Сага за двата бастуна
/епизод 23/
Слънчев, пролетен ден. Птичките пеят в парка. На една пейка е седнал единия, а другия се дотътря с бастуна до него и сяда:
- Да поседна най - после!
- Що, да не блъска до сега по двора с мотиката, джанъм? ...

Останала без майка като бебе,
живяла Бонка със баща-самин.
Мислил, че май жена му требе -
Дете се гледа трудно. Не е син.
Момичето родило се красиво, ...

Тръгнало е Лятото,
като конче малко...
бърза, бърза,
иска да препуска...
Ахааа - още малко... ...

ЛЕКУВАНЕ НА ДУМИТЕ
През зимата небето е затвор
за често премълчаваните думи.
Напролет лисва като из ведро
трънливото преглъщано безумие. ...

Тази година нещо ни липсваше. Може би... онези златисти целувки по ръцете ни. Онзи приятен южняк. Усмивките на момините сълзи. Преливащата от нюанси морска ивица...
Момичето с бялата рокля излезе развълнувано от малката колиба на ливадата, която обитаваше отскоро. Простря дългата си пола на цветчета ...

Дълго спориха попът и клисарят как да бият камбаната за Отписаното. На двадесет и четири години, Бог да го прости, трябваше да бият като за мъж, по три пъти. „Но то си е дете“ – настояваше попът. Клисарят неохотно склони и започна да бие по веднъж, като за дете.
Спас му беше името на Отписаното, но ...

Ръката си протягам и докосвам
на чувствата ти най-тънката струна.
Звукът на първите акорди още
ме кара силно да настръхвам.
Мелодия красива, чиста - ...

Не казвай нищо: замълчи.
Виж, небето е безмълвно.
Само твоите бистри очи
гледат слънчево. Но тъжно.
В тях тиха младост искри. ...

И отива си един ренесанс, за да дойде друг.
Една врата се затваря, за да се отвори друга.
Животът така създаден е като безкраен път,
в който човекът все нещо да дири, да жадува.
И повтарят се сезоните, а всичко се променя. ...

Дядо и баба ми Койна на село
днес заминават, че леля ми Вела
щяла да ходи на Хасковски бани.
Исках старицата в нас да остане,
ала без грижи ще бъдат козичката, ...

Sometimes, when I can't sleep
The shades around whisper in my ear;
A neverending sorrow in a pointless trip -
Just dead cadaver eyes without ability to fear.
Sometimes, when I am drowned inside ...

Позабавила бях кротки стъпки
и навела в умора очи.
Профучаха край мен луди кънки:
- Свежо лято, раз-два, започни! -
чух команда уверено, гръмко, ...

Боже, колко следи заличих, за да стигна до тебе.
На хорото сме цялата банда от хора различни.
Все съм черното пате, сред всичките влюбени лебеди
и езикът ми остър не знае какво е приличие.
Все съм криворазбрана и виждам, че в мен е причината. ...

Красива си, дали това си ти, онази Мина,
която поета някога в творбата си възпя!
Това бе отдавна, времето бързо отмина,
в нея той, творецът, откри любимата жена.
Не, ти си реална жена, усмихната и красива ...

Този дом има много врати,
а прозорците кой ли заключи?
Тук денят само в кръг се върти –
има свое легло, като куче.
Тежки щори, покрити са с прах, ...

Сидни беше сладко дете. Родена на 14 февруари, 1994-та година, кръстена на баба си Синтия, която впоследствие я отгледала.
Майка й и баща й бяха разделени от както се помнеше. Причината така и не разбра, затова се научи да живее както без нея, така и без тях.
С баба и дядо си, които бяха всичко за н ...

Най- дългият път -
между долината
на Истината
и най-високия връх на Сбъдването.
Най-трудният път - ...

Розови дюни, вълшебно море,
писък на чайки, прозрачно небе.
Сладко момиче - русалка добра,
къдрава пяна и аз на брега
Слънце горещо и чифт очила, ...

Висеше запалено кандило. На леглото ,върху бяла кувертюра лежеше мъж на възраст около седемдесет-седемдесет и пет години, облечен със вълнен костюм,ухаещ на нафталин .Човекът беше мъртъв.Но тялото изглеждаше запазено,без видими деформации.Навярно бе издъъхнал наскоро.Невероятно слаб,почти скелет,с п ...

Моряшки тежнения
И казах си:
... тръгни, приел поканата
за Вечност в океаните
и покръсти се в пяната – ...

Ранява тази мисъл. Не прощава!
След нея се отваря празнота.
Душата ми внезапно обеднява
и губят смисъл малките неща.
Сред спомени потъвам да открия ...

Навярно, твърде много съм грешила,
а всяка грешка има си цена...
Как болката превръщала съм в сила,
не помня вече. Пръснах паметта
на хиляди кристалчета бодливи - ...

Седя в остъклената стая,... хвърлям разсеян поглед през затъмнените стъкла към залата,... служителите чинно застанали пред мониторите зяпат диаграми, схеми, тракат по клавиатурата..
Поглеждам на бюрото си,... заветния сертификат за ваксинация срещу модерния Ковид 19-21,... пропуск за всичкко, свобод ...

Младежът Бончо цепел през гората,
провирал са през шипки, дрян и глог,
в преследване на птичка непозната,
защото бил заклет орнитолог.
Към клоните насочил сетивата, ...

Уилфред Гренфел (1865 – 1940 г.)
„Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. Идете, прочее, научете всичките народи и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века.“ Тази Христова ...

Учех в специализирана паралелка по математика. Всеки ден – два часа допълнително. Тормоз!
Ама програмата беше интересна, научиха ни да учим…
Та веднъж в час по история – а бях любимец на стария историк, въпреки шашкъниите ми, той заговори за началото на конфликта Германия – СССР-. И посочваше по кар ...

О, Господи, защо е старостта
и болестите, и тъгата?
О, моля те, прати ми младостта
и вечно лято на земята!
Във вятърничавата ми глава ...

Отново тази нощ ще пия сам
с чаша пълна с вино във ръката!
До кога ще пия аз не знам!
Но знае сигурно това съдбата!
Тя решава как, кога, къде? ...

Събуждам се, животът се разтваря
като божур от изгрев оцветен
и миговете като нежна пара
денят издигат, този чуден ден.
Усещам се с крилете на калинка, ...

Аз съм дух, затворен в тяло, и съм тяло за душа.
Аз съм топло одеяло и красива светлина.
Аз обичам да обичам. Аз словата си редя.
Те на пролет ви приличат и на стръкче топлина.
Аз понякога потъвам, но изплувам смело пак. ...

Нима стоварила се е връз мен,
вината безгранична в тоя свят?
И ме държи като в заслужен плен,
тъй сякаш няма Рай, и няма Ад.
Годините се трупат и уви, ...

И тази нощ те срещнах в дълбините на съня ми. Един от онези сънища, в които не очаквам нищо, но пък ми дава шанс да прекараме малко време заедно. И когато погледна към небето, се чувствам щастлива, защото знам, че когато те срещна в прегръдките на съня, моята душа от далеко се е свързала със настрое ...