раздяла. Може пък да е последната. Изтрих с опакото на ръката ...

exuded

Проза » Рассказы

2020-05-12T23:15:01+03:00 1.1K 4 5

Мекота 🇧🇬

Чу се пневматично свистене и вратите на трамвая се отвориха. Заслизаха хора. Една възрастна жена с пълна пазарски торби се забави доста и някои от чакащите на спирката замърмориха. Милен пристъпи напред, канейки се да се качи. Тъкмо прибираше телефона в джоба си, когато нещо горе изтрополя. Миг по-к ...

Heel

Проза » Рассказы

2020-05-12T23:10:52+03:00 1.8K 3 3

Съдба 🇧🇬

Уреди майка си в старческия дом на града.
Беше му отгледала децата, после и внуците, да са живи и здрави всичките! После се пенсионира. Същото стори и жена му.
Баща му отдавна почина, заедно с идеалите си.
Най-неочаквано жена му си счупи ръката, после пък операция на ставата я обездвижи. И сега при ...

Ranrozar

Проза » Рассказы

2020-05-12T15:25:58+03:00 1.2K 7 28

Споделена история 🇧🇬

Времето беше начумерено, валеше ситен дъжд, а светът суетно се оглеждаше в локвите на булеварда. Изгасих цигарата, и дръпнах щорите, защото в пейзажа, който неталантливият ми прозорец рисуваше, нямаше нищо запомнящо се, а и бледата светлина, която плахо огряваше ъглите на стаята, дразнеше махмурлука ...

SixGod

Проза » Рассказы

2020-05-12T10:49:52+03:00 1.9K 3 2

Вълненият шал 🇧🇬

Станка тичаше с разкопчано манто върху слабичките си рамене, без да усеща мартенския студ в онази военновременна хиляда деветстотин четиридесет и трета година. Прекоси подредения двор пред кирпичената къща и нахлу рошава и задъхана в топлата всекидневна, където родителите ѝ започваха обяда си.
– Май ...

МарушкаР

Проза » Рассказы

2020-05-12T09:35:57+03:00 925 3 5

Eмили - 6 част 🇧🇬

Отпивах от студената бира и гледах с едно око към вратата. Чаках Емили да се появи както се бяхме разбрали, но тя още я нямаше. Седях в едно от сепаретата, защото исках да сме усамотени, а не някакви бърборковци да надават ухо и да попиват всяка една дума.
А, ето красавицата пристига. Беше се издока ...

di_t

Проза » Рассказы

2020-05-12T09:32:14+03:00 1.3K 1 4

Нежна тишина 🇧🇬

Днес учителите от столичната езикова гимназия отиваха на тиймбилдинг в една от вилите на Цигов Чарк. В този красив пролетен ден се носеше аромат на трева и маргаритки. Самата вила се намираше на една поляна, нависоко в планината. Около нея беше пълно с високи иглолистни дървета.
Всички се настаниха ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Рассказы

2020-05-12T08:52:09+03:00 1.5K

Вместо нея 🇧🇬

Стоеше притаена в тъмния ъгъл на сградата, близо до мъждивото петно светлина от уличната лампа, стиснала дълъг тънък нож. Пухкавите снежни късчета танцуваха своя танц, като изящни балерини, а после безславно потъваха в лепкавата черна кал. Точно както тя потъна в бездната на мрака, съкрушена от него ...

ljskovo

Проза » Рассказы

2020-05-12T08:32:06+03:00 1.1K 2

Кукли през нощта 🇧🇬

Случило се е някога, преди повече от шестдесет години ,в центъра на един голям град, където имаше и може би още го има, магазин за играчки. Нямаше особено голям избор в него, но децата винаги се спираха и се заглеждаха във витрината, където стояха няколко кукли.
Един ден в магазина влезе млад мъж, с ...

NeliKaneva

Проза » Рассказы

2020-05-10T16:57:42+03:00 1.1K 1 1

Стръкче надежда 🇧🇬

Беше красив и спокоен есенен ден. Дядо Васко седеше на огряната от слънцето пейка в градския парк и наблюдаваше дърветата със замислен и леко разсеян поглед. От време на време някое пожълтяло листо падаше и допринасяше за образуването на сияйна жълта пелена на земята. В парка бе изключително живопис ...

