Редя и пренареждам…
Оживяват вещите в ръцете ми.
Мислите ми тънка прежда,
редят се в спомени изплетени.
Заключил скринът свойта тайна, ...

Днес не ми се рисува,
не ми се и пише.
Август още лудува
и във огнено диша.
Пеят птиците вън ...

Светът днес бленува любов
сам още не знаещ какво е,
изгарящо чувство, порив ли, зов
проблем ли е, или главоболие
Мисли си, че е море... ...

С осветената си брада,
старец хваща за миг гънка от светлината
в ръката си и тя потъва, слиза надолу,
при мечето с фенера.
Лисицата я прескача, ...

Плача, че сме разграден двор,
че много бандити не са в затвор,
че с престъпления става се богат,
че всеки прост циничен гад,
лишен от скрупули и морал, ...

Една огромна мида
тази нощ
въртя фокстрот в корема ми объркан.
Дали от прекалено
дълъг пост ...

Кога се уморих от този свят?
Така и не разбрах, но ми е тъжно.
Сред лято лицемерия валят
и маски, като някаква си длъжност.
Кога израсна на сърцето трън? ...

Вълшебница желая да бъда -
запленена,
от тайнствените дебри на бурите човешки.
От облаци и вятър -в потоци озарени -
от бури да извайвам сълзи на грях ...

За седмица два доктората / „доктората“?/ бяха поставени – меко казано – под съмнение. Да, отдавна се съмняваме, нещо повече – убедени сме, в измамите и фалша на множеството „професори“, „доктори“, „академици“ от какви ли не псевдонаучни и учебни заведения. Отдавна подминаваме като авторитети хора, т ...

Най-накрая и аз се обзаведох с дядо,. дядо ама огромен като мечка, само дето не ръмжеше...а гледаше кротко,.. замечтан някъде...
Много рядко ходехме на гости при него, живееше в някакво село, както мама казваше, забравено от бога и от управниците...Селото уж близо до областен град, но не беше оживен ...

Отвори очи при поредния силен трус на камиона. Шофьорът го погледна ухилено, изкозирува с ръка и изрева: „Калимера, кирие! Като не получи отговор продължи да си припява съвместно със Ставрос Ливикос звучащ от въртящия се диск, поклащайки в такт с музиката едрото си тяло.
Слънцето блесна немилостиво ...

Мълчеше тъжно Родопа планина. Сутрин лениво се гушеше в гънките на мъглата. Сякаш не искаше да погледне там долу, в равнината. Вятърът разнасяше миризмата от мъртвите тела на непогребаните батакчани. Хората се страхуваха да се доближат до унищоженото селце, сгушено в котловината. Някои семейства от ...

Той от неудобство и свян
със знак никого не сочи.
На пръсти пристъпя сам
към силаботонични посоки.
И удря с първа сричка крак, ...

Човек не може вечно сам
след куп войни да се изправя.
Човек е силен и голям,
но нявга мъка го поставя,
където въздухът горчи ...

Стряскащи спомени смътно изплуваха.
Бурни водите незвани нахлуваха
в спящите улици, сънно притихнали,
с глухо клокочене, с шумно завихряне.
Смете стихията грубо животите, ...

За да е любов са нужни двама,
да се борят, да горят...!
Пътят им един да е и друг да няма,
за обичта да могат, ако трябва да умрат!
За да е любов са нужни две ръце, ...

Днес сложих розовите очила,
високи токчета, червило
и роклята на пролетни цветя.
Отърсих се от всичко сиво.
И станах цветна, много цветна и ухаеща ...

Малко е
Малко е веднъж да те обичам,
за това и в другия живот
ти ще бъдеш моето момиче!
Забраненият, но вкусен плод! ...

Някъде много надълбоко.
Някъде под синята сянка на коралите,
в набръчканото дъно,
скрит за мъртвия прилив на дните,
има прозорец ...

