Нещо след нещо
Нещо настъпва след нещо.
Дали ден след нощ
или нощ след ден -
представа нямам. ...

Летен миг
Не си ли щастлив
в летния ден,
от изгрев до залез,
да си озарен, ...

Сама
Душата ми със устни докосни,
очите целуни ми, прегърни ме!
Послушай как сърцето ми тупти!
Със твоята прегръдка ти стопли ме! ...

​​​​Цигарата гори, както и ти
В съзнанието ми
Нощем оставам сама
Търсеща и бродеща копнежа
Не се изтриваш лесно ...

Животът – илюзии, страсти, страдания,
с ненужни на никого книжни познания.
Светът се променя, към теб е враждебен,
а разумът с мисли доскоро обсебен.
Когато душата тъгува и моли, ...

Виж ти! Сега съвременната Ева,
е с маска, не смокиново листо.
Прилежно всяка сутрин я надева,
дистанцията спазва - сто, на сто.
Адам затъва в битово пиянство, ...

На плажа се е стекъл свят
от всевъзможни отпускари
днес всичките ще изгорят,
безмълвно слънцето ги жари.
Рисува ги със четка то ...

Намазана съм с ярък грим,
Окичена съм с пъстри пера.
Нашарена съм като клоун.
Само ти не ме забелязваш.
Обръщат се тълпите след мен. ...

Надеждата е Грешница облечена трогателно
с коси от светулки под шапка невидимка
с очи лавандулови - цвят невъзможен
с усмихнати устни - иронично прикритие
Надеждата е Палавница танцуваща гола ...

Очаквам - неочаквано!
Дано удари гръм - сърцето ми да трепне,
Дано луна изгрее и пътя озари....
Във здрача да открия любовта!
Мечта, илюзия, копнеж... но ...

Прииждаш във съня ми с тихи стъпки
и нежно ме докосваш с любовта си...
Дочувам как ме галиш със гласа си
и огнените страсти в мене палиш.
Къде била си толкова години... ...

Признавам си понякога, че плача.
Очите ми са тъжни по рождение.
За някого все боря се да знача.
Да бъда в любовта му, въжделение...
Признавам си - тъгата ме обдишва ...

Баба Съба син роди
на този светъл ден,
що гордост, сила породи
в народа дотогаз унизен.
Патриарх го вси наричаме, ...

Сънува ли ме днес?
Кой знае...
Сънува ли ме като вятър,
от онзи, който си играе
в оранжево-червен театър ...

изчезваш
лек, празен и щастлив
че точно ти си като абсолютно всички
които нямат
копие от новия ми ключ ...

Колко е приятно днеска!
Дъжд навън лудее.
Слънчо май се е разсърдил,
скрил се е, не грее.
Нека да ви кажа тайно, ...

Съседке, ти ли си зад тая маска?
Къде си тръгнала във тоя пек?!
Гърбът си намажи, недей се стряска,
приличаш на омар във чушкопек!
От кой ги криеш тез' мустаци? ...

Хайку-тавтограми
А.
Алюзията -
автобиографична
Амазония. ...

ВЪГЛЕНЧЕ ОТ ПОСЛЕДНИЯ ЗАЛЕЗ
Самотен пес с проскубана опашка,
халосван с не един корав каиш –
денят, пиян, към тъмното се лашка,
зад кофите с боклук да се сниши. ...

Кърви в Мастило
Болят думите изрекани в самотна стая,
душа изгубена в дните на отминали години.
Истинска ли е маската на агонията,
острието галещо плътта на вината? ...

Юли,
лятото знае,
как топлина да ни носи.
И вятъра, ти чу ли,
колко обича, ...

***
Кората му беше напукана от грубите люспи, които се повдигаха от течащите в стъблото черни сокове, идващи от черната земя. Дървото пиеше с дебелите си корени, ненаситно се хранеше и говореше с другите дървета. А като размахван бял колеблив флаг то приютяваше и разрешаваше, в чест на Георг, да се ...

Приповдигнат и в дома си крепост
в пеньоара на самооблащение,
какви ги вършиш , мила,
и какво те забавлява
в този час на Митра и видения? ...

Ветрец тревичките гали,
щурчетата тихо припяват.
Прозорците спят.
Къделя малка
пред звездите застава – ...

ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА: ПОЛИСЪТ
Марк и останалите се събудиха на съвсем ново място. Всичко наоколо беше светло и тихо, почти безплътно – толкова ефирна беше цялата обстановка. Нашите приключенци имаха чувството сякаш са преродени, но в нова, по-добра и далеч по-висша форма. Цялата светлина наоколо беше а ...

В зората има - несъмнено -
някаква добра магия.
Колкото и да съм уморена
се засищам и събуждам,щом от изгревната светлина отпия.
Дори след нощ безсънна ...

Опакова ме тъгата
в къс подаръчна хартия.
С гръм ще мина под дъгата,
получател да открия.
Заваляло, преболяло, ...

Ще идвам в твоя сън
Не плачи! Ще идвам в твоя сън
и тихо ще прошепвам в тишината
„обичам те“! Обичам те! Отвън
нощта ще го повтаря в тъмнината. ...

XI
Денят преди да си тръгне от морето винаги беше много тъжен за нея. Мисълта, че цяла година няма да го вижда, че ще дойде зимата (която никак не обичаше), че ще си брои дните, седмиците и месеците до следващото лято (до мига, в който най-сетне отново ще се върне при него), я травмираше болезнено.. ...

Все повече усещам, че далеч
е дума за описване на близости.
Подготвям се за пламналата реч,
но в мен се блъскат тъмни пестеливости.
Веднъж гориш, а после пак гориш. ...

Птиците мълчат с устните Ни
в тези дни, които са празни,
а болката - пълна.
Танцуват навън листата,
но не чуваме музиката, ...

душа щастлива
е — да може да си се
самонадсмива

„Кой вятър, Любов,
Те довя?“... „На Господ Бог
Светѝте слова!“...

Сред нивата от слънчогледи седнах,
поклонник станах на СЛЪНЦЕТО и аз.
С молитва към светилото погледнах,
бях цвят... и част от общия екстаз.
Между снагите стройни притихнах ...

На А.
"Просто спрях да летя..." - ми написа.
А къде е крилото, те питам?
Свикваш с мъката, с болка от липсата.
Черни яростни Не-та излитат ...

Засичайки те аз за първи път
отчита взорът-сензор: "Хубавица".
Батерията под метална плът
усилва бърз волтаж към всяка жица.
Очите ти, две лампички - пробиват ...

Къщата, към която вървеше, изглеждаше необичайно. Изправена под сянката на малката горичка, тя сякаш бе съставена от две напълно еднакви части, изправени една срещу друга и свързани от нещо подобно на разрушен коридор.
Приближи се. Пред входа на едната страна стоеше жена, загледана някъде надалеч, н ...