Glaveev29

Проза » Рассказы

2020-05-10T09:54:49+03:00 1.1K

Изборът на звездите 🇧🇬

След като звездите ми го отнеха, аз започнах да се привързвам към него. Към аромата му. Към думите му. Все по-често и по-често се нуждаех от него. Не се държах много добре с хората. Особено с тези, които са ме наранили. Но той ме правеше своя плячка в този фалшив живот и ме караше да бъда скромното ...

МихаелаИлиева

Проза » Рассказы

2020-05-10T09:48:39+03:00 991

Адашчето и неговите истории 🇧🇬

Веднъж бях хванал някакъв трамвай в Надежда, който отиваше към центъра и видях Адашчето в него. Мислех да му викна, но бе далече и с оглед спокойствието на гражданите само са загледах в него. Виждах един слаб човек с много сбръчкано лице, което изведнъж можеше да стане игриво – весело и да прозвучи ...

Арикс

Проза » Рассказы

2020-05-08T12:06:07+03:00 2K 1

Приказка за глупавата принцеса 🇧🇬

Не се присмивай на глупака! Я си представи, че той излезе
по-умен от тебе.
М.Генин
Имало едно време една млада и красива принцеса. Тя била колкото прекрасна, толкова и глупава. Малцина се досещали за нейният недостатък. Принцесата често се усмихвала, но избягвала задълбочените разговори внушавайки с ...

troia

Проза » Рассказы, Сказки и произведения для детей

2020-05-07T23:40:09+03:00 1.3K 4 11

Просто целувка! 🇧🇬

Вали леко дъжд и двамата сме мокри. Стоим един до друг, изтръпваме от студа и от вълнението. Тялото ни е настръхнало. Трепериш като лист и гледаш надолу. Устата ти е полуотворена и дишаш учестено, даже на моменти дишането ти се пресича. Изведнъж една мисъл се блъска и в двама ни и лека нежна топлина ...

Writer96

Проза » Рассказы, Другие

2020-05-07T23:38:21+03:00 1.6K 1 1

Събудени мечти 🇧🇬

Вероятно всеки от нас е преминавал през тежки емоционални състояния. Моменти, в които чувството на безнадеждност и безпомощност помрачава мислите и сърцето, и ти се струва, че нищо в жалкия ти живот няма смисъл. Може би ти също някога си изпитвал това странно чувство, от което и аз бях завладяна в е ...

Елиза13

Проза » Рассказы

2020-05-07T14:04:41+03:00 1K 1

Ако спра да работя, ще умра! 🇧🇬

" Ако спра да работя, ще умра!" - това са думи на баба Мария. Тя е на 86 години и още работи. " От 18 годишна работя. Най-лудата бях в шивашката кооперация!" - прави решителен жест с ръка. - "Вече почти 70 години съм в професията. Пенсионирах се на 56 и от тогава вече 30 години продължавам да работя ...

slan4ogled

Проза » Рассказы

2020-05-07T13:49:17+03:00 675 1 5

Витан 🇧🇬

Кръчмата на Сирака се намираше близо до мегдана. Покрай нея бълбукаше зиме и лете малката селска рекичка. Тя разделяше селото на две половини, които се свързваха помежду си с няколко дървени паянтови моста. Когато прииждаше през лятото от пороищата, реката често ги завличаше и се налагаше да ги възс ...

breg

Проза » Рассказы

2020-05-06T18:20:20+03:00 1.3K 3 9

Люляк 🇧🇬

Докато мъжът отваряше чадъра над главата ѝ, тя не знаеше, дали думите му закапаха като целувки по миглите ѝ, или капките дъжд паднаха по тях, за да се пързулнат в извивките им като немирни лепрeкони. Не беше сигурна и коя част на деня е, понеже небето приличаше на сърдито море, а вятърът го люлееше ...

