Понеже ти не искаш да остана
и тръгвам. Непознат съм си. Безличен.
Не искам пак по грешен път да хвана,
но, колкото да искам, все съм ничий.
Аз всъщност някак си ѝ свиквам вече ...

Когато някой друг черпи, дори диабетикът хапва торта…
хххх
Свободата на словото е много ценно право. Затова е само в Конституцията, добре охранявано, за да не може някой случайно да го открие и похаби от много ползване.
хххх
Удобното оправдание – „Аз не съм такъв, животът е такъв!“… ...

/Други неправилни мисли, отново не по вятъра/
Има си хора за всичко. Например, патриотарчета, опитващи се винаги да са по вятъра – особено, когато пикаят, и ходещи винаги самоподмокрени.
Подобни ни вкараха в три войни – все като победени, подобни са готови да викат „Тато!“ на всеки, даващ папо, подо ...

Тя бе леко вятърничево момиче
Така изглеждаше си от далече
Няма зима, няма лете
Все усмихната вървеше.
Още в облаците бели ...

Любов необичайна
Дори сърцето ми да се стопи,
кристалче малко ще остане.
Във всички дълги сиви дни
да свети няма да престане, ...

Изникна ми отнякъде една сентенция
Да си сам е свобода.
Стоя на бара като в черно-бяла снимка, в безметежна самота.
Съвети от пияници не търси никой
А мъдростите свършиха у мен- не ми е ден. ...

Животът разтваря вратата си пред всеки. Едни минават през нея с мисълта, че тръгват на разходка, а други поемат нарамили надежди и отговорности. Всеки има път, който да измине и ако този път иде от душата, всичко което правим ще е добро. Душата е нашият компас. Човек колкото и да бяга от болката, от ...

Шест часа сутринта.
Ранно лято.
Срамежливо слънце гони нощта.
Лек дъждец и аромат на мокър камък.
Жадната земя пие вода. ...

Дали този свят осъзнава,
безшумния тътен на лудост,
безплодния добив на плява
и грешките в свойта безумност?
Дали този свят е обичал ...

Искам да пиша за любов,
не за властолюбиви
и алчни изчадия,
не за ножове в гърба
на ангели, ...

Не знам дали наопаки се родих
или просто така заживях,
но от еднаквото бързо се уморих
и да бъда черна овца си избрах.
Не знам единак ли е душата ми ...

Стихчетата зная ги добре,
ще изрецитирам едно-две.
Песни пея си навред,
имам аз гласче, като медено звънче.
Всички букви вече зная, ...

Сякаш става нещо с мене
не съм пила, а се чувствам пияна,
в жилите ми лудо вино тече,
в спомените пак съм се свряла.
Вървим притиснати един до друг, ...

Ех, пролет моя тихата печал,
на светлата ти същност не отива,
разтваряш цвят, невинна и красива,
в косите кичур – рано побелял.
Светът ще те замери с топка кал, ...

По пътищата, мокри от дъжда,
заметнати с небесно одеяло,
на пръсти, тихо спусна се нощта,
букет звезди в ръката си събрала.
Разпръсна ги над спящата земя ...

Розите на Крим
тъгуват за пчелите.
Бяха златни дни!
Отлитат…
https://www.youtube.com/watch?v=83MubW20GHY ...

Срещу мене – снимка овехтяла,
а на нея – аз като дете.
Малка снимка черно-бяла -
„Да се гледа като порасте!“.
И сега седя аз срещу нея, ...

Ковачке на съдбата, удряй здраво!
Хвани чука със двете си ръце.
Не ме жали... и блъскай тука, вляво -
да се калява моето сърце.
Потапяйки го в огнената пещ ...

Денят се събужда с песен на птиче.
Усмихва се, гали с топли лъчи.
Поемат двама - момче и момиче,
по пътя на свойте мечти.
Връхлитат ги бури, но те продължават, ...

- Не можеш да ме караш да избирам между теб и детето! Нямаш право! Не е честно! - казва по телефона младата жена, която чака на спирката заедно с мен и сивото мартенско утро. От другата страна мъжки глас започва да крещи някакви обидни неща в слушалката и после затваря. В следващите няколко секунди ...

Йоана винаги имаше от всичко по много и все хубави или вкусни неща. Родителите ѝ бяха заможни и тя получаваше каквото пожелае.
Всеки ден пристигаше в детската градина, с нова кукла или играчка. Така им се искаше на децата, поне за малко да ги подържат, но Йоана не позволяваше. Винаги беше облечена с ...

Елате хора, от близо и далече
Да ви разкажа история една.
Изкарал съм аз моята китара
Защото друго нямам на света.
Ще ви раздам от мойте думи прости ...

И сега чувам думите ти, татко. Представям си как седиш срещу мен и с непресъхващата четка на вълнението рисуваш картините на преживяната от теб като фронтовак война. До преди месец я усещах така отдалечена от нашето поколение, но сега всички сме изумени от грозното ѝ лице, нахълтало безцеремонно в ж ...

– Хей, Господ е зарязал този свят.
Не искаш ли да си го вземем вкъщи? –
попита онзи белият, крилат.
А другият, с рогата, се намръщи:
– Защо са ми притрябвали съдби ...

Слънцето по конец слиза и хваща душата ни за ръце.
Ние всички плахо се учим да вървим по таз земя, без да
подозираме даже, че в джоба ни живеят безброй хвърчила.
Все ги гоним с поглед , а те летят ли, летят в необятната синева.
Ситен сняг от небето се чупи и навява в коси. ...

Вървиш по своята пътека бавно сега,
по житейският си път крачиш с вярата.
Назад не поглеждай но миналото запомни,
върви и гледай напред, за бъдещето мисли.
Когато в трудности ти си навел глава, ...

Не ме е страх! Каква не бях?
Животът ми край мен не мина.
И смърт, и глад, подлец за брат,
поне да не умра мърцина.
Овца и лъв, на порив пръв, ...

Абе, убеждаваха ме десетки години разни гласове – при демокрацията частната собственост е неприкосновена…
Тогава, като кипящ от хормони и емоции пубер, вярвах, че ще дойде ден, когато демокрацията ще победи по цял свят, а аз ще стана минимум милионер…
Не ми се правеха сметки как, просто бях убеден…
...

Не търся път към Теб!
Небето ми - не бе способно
да притисне твоя гръб,
с водата на житейското море.
И без значение къде, с кого и как ...