1 част – Баба
Стъпките на Деана бяха единствения сигнал за живо същество на пътя в сутрешната тишина. Прах се надигаше като изтласкваща се вълна след всяка нейна крачка и бавно политаше обратно на мястото си.
Колкото по близо стигаше тя до гората, толкова повече започна да чува гласът на баба си, ко ...

Драги зрители, ето резултатите от мачовете в най-висшата ни група. Първият мач завърши наравно – 2:2. Головете за домакините вкараха О, Бонго-Банго и Ла Рюмиер, за гостите Чивита Мартинес и Каалимаро Мутоне. Във втория мач откриха гостите чрез РрррБум-пляс, а Оауееея от домакините изравни. Отсъденат ...

ВЕЗМО ВЪРХУ ОТРОНЕН ЛИСТ
Не съм изчела всички ръкописи
на есенната брезова гора.
Дъждът я милваше – безкрай улисан
в любовната си ласкава игра. ...

Политала съм толкова високо,
че хората изглеждат мравки чак
или метлата вярната посока,
издирвала е от зори, до мрак.
Небето неотклонно ме привлича, ...

Може би от алкохола
виждам те приятно гола
и си мисля как и аз
ще се съблека завчас!
Но от нейде тъй внезапно ...

Ако можеше луната да разкаже,
как си лягам всяка нощ сама,
ако можеше луната да разкаже,
щеше да заплаче с мене тя.
Ако можеше да ти разкаже, ...

Изля се дъжд и есента настина,
наметна си небето като шал.
На тръгване не спря, а само мина
да събере листата си без жал
от клоните на късния октомври, ...

ПЪПКА
Автор: Дияна Йованович, Босна и Херцеговина
На увехналия клон на ореха
една пъпка
твоето завръщане ...

САМОТНА ДРАКА В НОЕМВРИЙСКА УГАР
Кажете как се става лицемер?
Омръзна ми да бъда трън в очите
и хляба си да чупя – сух и чер.
Познавате ли някой – да го питам. ...

Не е път,
щом не води в дома ни!
Не е дом,
щом не чувам смеха ти!
Без теб дните са скучни, ...

Обичам разходките през нощта в големия град.
Сега отново бродех сам.
Забих се в една глуха уличка. Нямаше почти нищо осветено. Само в дъното ѝ блестеше бяла реклама.
Доближих и видях магазинче с олющена дограма, а на витрината с готически шрифт пишеше "Крила". Надолу бе лепнат надпис с разкривени бу ...

Открадна я! Първо душата,
за да бъде единствено твоя.
С целувки обсипа снагата –
беляза я, като с олово.
Открадна я, беше ти чужда. ...

Листата още не искат да умират.
Есента ги посипва с дъждец и така
все ги гледам и даже намирам -
новите цветове навяват тъга.
Колко бързо дните отшумяват ...

- Не ме гледай по този начин!
- НЯМА ДРУГ НАЧИН, ПО КОЙТО МОГА ДА ТЕ ГЛЕДАМ!!!
Само и единствено така мога да те гледам - право в очите, толкова дълбоко, достигайки до сърцето ти, карайки тялото ти да настръхва, а ръцете да треперят.
...
Прехапваш устни. ...

Не, не мога да съм в клетка!
Не желай това от мен
и недей да търсиш сметка
кой изпълва моя ден…
Не, не искам да се мъча ...

Мен боли ме, че нощем съм сам
и че плача самичък – боли ме.
Нося скромна душа – милиграм,
изтъкана от болки и рими...
Мен боли ме от хорския плач ...

Когато есента, сред тюлени мъгли,
нашари планината със своите бои,
тогава, като майка засмяна,
гората, с шарена премяна,
грижливо завива земята ...

Ноември идва с шлифер избелял,
с носталгия и спомени за лято,
със синя риза и с копринен шал
с надежда да разнищи тишината.
Очите му са пълни със сълзи, ...

Глава седемнадесета
Брюксел се готвеше да празнува Коледа. Градът беше добил необикновено фееричен вид. Целият център беше залят с разноцветни блестящи светлини, които предизвикваха чувството за нашествие на приказни светлинни гиганти в чудновати цветове.
Коледният пазар носи името на “Зимни удоволс ...

една страна не
се опази от талази
клетвогази
........................................
алтеративно: ...

Няма да се крия,
пред вас ще се напия.
Извадих си туршия,
налях си и ракия.
Усетих, че в магия ...

Изнизват се задъхани дните ни
и забравяме често за себе си.
Забравяме любовта в душите ни,
като лодки на кея отседнали.
Забързан светът ни е враг. ...

И може би тогава ще се спреш,
когато нищо друго не остане,
в жена превръщаш огън и копнеж,
а дребничка съм в силните ти длани.
Искрица съм, сърцето ми гори, ...

Не искам тъй да си отида
сама с въздишката си аз,
с написаните две – три книги
попили болката без глас…
Стоят на рафта те безмълвни ...

Промъкваш се на пръсти в моя свят
и се опиваш с нежната измама,
че виждаш бряг – уютен и познат,
дори когато знаеш, че го няма.
Мечтаеш. И спохожда те копнеж, ...

/ A la guerre comme a la guerre /
Преди дуела
Перуки, бенки... О, каква епоха!
Дуел в Булонски лес ... и тишина.
Би казал някой днес, че са пройдохи. ...

Спусна се нощта
Когато ти си тръгна,
изгасна слънцето
и спусна се нощта,
когато ти си тръгна, ...

Обичам те.
Смирено и безропотно.
Приех, че от Вселената е отредено
да те викам и в радостта, и в болката.
Обичам те тихо. ...

Малко черен и малко детски хумор…
хххх
Завалява и аз се разбързвам. Извиква ме позната, вече скрила се под балкон.
Обяснява ми – отивала на погребение. На някакъв свой роднина. И въздъхва напълно искрено:
- Неговата е лесна – отървал се е, само чака да го закараме и оставим там… Ама ние после трябва ...

Не знаех кога ще те видя отново
и бързах за всяка от нашите срещи.
Въпреки времето студено, сурово
телата ни бяха топли, горещи.
А за да не ме забравяш забравях “случайно” ...

Пиано - Кристиян Налбантов
Текст и изпълнение - Аз 🌹

Трептят в премръзналите длани
безкрайно нежни хризантеми,
та дъх от тях да ти остане,
когато зимата си вземе,
полагащото ѝ се право, ...

The White Line
A white line
divides the road
like the border
between sanity and madness. ...