Някъде на края на морето,
в неразривна целувка където
любовно се сливат с небето
и изгреви розови ражда денят,
залези в клада от страсти горят, ...

...а музата ми днес е уморена.
До мен приседна, но склони глава
и тихичко прошепна само:
"Прощавай, лека да ти е нощта!"
Реших и я послушах. ...

След опасните преживявания в гората, на Гретел и хрумнала идея. Както си разглеждала разни онлайн магазини, видяла едни приказно красиви шкафчета. Били бели, изработени от истинско дърво, с изящна резба, която украсявала чекмедженцата, а малки бледорозови цветчета обръмчвали ратановите плочици, коит ...

Паля. Димът леко разпространява се,
тя от мириса - упоява се.
"Дръпка две-три, няма те, нали...
истина е, ама дали...?
Болка в очите, трепне, ехти, ...

По-силно е от мен чувството да си до мен.
Да те гледам как се радваш и се забавляваш,
ще е най-прекрасното за мен.
Без значение къде и с кой си във момента,
за мен е радост да се наслаждаваш на момента. ...

Може утре да дойде без грим
този ден, който всеки очаква -
със снежинки, или със мъгли,
с ветрове, или просто със лято.
Януари безумно цъфти - ...

Когато изредят се дни
и погледнеш в календара
Ще виждаш някогашните искри,
превърнали се в дим и пара.
Тогава, спомни си ти словата, ...

Не зная коя съм. А може би зная,
но то е някъде дълбоко в мен.
Опитвам се да разгадая,
дали съм вечност или тлен.
Дали съм чужда или своя. ...

предателството
закалява и човек
по-силен става
предадените
огорчават се... търпят ...

И тук започна нещо, за което се наложи да се раз-три-паралеля в записките си, защото участниците си действаха едновременно, по своя си логика. Таксистът (да го кръстим най – после с името Т_аксист) и летящото ангелче (да я кръстим най – после с името А_нгелче) , бабата (бабата си е бабата) с кучака ...

Той почука отново,
отвори душата ми пак.
Роди се в мен, без влъхви,
без звезда пътеводна,
ей така, неочаквано очакван. ...

Не зная дали психологическият портрет на една страна е константа или подлежи на промяна всяка година, но смятам, че ще бъде много обобщаващо да се фиксира нашата страна в някакъв конкретен портрет. Ако приемем, че има такъв портрет, то той се определя на първо място от историческата обстановка и цен ...

Когато има гърлобол
да се лекува с алкохол,
но лекарството едно ли е...
Ако при силно главоболие
рязко свят ви се завие, ...

Не търси при мен тихо пристанище!
Аз съм бурно море без залези.
Попитай рибарите!
Солта по косите им е от вълните ми,
ломящи скалите да завладеят брега. ...

Само ме чакай, ще дойда,
когато си тъжен и нямаш опора,
ще дойда в онзи мрачния ден,
когато не знаеш и си сломен.
Само почакай, ще бъда до теб, ...

Пролетта – бел сияен кипеж
в цветни капки на бликаща жажда,
сред зелен и разцъфнал стремеж
радостта като изгрев се ражда.
И е шумно от птичи крила, ...

Казват, че съм с нежността на младо цвете,
расло смело в пролет ранна,
ала цвета ми паяк го оплете
и прави нюансите ми някак странни.
Превърнах дефекта си в ефект. ...

Нажежени струни... Пъстра рокля...
Музика и танц се сливат страстно.
Чувственната песен сладкогласно
две сърца от обич чиста стопля.
В твоите коси, о, не напразно ...

Мое минало, душевен уют,
спасение мое в мразовития студ.
Благодаря, че те има,
че от време на време
препрочитам отново ...

Безкрайност. Ден и нощ.
Тъга. Сълзи. Остатък.
Сподавен вик. Немощ.
Дълбока рана. Отпечатък.
Самота. Безкраен миг. ...

Разпукайте сърцата си за обич,
цъфнете в необмислена усмивка.
Търсете си смеха по късна доба,
завийте тишината със завивка.
При липсата на някой - отворете ...

Как мислите - краен или безкраен брой са триъгълниците с цели дължини на страните, за които периметъра им съвпада с лицето им /като число/ ?

АЗ ИСКАМ ДА ТЕ ПОМНЯ ВСЕ ТАКА
На Роси - с благодарност за човещината и добрината!
Знам, ще те помня винаги с добро,
защото си добра и справедлива.
И в този пошъл свят, отрекъл род, ...

Събрала съм кръвта си във мастило,
написах ти прощално изречение.
Аз, вероятно, много съм грешила.
А ти навярно не обичаш мене.
И докато се лутаме във празното, ...

Избягала от цветните води,
не чакам песента да стане златна.
И мостът на въздишките мълчи.
Поемам въздух в твоите обятия.
В най-синята и пълна тишина ...

Акварел – кармин и охра,
се разлива по билата.
Листопадът пуска котва –
грейва в есенна позлата.
В паяжинки уловено, ...

Косата и беше от прежда!
Лицето и тялото - проста басма!..
Нослето, очите, веждите...
и нежните бузки дори,
туй всичко - рисувано с молив, ...

Преди да си отида ще вали
дъжд нечуван и невиждан.
И вече няма, няма да боли
болката боляла трижди.
Преди да си отида ще сълзù ...

Чувах думи в далечината през затворените си очи. Вече не ме беше страх от нищо. Тялото ми лежеше неподвижно и спокойно на мекото кресло в кабинета на Лечителя, където в последните няколко месеца със сълзи, труд и работа успях да преодолея много от фобиите и страховете си. Потъвах все по-дълбоко с вс ...

Дойде вече и новата година,
а старата отиде си от нас.
Дано с нея и лошото отмина
и само хубаво споходи ни в тоз час.
Да бъде здрава, мирна, плодовита, ...

Добро утро казвам ти сега.
Тази сутрин по-различна ще е тя,
защото влюбен съм безумно във една жена.
Точно ти, любима моя, ти си тази единствената на света.
Прекрасна моя, събудих се със мисълта, ...

Угасна небето и в нощ се разби,
същински кораб потопен сред мечти.
Вятър донесе използвани сънища
и помете розовите пътища.
Поет без каишка и срам, ...