И ето ни...
в сезона на душата...
С прощаване, с тъга и
летни спомени стаени.
В жаравата от хиляди листа ...

Вървяха двама - той, и тя и някак си ги милваше морето.
Заровили в пясъка крака като деца
Говореха си глупави неща и се усмихваха.
А после дойде прилива и заличи им стъпките и нищо не остана.
Морето заличава всички стъпки и скрива всеки спомен в своите недра. ...

Не си близнак
със нищетата,
а нежен знак
от небесата.
Не може мрак, ...

Стих аз нямам, даже ред.
Друга в мен неспирно пише.
Тъй, куплетче след куплет.
Знам, на лудост си мирише.
Днес ѝ рекох: "Хайде вън! ...

Продължение
Най-сляп зовът е в младостта,
но времето очи отваря
за друга стойност в любовта
и нищичко не се повтаря. ...

... напоследък из градчето взеха ме съвсем за луд! –
уж, добре бях, общо взето, но се спусна кучи студ,
ако звънна на съседа за зехтин – или оцет,
през шпионката ме гледа, сякаш стискам пистолет,
на чаршията, в тролея, в ТУДА, ДЗИ и в НАП ...

Незнанието ни събаря мостове.
Човек се учи, за да е човек.
Понякога се чувства като гостенин
на таз Земя и в този странен век.
Но наш'те сетива не ги измисляме, ...

Живея в безвремие… Тебе те няма.
Едва ли очаквах тъждествен живот:
върви битието, подобно на драма,
прилично на сухо дърво.
И ангели плачат, а дяволи пеят, ...

Ерген
Като всички и Ноември реши да се жени,
избра за невеста чаровната есен.
Как се ухажва видя от други ергени,
за серенада изпя една стара песен. ...

Сънувай своя сън безкрай блажен
и не за сбогом с лятото красиво.
Не бива, нивга, да е натъжен
ликът ти, а да се усмихва живо.
Под сухите листа на есента ...

Съществуват ли три цели положителни числа, сборът на които е равен на тяхното произведение? Ако съществуват, можете ли да откриете всички такива?

Щурците пищят –
надлайват се с кучетата,
надсвирват се с прилепите,
шумят с вятъра...
Шуми воят в ушите ми, ...

Къде отива ни душата,
след срещата със мрака.
Ще ме чакат ли любимите ми хора,
или сама ще съм без никаква до мен опора.
Един живот ли ний живеем, ...

Прибра си детството крилете
на прашния таван,
премазани, съдрани, скрити
под нощния кафтан.
Обиди ми се, че пораснах, ...

В погледа му имаше нещо дружелюбно. Очите му – влажни и меки. Походката – пъргава, дори прекалено като за мъж. Имаше усет към красотата, навсякъде в офиса му стърчаха сухи цветя, а според мен едно от тях не беше съвсем сухо. Но аз не разбирам от цветя. Просто онова, дето не беше сухо, го бяха постав ...

Летенето е начин на живот,
но труден начин, лек не се намира,
животът крие лесния си вход,
а изходът през входа се избира.
Пълзенето в срама така горчи ...

Къде си тръгнал в пустошта житейска...?!
Скъднеят непотребни ветровете.
А някога помагаха ти, за да дишаш
и да пренасяш мислите си надалеко.
Разместиха се хълмовете на живота ...

***
Не поглеждай встрани. Не мълчи.
Аз съм твоето старо момче.
Есента ли отново вали
и ни пита без глас:"Накъде?". ...

Колко
ли
трябва
да
боли, ...

След като зачекнахме вече темата за фауната в Нейдеградско, благодарение на котарака любовник Шакир, ще ми се да ви разкажа и за още някой и друг неин представител. Този път обаче ще стане дума не за котешкото съсловие, което го има в Лешник и околностите, както навсякъде – и в одомашнен, и в див, ч ...

На А.Л.
Отломки странни от сърца човешки
затрупват бялата пустиня на листа..
Изтлява някъде човек с насмешка
над опустошената своя душа... ...

... нощ, вятърът вее мъждукащите улични лампи ... безлюдна тъжна улица ...
... дъждът особено добре се снима как барабани по покривите на колите .. по паважа ...
.... камерата се навежда надолу към мътната вада по канавката, носеща всякакви боклуци ...
.... бавно нагоре ... камерата се спира върху д ...

Не свикнах да живея във калъп –
послушен пред забрани и пред догми.
И пред Лъжата не обърнах гръб.
Властта не смогна да ме превъзмогне.
Бях крив – и луд! – за четири села, ...

Празна стая.
Тих сумрак
Пепел от загаснала цигара.
Лампа.
Дъжд. ...

Поминък имаме приятели. Разделени сме предатели.
Едни се кланят на чужди вождове,
други се радват на вдигнати юмруци;
едни се прекланят на джипове, а други се впускат в ритници.
Разделени сме на обичащи и мразещи, ...

Едно младо овчарче с гега в ръка,
пасяло стадото си високо в планина.
И тя за него била и баща и майка една,
закриляла го от бури и ветрове някога.
Когато турците посегнаха на милото му, на рода, ...

Смъртта е толкова наблизо, но аз не я желая,
не е по Божията воля,войната не е края,
войната е една химера на жадни да са първи,
които не броят човеци ни живи, нито мъртви.
И ако Господ ги помита със бедствия отгоре- ...

Седни до мен... Тихо…
Нека двамата
да погледаме безкрая.
Студено ли ти е?
Ще те наметна ...

Огънят гори отдолу,
там са първите искри,
така е и при хората,
но по-жестоко,
огънят в сърцето започва да гори. ...

Дали съм трън, или съм цвете,
не знам – не искам и да знам.
Отдавна Господ ме насмете
с любов на стих да се раздам.
Животът ми бе низ от грешки. ...

РАЗСТРЕЛЯНА ПОАНТА
Куршумени са думите – ще стреляш ли?
Да знаеш как от думите боли!
Над мене прелетяха късни жерави,
От писъци небето заискри. ...

Инфлация буквално означава вдигане на паричната стойност на поевтиняващи стоки…
Ето я – депутатският труд се заплаща с по 11 200 лева месечно.
Голямо число за никакво съдържание…
хххх
Изборите в САЩ продължават. Ще броят гласовете, докато които трябва не победят. Избраха двама мълтъвци, включиха се ...

Моля те Стояне, налей ми една чаша вода. Нещо ожаднях. – изпъшка жена му. Беше легнала и се бе увила като коледен подарък с няколко одеяла.
- Ами стани си налей. Не си малка. – измърмори нервно той. Беше се загледал в поредната турска сапунка, а и главната героиня беше хубавица.
- Знаеш, че ме боли ...

Мъртва есен. И листата
падат като шарени трупове.
Всичко спря. И остана
само ритъма на капчуците.
Понякога със теб вървим ...

къде ти - котка
да не се милку̀ва - за
да завоюва
...................................
друга редакция: ...