Писах за появяващите се проблеми пред Литва във връзка със заявленията, че не признават нищо от историята си между 1920 и 1940 година. Което автоматично води до някои изменения в държавата: връщане на Мемел /Клайпеда/, на някои земи, както и на столицата Вилнюс, до 1940 година полския град Вилно.
По ...

Рожден ден ми е днес. Заграбен от американците, ама светът вече свикна – крадат морета, земи, полезни изкопаеми, принципи, идеи…
На празника ще има торта и за мен – диабетична. Скъпа, но си позволявам.
Щото, викам си – глупаво е да страдам от глад, за да се тормозя много години на диета…
Е, няма да ...

Ход първи
Четвъртият конник
Дойде време и Смъртта да се намеси. Вече и Бог, и Сатана бяха вдигнали ръце от това проклето нещо – Човека, и решиха да вземат кардинални мерки. Такива старозаветни наказания като Потоп, Опожаряването на Содом и Гомор, Чума, Холера и разни такива вече не вървяха. Долното ...

Условия, зад тях се крия,
но всъщност търся любовта.
Готов, за нея да се бия,
с кого ли не,
от тук до края на света. ...

3- Част
ЖАНЕТА:
Удовлетворена приключих разговора с Ев . Той прекрасно осъзнава какво може да го връхлети ако не играе по моите правила. Не бих се изненадала ако това му доставя удоволствие. При първата ни среща когато прие условията и парите, доброволно прие ролята на мой подчинен. Изпълни поръчкат ...

“Оставял ли си лампата да свети…?“
П. Петрунова
Оставяла съм лампата да свети късно вечер,
без да очаквам ненадейни гости.
Дълбоко нейде в мен път си проправя глетчер, ...

Започналата демонстративна и безпардонна НАТО-визация поставя редица въпроси. Вече няма съмнение, че светът се ориентира към парадоксалния триполюсен модел. Докато два от полюсите на този модел са ярко видими и с невъоръжено око и са силно конфронтационни помежду си /на практика възстановяващи стату ...

Душите имат смелостта да подаряват същността си на друг човек. Да се обричат на нещо, което замаскира първото им впечатление и ги убеждава, че образът отсреща е всичко онова, шепнато в мечтите. Хората сме способни да загърбим себе си, преследвайки нечии други представи и очаквания за това кои сме и ...

- Много скоро те пуснаха- забеляза на тръгване рехабилитаторката. - Още ми изглеждаш бледа.
- Нали няма да го подсетиш да мисли по темата- умилка й се тя.
- Ще си мълча като изключения ти телефон.
- Блокира... Не можех да се мотая повече.
- Ще ви трябва доста късмет. Но казват, че любовта дава крила ...

Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла. (Лука 20 – 27)
На канали почиствах дъната от кал,
на строежи – наливах основи,
пропилявах младежката сила без жал,
за да скъсам железни окови. ...

Следващите месеци не бяха по-леки, но Светлин все по- често се усмихваше и знаех, че той ще оздравее, ще получи нов шанс за пълноценен живот. Запомнила съм следните думи на Ванина от този период:
- Всъщност това, което ни свързва, е майка му. И двамата я наранихме, потънали в собствения си малък свя ...

Понякога се чувствам адски сам
и моля се с проблеми да се справя.
Димитър вечно страда неразбран
и болката дълбоко я заравя.
Познавате ли младото момче, ...

Няма го славеят в мен,
отлитна с времето в небитието,
нижат се ден след ден
с есенната сивота на небето.
Отдавна онемял е телефона, ...

Тамара затръшна, без да иска, силно вратата на излизане. Превъртя ключа в ключалката два пъти, за по-сигурно. Не живееше в най-безопасната и спокойна кооперация на света, все пак. Четириетажната, сива и стара сграда беше убежище на всякакви хора, някои от които не се спогаждаха особено с общественит ...

Беше малко след девет часа сутринта, когато обух чехлите и тръгнах с абоката на ръката към будката за вестници. Утрото беше слънчево, но хладно. Излязох от болницата с усещането, че съм свободен – никой не ме спря, дори полицаят на изхода не заподозря, че се опитвам да избягам от болничното заведени ...

стихът
невинна е душа
оголена
която
да окрѝля ...

на белите
престилки
белотата
прелива
в на безкрая ...

Днес кълвачът пощалъон
все летя от клон на клон
и разнесе новината
по полята и гората!
Утре до най - големия бор ...

ПРИЗРАКЪТ:
Заспи ли този град бетонен в мрак
от гроба се събуждам жадно аз
и призрачно ефирен литвам пак
към тебе, бързо, в полунощен час. ...

Слънчоглед в ръката си държеше
и я чакаше.
Всяка вечер...
Тя като слънцето се смееше,
обичаше това цвете. ...

Разкажи ми, моряче, за морето отвъд,
дето погледът мой не достига.
Разкажи за вълните и тяхната гръд,
на която луната заспива.
Разкажи ми, моряче, за бреговете отвъд, ...

Нека невършене на правилно,
вместо вършене на неправилно.
Най-малкото добро
е невършене на зло.

Обичам тайнствената нощ
с коси от нощни пеперуди,
когато месецът е гост,
изкъпан във водите речни,
когато странна тишина ...

Не съм сама
свирепа кръвожадност
в прозрачна яснота
не крия нрав
и зъби жило ...

Отново - във Европа сме шампиони:
С руснаците забъркахме скандал.
Разкрихме руска мрежа от шпиони:
На Руското посолство персонал.
От ДАНС разобличили две чистачки, ...

Спирам вече да чакам
каквото и да е било.
Изчаках си очакванията,
даже и неочакваните.
Изчаках се по спирките, ...

Внезапно, лунно,
някак неочаквано,
се случих в твоите ръце.
Бе тъмна нощ,
бездумна и потайна, ...