HRISTO BOTEV – AUS „HADZHI DIMITAR“
Der Abend fällt – die Luft wird lind,
der Mond, die Sternenwelt erblinken.
Der Balkan* rauscht, es weht ein Wind –
von Freiheit singt der Äste Klingen! ...

По ледената сълза на зимата
невъзмутим се спусна вятърът,
от огнището грабна огнивото
до гърдите притисна го хищно.
Огъна атлетичното си тяло, ...

Копая безцелно на пуста земя,
пепеляка пръска ми в очите.
Мръсна дупка в пропастта,
където намеря хвърлям ти косите.
Пищиш със цяло гърло, чак раздираш, ...

на Ж.
Тъжна есен.
Отронени, жълти листа.
Странна песен.
Отлитащи, черни ята. ...

Мечтата
Когато над морето слиза
очарователна нощта –
разкошна мисъл ме прониза
със обаятелна мечта... ...

Есенна елегия...
Времето се е побъркало –
непрестанно си вали...
С тъжни спомени объркани –
бродят есенни мъгли... ...

Същите прокъсани седалки, същите прашни прозорци, тъпите надписи с маркер, монотонният шум и поклащане.
Влакът пътуваше...
В дългия салон бяхме двама. Аз и едно момиче в другия край, което четеше някаква дебела книга.
Затворих очи и се унесох.
Високоговорителят ме стресна и композицията скърцайки спря. ...

Дъждовен кораб води ме далече
към свят невинен, нов и непознат,
уханна е притихналата вечер,
преливаща в дъждовен аромат.
Живее ми се просто и щастливо ...

Когато прелиташе на буйния си кон по улицата, премачка играещо си дете. Не спря – хем е робче, хем нямаше нужда. Кървавата купчинка явно нямаше да се изправи.
Но се разкая. Искрено.
Както се разкая, когато нареди да разпънат на кръста готвача-роб, задето не осигурил птичи езичета за малката вечеря с ...

Вече месец под небето
край брега на Камен бряг,
Вера Су, е във морето,
под дъжда, немил-недраг!
С нос забоден във скалите, ...

родни шевѝци —
втъкана Любов и към
Бога зенѝци

Каква съдба, какъв статут? -
да съм придворен, весел шут
и прямо в царските палати
да казвам истини без страх
и всички - бедни и богати ...

Тих, бездомният клошар
рови в коша, във сметта.
Скитника, самотник стар,
глад го мъчи сред града.
Погледи сега безброй, ...

С асфалт, стомана и бетон
наследникът на Вавилон,
на Мемфуто и на Рим
расте безспир, непоклатим.
Светлеят тайнствените нощи, ...

СРАМ
Автор: Дияна Йованович, Босна и Херцеговина
Лицето ми е
с кални отпечатъци
от пръстите ти. ...

Започва се обратното броене.
Тясна е вселената за двама.
А сърцето отброява в мене
точно пет минути до раздяла.
Пет. Луните горят. ...

Богобоязън —
сиреч — въздържание
откъм съблазън

Есен цветнокоса растлала е коса,
с красота омагьосва близката гора!
Гиздава, красива, отрупана с листа,
очите ми приспива нейната игра.
Жълти, зелени, тук там и червени, ...

Опушен бар. Кълбетата от дим
загадъчно размиват светлината.
Сред тях сме аз и ти - очи без грим,
танцуваме танго със самотата.
Акордеон изплака тъжен звук, ...

Беше толкова отдавна, толкова далече.
Може би дори ти не помниш вече.
Забравила си мен и нашата любов.
За тази любов на всичко бях готов.
Дори след толкова години не мога да забравя. ...

Не мога да ти кажа сбогом,
не мога, ти ще разбереш.
В очите си таиш тревога
и сили трябват да я спреш.
Но не е ли добре да плачеш – ...

Колко ми липсва гласът ти,
когато навън тихо вали!
Колко ми липсва дъхът ти,
когато самотата при мене стои!
Усмивката ти - знаеш ли, ...

Птиците отлитат вече на ята
и небето тихо се разплака.
Сред облаци облечени в тафта,
топла есен... слънцето зачака.
Небето плаче, приседнало на колене, ...

Знаеш ли какво е борба, не само да говориш,
да оцеляваш всеки ден в града голям.
С ангели да живееш, с демони се да бориш,
живееш с хора, но всъщност се справяш сам.
Знаеш ли какво се крие в моята усмивка, ...

Осъденият присъдата си
хич не оспори
и глава не оброни,
а само ехидно ухили се –
нали гарантира му тя ...

Носталгия по Рая...
... Животът някак ме повлече
по свои, нови, правила́
и вече то́-олкова далече
остана всчко онова́, ...

Сладолед
Лаком Ванка спи до късно,
а навън децата вече къща
построиха и на лов отиват,
чукат, търкат и сглобяват. ...

Не че е есен, но някак е тъжно,
сухи листенца в краката ѝ шушнат.
Време, сезони - проклета окръжност...
Търси дъждът някой мокро да гушне.
Не че е есен, но кашля небето. ...

Ресторантът се намираше на ъгъл, където две улици се срещаха и образуваха завой. Едната се отделяше към центъра на града, а другата водеше до път без изход. Знакът беше поставен още в началото на завоя, точно пред колоната от дървета, но повечето от новопристигналите не забелязваха знака и често се ...

Имам нужда от светли простори!
Този дъжд, тази кал твърде рано.
И приятел, дори да поспорим
и едно, даже тъжно пиано.
Имам нужда от мъничко синьо! ...