Етно-фолк проект на източна тематика.

Получих от съдбата подарък най голям.
Момичето мечта за да не остана сам самичък на света.
Тя си ми е мойто малко сладко пухи и за мен си е единствената на света.
Когато я погледнах, времето внезапно спря.
От тогава си мечтая живота си със нейния да споделя. ...

Есенни чудеса
Октомври е, и чакам пак дъжда
да измие намръщените спомени,
да се усмихна след като се наваля,
а те да отлетят с есента отронени. ...

Когато си живеехме добре,
човек с човека беше си приятел
и ходихме през лято на море,
това не бе химера за мечтател.
Намирахме какво да поделим: ...

Любо братцы...
Если слушать всё что он рассказывает, - запутаешься.
Говорит, что священник: и приход имел, и имя поповское – отец Иоан. Сейчас он просто Костя. Изгнали его из прихода, - за пьянство, и евангельскую забывчивость. Длинные волосы, собранные хвостиком в затылке, бородка, голос певучий, - ...

Нарисувай ме със думи!
Опиши ме с тишина!
Сладка радост достави ми,
изваяй ме във светлина!
Ще остана за теб безмълвна, ...

– Виж к’во, мой човек! – Мишелъв се почеса по тила, протегна се към ухото на висящия с главата надолу игуанодон и започна да му шепне оживено. Златната му коронка се килна настрани и едва не падна. Той я поправи и продължи делово:
– Ние тука с тебе си станахме близки, един вид – аркадаши, зат’ва да ...

Рано сутринта, когато всички сладко спят, отварям очи и с умиление се взирам в отлетялото минало. Там многобройните вълнуващи моменти се щуркат около осиротелите спомени. Съчувствено им протягам ръце, а те въодушевени изплуват от водите на загадъчната безкрайност. Странно усещане. Напират случки – о ...

Животът си минава ей така –
и сякаш ни оставя нощем нещо:
поставена на рамото ръка
и поглед на любим човек насреща.
Душата ми е паднала звезда, ...

Кръв
Кръвта - това е течността на живота! Тече във вените, артериите, капилярите на живите същества, без тези, които нямат такива, и доставя на всички органи и части на тялото хранителни вещества и кислород. Тя се намира в непрекъснато движение, спирането на което означава физическата смърт на съотв ...

Точно както в дванайсет часа полунощ
този ден ще си иде по правило.
Точно като един недочакан живот
вързал края съвсем във началото
аз вися на конец над притихнал вулкан ...

Квадратно небе
с полегати лъчи...
и пътека самотна от мисли.
Бог полузвездно мълчи,
няма спомен от мен, ...

- Деца, кой е създал кирилицата?
- Цар Киро, госпожо! За това са я кръстили кирилица.
- Как цар Киро,такъв не сме имали!
- Имаме, госпожо, имаме! Тате що тогава вика на мама "Булка, я бегай до супера да ми вземеш една от царкировите!"?
- Ученици, на кой цар носи името Борисовата градина? ...

Пътят без тебе е дълъг,
криволичи в завои
и е целият в прах.
Трудно вървя, но не спирам,
отдавна изгубих от самотата си страх. ...

Тази нощ луната, ах, луната,
видяхме как кралицата преброди,
измитото кадифе на небето -
от изток до запад, нощ на
тържествуваща луна ...

Далеч от бащината къща,
в която искаше да се завръщаш,
приключи земният път твой,
падна геройски в бой.
Съвестта силно те терзаеше, ...

Любима приказка от детството...
(вариант за пораснали)
Във полунощ побягна Пепеляшка,
(тъй лесно със богатството се свиква!)
огледа се – пак в роклята бедняшка, ...

ЗИМЕН ПРОЗОРЕЦ
И залезът застива – верен страж,
а слънцето се рони върху хълма.
Невписано във градския пейзаж –
едно врабче трощиците му клъвна. ...

А утрините тук са сини, много сини,
тревата - некосена е и мека.
По някой облак само, мине и замине
по своя път към слънцето, далеко.
А дните тук са пъстри, много, много пъстри, ...

Мечтите
са крила.
Издигащи
натежалото тяло
с все дрехи, ...

От вчерашната обич не остана
в прегръдките и хладна празнота -
мълчалива, ранима и разплакана -
очите и са празни. И сама!
Под дъжда стои, и се сбогува. ...

Бе вечер и тъмно като здрач. По ничии улици нямаше ни пуста,жива душа. Само народът по това време се стичаше и събираше към центъра на любимия си град-щяха да палят коледната елха,а небето щеше да засияе от прелестта на празничните фойерверки и силно-светещите коледни лампички,олюлени навсякъде окол ...

Ще, Да и Ако...
Във зората на живота си използваме все "ЩЕ"-
"ще порасна, ще се изуча, ще направя кариера,
дом ще изградя, семейство ще създам и зная, че
само с бързо темпо мога да прескачам бариери!.." ...

Дъгата е загубила цвета си.
Усмивката ми формата й има.
Реална е, като бездомно куче,
което среща северния климат.
В боклуците е свито на кравайче. ...

Една спринцовка гледаше луната
през дулото на своята игла.
Ветрецът нежно галеше цветята
и шепнеше им своята тъга.
Разказваше им за едно момиче ...

"Нарисувай ми, художнико, сълза"*,
но тя да бъде от кристал и само моя.
Когато в мен настъпи есента,
да приюти на дните ми покоя.
Нарисувай ми, художнико, мечта, ...

И така, една мъчителна неизвестност и тревога легна върху семейството на Петър и Калуда от село Тракия в ранната есен на 1875 година...
По Димитровден всяка година ставаше разплащане с овчари,аргати и другите наемни работници.
Дядо Петър "развързваше кесията" и изплащаше едногодишната вересия,която ...

Execution, death, vicious desire
Curved and insane, evident pain
Hope of salvation, impending torment
Uncertain reflection, unclear direction
Take me there - to the craving vacuum ...

Ако решиш,че днес ще те целувам!
Сгрешил си.Не ми е до това.
Ще те прегърна просто на сбогуване,
а утре ще очаквам любовта.
И пак ще те сънувам неспокойна, ...

Животът е търпение,
Казва китайският мъдрец.
И намества порцеланово шкембе
На рафта до останалите фигури.
Животът е забавление, ...

Бързам да обясня на непосветените, че по едно време през деветдесетте много лесно се ставаше милионер. Беше направо фасулска работа. Не, нямам предвид милионери с инфлационни пари, когато един хляб струваше хиляда лева, а истински доларови милионери. Ами достатъчно беше само да ти сече пипето и да с ...

Вълшебна нощ се спуска, хиляди звездици ярко светят.
Но във моето сърце една единствена го тя огрява.
Ти любима моя си звездичката на моето сърце.
Ти единствена и искам твоето сърце това да разбере.
Стопли ми душата щом те аз видях, безумно в теб се влюбих и направо онемях. ...

Професията на баща ми беше счетоводител, но като човек - голям чешит! На мен също ми се искаше да вляза в икономически техникум, но той ме натика в Механото с думите, че това да се занимаваш с чуждите сметки не било работа за мъже. Пък и видите ли неговите и двамата дядовци били техничари. И като се ...

Ще минат години и много лета –
море от причини душите ще хване
и в цветни градини красиви цветя
ще станат бодливи и жадни за рани.
За сетна секунда светът ще замре ...

непознатото ново като усмивка блести
все под същото слънце. проводи ме натам
да запаля селото диво и чуждия храм
да си спомня как с всичка сила крещи
изгонен от рая и в ралото впрегнат адам ...