Оглеждам се. Но толкова е трудно,
да виждам през измамна яснота,
родена съм сред хиляди заблуди,
закърмена с хронична слепота.
Осъдена, затворница на времето, ...

/подсети ме Пепи, надявам се - не спортистка/
Олимпиада.
Мъже, жени, джендъри, обратни всякакви…
Жени – боксьорки, жени – щангистки, жени – боркини…
С допингите и хормоните. И резултатите – космати гърди /ако случайно роди – детето рови из козината, за да хапне/, мощен рунтав гръб, дебели прасци, си ...

I.
ХХ век беше век на олимпиадите. На практика започват от 1896 година. И залезът е в началото на нашия век.
С натрапването на политиката и бизнеса…
Пиер дьо Кубертен поставя в основата на олимпиадите липсата на политика. Което доста време – поне външно – е водещо. После…
Помним ярката проява на нег ...

Звездите вън увиснаха над къщите.
Приспа светулките Луната синята.
И уж е лято, уж сме с тебе същите,
а есента дими над нас, в комините.
И дните ни – полека изостанали, ...

По залез ветровете са червени,
а пазвата на вечерта е в нежно лилаво.
По залез любовта е откровение -
в сегашно време,
в бъдеще ...

Лятото дойде напето
синеоко и засмяно.
Глас ни вика към морето,
а мотика, към бостана...
Кое ли пък ще избереш? ...

Приятелки мили ,
в душите си свили
като в топло гнездо
чувство едно,
което за мен ...

Преплитат се звездните нишки,
танцуват, пеят, играят...
а слънцето огрява сетивата,
преплитат се слънчеви нишки
и бродират звездна картина... ...

И Цецето се изниза нанякъде...
Оох, мисля си, добре ще е ,, като в приказките, '' без часовник на ръката и началник на главата '',
привлекателно изглежда...
Тръгнах,.. купувах от Одрин перилни препарати за нашите, скоро и съседите се включиха,.. после носих на някакви магазинчета,... а за Златко нав ...

Пореден августовски ден,
от пек земята се запали!
Надвиснал, залезът червен
похлупак над къщите постави.
Но ето, полъх с надежда за дъжд ...

Какво му трябва на човек?
Една България му стига!
А ако има и късмет,
ще си живее като в книга.
От морски бряг до остър връх, ...

Любовта е ти да помогнеш
да се раздаваш и да дадеш,
надежда за ново начало,
подслон, дом, уют и утеха,
да жънем заедно успеха. ...

На всякакви истории бях пленница.
Попивах мъдростта и глупостта.
С амбиции се сблъсквах и със леност,
и опознавах ден след ден света.
Истории, разказвани във книгите, ...

Денят примирено се ниже,
стопява се в лятната жега,
вечерта като паяк обсебва
уморения свят в своята мрежа.
Уж си близо, а толкоз далечен, ...

ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА: СМЪРТНИЯТ ВРАГ
Отец Тобиас се беше прибрал в абатството, където обикновено служеше и се занимаваше с административната част на управлението на паството си. Това абатство се намираше в северозападната част на щата Мисури. Красивата архитектура на сградата беше впечатляваща и пред ...

Пак ще е юли
Изпращаме днес месеца юли,
така както стотици неща.
Но той ще се върне със сладко от дюли,
другото лято, със слънце в ръка. ...

В очакване на мрак студен
аз тлея, мъча се, ридая.
Ще залезе моят ден -
страшен е на тялото края!
На никой не му дреме ...

Ще бъдеш ли до мен,
във тази нощ?
Тъмна,страшна и мъглива,
дали ще чуваш моя зов,
да ме пазиш от лавина. ...

Ръзхвърчана несвойствено откъм булеварда,
синя завеса танцува с безцветния полъх на вятъра,
сякаш постеля приготвена за непримирения ден.
Покрай сънените сеячи на смисъл с тежки стъпки
настойчиво и неотклонно човек доближава до вкъщи. ...

Често все някой роптае,
че вече хората не са същите...
Че няма приятели,
че има завистници...
Че никой, никого не обича... ...

