Ирник
Мразя ви! Мразя ви с всяка клетка от тялото си, която в момента агонизира от нечовешкото страдание, на което е подложена. Мразя ви с всяко вдишване и издишване и с всеки удар на сърцето си. Някой ден ще ви унищожа всички до един, но повярвайте- няма да ви даря милостива смърт. Ще страдате и ще ...

Със златен конец януари
сам си бродира шевици.
И макар да не предвещава
ясно време на зимата зноят,
с младежки блян приканва ...

Слънчевите лъчи проникваха през прозореца и се спряха на лицето ми, когато се събудих.
След няколко безсънни нощи най – накрая заспах непробудно.
Замаяна съм.
Огледах се – по земята се въргаляха няколко различни бутилки от вино, ром и текила. Пиех в последно време направо от бутилката, без да си губ ...

Глава 3
В протокола не пишеше нищо за ситуацията, в която не можеш да влезеш в базата, затова се наложи да мислим бързо и логично. Щом екрана не работи, значи или е повреден, или към него не се подава ток.
Дали имаше шанс някой да го е повредил? По данни, подадени от космическата агенция, и написани ...

Денят полека си отива
изпратен от парлива песен на щурче.
Светлината бавно се отмива
от сълзите на вечерното небе.
Вънка мръкна и градът заспа. ...

В ранното, дъждовно, ноемврийско утро, Веско вървеше със забързана крачка, като се стараеше да заобикаля или прескача локвите. Вятърът му създаваше допълнителни затруднения и се опитваше всячески да обърне старият му чадър, или хвърляше дъждовни капки директно в лицето му. Месецът тъкмо започваше, и ...

Прилича на смирено песнопение,
на хор от ангели пригласящи на орган
и красота потънала в забвение
във някой от мечтаните животи.
Божествено е само да усетиш ...

Все още не са известни напълно дълбоките неврофизиологични белези на съзнанието.
Неизвестен автор
Доктор Гад ‘Ди Ен обаче не беше съвсем съгласен с това твърдение. В своите лекции по антропология и обща неврология той имаше съвсем друга гледна точка по въпроса. Много специална и почти необорима. Той ...

Зелена пролет в топъл сън и цвят,
красив, като очите на момиче,
несръчен вятър, птича песен срича,
кокичетата, само те не спят
пробуждат се врабците и летят ...

Зимно утро от синьо каре
по косите ми щедро се стича
и в сърцето – червено дайре,
зрее огън от смях на момиче.
Шарен миг от мечта на кълбо ...

„Време разделно“ е роман на писателя Антон Дончев. Тази знаменателна за българската литература книга е издадена през 1964 г., като творбата е създадена само за 45 дни. Събитията, описани в книгата, са се случили през 1668 г. в Кръстогорската област в Родопите. Сюжетът докосва дълбоко душата на читат ...

По хлъзгави улици и остри завои,
раздрънкана върви душата.
Хлътва със болка в дупки безброй,
търсейки брод във мъглата.
Буря от сълзи гърми разярено, ...

Изтрих
Изтрих всички белези от дълбоките рани
от всички предателства, обиди, лъжи -
прощавам ви, и нишките срязах,
отмих всички плакани тъжни сълзи! ...

И се случи така
- нито ти, нито аз сме го искали;
някой просто те спусна
върху моите равни безлистия,
върху моите голи поляни ...

Наполовина съм. Като разрязана с нож от някой фокусник във стар объркан филм. И търся опипом другата си половина и моля се за цялост и любов. В света объркан търся логика и красота, в живота светлина. Усмивки и тревоги сливат се в едно и ето идват в тишината спокойствие и мир и животворна топлина. У ...

Погледни ме, аз съм огледало
закачено на стената, с пукнат гръб.
В мен сега е твойто голо тяло
и лицето ти, потънало във скръб.
Мъката ти мога да усетя, ...

Тази зима - сред пчелина
в заснеженото поле,
Ежко Бежко - Таралежко,
мед поиска да краде!
Взе да бърка и пребърква ...

Един прекрасен ден,
Аз зная,...и моето сърце ще спре!
Ще кротне там, и ще откаже…стрелките
по - нататък да придвижи…
И времето за мен ще спре! ...

Няма какво да се лъжем –
днешното време е странно.
Всеки е мрачен и тъжен.
Липсва искра и спонтанност.
Тътен камбанен се чува. ...

Ще спреш ли
да търсиш началото?
Ръце да простираш в безкрая?
Ще спреш ли
да тичаш след вятъра, ...

Бях на път да си взема довиждане
За последен път аз на тази спирка спрях
И с моето бавно прииждане
Аз мислех за миналото, в което живях.
Ние борихме се заедно в абсурда ...

Все някога ще си простя
за едната обич, до болка разпиляна.
Напук на хаоса, ще се събера
и на правилното място ще остана.
Все някога ще се измълча ...

Нима ще питаш мен какво е болка,
та ти вървеше в моите следи?!
А колко време извървяхме, колко
пътеки стръмни в острите скали?!
Макар усмивка да краси лицето, ...

На таз земя аз бях
На таз земя аз скитах
На таз земя аз някакси разбрах
Какво е да си човек. Живях
С всичката ми корест, воля, страх ...

Лунна нощ...
(вълшебна импресия)
... За нас ли бе, или́ Вселената
(изпитала безброй неща)
със Вечност незадоволена – ...

Вечер, когато в душата ми
огън бушува и всички наоколо спят,
в ума ми мисъл една тършува,
като гладен скитник в дъжда.
Нощем гледаш ли до късно луната, ...

Сам избра първенец януари
и съдбовен венец му дари,
зимата усмирена завари,
мекота ти изпрати в зори.
Развилняла довчера, погали ...

Не знам как така се случи. Някак си случайно.
Някак си съдбовно. Изведнъж ли беше?!
Или постепенно…? Не ме питай защо…
И аз няма да те питам…Само искам да те прегърна.
Да те прегръщам. И не мога да ти устоя. ...

Как ухае на сняг. Как ухае на истинска зима.
Но ръцете ми парят от огън в студения лед.
Колко много години през тях ей така си заминаха,
а пък още се будя всяка сутрин на двайсет и пет.
И си правя кафе с две-три бучки красиво мълчание. ...

На този ден цветя за теб събирам.
Далеч от мен си. Как да ти ги подаря?
Безброй слова в главата ми напират,
но нямам сили да ги изрека.
Получих много обич и утеха, ...

Вдъхновено по стихове на Contessa ( Светла Асенова ) .
Всяка прилика с реални лица и събития е случайна.
Contessa: Ах, устните ми как да ги целунеш?
Ни да ги вкусиш, ни да ги отминеш! *
Agferdousi: И в двата случая ли ще съм губещ, ...

В едно чистилище насред площада
(За по-накратко да го кажем Черква),
смирено искаше пощада -
Тя, дето с Дявола се черпи.
И куцо, кьораво, сакато, ...