Сюжет нормален -
Някакъв поет
(отчасти ненормален)
извади пистолет.
Надписът финален ...

Едно момченце, както си вървяло,
в зелено храстче топчица видяло,
една такава, мъничка, красива,
сивичка, но някак си трънлива.
Плахо доближило я детето, ...

Не се плаши. Виж аз съм тук.
Ръцете ми за теб са всяка вечер.
Усмихнат си и сякаш друг,
докосваш с нежността на цвете.
Не се плаши. А погледни. ...

МИМОЛЕТНА ВЕЧНОСТ
Нощ.
Селце.
Над него
лунна вечност, ...

ОПИТ
Щом
реша,
че всичко
знам, се сменят ...

Докато сколасам, влакът отминал,
излишно съм трупала в сака багаж.
Топурка каруца, счупва се стомна,
бюфетите модни са вече талаш.
Най-краткия миг е най-сладкият спомен ...

Ако си отидеш,
остави ми тишината…
крещящата в самотност тишина,
за да не крещя в самотност аз!
Ако си отидеш, ...

Потърси ме там където светлина
се прокрадва сред тъмата непрогледна.
Потърси ме там където топлина,
размразява зимната постилка ледна.
Потърси ме там където има звук ...

На света безброй чудеса
остават напълно самотни,
дори с облаци в небеса
от лед в мечти поройни.
За човека няма чудо, ...

Прости ми! Че не мога още
стих съвършен да ти напиша.
Старая се и дни и нощи,
мечтание за тебе диша.
Ти заслужаваш красотата ...

Последният ден от празничната седмица на родния ми град. По традиция се закрива с тъй наречения градски маратон. Всъщност, маратон е силно казано защото разстоянието е около два километра и се простира от паметника на Васил Левски край стадиона, до паметника на Христо Ботев в центъра на града. Или к ...

Ветровете на нашето време
ще съборят, което градихме.
Страховете нелеки са семе
и са бреме, което прикрихме.
Там, където вирее тъгата ...

Натисна вятърът духалото между двата планински върха и над Рибното езеро се натрупа мъгла. Гъста, млечна, с нож да я режеш. Чичо Страхил метна въдицата, изчака лъскавата клатушка да опре дъното и почна бавно да я придърпва нагоре. Надяваше се щуката най-после да се излъже и да се покаже от скривалищ ...

Домът
Домът е там където е .....Мама,
създали семейство,те свили гнездо.
Една е майката с обичта си голяма,
заедно с татко отглеждали рожбите с добро. ...

Колко пъти като искаме да бъдеме добри
на наш гръб се трупат бате сума ти злини
Не е лесен пътя да спасим една душа
и е пълен с удоволствия, пътят към гибелта!
Защо ценим живота кат сме близо до смъртта ...

Нощем когато не мога да спя,
отивам и гледам луната
и на нея тихо шептя,
всичко за което мечтая.
Не мечтая за много неща, ...

Наричаха я Шарлатанка
За нея се разказваха легенди,
а тя на този свят бе сякаш току-що дошла..
Тя беше стройна и красива
и страховита някак със това... ...

преди две години бях убита
от образи преследвана
използвана
наивна
излезнала от гроба ...

Дали обичам, или самота е свила своето гнездо във мене,
дали допуснах някой без крила да полети, а аз останах земна?
Защо боли, не съм на съд, че някой с пръст да ме посочва,
дали обичам, или смърт за дните дата ми насрочва?
Дали живях, или насън събирах стръкчета копнежи, ...

- Тичай, бабенце, навънка!
Ванко се опъва, мрънка.
- Зимна приказка натрупа!
Виж!... Кой лешничета хрупа?...
Тичай да се отъркаляш – ...

Изгревът е с цвят на дива роза,
само че ухае на снежинки.
Януарски делник. Ден за проза.
И за ретро черно-бели снимки.
Слънчице случайно. Но не топли ...

Тази вечер ще се пръсна – милион и две звезди,
нито рано, нито късно – дъжд стъклата набраздѝ.
Странен дъжд, солен – сред зима, но валѝ,валѝ, валѝ.
И снежинки, с мойто име, китят старите ели.
Капките в студа замръзват, но това не е беда. ...

Чувствам общия ритъм
събудих се
жив съм
живея
лъч светъл – надежда изгря ...

Пътека горска, снежно одеяло,
проблясват слънчеви лъчи.
Тишина, която само ромон на поток руши.
Сенки синкаво игриви,
в стъпките на някого в снега, ...

Тъй силно и голямо, изпълнено с любов.
Във него място няма за злоба и за злост.
Побирайки се в длани, вперило е взор
далеч от рамки и забрани.
Разперило криле, ...

Отдадох се на лежерния живот,
подскачах от място на място,
пропит от сетивата на момента.
На собствената си идилия пилот,
едно нещо ми беше напълно ясно – ...

Цяла нощ навън валя,
бял снежец като перца,
валс танцува, песни пя
в двора, чак до сутринта.
После, силно простуден, ...

Когато се събирам в залези,
най-силно търся себе си.
Твоите очи ще ме познаят ли,
щом думите заглъхнат в хоризонта ми?!
Ще ме последваш ли в полета на птици ...

След като се събуди Иво погледна през прозореца и какво да види навсякъде е бяло и пухкаво. Вечерта бе валяло сняг и натрупало. Веднага хукна към стаята на децата, за да им каже, че вън е прекрасно и след закуската могат да играят на снежни топки. Иво беше бащата на къщата, а жена му бе починала пре ...

Защо си ме излъгал – не разбрах.
Аз – може би – повярвах от наивност.
От чувствата остана шепа прах,
полепнала по мръсните корнизи.
Студена като вчерашно кафе, ...

Край шубраците в гората,
сред студената река,
малка рибка - под водата
потреперваше с уста!
Тя се готвеше да скочи - ...

И после се започна едно ‘Искам ... искам ... искам, и ‘Искам да искам’. Беше като отвързана след толкова дълго време пости, а в същност наистина беше отвързана от анатомичния си корсет. Баща й се завъртя в замъчето за седмица, а ние ходехме като сенки на пръсти. Прекарваше доста време с дъщеря си, в ...