Не очаквах, че един ден демократичните промени ще ме изненадат....
Съкращенията на персонала беше ежедневие,.. хората сякаш претръпнаха, идваха на работа някакси без желание, без хъс за работа, в очакване на поредното съкращение.. Гледах ги през прозореца на офиса, съчувствах им,.. повечето хора над ...

Сегодня пространство нашей встречи
неожиданно ограничено
взглядом чужого мне человека, но
приличного...
Он говорит о Китае и политике среднего минимума, ...

Хаплив език, душата люта!
Думите му хапят, като бълхи.
Прегръща те с усмивка хитра,
а ръцете свити в юмрук държи.
Лъже и маже, без угризения. ...

Той иска говедата пак да пасе
и дялка си новата гега.
Но има вид вече на болно прасе
и нищо не става от него.
Говедата ясно, че пак виждат зор. ...

На Ивайло Балабанов
"Честта е болна, съвестта пияна,
а ореолите - алъш-вериш."
Кой с българското стори днес подмяна?
Мечтите ни на вкиснато миришат! ...

Ще те погледна
с две крила на гларус,
понесли синя обич под небето.
Ще те погледна -
и дано се сетиш, ...

От моята нравствена сграда
се откъртва камък след камък,
от нея, не трябва нищо да пада,
за да бъде душата ми замък.
Но, падат камъни, леки и тежки ...

Животът е пътешествие, в което всички участваме по един или друг начин. Част от нас са авантюристи, откриватели, които го пият на големи глътки и с видима наслада. Част от нас са заели ролята на обслужващ персонал на борда на кораба и не смеят да излязат на горната палуба, където са повечето пътници ...

Аз и ти…
Плюс и минус!
Два полюса и проблясват искри!
Ти, стабилният ствол, аз нежните клони
на дървото, което плод ни роди. ...

Бабите и дядовците ни навремето, като са ходели на училище, са пишели с калеми на плочи. Майките и бащите ни са пишели с мастило в мастилници и перодръжки. Нашето поколение пишехме с обикновени химикалки. Нашите деца пишат на компютърни клавиатури и на смартфони. С какво ли ще пишат внуците ни, живо ...

Горещо е...
Термометърът сочи 33.
Лято е...
Въздухът зноен трепти.
Пред мен …ледена течност ...

Апокалиптично
Празна е бутилката пред мен.
Тази вечер празна е душата!
Празен е животът всеки ден!
Празна е сега дори съдбата! ...

ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА: ПЕЕЩА СЯНКА
Членовете на племето бяха научили какво точно се беше случило със Синя птица, който береше душа, и някои от най-изтъкнатите лечители и шамани изразиха желание да му помогнат.
Редовите индиански шамани понякога имаха най-обикновена професия. Времената отдавна бяха доста ...

Звездите са студени тази нощ.
Блестят като изцъклени светулки.
В огромния небеснозвезден кош
пулсират космолитните отломки
на кораби със пътници изгубени ...

В тишината роди се една сълза,
и попадна в погледа на твоята душа,
чуваш ли как шепне това сърце,
без думи, без време за любов,
само с спомени за младостта, ...

Когато теб не ти остане нищо друго,
на Вятъра да се опреш.
И щом заложиш на влечуго,-
отровата му да умре.
Ще претворява Световете ...

Късна нощ – сънят избяга,
скри се някъде във мрака.
Вечно будните ми мисли
те въздишат тук на листа.
Ровя в миналото – страшно! ...

Ще ми простиш ли, думите неизречени,
потулени с булото на вечерта?
Ще ми простиш ли, погледите хвърляни,
към твоето красиво лице?
Ще ми простиш ли, редовете запълнени, ...

Художник съм, но не от ония,
не с четка, а с език рисувам.
По цялото ти тяло рисувам,
рисувам, рисувам пейзажи.
Като буря понасям мислите ти, ...

Дали живееш още на стария
адрес?
Дали живееш…?
Къде да те намеря?
Голям ми е светът. ...