Веднъж Джуан Джоу сънувал, че е пеперуда – пеперуда, която прелитала бързо, пърхайки с крилца; била щастлива и правила това, което й харесва. Тя не знаела, че е Джуан Джоу. Внезапно се събудил, и ето че бил ясно и несъмнено Джуан Джоу. Но той не знаел дали е Джуан Джоу, който сънувал, че е пеперуда, ...

Уважаеми редактори,
Приложен Ви изпращам за Предизвикателства детски разказ „Шоколад от Съветския съюз” за участие.
Веселин ВасилевMD
Шоколад от Съветският cъюз.
Утрото беше слънчево и ухайно. Леля Янка за трети път напевно подканваше Виктор да става от сън. Закуската беше готова и училището няма да ...

ПОД СПЯЩОТО КОПРИНЕНО ДЪРВО
Дъгата кротко в две реки нагазва
и пеперудите намират дом.
Пленила изгрев на зелена пазва,
трева превзема хълма мълчешком. ...

Бляскав юли, златен слънчев юли,
лутах се по виещите друми,
толкоз чаках за да ме прегърнеш,
да обгърнеш с топлите масури –
моята душа да спре да зъзне. ...

Въздишка. В безоблачен следобед.
Жежък аромат на искане. Омаен
блян. Свян покрай очите на хората.
Миг и дъх на чакане. Безкрайно.
Самотни устни чакащи. Блеснала ...

"Хайде сега да ви отзовем,
вън оттук преди да е късно!
Стигнах аз дъното съвсем,
отношенията ще скъсаме?"

Опит

По нареждане на Кирил Петков от РБ в неделя ще бъдат изгонени 70 руски дипломати с мотива, че са шпиони. Някои могат да съзрат в този акт на Петков нещо величаво, несторено досега в българската история. Но да поразсъждаваме със сивите си клетчици, уважаеми читатели. Петков, който точи лиги за ново п ...

Светът отдавна станал е трамплин,
надскачат се глупци – летят високо
и кой ти гледа вярната посока,
и вярват си в лъжите до един.
Сърцата ни са с форма на пестник, ...

...
В градчето малко
южно слънце грее
и пари жарко,
ветрец не вее... ...

Когато миризмата на росата
се слее със пътника
и ведно паднат от листото,
тогава започва пътят
да се движи заедно с теб. ...

В училище руският ми не беше сред любимите предмети, ама хич.
Учителката - товарищ Докина - кинта и петдесет нямаше, ама глас вадеше 120 децибела, направо стъклата на класната стая дрънчаха, и прахта излизаше от цепнатините на паркета, колчем отвореше уста. Че товарищ Докина има час, дочуваха и гарг ...

Малкият Франсиско обичаше две неща най-много в живота си – изкуството и пътешествията. Така настроен, на едно от най-големите си приключения той се озова с голямата си раничка точно до Джаксън Полък. Искаше да се наслади отблизо на процеса на създаване на абстрактната му творба, но Полък сякаш не го ...

Дали да ти напиша, че си тръгвам?
Не кажа ли - дали ще забележиш?
Умело тишината ни завърза
под строгия си поглед изпод вежди.
Пропити са стените от "бездумие" - ...

Лето 2022 - ро
От морето отлитам
като горд орел,
за чувствата ми не питай,
нито за празния ми портфейл! ...

Ние мечтаехме с тебе
за слънчице мило със златни коси,
в рокличка сладка с къдрички по нея,
с дълбоки, невинни сини очи.
Ние мечтаехме с тебе ...

Обикновено морските души са белязани с тежки съдби. Често синьото посича корените ни или пък всеки прилив увенчава семействата ни с допълнителна разруха. Живеем като в паралел. На някакви и никакви обстоятелства. Често крещим срещу морето, разсипвайки по горещия пясък последните си ноти глас. Не зна ...

Що е есе-" Есе (на френски: essai, от essayer – „опитвам“) е жанр на прозата, съчетание между критика (най-често литературна), философия и публицистика в художествена форма, поставящ си за цел да изясни с помощта на въздействен език актуални културно-обществени проблеми, по които още няма ясни стано ...

Тя беше добре възпитана – помнеше, че чужди хора не бива да се товарят със слушането на твоите разговори по телефона.
Затова, когато звъннеше телефончето, вземаше го и оставяше мъжа си сам в стаята. Отиваше на балкона.
Е, чуваше я целият двор, ама това са комшии, не са чужди хора…
хххх
Токът, разбир ...

Оня ден гледам в западни медии щампована снимка – героичен украинец ще стреля по танк с гранатомет. Херой!
Само дето… И на каската, и на якето – георгиевска лента. Ясно видима.
Ама какво ги интересува баламите какъв е човекът – важен е текстът. И внушението.
Та го подминах.
Изобщо… ...

Да, всички сме актьори във спектакъл
на сцената на нашия живот
Един те мрази друг пък теб е чакал
И всички теглим общия хомот..
Накрая всички се явяваме пред жури, ...

Оставяла съм лампата да свети нощем,
не защото чакам на вратата да се звънне...
да виждам светлината как бродира гоблен
с конци от мисли, преди вън да съмне.
А лампата ми често свети без да искам, ...

В детството
не избираме.
Дрехите -
просто ги носим.
И онези, които ...

Всяко съвпадение с конкретни лица е случайно
Очите му бяха безжизнени, мъртви, без блясък, а лицето нежно, красиво и одухотворено. Дългата му коса се спускаше от двете страни на раменете, очертавайки правилния овал.
Всяка сутрин Станислав поемаше на разходка с придружител. След обяд работеше като ре ...

2. Години на учение
От искрата на детския блян,
светлината беляза ми дните,
че да съм от мечти обладан,
да летя, с мисълта, сред звездите. ...

...Седяхме с теб допрели колене,
а другите двама танцуваха.
Гореше свещта на масата. Смеехме се.
Цигарите в мрака димяха и се целувахме...
Едната ти ръка-гореща на бедрото ми. ...

Приключенията на едно паве
пета част
Огромен бял кожух се стовари на главите ни. Зимата пак дойде неочаквано, та Общината се завайка как да изрине снега и почисти улиците. Файтоните и каруците смениха колелата с шейни, а каруцарите и файтонджиите надянаха дебели овчи тулупи, та да не им измръзнат ци ...

Нагарча ми кафето рано сутрин.
Горчат ми и минутите самотни,
безсмислени амбиции за утре,
утехите, че някой ще ме помни.
Горчиви са преглътнатите сълзи, ...

Дяволът ме нарисува.
На гърдите си.
Сърце, създадено от морска пяна.
И го затвори в огледалото.
После ме погълна. ...

В зората
на своето
ежедневие...
Тук и сега,
се превръща ...