Боиш ли се? Недей, не ти отива.
На мене остави да съм плашливата.
Стремглаво пада шарещата крива
на връзката ни към дола с копривата.
Ще кажеш, не е болка за умиране. ...

Часът е три, а мен не ми се спи.
Ще взема да прелистя малко Гьоте.
А може, кат си хапна три сърми
да драсна стих - за нови - идиоти.
Или пък, ще отключа лош канал, ...

До смърт ми е омръзнал този делник,
предъвкващ остарели новини.
Разделящ ден и нощ — неравноделно,
та лудостта ми да я подчини.
Разсъмва се. Умора те приспива, ...

Природата душа ли няма,
че черним нейната премяна,
гледаме ни'й да разрушим,
всичко до коет' се доближим.
Нищо няма да остане, ...

Реших да се калявам, в поза Буда
излязох на терасата, по бански.
Мъжът ми каза : “Мила, ти си луда!”
и псуваше наум - на италиански.
Студено беше само отначало, ...

Вече свикнах да нямам лице
и никой да не може да ме види.
Счупено е и последното крилце.
Блянът е засрамен от обида.
Вече свикнах, че съм част от нищо, ...

Ех, илюзии мои красиви,
пощурели
с последния танц
на дърветата
преди съмване! ...

- Имаш бръчки.-
огледалото крещи,
слънцето свети безмилостно
и вае тъжни уморени очи.
Сребро проблясва в косите смолисти ...

Искам да изживее всеки ден и час
истински със жест и мили думи,
в реалности и най-простото у нас
в радост на земно съществуване.
А времето, то може да е всякакво - ...

В смълчаната стая сякаш, че зима
и двамата с теб в студ е сковала.
Хлипа със глас тишината незрима,
своята скръб едва обуздала.
Усмихваш се ти, по навик невинно - ...

Подобни надписи къде ли не си чел,
нали така, приятелю безценни.
Широко срещан е баш тоз модел,
а буквите... най-често не са дребни...
А ти самият някъде дали ...

Не спирай да се учиш и живееш!
Не спирай да опитваш и грешиш!
Тогава, вярвай ми ти може би ще проумеш
и без крила, че можеш да летиш.
Не тръгвай, ако нещо в теб те спира! ...

Среднощна китара протяжно вали
и стича се песен любовна.
Танцуват в забрава пенливи вълни
в прегръдка съдбовно лъжовна.
Падат в море уморени звезди, ...

Игри! Капани!
Улици без изход!
Фалшиви усмивки и маски безлични!
Прекалено его!
Възвишени фрази! ...

Виж, имам нещо да ти кажа.
Снощи слушах една песен.
Не търси бележка от мене.
Пиши ме в графата: изчезнали.
Снощи слушах една песен. ...

Омеси ми, мамо, погача,
заминавам на път, надалеч.
Не плачи, аз също не плача,
мойто детство е минало веч.
Омеси ми мамо, погача ...

Нямам аз до себе си приятели,
имам само чернова с перо.
Всички оказват се накрая предатели,
въпреки всичкото добро.
Нямам мислите си на кого да споделя, ...

Признатата за рима двойна дума
на Уилям Уилкинсън "сълзи"
напомня сдвоена комбинирана реакция
на натиснат "паник бутон".

Духовно Гурбетчийство!?
Един ден, когато мен няма... вие не се тревожете,
Молете Богу и Благославяйки... Душата отпуснете!
Този човек на парите внимание не обръщаше.
Гурбетчийство за Духовно израстване превръщаше!? ...

Спомени в главата ми изникват от онези времена,
когато срещнахме се някъде в небитието.
Съблечена, от грях неопетнена, като изваяна от господня сълза,
привлече ме към себе си,
с неръкотворна красота. ...

"Даваш ли, даваш балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?..."
Ех, как искам пушка да взема,
пушка стара и баш кремаклия.
Наша Яна,най- хубава Яна, ...

Часът е три.
Недей да се страхуваш!
Да, зная, че е тъмно.
Много тъмно,
дотолкова, че себе си изгубваш, ...

Баба Зима се завръща
и отново ни прегръща.
Верните й братовчедки,
със невидимите четки,
чудни ледени дантели ...

Тъгата лек е за "слаба проза",
абстиненцията от любов е просто стих,
смирение и тиха самота в голяма доза,
чиста радост, която в пандемията открих!

(авторски текст: Източни форми)
-------------------------------------------------------------------------------------------------
孤独な風
雲を追いかける.
とても寒い. ...

КИБЕРНЕТИЧЕН УМ
Дълбоко в себе си някои усещат променящата се нова реалност. Това не е просто илюзия. Мнозина не можеха да се впишат в нея и загиваха, но имаше методика, която беше известна под названието “кибернетичен ум”. Посредством влияние върху някои детайли можеха да се променят вероятностните ...

Без теб смисъла не виждам в малките неща,
очите ми изгасват като падаща звезда,
сърцето ми се рони като сухите листа,
но пламъче оставям за тебе аз в нощта.

Наказваш ме с мълчанието твое
и тъжно е сред тази тишина.
Не казваш нищо и сега покой е,
разтилащ се във мен като вина.
Каквото и да е, ще го приема. ...

Срещнах Миналото днес...
Аз срещнах Миналото днес:
най-неочаквано, случайно...
... Тя спря усмихнато, с фине́с,
но и престорено нехайно... ...

Просълзени прокапват сред зима капчуци,
оголели дървета, залъгват снега,
че е хлъзгаво — зимата, схванато куца
и си мисли : За пролет е рано сега.
Топъл вятър, невчесан, подмамено цвете, ...

Аз съм тук невиждана и непоправима,
скрита и страхлива,
забулена в мрака.
Крия лицето си в пе'лта,
страх ме е очите да отворя, ...

– Тя не е робиня – повтори Алибей, като забеляза погледите, които Хайредин хвърляше към мургавата, къдрокоса д-р Райт, потънала в оживен разговор с готвача Юсеин.
Четиримата се бяха разположили в Бионик бара на 15-та палуба и пиратът с интерес наблюдаваше футуристичната обстановка наоколо. В бара им ...