Дуетен стих - Таня Мезева и Таня Г. Денева
Не съм за този свят. Аз знам. Не съм...
Свят, в който злобата навред върлува,
където липсват вяра, честност, звън...
и всички чергата отчаяно придърпват. ...

След най-дългата зима от перестройката насам и практически несъстоялата се пролет, лятото най-после разпери знойните си слънчеви криле над заспалата земя. Изведнъж ме обзе внезапно вдъхновение за пътешествия и приключение. Веднага изникна и въпросът „На къде?“. И понеже съм хазартен тип реших действ ...

Кой ли друг е като мен?
Трупам отпускарски тен.
Ще познаете ли къде?
Тук е моето „море”!
На терасата на блока ...

- В нощ като тази е глупаво да викаш Неволята. Дори и да те чуе – няма да дойде.
- Как така няма да дойде?
- Е, няма ли да попиташ с кого разговаряш?
- Аз разговарям с всекиго.
- И откога така? ...

Съдбата е понякога жестока,
захванала душите ни злоръка.
Не мога да повярвам, не, не мога,
че в теб, любима, има много мъка.
Животът ли сърцето ти обрече, ...

Пръкна се седмаче с крив нос и сплескано чело през една топла юлска вечер. Баща и каза:
- Ъххх... Обърна се и излезна.
Така започна всичко
Нищо интересно докато дойде училището. Решиха, че с това сплескано чело науките няма да намерят много място там и я затириха при баба.
Баба рече: - Подай ми баба ...

Сестри на вятъра
Вълните морски, на вятъра сестрите,
една след друга се гонят към брега.
Пенливи сякаш с плетени дантели,
достигат брега и галят нежно пясъка. ...

Юлско утро
Над смълчания хоризонт,
чух крясък на самотна чайка,
в изплуващия огнен диск,
смали се като запетайка. ...

Мисловните ми притурки са композирани от бомба със закъснител на творец
като свине за клане.
Симфония от невяра в себе си изпява се докато гласа ми не заспре,
вода, която тече
е състоянието, в чието искам да се превърна, но не - ...

със сол застлана
рана — солта не смее
да се просълзи

Защо "Днес" и защо ...? Защото днес е продължение на вчера и е много интересен период. Защото след "Красота" не пуснах друго. Да, но темата продължи да определя решенията ни и доведе до втори вот без окончателен резултат. Вот, даден не с мисъл за решаване на проблеми, а от омраза. Вот, определил кре ...

Любов не просѝ
Не протягай ръка
Любовта те намира
като в детска игра
Разпознава те тихо ...

Знаех, че не мога без тебе –
мой лек, мой изстрадал живот.
Докато любовта ме обсебе
и се превърна в Дон Кихот.
Знаех, че не мога без нея, ...

Градът потръпна в шест и половина,
и спря се на присветващ светофар.
Огледа се във близката витрина
и продължи по жарък тротоар,
към изгрева - червено-ален, ...

Все не остава за дневника време.
Дядо с колата дойде да ме вземе
и у дома ни ремонти направихме.
Таня и майка ѝ скоро отплаваха
на океански круиз да починат. ...

Аз съм от онези, с изгорелите гнезда. Затова съм в сажди, а перата ми докъм средата си са станали на тънки кончета от кератин. По червените ми крака още има бели сенки от болката - негативи от старите ленти.
Имам три големи яйца, които успях да спася. Всеки миг чакам да се излюпят.
Лято е. А трябва ...

I was told by the sorrow,
For the distress which is going to be -
The hateful light of tomorrow
Brings just nothing to me.
I am cadaver of catoblepas, ...

- Какво ще кажеш, Гюлбеяз,
ще бъда ли при него аз?
- О, мила моя, Емине...
Ти забрави! Ще кажа " не " !
- Защо говориш тъй, аман! ...

Лъга се, но не успя
да се залъже довека.
Храни химери, но спря
да се надява в човека.
Мрачната сила вилня, ...

Сребрина Златкова беше вече хубаво момиче в чийто тяло за времето от тийнеджърството до моминството се всели състезателния дух за изява.
Пръв забеляза това учителя по физически усилия в гимназията на малкото градче, откъдето тръгна славата на г-ца Златкова.
Младият мъж, който беше в началото на кари ...

Жита за жътва жадни.
И едно зърно огромно,
виснало от зрялост,
е Слънцето.
Във нивите нагазил, роня Аз ...

Нежна, моя фея,
сладко те лелея.
Песничка ти пея
аз на любовта.
Пламено копнея ...

На Б.
Търкулнати по стръмна урва
дванайсет грозда натежали.
Сред остри камъни се сурва,
животът ни – недей да жалиш! ...

"Не го щем, не става!" -
ревнаха вси срещу цариста.
"Я, народът ме подиграва,
от проектокабинета го чистя!"

Жаркото слънце ни напича
и с любимото лято пак наднича
над морета, планини, океани,
буйни реки и равнини големи.
Взимам бански, топка, сладолед ...

Докосвай ме със пръсти и със устни!
Целувай ме, прегръщай ме с очи!
Сърцето ми със твоето почувствай!
Обичай ме дори да ме боли!
Не спирай тялото ми да целуваш, ...

Огнени петна играят
по зелената трева.
Слънцето с лъчи изгрява
в ярко жълта светлина.
Лято топло ходи босо ...

Красива бе. И зряла. Ненаситна.
Дозирано изящен феромон.
Възпитана, измамно беззащитна,
Анет бе хищник. Истински бонбон.
Но май по-важното от всичко беше, ...

Топла, смугла, красива. Цъфтящи липи –
и звездите са толкова близо.
Тази влюбена нощ няма как да заспи –
от косите си шие му риза.
А в очите ѝ дави се Месецът млад ...

Казват, че мъжете се влюбват с очите, а жените с ушите.
Жените са привлечени най-вече от мъже, които са алтруисти (въпреки, че алтруизмът е присъщ за жените, а мъжете са егоисти по рождение). Да ги разсмиват, но не да са клоуни. Да са любезни, но не прекалено, че става лигаво и досадно.
Мъжете пък, ...

Мария обичаше да пише. Това бе любимото й занимание - можеше да прекара цели дни в щракане по клавишите на клавиатурата. Пишеше за всичко - за природата, живота, хората и техните взаимоотношения, за любовта и омразата, за малките неща от ежедневието. Всичко, което преживяваше, усещаше и чуваше - сяд ...

ЗАПЛАХА
Не се сдържах и се провикнах:
– Хора, не виждате ли? Това е кражба за милиони! От нашите данъци.
Всички се обърнаха към мен. Той също. Погледна ме със студените си, безизразни очи, размаха заплашително показалец и посочи с него към небето.
Разбрах. Да внимавам, че Онзи – горе, ще ме накаже! ...

Разказват, в древни времена,
живяла Ева сам сама,
сред блясъка на райския разкош,
за огнен ден копняла всяка нощ.
Била тя млада и красива, ...