Пристъпих неуверено към нея и я целунах по челото
- Ирина, аз съм ти задължен за доверието , и че ме спаси...
Жестовете ни говореха като че ли по-вече от думите...
Започнах работа при руснаците,.. добри весели момчета, наистина приеха ме като свой, помагахме си в работата,.. нямаше дай да прекараме ...

Благодаря ти Майко
Благодаря ти Майко че живот си ми дала,
заради теб аз появил съм се на този свят.
А колко безсънни нощи ти над мен си бдяла,
уморена но с усмивка, колко нощи не си спала. ...

Емоциите са присъщи на всеки един от нас, но взаимоотношенията ни с тях са непълноценни. Макар и да не ги разбираме напълно, липсата на познание за тях не е главният проблем. Някои хора ги репресират, други се потапят в тях толкова дръзко, че чак удавят съзнанието си. Разбира се, някои просто ги изж ...

Звездите лазеха по тротоара,
а кучетата падаха на дъжд.
Гробовна бе измислицата стара,
че всичко го измисля чужд,
невидим за зениците ни разум. ...

Какво време само! Не липсват емоции!
Чак да ни завидят за такива услуги.
На всяка крачка предлагат промоции.
Дори до вратата ти доставят брошури.
Преоценени истини, любов и пари! ...

Часовникът житейски
навива се веднъж
и никой няма власт да каже
кога ще спрат стрелките.
Но в късен или в ранен час, ...

Луната е изплела тънка нишка,
поръбила е в сребърно вълните.
Брегът е тих. По-тих е от въздишка,
отронена от пясъка на дните.
В сърцето свито като раковина ...

Прегърнах вятъра след теб останал.
Рисувах чайки в дъждовното небе.
А капките, стъклото ми омаяли,
са морз почукващ по самотното сърце.
Сега лудувам с него. С вятъра. ...

За какво ми е това легло,
щом те няма – светлинка си в мрака?
Плача, за било и не било,
вън, на прага любовта ми чака.
Вятър – вместо мене овдовял, ...

Виж ме, изгарям, клечка кибрит съм,
а мислите ми бурен океан.
Не мога, не искам, да заспя,
седя и броя звездите!
Виж ме, в душата ми огъня буен, ...

Свободата е това усещане за независимост,самостоятелност,еманципация,за волност ,удобство и ширина .Това ,на което света се гради и това, без което ще сме като в затвор.
Свободата е най-ценното нещо съществувало някога,защото без свободата животът не е същия ,той няма смисъл.За да имаш пълноценен жи ...

Продължават да идват тревожни съобщения за страничните ефекти на ваксинирането. Този път бедата дойде при четиридесет годишна жена, лекарка, при която след ваксинирането й, мъжът й, също лекар, отишъл при двадесет и пет годишна не ваксинирана медицинска сестра. Научавайки това, сантехник Михалич, се ...

Избрах те за любим...
Защото...те обичам!
Защото...
ти винаги със мен си мил...
Защото...можеш безпроблемно, ...

И погледи скрити... Само това ли?
През рамо поглежда взорът от срам.
На грижите прежни съдбите отдали
сред свои сме днеска, а всеки е сам.
Веднъж от вълшебството нежност познали, ...

Задянал август шарено цедило,
понесъл есента на гръб и крачи.
Приспива я и пее тихо, мило
да бъде лято. Морните косачи,
повалят бързо равните откоси, ...

Андрей Шляхтинский
Амазонка: призраци на зеления ад
Глава втора
Цветя, крадящи разума
Уанду-то, както и айяхуаската, се пие преди всичко от лечители и магьосници (магове), когато имат за цел да излекуват някоя болест, а също така когато искат да упражнят магическо въздействие на свои врагове. ...

Вървях по своя тежък друм,
но за миг забравих суета, шум,
изпълних се с радост тиха,
птичи песни ме успокоиха.
Усетих около мен светлината, ...