Ти си роза, ти си слънце,
около теб ледовете се топят.
Ти плени моето сърце,
нежност и красота в него трептят.
Любовта не се продава, ...

Животът ме превърна във бездомник.
Какво, като над мене има покриви?
Какво, като в глупашката ми скромност
се спират женските очи с любовни погледи...
Какво, като в душата имам нежност, ...

Предадохме го. И днес още предаваме. Всеки ден. Отново и отново. Духът му скита неотмъстен. Българите ги е страх и срам да попитат. И не бива. Защото може да научат истината. А тя е страшна. Нека си остане миналото затлачено и прокълнато. Нека лъжем сами себе си и нека вярваме на лъжите. Така е по-л ...

Очите ти са същите…
Искрящи от любов!
По-красиви с бръчките,
същински живи въглени.
Зная! ...

Слънчице мое прекрасно,
ангелски глас, личице,
моя най-истинска радост,
единствено мое дете...
Обич най-чиста и свята, ...

Виж сега какво ще ти разкажа.
Приказка, започваща с това,
за принца и принцеса най-красивата на света.
Какво направи ти със него, просто не разбрах.
Открадна му сърцето и сега не чувства страх. ...

Този откъс е част от първата книга, която написах - "Кристалният затвор". Бях на 16 години.
Тридесет минутки след полунощ бяха изминали. Не можех да заспя. Реших да почета книга с надеждата да ме унесе отново, но токът спря внезапно. След голямо въртене в леглото реших да престана да се боря с безсъ ...

Изненадите продължаваха. Балната зала беше натъпкана догоре с релси за дрехи от Dun Stores или H&M – поли, рокли, блузи, палта, ръкавици, бижута, обувки, сандалки, шалове, парфюми ... толкова беше гъчкано, че с труд започнах да се провирам в тази джунгла нанякъде, където предполагах, че ще има поне ...

Дъждът ...
В дъждовна пролетна нощ, почука на прозореца ми ти,
усмихнах се, а дъждът продължаваше да вали.
Престорено или не, изпратих ти целувка,
ти с ръце я хвана и усети я като майчина милувка. ...

Адонирам Джъдсън (1788 - 1850 г.) е християнски мисионер, който живее и работи в Бирма в продължение на почти четиридесет години. Той един от първите американски мисионери, които служат зад граница, а делото му в Бирма оставя трайна следа в историята на страната.
Джъдсън е роден на 9 август 1788 г. ...

Две жени, мъж. До тук да спра ли..? Жените сме коварни в любовта... Аз и тя в съревнование... А аз не се сравнявам... И то с нейните патешки джуки и напомпани дюли... Цял пазар... А мозъкът ѝ беше... то тъпо тъпо та вдлъбнато... Дадох ѝ път да мине... И той я прие в обятията си... Колко прозрачно... ...

( Обичам те много, обичам те много…)
Приютих те надълбоко в сърцето си,
като най- съкровенното съкровище,
сякаш те посях, като цвете в земята,
но ти израстваш над небето като птица ...

Ще взема стихче да напиша – сиропирано
и баклава, от думи – лепкава и сочна.
Без гняв, без бунт, без мисли за умиране.
Ще поумнее луд. И шоуто ще почне.
Ще счупя на коляно всеки лък, цигулките, ...

Бръшляновите нишки,
като вени бяха превзели
тялото на царския дъб.
Обвили бяха старата му кора,
като пиявици. ...

Досадна съм им сигурно.
И те на мен.
Жужат като пчели,
като комари хапят.
Ровичкат се в съня ми ...

СЛЪНЦЕТО
(за деца)
- Слънце мое, злато мое
откъде за нас изгря ?
- От изгрева със сутринта. ...

Една уморена
вселена
се погледна
в огледалото
и изчезна... ...

Голям пазар направих. Имаше табела „50% off“и се понесох към касата. Жената каза: „Дължите 70 долара, не е на намаление.“
- Извинете, как да не е, тази табела на него ли виси или не?!
- Ооо, да - объркали сме се! Ще направя корекция в системата. Даваме ви го на половин цена.
- О, няма нужда. Вече го ...

В някой друг живот бях красива
като момина сълза...
Бяла… в косите със роса…
ухаеща на обич и на синева…
В някой друг живот бях щастлива. ...

Нилара
- Бориен, благодаря ти че откликна на молбата ни! Хубаво е да знаем, че все още си част от отбора.
- Форел, Рев също е. Просто в момента е разстроен, че му се налага да промени рутината си. Знаеш, ако се задържиш за малко по-дълго време на дадено място започваш да го възприемаш като дом ако р ...

Вечер. Разговори. Хора.
Аз и той сред всички.
Погледи се засичат,
атоми се привличат...
Алкохола виновен ли ще е накрая ...

Чернокрили ангеле,
къде изчезна?
Аз останах сам
в тази черна бездна.
Ти избяга, ...

Приличаме си и се намираме.
Обичаме се и се разбираме.
Правим деца и ги отглеждаме.
Караме се и се развеждаме.
Трупаме дни – светли и черни. ...

За миг ще си представя, че в небето,
не идва люта зима – идва лято.
Обгръща ме с лъчите си и ето –
дочувам песните на звучно ято.
За миг представям си – очи притворил, ...

Два часа сън... Умората тежка
бърчи чело, подвива краката.
Вена тупка бегом на прибежки...
Сън тревожен, болезнено кратък.
Толкова, Докторе... Два часа сън. ...

Изморен съм от излишна мисъл,
повтаряща се в моята глава.
Може да изглеждам адски кисел
и най-вероятно е баш така.
Забавно е да се изтезавам ...

Отломка вехта от кораб стар
разбил се във скалата.
Загубила посока в необята
подхвърлят я вълните
лудите ...

Алена роза
Нея, алената роза земята я роди,
земята българска, наша плодородна.
Израстна и разцъфя и сякаш душата,
цветето красиво е от историята народна! ...

Към залеза, когато тръгна
нищо няма аз да взема.
Струните си ще изтръгна
със последната поема.
Време ли е сам да млъкна, ...

Ти идваше в съня ми често
и двама се понасяхме в едно,
преплитахме се енергийно
в ефирно колело.
Разтваряхме се, ...

Завалял е снегът - кротко, нежно и бяло.
По стрехѝте оставил е тих аромат.
И докато сме спали, докато сме спали
е превърнал във приказка този сив, скучен свят.
С бели бинтове скрил е ужасните рани. ...

Когато отново се събудих, се чувствах значително по-добре. Огледах се и установих, че вече е светло, а аз съм в спалнята на Глухарьов. Странно защо – предишния ден ми се губеше леко. Отне ми няколко минути да си спомня какво е станало. Внимателно се опитах да се надигна, подпирайки се с дясната ръка ...

Сънувах те във бяло
Сънувах те в мъгла
Във черешови цъфнали градини…
Сънувах се сама...
С коси от бяло злато бях... ...

Иска ми се да го спася,
преди да е станало късно.
Преди да останеш без цветя.
Моля те, последното си
цвете не късай. Не го късай! ...

Понеделник
Валеше като из ведро. От станцията на метрото до офиса имаше някакви си двеста метра, но със сигурност щеше да подгизне целия. Не беше взел и чадър. Нямаше никакво значение, и без това едва ли щеше да му помогне. Сложи качулката, метна раницата на двете рамена, за да не му пречи като бяга ...