Plevel

Проза » Рассказы

2020-05-06T18:15:07+03:00 906 13 21

До оня свят и назад 🇧🇬

Киро умря.
Ей така, изведнъж, съвсем неочаквано. В барчето ‘Трите гълъба‘ на пресечката с ‘Алабинска‘.
Случи се по време на ожесточен спор между него, Герасим и Миладин. Спор, подкрепен здраво с обилно количество алкохол. Предмет на спора беше кой е най-великият боксьор на всички времена. Киро твърд ...

CrazyDiamond

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

2020-05-06T17:22:12+03:00 1.3K 4 14

Гердани - IV последна част 🇧🇬

Расим тъкмо беше седнал на двора под ябълката и си мислеше как след 4 – 5 дена ще може да се върне на саята, когато го чу да вика.
- Герданите, герданите, вълци удавили герданите, аго Расимее, вълци удава... – шумна плесница заглуши последните думи на момчето. Расим за миг онемя, усети как всяка час ...

ljskovo

Проза » Рассказы

2020-05-05T23:09:06+03:00 1.3K 3 4

Едно хвърчило време 🇧🇬

Ето го!
Едно хвърчило време. Детето тичаше след него. Изпусна връвта, но се надяваше да се върне без нея. Вятърът надуваше хартиените листи, те се отдалечаваха – различни под блясъка на слънцето, крехките летви се разместваха в необузданите пориви на небесната стихия.
Детето сложи ръка над очите си: ...

exuded

Проза » Рассказы

2020-05-05T22:28:37+03:00 854 4 8

Гу-гу 🇧🇬

Най-хубаво е да те събуждат гугутки. Гукат. Гу-гу-гуу. И го повтарят. Не е като бухал. Не като славей. Нито чучулига. Часовник е.
Яд го беше, че сега не го изпращаха. Мълчаха.
Вървеше и си мислеше за това, докато умуваше как може да се прехвърлят менителници и записи на заповед с един обикновен, а з ...

exuded

Проза » Рассказы

2020-05-04T07:59:55+03:00 1.6K 3 6

Лека нощ 🇧🇬

Слънчевите лъчи си проправяха път през процепа на спуснатите завеси и галеха нежно лицето на Вероника. Тя бавно отвори очи. Изправи се, но мъжка ръка нежно я дръпна обратно.
- Ще закъснеем за работа, днес сме първа смяна, забрави ли? – Вероника се обърна към мъжа до себе си.
- Обичам те, Рони! Толко ...

МираАнгелова

Проза » Рассказы

2020-05-04T07:53:20+03:00 1.2K 4

Устна хармоника през януари 🇧🇬

Не, не е студен тоя януари, както не беше студен и миналия, и по-миналия, особено, ако си облечен за зима, а снегът все още липсва. Днес ми беше ден за излизане из центъра на града, имах да свърша някои отдавна отложени неща. Преди няколко дни няколко пациента ми кашляха в лицето, докато ги преглежд ...

NeliKaneva

Проза » Рассказы

2020-05-03T15:19:12+03:00 818 5

Щастие в минало време 🇧🇬

Щастието няма материя, няма тежест, нито консистенция.
Стига да не го търсиш – намира те. Намериш ли го – липсва ти.
Стоях пред караваната на плажа, бях си я купил със спестените ми пари, които разбира се бяха последните ми, и размишлявах върху този така претенциозен и екзистенциален казус. Бях преп ...

SixGod

Проза » Рассказы

2020-05-03T14:26:23+03:00 2.1K 2

Eмили -5 част 🇧🇬

И Владе Миркович наистина я докопа. Заплаши я, че ще подшушне където трябва коя е тя, чия дъщеря е и как е попаднала тук. Той искаше пари. Пари, за да се купи мълчанието му. Милица първо се опъна, но намери колата си със счупено стъкло, а после апартамента си с разбита ключалка. Ченгетата не откриха ...

di_t

Проза » Рассказы

2020-05-03T13:31:35+03:00 1.3K 1 4

Красивата жена 🇧🇬

Посвещава се на г-жа Стефанова и на всички жертви подложени на семеен тормоз
Тя бе красива жена, толкова красива, че мъжете се обръщаха след нея и проследяваха движението на красивото ѝ и грациозно тяло. Съучениците ми включително и аз, тайно въздишахме по нея - нашата учителка. Но, не външната крас ...

