Идва в нашата градинка
мъничка, скоклива животинка.
Червейчета най обича
и Косе Босе се нарича.
Всяко Косе, знам, е черно, ...

След като звездите ми го отнеха, аз започнах да се привързвам към него. Към аромата му. Към думите му. Все по-често и по-често се нуждаех от него. Не се държах много добре с хората. Особено с тези, които са ме наранили. Но той ме правеше своя плячка в този фалшив живот и ме караше да бъда скромното ...

Христос отряза къдрите златисти,
Пилат ръце изми - да му помага.
И грешниците с Бога са на чисто.
Апокалипсис? Май че се отлага.
Беснее дявол в своята геена - ...

КОСТ ОТ ПРЕМЪЛЧАНА ДУМА
Разсънва локвата дъждът,
разрошва водните ѝ букли.
Септември, спрял на кръстопът,
със шепа кестени избухва, ...

Нощния Живот в Пустинята...
Загадъчно в багри вълшебни сияят
на Залезът гаснещ лъчите последни –
Пустинята сякаш върви си към „Края“,
но всъщност се ражда: с Живот чрез легенди... ...

Усещай ме!
с прохладата вечерна,
от утринния полъх нося хлад,
виждам те отвън и дори не смея,
да нахлуя с нощния, прекрасен аромат. ...

Останал аз бездомен,
останал незапомнен.
В живота пораснал,
и с плам угаснал.
Огънят ми тлеещ, ...

Далекогледи вдигнаха зеници,
пленени от вълшебна резеда.
Небето бе по-светло от сълзица,
когато грейна слънчева звезда.
А на земята мрачно-нереално, ...

Сага за двата бастуна
/ Епизод втори /
- Моите приятели всички до един измряха! - казал тъжно единият.
- Моите са живи, но отдавна са мъртви! - успокоил го другият.
Епизод трети ...

Аз виждам ангел,
обгърнал с крилете си
ума и сърцето ми.
Радостта и любовта
вън и вътре в мен, ...

Качих се на кораба и изследвах различни острови. Едни бяха каменисти, други прекалено населени, трети пък не притежаваха нищо забележително.
И след дълго плаване пристигнах на него. Не съвсем малък, но не и много голям. На пръв поглед най-обикновен остров, изпълнен с трънливи храсти, но като премина ...

Нещо в мен гори, гори...
От ранно утро до зори,
дори на сън затворил аз очи,
душата ми лети с моите мечти!
А някой с глас шепти, шепти... ...

Виждала е всякакво земята ни,
похлупвана с корони и чалми,
до днес
кръвта ни е от ереси замаяна,
от кланяне, клане и жива чест. ...

Чернишка челяд
Рано сутрин из полята пъстра
викове радостни пълнят простора.
Весело по улиците колела дрънчат,
юнашки песни гръмовно ехтят. ...

Понякога съм тиха, много тиха
и пъзели подреждам - от неделите,
които понеделнишки ми скриха,
и чувството за хумор, и капелата.
И като вятърът - сред житна нива, ...

Бягам, бягам с всички сили.
Страх ме е от суетата.
Тя превзела е сърцата.
Устни жадни грях са пили.
Търся, търся пристан нов. ...

225/О, трябват ми четирсет дена,
от този свят да ги спася
да въртя над тях остена,
от сто злини да ги спася...
И седмично да ги колтуча, ...

Изморих се да те обвинявам!
Прости ми! Няма да го сторя повече.
Ще спра за теб да се надявам,
да ме болиш поне за бивша обич.
Тъй, както всъщност е написано. ...

На устните ти, пурпурно червило,
изваяно до съвършенство тяло,
но своето сърце добре си скрила
защото много болка е видяло...
Не вярваш вече на фалшиви обещания, ...

Ще следвам за клошар, момчета.
Клошарят има свобода...
Той спи на мокрите павета,
но му е чиста съвестта.
Не гледа вечер новините, ...

Веднъж една приятелка ми каза, че историята като наука е излишна за човека. Това ме провокира да мисля, защо смятам тази наука за важна и защо я обичам.
За някои хора историята е просто числа, статистика, дати и събития. Имал съм колеги в университета, които се състезаваха, кой колко повече дати зна ...

***
Плача. Следвам гравитацията на сърцето си.
***
Цяла шепа цветове... в тъмното... свети.
*** ...

Те ще вземат последния дъх
и за нас ще оставят умора.
Изкачихме великия връх
на живота: провал и опора.
Те забиват в сърцето стрели ...

Тя ухае на пролетна виелица,
на стихийност
и непредвидимост.
Окършва клоните по пътя си,
без да има сигурна ...

Тихо потрепва листенце погалено
от лъч на луната от нощния вятър.
Промъква се славей сякаш неканено
сякаш идвал е тука понякога.
И сякаш гласът му напомня за тебе, ...

... Уютно ми е
и копнежно влюбено.
Причината си ти ...
и тези слънчеви глухарчета.
Как само ми напомнят, ...

По-лесно е да измътиш сто чужди яйца,
отколкото да снесеш дори едно свое.

Карам се със себе си често.
Неразбирам този живот суров
Нищо на света не е лесно,
И никога за болката не си готов.
Колкото и пъти да я усещаш ...

Къде се изгуби,
усмивке моя?
Усмивчице!
Къде?
На друг лицето ли огря, ...

I'm in a gloomy mood!
I feel like a rag in a motel ...
Most likely it's a mortal sin too?

Твоят образ от истини озарих тялото ми, но аз пристъпих бавно към теб.
Озовах се в стая от любов.
Тихо е!
Погледни облаците - нарисувах те, за да видиш силуета и обичта ми.
Крехък зов ме отведе в твойте очи, който бяха загадъчни и чувствителни. ...

От изток слънце изгрява,
слънце с огромна мощ.
Европа с лъчи то озарява,
съкруши в нея хитлеристката нощ.
Девети май на победата е дата, ...