Живота си усещам като препрочетена прашна книга.
Поставена е тя между хилядите томове,
преплитащи се с моята съдби.
Преки пътища към чуждо щастие са изписаните редове,
а листите пожълтели са от изсипаните бисерни сълзи на нечии души. ...

Когато душата стаила е в своята пазва
от бисерна мида седефено светло зрънцé,
в небесното лоно с опашка комета пролазва,
топи се и чезне, проблясва самó петънце.
Негаснеща обич и страст на брега пожелали, ...

Моренце, ти моя принудена блудница,
Протягаш ръка през мъгли от катран,
с одрано лице, запокитено в купчина
от вехнещи органи в стъклен буркан.
А някой пак снима горящи елени, ...

Здравей, Любов
Пак пристигаш като луда хала,
но днес ще си говорим през вратата.
На Снежанка ябълката съм я яла
и в стъклени ковчези принца чаках. ...

Да се върнем към корените си и да ги заобичаме... Не! Не е клише! Но, имаме ли още корени? Помним ли ги? Вчера, една обява за продажба на имот ме накара да потърся едно село. Ангел, или Ангелово. Има го и в двата варианта. Габровско. В селото днес имало 24 жители, а то, самото, съществува от 1951 го ...

Сякаш едва сега съм се събудила,
след стогодишен сън очи отварям,
и макар да не помня каква съм била,
не се страхувам да бъда тази която съм…
Сякаш съм живяла някога преди, ...

От коктейла на живота пий с наслада.
В щастие обръщай всеки ден,
че животът цветен е за теб награда,
не изпускай от живота нито ден.
Към слънцето поглеждай със усмивка, ...

Тежи ли вече гроздето над къщата
в прегърбения профил на нощта?
За вкиснатото вино ли се връщаш
по вените горчилката разлял?
Живота пресоли ли го с капризи? ...

ще си купя парфюм
нина ричи
ще си сложа две капки
от него
на шията ...

Не вини любовта, че не срещна жена да целува
с много обич и плам избелялата твоя душа.
И нима е виновен грехът, че за среща принуден,
ти избра в пропастта да сте с гръмкото: “Аз не греша!”
Там където за други, копаеше гроб от години, ...

Отявлена надежда, накуп надве-натри,
събира без да свежда една и две глави.
Оковите не виждат, поспрели за мига,
до себе само спират, във себе си броят –
доколко са си нужни бърборят през уста, ...

Днес казах ли ти колко те обичам?
И колко съм щастлива да те има?
Животът ни отдавна заприличал е
на прозаичност – лесно доловима.
Днес казах ли ти колко ми е хубаво ...

Отгоре небето,
под него морето
мастилено, грозно
бесней
от земните сили ...

Привечер разпилени водни къдрици
пречупват сенките в черно и бяло.
Сякаш пълно с невинни сълзици,
уморено, морето е сладко заспало.
Яркият залез поляга за нощния сън, ...

Няма място в сърцето ти черно!
Няма място за моя рефрен...
Гладна блудница бавно и скверно
обладава света ти студен.
От очите си червеи ръси ...

Не се долюбват Иржи и Ирина.
Това не е от днес, а от години.
Префинената горда софиянка
момичето от Лом държи на сянка,
но не, за да остане млечно бяло. ...

Прием в балетното училище: „Как се казваш?“ – „Иван Петров“ – „С това име кандидатстваш? Поне гей ли си?“…
Искаш ли хубаво да прекараш времето си? Не? Тогава ела с мен…
Как ли се чувства таралежът, когато сутрин случайно облече кожата си наопаки?
Ако бащите знаеха какво е презерватив, нямаше да разг ...

БОЖЕ, ЗА ПЪТЯ БЛАГОДАРЯ
Много пъти съм чувала, аз също съм казвала, че няма случайни неща в живота, както и представянето на четвъртата поетична книга на Уляна Паскалева днес със заглавие „Седем седмици след Пасха” – два дни преди Петдесятница – по православен календар е на 03.06.2012 г.
Уляна Паска ...

29.06.2020
Двете в мен......
Понякога говорят в мене две в комплект-
Иржи- ломската и софийската Ирина!
Едната- с майчиния, неразбираем диалект, ...

Ти виждал ли си
мравчица как хлипа
над залеза загърнал
златен плод?
Как вечерта раздипля ...

Влюбена в морето и в леко парещия пясък
по босите крака,
в изяществото на мидите,
които са разпръснати по морския бряг,
и най-вече в рапаните шептящи твоето име. ...

"Да изплуваш" от албума "Между Демони и Божества" на Смерч.
Смерч е проект на един човек - Николай Цветинов (Meddle), в който понякога се включват гост музиканти и вокали.

Слънцето се издига над главите им и ги заслепява. Те примижват с очи, почти ги притварят, но не спират да го гледат. В този момент, на тях им прилича на жълта пчела, чиито прозрачни крилца браздят из въздуха, бавно и протяжно, докато вятърът разнася жуженето по фоликулите на косъмчетата им. Близва г ...

В бездна от съмнения пропадам.
Черен демон плъзва по овала.
Прилепни крила... кръжат... Аз страдам...
Сън ли е? Наяве превалява
мисъл и преследва ме нелепо. ...

Нарисувай любов, като слънце изгряло,
окачи я на ябълков клон.
Оцвети пушек в синьо, а кахърите в бяло,
и вържи ги за детски балон.
Извади всяко трънче от босите рани, ...

Бракът е най - толерирания сериен убиец на любови.

Няма разумна причина защо оцелявам.
Шансът не трупа теглилки на мойта везна.
Никакъв миг съдбоносен не ме сполетява
и на мълвата сама не подавам храна.
Пазя ревниво дълбоко в очите си летен, ...

Когато лазурният бряг ме захласне
и с плискане роши морето брегът,
когато на люляк отнякъде лъхне
и бавно на мрака предаде се денят;
Кога корморанът спусне се ниско, ...

Ела да помълчим.
Всичко друго помежду ни е изказано.
Толкова дълго поотделно болим,
че няма смисъл все да се наказваме.
Ела да се погълнем. ...

Когато тишината се разчупи
и словата литнат като птици...
Ти вече няма какво да губиш,
омаен от кристалните им звуци!
И уж причина явно тука липсва, ...

От шест недели, вече -
главата ме тресе -
Как легна късно вечер,
броя безброй овце.
Дори - стада от крави ...