Прелиствах аз небрежно Киркегор
в кресло до огъня и пушех си лулата,
отпивайки следобеден ликьор
с копито в такт със Лунната соната.
Във „до диез минор“ по стъклописа ...

На К.
Хули сто, хули сто, хули сто,
пак се сипят – поетът обръгнал,
е замесен от друго тесто
и върви – накъдето е тръгнал. ...

Както всичко, и това премина,
животът свои истини разказа -
какво съм дала или пък взела -
когато падах, Той пътят ми показа!
Прераждах се след предадена любов ...

Грозен, беден, непризнат,
от силните на деня непознат,
със болести, бедност се бори.
Какво ли може да стори
с ушите си глухи? ...

И нека си мислят,че съм малко луда....
Това отдавна не ме интересува...
В теб открих света с цветове на пеперуда,
и ненаситно, жадно искам да лудувам...
Мислите за теб, душата ми изпепеляват..... ...

12.
Комисар Тодоров пристигна в хотела леко задъхан.
- Бързах да не изпусна сбирката! Има ли някакво развитие?
Френцов му сподели за откритията си и заключенията, които беше направил.
- Е, поне категорично отхвърляме първоначалните подозрения, че Игор е извършил някоя глупост. Но е странно! – промър ...

/В памет на родителите ми /
Наплисках лицето си с топла и студена вода,.. посъвзех се...
Какво толкова е станало,всеки търси нещото , което вероятно е загубил или го е нямал...
Закусих, пийвам кафенце в инклузив залата,...погледът ми се рее някъде,.. добре, че мислите ми са подредени...На съседната ...

Мони се погледна в огледалото. Днес навършваше четирдесет години. Съпругът ѝ организираше купон в нейна чест. Червената и тясна рокля очертаваше перфектно все още хубавите и форми. Гримът скриваше появяващите се вече бръчки. Познаваше всяка бръчица по лицето си и бройката им знаеше. Приятелките ѝ бя ...

Има ли звезди в небето на скръбта? Ад ли е Рая след края на любовта?
Върволица от въпроси се нижеха в главата на Галя. Отговаряше на един, още недовършила идваше втори, трети… унасяше се и се будеше от мокротата под лицето си.
Нов ден! Птичият хор я поздравяваше за добро утро. Свеж бриз разгръщаше п ...

Времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме.
Васил Левски
Засвирих с тръба – екна ми гора,
никакъв отзив от моята дружина.
Повторих с тръба – овчар се обади: ...

„Килими за всеки джоб“ – тази реклама привлече вниманието ми като постоянен магнит-коларски пирон. По принцип не съм от придирчивите и ми е все тая дали ще си влача петите по паркет, балатум или теракот, но ключовата дума „джоб“ (със сигурност някой от авторите на рекламата е завършил психология в С ...

Диптих
Геройски разказ
Разказ за полицая, който спасил жена от изнасилване, прикривайки я с тялото си...
Продължение на геройския
Разказ за полицая, комуто харесало да спасява така жени и всяка вечер излизал, за да прикрие някоя с тялото си... ...

Чувам стъпки. Виждам силуети -
свят, покрит от плътна пелена.
Някъде, зад нея, сякаш свети
мека, непозната светлина.
Сън ли е? Събуждащи се птици ...

Весели деца си играят
безгрижно вън на двора,
живеят те сякаш в рая,
не знаят мъка и умора.
И аз се плаша зарад тях, ...

Прегърнал скъпоценната бутилка
с изгарящ чак джигера му първак,
бай Косьо по неравната настилка
опитваше да крачи с бодър крак.
Залиташе наляво, после вдясно, ...

Животот носи чемерни
и волшебни поглавја
кои те ронат како леб.
Ти што си второ име за скромност
резервно срце пронајди си, ...

Сама си..., виждам те как
ореш с поглед стоманен земята.
Мислите втурват те към реалното пак,
да нахранят с отровни думи тъгата.
Спъваш се в чуждоземен паваж. ...

Бурята преначертава всички карти.
Размива избледнели граници.
Променя местата на съкровищата.
Настървява уморени пирати.
В платната се обляга вятър, ...

Ще има още слънце
и мъгла.
И шарени балони,
и дечица.
И пухчета тополови, ...

Нямам четка, нямам и бои,
а много искам да те нарисувам.
Една пчела в душата ми жужи.
От спомените само съществува.
Забива жило в лошите неща, ...

...
Ако търсите ме
- аз съм си добре!
Дневникът ме изкушава,
ще драсна страница, а може - две. ...

Дордето шляем се пред Троя,
клюкарките, разбира се, не спят.
Извезали му името на тоя –
Ахил, Пелеев тарикат.
Как хубав бил, и смел, и силен! ...

С Ив...
Ив...:
Сякаш е обикновена вечер,
но въздухът трепти и залезът е ултравиолетов.
А към посоките на мрака пропълзяват дългите вечерни змии. ...

Тишината ме притисна към леглото,
сякаш хиляди целувки полепват по кожата.
Изсмукват чувствата ми, мислите, живеца и потъвам в магията,
завладяла сърцето.
А то е съхранило трепети, случки и картини, в малките си клапи ...

Тъмно ли е там,
където нощта сменя деня,
или… просто залезът заспива?
Боли ли там,
където омраза става любовта, ...

Колко искам да съм малка,
пак безгрижно да раста!
Да си имам мама, татко,
малка да е моята сестра!
Колко искам да се върна, ...

Едно дърво превърнато в букет,
една гора ухаеща на сладост,
ухаеща на пролет и на мед,
дарена със неповторима благост.
С вълшебството на едри цветове, ...

Закъсняла любов?
Не, не съм закъсняла.
Аз съм точно навреме -
като дървена гара,
кантонерка, обслужваща ...

поетът гуши
в шепи световете — БОГ
тъй предпочете

5
- Минаха седмици, няма ли да се откажеш вече? – попита Делгадо и отпи от бирата си. – Защо просто не се върнеш обратно на кабинетната си работа и не престанеш да душиш около случая? Сама видя, че доказателства просто ня-ма!
Мелинда наведе глава. Той беше прав. Беше дошла в края на април, няколко с ...

ЖЕЛАНА
Автор: Армин Болич, Босна и Херцеговина
Ти беше изтъкана от разстояние с четката на любовта,
с цвета на устните ти рисуваш любовта в охра.
Ти ми показа, че праисторическата игра люлее винените вълни, ...

Разлисти ми, момиче, сърцето,
всяка пъпка в мен събуди.
Да рисувам очи във небето,
във морето да правя вълни.
Да ухая на обич и пролет, ...

Събуждайки се след поредния кошмар,
изпаднала в депресия дълбока,
решавам да си взема душ със сешоар.
Но, ужас! Селяните спряха тока!
Ровичкам из гаража за въже, ...

Събуждам се от спор между майка ми и баща ми, които живеят на долния етаж. Неговия въпрос не го разбирам, но нея я чувам ясно: „Че помна ли я! Га че ли у кухнята бяа последно га ги ползвах за нещо си! – стросва му се сънено тя, след което се почва едно тътрене на тежки стъпки и едно мърморене! Леле ...

Ти дойде от съня ми потаен,
като чайка, самотна жена.
Заслепена от поглед случаен,
преродена от тъмна мъгла.
И понесе ме с вихъра дивен, ...