Maryroj

Проза » Рассказы

2020-05-03T13:18:30+03:00 1.6K 2 35

Историите на Топлийката/ Забравеният бележник 🇧🇬

Като всяко дете, Топлийката не ходил на училище с желание и претупвал набързо уроците и домашните работи. Не искал да разочарова родителите си и давал вид, че пише вкъщи и се подготвя за другия ден, но в главата му са се вихрили щуротии, които чакали ред да бъдат осъществени. По онова време, уважени ...

perfanov

Проза » Рассказы

2020-05-03T12:57:45+03:00 781

Емили 4 част 🇧🇬

Денят беше горещ и плуването ми се отрази идеално. Сега лежах на плажа и мързелувах. Щях да убия няколко часа и си мислех за срещата с Емили. Нямах и телефонния номер, иначе щях да звънна сто пъти досега. Искаше ми се да се изтърся у дома и неканен, но реших в крайна сметка, че идеята не е добра.
…… ...

di_t

Проза » Рассказы

2020-05-02T17:29:52+03:00 1.2K 2 5

Другарчета 🇧🇬

Бавно се движеше каруцата на Караманов Петьо от ‘Анджийското тепе нагоре към село, натоварена с току-що накосения трифил[1]. Цял ден беше карал камъни за шосето, което щеше да свързва Лесово с новостроящата се мина. Конете, а пък и той, бяха изтощени – толкова време да товариш и да разтоварваш камън ...

Handzhieva

Проза » Рассказы

2020-05-02T12:27:41+03:00 2K 2 1

Гонен без грях 🇧🇬

Историите на Топлийката
Гонен без грях
Тази вечер Илия се чувстваше спокоен. На връщане от работа се отби в парка. Седна на пейка, близо до входа. Слънчево, тихо и спокойно. Времето, което Топлийката харесваше. Беше си взел кафе в пластмасова чаша. Отпи от горещата напитка. И както се наслаждаваше н ...

perfanov

Проза » Рассказы

2020-05-02T06:46:35+03:00 807

Марио 🇧🇬

Спирачките на влака пронизаха тишината. Вече съм у дома, въздъхна с облекчение младото момиче. Леден вятър я посрещна на гарата в нейния роден град. Тук имаше много повече сняг, от колкото в големия морски град. Голямо усилие й бе необходимо, за да се придвижи с двата огромни куфара до стоянката на ...

МираАнгелова

Проза » Рассказы

2020-05-02T01:22:43+03:00 1.3K 2 6

Емили 3 част 🇧🇬

Измина една седмица от запознанството ми с Емили Ризинг. Все още си мислех за нея, но нищо не се случваше и реших да я избия от главата си.
Една петъчна вечер бях излязъл да пия бира и вече надигах халбата, когато зад гърба ми се разнесе познат парфюм на океан.
- Не е хубаво да пиеш сам – усмихна ми ...

di_t

Проза » Рассказы

2020-05-01T12:57:22+03:00 1.3K 1 7

Историите на Топлийката / Страх 🇧🇬

Страх
Нито млад, нито стар. Нито беден, ни богат. Ерген. Не бе грозен, но не и красив. Той беше от тези мъже, с които след като се разминеш, веднага щеше забравиш. И ако го срещнеше утре отново, нямаше да ти се стори познат. Илия живееше в малък град. Обикновен мъж, с незнайни за повечето хора навиц ...

perfanov

Проза » Рассказы

2020-05-01T07:36:52+03:00 785

Къс разказ 2 🇧🇬

След седем годишен брачен съюз, те все още успяваха да правят задоволителен секс. И сега след секса, двамата запъхтяни, запалиха по цигара и заговориха.
- Имаш ли нови идеи за разкази – попита той.
- Имам…например, двама души, Той и Тя, в един хубав ден като днешния, си говорят. Той ѝ признава, че о ...

Kors

Проза » Рассказы, Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2020-05-01T07:33:14+03:00 1.3K 6