Тя чувстваше, че трепери като лист. Боже, каква излагация! Да, беше влюбена, но толкова да й личи и толкова да не може да прикрие чувствата си, направо се срамуваше от своя вид. Всяка уважаваща себе си жена, би подминала този смотаняк, който с вида си караше дори кучетата да извръщат глава. Палячо! ...

Когато чакаш, виждаш времето. Реално. Не като спомените, чието нахлуване те пренася назад, за да откриеш колко си напред в един единствен скок. Очакването е изживяване на всеки изтекъл миг, събирането му със следващия, броенето на всички заедно и складирането им по вид емоция. Да чакаш някого е пред ...

И беше зима. Отново.
Оглозганите полета се ширеха под посърналото небе, напомнящо лицето на старица, застанала пред прага на края на пътя си, за да посрещне или изпрати прегърбени от тежестта на тишината часове, с падащи като милион и една безмълвни снежинки минути.
Животът, заспал под дебелия пласт ...

Ще напиша стих за шоколада,
но ти накрая ще го отнесеш.
Бива ли Душата ми да страда,
за мене няма, а ти от кофичка ядеш?!
Пиша стих, а коремчето ми клада, ...

Бледоликите спомени тичат
и обричат душата на мъка.
Аз приличам на шепот на птиче,
полетял над словесния пъкъл.
Аз обичам живота ни странен ...

Познавах някога едно момиче.
Плетеше мечти от съдрани стремежи.
Учеше другите как се обича.
Надежда раздаваше с цвят на череши.
Обличаше болката в слънчеви думи ...

Отново си мисля за тебе,
ума ми замръква в нощта
и сякаш безкрая зове ме
с духа на далечна звезда!
И пия от извор съдбовен - ...

Прокоба ли, Божия, тя ще се окаже
или най-новото хоби
на ... Лукавия?!

Аз висок съм хубавец
и прическа имам чудо!
С приятеля синчец
ний ухаем лудо!
Пролет първи кавалери, ...

Искам да знаеш всеки път, когато мислиш, че съм вече с друг
и всеки път, когато сигурен си, че те забравям,
че те ненавиждам и обиждам те напук...
Искам да знаеш, че аз почти го правя...
Но искам да знаеш, че и всеки път, когато не дойда до вас ...

Тъжно е, когато в двора капят есенни листа.
Богатството от злато отмива се с дъжда.
Тъжно е, когато в отсрещния бряг заточен...
Искрата гасне безнадеждно в есенния ден.
Тъжно е, защото къща няма, няма ден. ...

Със трепет във сърцето нежно ти любов ми подари.
Имаш ли въобще представа, мила, колко важна си за мене ти?
Безценна си, защото друга няма като теб.
Безценна си, защото аз съм влюбен до полуда само в теб.
Не гледай в миналото, ти, любима. ...

Със теб ще бъда в друго време, знам!
Искам те, но много закъснях!
Ще те чакам и ще бъда сам.
А да ти кажа просто не посмях!
Зная, че сгреших, ала сега ...

Аз пораснах в години нелеки
и в проблеми успях да порасна.
От дилеми изграждах пътеки,
от тъгата – словата прекрасни.
Аз изгубих и много спечелих. ...

Глава 3
Вайс
Емили смени мястото си с човека на дървото и първоначалната им атаката беше успешна, но не и ефективна. Противникът му бързо се изправи и започна да напада. Вайс не беше като Емили. Той не обичаше да си говори с противниците си, затова точно в този момент беше доволен. Изглежда и против ...

Априлски сняг -
каква шега
е само ден до пладне.
Овошката и тя разбра
красивата измамност. ...

Наш Николча - кмета.
Зам. на кмета - зетя.
Балдъзето - секретарка.
Дядото - охрана.
Бабата - чистачка. ...

Обичам я...
с мъгла в очите и студ във вените,
с дъжд по зачервените страни,
оплела във косите омагьосани -
и топлина, и мраз, и сънени мечти.

Вечер на спомените
Отново есен... Вечер... Самотата
на паметта във „белите полета“
се блъска ката птици в тъмнината,
но вечерта сезонно е проклета... ...

Аз съм сив и съм бодлив,
(вече знаеш кой съм, да),
всяка пролет се събуждам,
в ягодовата леха.
Там обичам да живея, ...

НАДАРЕН
Автор: Ибро Сухополяц, Босна и Херцеговина
(превод от босненски)
Бяга животът,
отчаян преди края, ...

Това ми е първи опит да правя парче в този стил.Исках въпреки скандинавско наложения стил да има нещо нашенско и затова поканих маестро Теодосий .
Музика и аранжимент - Иван Неделчев
Текст - Боби Ейнджъл
Ивена Великова - вокал
Иво Терзиев - клавишни ...

БГ Рап 2009

Милко вече е голям,
прави всичко, всичко сам.
Още миналата зима
три годинки вече има.
Но не маха от уста ...

Подземен товарач е този ат
и рудата изважда от недрата.
Чернее външно, гасне на инат,
пухти и пак се спуска в мрачината.
А някога товареше мечти, ...

Contessa ( Светла Асенова ) и Agferdousi65 ( Асенчо Грудев )
С: Къде ли е сега Луната
с лика си да ме озари?
Копнеж един тая в душата,
утеха тя да ми дари. ...

На брега на реката,
в която
слънцето с вълните се надбягваше
седя на камъка,
и чакам. ...

Криех се зад прозореца. Мълчах. Копнеех да видя онова, от което най-силно бягах. Сякаш този прозорец беше екран, който прожектираше миналото ми. Изпълнено с недоизказаност. Неразкрити карти. Тайни погледи. Миналото ми, изпълнено с...
Погледнах златистата светлина на нощната лампа. Наблюдавах прашинк ...

На последните редовни парламентарни избори пълководецът на БСП Корнелия Нинова нанесе съкрушителна загуба на Бойко Борисов! Тази новина експресно обходи целия световен печат. БСП - голямата победителка на изборите!
Първите реакции на големите западни издания и Китай не закъсняха:
1. Ню Йорк Таймс: К ...

Дълго мислих, как да го кръстя това и какво да го заявя.Синковец - хвалебствено название (Нашият синковец изненада всички с изпълнението си). Държа да кажа, че си е чисто погледнато от смешната страна. Обичам си детето и мъжа. Нищо, че единият е чепат. Та така.
У дома си отглеждам от ония малки прим ...

човек е
сътвореното от него
през живота му

нестинарко — без
нозете ти намръзна
се жаравата

Мило мое море, замълчи!
Днес не ми е до бури, изобщо!
Самотата така ти личи,
че до вятъра лягаш си нощем...
Виж ме, тук съм. И нося покой ...

Да можех болката ти да поема,
да взема мястото ти - онзи ден!
На Господ бих му забранила
да вкара в ада тебе - вместо мен.
Душата си продавам - за да видя ...

„Светът, когато мръкне пред очите ти…“
Д. Дамянов
Не гледай само сивото небе.
Нарисувай огнена картина!
Сложи в средата твоето сърце, ...

Беше на смрачаване, когато вратата отново се отвори. Обърнах се рязко, защото бях прекарала последните два часа в обикаляне на стаята и бях меко казано изнервена. Иван ме беше излъгал. Нямаше никакъв ключ в онова чекмедже, нито където и да е другаде в кабинета.
Когато се бях събудила и бях усетила, ...

Като в кулата на Марулка
- стъпала, стъпала, стъпала -
по извитата стълба се шмугва
към студената стая нощта.
Полумракът люлее пердето ...