В тази част на света между Арктика и южните ширини мечката ту заспиваше, ту пролетните уханни плодове я будеха изгладняла за живот и смърт.
Пчелините бяха любимите й набези, но тя знаеше, че в територията й живееха и други апетитни мръвки:след зимен сън тя налиташе и на кошари, че и на по-едър добит ...

Дяволски хубаво минаха дните.
Нямаше кой светлината да счупи.
Думите галеха пукнатините,
сладки целувки пороят натрупа.
Сляха се пръстите, стръвни бръшляни, ...

Да си надскоча сянката
Просрочих кредити,
препятствия заспали замъглих...
И множество врати затворих...
И множество мълви затрих... ...

ОТКЛЮЧЕНИ ДВЕРИ
Кой издраска в небето най-нежния есенен стих?
И кога ли натрупа валма акварел върху хълма?
От вечерното вино на здрача така не отпих.
Но го гледах, дордето бокалът му гроздов се пълни. ...

Дълъг път изминах през гората
През дървета растения и храсти
Прекосих с лодка реката
За да стигна до скалата
Там е водопада високо горе ...

Снощи - 19 март, от 0 до 2 часА, по програма "Нощен Хоризонт" на БНР - Хоризонт, наживо, се състоя представяне на книгата "Полет" на г-жа Росица Копукова и на моя милост. В тази книга са включени и всички стихотворения на покойния бургаски поет Йордан Захариев. Те са около 20 на брой и са били замис ...

Жена съм, но на крехки рамене
подпирам пак небето над войника
да можех малко да смекча поне,
сърцето на войната многолика.
Жена съм, но по нищо не личи, ...

"Жена съм. И шинел да облека,
отдолу пак любов ще се подава".
Пепа Петрунова
Аз жена съм. Не раждам убийци.
Свободата взривява миражи. ...

Измислих те до болка съвършен.
Изградих образа ти в огледало.
Очите ти да търсят само мен,
сърцето ти за мен да е изцяло.
И някак си почувствах се добре. ...

Свистене
Вик
А после взрив
Прекъснат миг от нечии надежди.
Туптяща земна твърд и счупени стъкла, отломки от стена, осколки, кръв. ...

Вяра
Христина беше на осем години, а сестричката ѝ Биляна на на три и половина. Родителите им спешно трябваше да заминат за няколко дни в командировка (служебно пътуване) и заведоха децата на село.
Обичаха да гостуват на баба Тана момиченцата. Още с пристигането им, старицата прибираше таблета и тел ...

- Хей, младежо, на г'де си тръгнал? - попита ме старият мъдрец.
- Тръгнах, дядо, спасение да диря, сам с една торба въпроси, обикалям из света. Боли ме нещо в ляво в мене, ала сърце ли е, уви не знам. То тупа много бързо, понякога прехлопва през нощта. Понякога въобще не ми се връзва, че лекарите ка ...

На Иван Ненов
Следите ви ще останат нестопени
и над полята ще цъфне вечността,
защото оставяте слова огрени,
от слънцето издигнало мъдростта, ...

Ще останеш ли със мен, когато
огънят в сърцата ни се вледени,
зимата прогони спомена за нашто лято
и в тишина удави песните ни?
Звездите са угаснали, струните мълчат, ...

Известно време седях в чакалнята и се опитвах да бъда спокойна, когато жената, до която бях седнала, ми каза тихо:
- Притеснявате ли се за сина си?
- Той не ми е син.
- О, извинете, просто така си помислих. Видях, че сте доста нервна, и реших, че мога да Ви успокоя. Имате ли нещо против да си погово ...

Пуст е пясъчника.
Няма ги децата.
Майките ги взеха и ги натовариха с багажа си.
Пуст е пясъчника.
Няма го и пясъка. ...

Живея под наем, откакто неволно разбрах,
че собственик няма да стана на дните си къси,
че винаги всичко потъва дъблоко в прахта,
защото не съм притежател дори на дъха си.
Тогава защо да си купя стени от бетон, ...

Когато е тъмно и жарко и само шумът мотовилков накъсва безкрайното време.
Когато машината бясна стоманена песен поеме и горещи потоци вода се стичат от мен.
И нощем, и денем.
Като сол при солта.
Ден след ден. ...

Когато си отида от живота
и болното ми тяло ще изстине,
аз моля - не залепвай некролог!
Едно стихотворение ми стига.
И малко ако може от морето. ...

И понеже ви казах веднъж –
оптимизмът ми тъй късоглед е,
пелерина си правя, от дъжд,
а дъгата ми връзва ръцете.
Ако смогна за миг, или два ...

Студен мир вее.
Поскъпва кръстът
в Русия и в Украйна.
Бог – мейд ин Чайна
байрактар, ...

Шегата на вятъра
Вятърът звездите угаси
и нощта е черна, необятна,
с лекота сълзите ми изтри,
вятърът – любов невероятна! ...

Да даваш значи
Да обичаш и света
С любов да кичиш

Често хълцам. И с вълци самичка се плаша.
А от тях нямам страх. Колко тъп парадокс!
С вино бяло, преляло от празната чаша
те преглъщам, насъщен стремеж към детокс.
Че отровен, греховен и зъл се оказа ...

Аз не искам сълзите Ви. Не!
Нито моята мъка да жалите.
От душа и разбито сърце,
много моля - Недейте да страдате!
Кръста нося си. (Страшно тежи.) ...

Очаквах да се появиш!
Оглеждах всеки ъгъл!
В сърцето ми кървиш,
денят е много дълъг!
Очаквах, а те няма! ...

Да подариш радост с един стар компот
Един слънчев летен ден, отивах да изхвърля боклука. В контейнера за смет, приведен, с опърпани дрехи и полу-овехтели обувки, ровеше старец. Помислих, че е поредния клошар, който рови за картони и хартия. Реших да проговоря, защото иначе можеше да се стресне:
- До ...

Празна стая.
Неизмазани,
Стари греди.
Мухъл и влага.
Разкъсани стари тапети ...

Не те измести никой от сърцето ми,
В него ти винаги гориш,
Срещаш се вечно в стиховете ми,
Душата таи надежди да се върнеш ти.
Не гледа небето никой с мене, ...

Единствена ме чакаш непроменена,
но животът ми така се промени,
погуби се душата обременена,
потъвайки в отминалите дни.
Днес се завърнах, на теб да доразкажа ...

Поканих те в душата си, а ти не влезе
И мислеше, че все ще бъдеш млада.
От себе си направих къща
А сетне сам останах и седях на прага.
Обърна се и отлетя, ти винаги така си правиш. ...

Нощ навън е, мрак черен,
но надежда светла ни грее,
че път за нас ще е намерен
и в правов ред ще се живее!
Единадесет години краде ...