Казват, че това, което ни спохожда всекидневно - радостта и скръбта, любовта и раздялата, неуспехите и успехите, разболяването и оздравяването - е точно толкова, колкото можем да понесем - нито повече , нито по-малко.И изобщо замисляме ли се някога, че фантазиите са по-истински от самата реалност? Н ...

Пролет дъхава дойде,
нов живот навън напира,
нищо няма да го спре,
път нагоре да намира.
Порят птиците простора, ...

Бавно, мъчително бавно за младата жена, най- после съмна. Слънчевите лъчи осветиха заспалите ъгли в стаичката ѝ.
Свидна стана от леглото си бързо. Не задълго време се задържа в банята и пред огледалото. Облече същата рокля с червените макове ( беше ѝ любима, а и без това нямаше кой знае какъв голям ...

Моите рокли за Никога
Прилежно прибрани
са в гардероба
моите рокли за Никога.
Тази червената е за срещи, ...

Затворени сме, но си представете,
че ей сега ни спрат и интернета!!!
🥶

Sanremo 1981
-------------------------------------------------------
Лорета Годжи - Пролет проклета
Санремо 1981
------------------------------------------------------------- ...

Белият шум е упойка, която приспива.
Сипва я в чаша денят ни, от сажди по-чер.
Пием, разбрали до днес че сме били щастливи.
Споменът плаче след този жесток мародер.
Който заспал е, не знае смъртта че е близко. ...

Високосна моя, в календара ти,
някой е зачеркнал пролетта.
Искат да се върне някак старата,
им година. С жарките лета.
Този ден, дарен от летобройците, ...

Погледнах високо
в очите на Слънцето!
Видях бледосиня сълза.
Заплакало то...
За децата си съмнало. ...

Днес приказките са различни -
принцесите не са щастливи,
а принцовете не препускат
по някакви любови диви.
Снежанка срещна се със принца ...

Погледни ме, защото си тръгвам.
Уморих се да бъда излишна.
Щом издраскам сърцето си с въглен,
после може да спра и да дишам.
За какво и напразно да чакам, ...

В сянката на сърдечния ми ритъм
слънцето се люлее на паяжина
и размята косите си,
за да изгрееш по миглите ми –
снежинково разперени. ...

Издъхва лебедът на любовта сред дюните на залеза
и шията му призрачна е моста към финеса на звездите...
Кажи ми още ли сънуваш ехото прокажено от разказа
на онзи скитник, умиращ сам пред сала на мечтите.
Във възел гордиев душата стегната неистово се мята. ...

Беше есен. Тогава още обичах есента. Топлата, настръхващата, цветната, мъгливата.
Бях сама навън. Наоколо се гонеха и пищяха деца. Момче в клин и слушалки на ушите профуча край мен. Въздухът се раздвижи и стана на пластове. Ароматизатор за дрехи, афтършейв, хормони. Няколко чифта ръце се протегнаха ...

Another day, just another day?
will this ever come to an end?
Who will wash my tears away,
and wipe them with his hand?
Another day, another day to dwell, ...

Старите копои се забавляваме все още.

В ситуационните измерения на обществена заплаха и криза, каквато представлява актуалната коронавирусна пандемия, прогресивно разширяваща обхвата си, от ключово значение за поддържането на балансираното и възможно най-ненарушено психическо функциониране на личността се оказва съвкупността от позитивн ...

Светът ми по размери е със точност
до няколко невидими микрона.
Вселената познава ме задочно -
наричал я по женските корони.
А иначе, Луната и звездите ...

Като рекоха, вирус, та вирус! Опасен – толкова, че го короноваха! С други думи, има намерение да царува. За това трябвало да сме бдителни, така ни призоваха! Мен да призовават, мен, който съм олицетворение на съзнателността! Изслушах всички наставления, призиви и предложения за глоби и свиках домаше ...

Вечер в Страната на спомените...10
(към цикъла :“Вечер в страната на спомените“)
Тежат натрапливо случайни ми́сли
и тъжен бродя сам във вечерта,
а късна Есен разпилява ли́сти ...

Тая сутрин пак се появи.
Бях забравила за нея -
нямаше дори вода в паницата.
Стреснах се, какво се промени,
втренчено ме гледа със очици, ...

Юлското слънце сипеше жар върху крайпътното заведение ‘Хайуей стар‘. В заведението нямаше никакви клиенти. Беше тихо, чуваше се само монотонното жужене на климатика. Рафаел дремеше на бара и от време на време разсеяно хвърляше поглед към огромния стенен телевизор, където течеше реалити шоуто ‘A day ...

Нека ти разкажа таз история,
за малкото дете от махалата.
Тук малка скоба ще отворя,
/за егоизма и човещината/.
Бе мрачен и дъждовен ден, ...

АПРИЛСКИ СЪН
Разбужда ме камбанен звън, подрипвам от леглото
и от прозореца навън поглеждам през стъклото:
Не карантина – людска гмеж по улиците родни
без маски се разхожда веч народът ни свободно ...

Години наред всички живяхме с маски,
завист, oмраза.. без обич,респект и ласки.
Но сега се наложи "спешно" да ги свалим.
и eтo, че сега всичко трябва да променим!
Да се радваме на всичко що но обкръжава, ...

Сякаш във мен пролетта се събужда!
Дали съм на някого нужна!!!
Дали съм потребна!?
А как искам да съм вълшебна…
Сякаш във мен звездица блещука. ...

Тази сутрин рано на дувара
се затътри комшийката Мара,
да си търси шареното пиле,
да го сготви с вълшебно биле.
Тя разпита десет души ...

Житейски терзания 7
...
Да се събудя от кошмара,
ден, след ден мечтая...
Атмосферата дойде ми тягостна, ...

Ден 2-ри
За първи път днес отивам до супера под режим. Заставам до червената линия, отбелязана на плочките, на два метра зад предния кандидат купувач. До вратата седи един чичко и вдига ръка, като дойде ред някой да влезе.
Рафтът с олиото е ометен. На горния се мъдрят от 2 литра нагоре туби на "криз ...

Питаш какво направихме ли?
Веднага ще ти отговоря. Нищо. Изписахме хиляди думи за нашата история, но така и не си казахме очи в очи как стоят нещата между нас. Преглътнахме думите си. А сега те стоят като камъни в гърлата ни и ни убиват бавно ден след ден. Действахме като на шега. Правихме се, че то ...

В този сняг ни трябват генерали!
В болници, в пожари, в небеса!
Даже и по нощните канали,
те за нас днес правят чудеса!
Аз например – Бойко го харесвам! ...

Недей! Не смей да доближаваш!
На разстояние се спри!
Защото ароматът ти опияняващ,
отново ще припомни, несбъднати мечти.
Недей! Не смей да ме поглеждаш! ...