Дойде ненадейно
И взе ми сърцето
Само с поглед ми върна
Усмивката на лицето
Огря като слънце ...

Колкото и да наднича гладния нос в онова, което се пече, колкото и очичките да твърдят, че е готово, докато ръчичките не отворят хлебопекарната, а опитът не огледа действителността в тавичката... А и нивата, която очаква питката да я обиколи; Ами лисицата, дето с ум и разум лапнала питката...
- Вним ...

I was there when she wasn't
I cared when she didn't
I agreed when she refused
I stayed when she left
And even then you choose her ...

Отразяваш ме.
Рискът ще бъде нашата
дублирана взаимност.
На първа пролет 2020 г.

Събуди се любов, събуди се!
Тази пролет на теб съм нарекъл.
Влакът луд - по следите личи си,
че е пясък в часовник изтекъл.
Събуди се Любов! Нося пролет, ...

Дали си тръгна зимата?
Навярно. Може би…
Ръцете ни изстинаха.
Сърцата? Не... Дали?
Сърцата ни човешките ...

Пухкава вълна Марта преде,
мартенички за децата плете
Пижо и Пенда ги нарича,
в бяло и червено ги облича.
Нека мартеничките в нови премени са дар за малки и големи, ...

Ти си торнадото, което се разхожда из тялото ми и шепне с плътния си тембър…
Звездният прах, който разпръсквам по хълмовете всяка нощ…
Когато си наоколо ме караш да светя като Луната…
Ти си този, заради когото започнах да пиша…
Песента, която звучи постоянно в ушите ми… ...

Сакрил яздеше, без да бърза. Пътят бе широк и равен, вече оживен и не толкова скучен за самотен пътник. Конят му бе отпочинал и леко непокорен, в желание да препусне волно и да навакса престояните дни в конюшнята. Но младежът придърпваше юздите и го възпираше, защото имаше нужда през това пътуване д ...

Това ясно утро.
Тази светлина.
Този свод небесен.
Този вик от красота.
Тези ята от птици. ...

Влакът...
Е да!... Ама Влакът отмина,
със грохот среднощният Влак
и с устрем, и страст на лавина
изчезна във черния мрак... ...

Мисля, че падам..падам,
във морето.
Чувствам се капка от дъжд.
Мисля, че страдам,
усещам как по сърцето. ...

Любовта...
на С...
Аз често питам се: Какво е
тя Любовта?... Дали е вик
един, в Безкрайността разтворен, ...

АКО МЕ ОБИЧАШ
(Превод от сръбски)
Ако ме обичаш,
подари ми едно цвете,
пусни птицата да отлети, ...

Винаги жертвата е той -
коронавирус, бедност, атентати.
От "елита" да му помогне няма кой,
живурка той с мизерните заплати.
Той като добитък е третиран. ...

Грейвай, Слънце!
Умори я!
Изгори я, тая чума!
Гледа лошо
здравото в очите. ...

И тази пролет тихо дошумя -
почти близначка на предишната.
Събудиха се дивите цветя
и първите отново са кокичета.
Дъждът изми останалия прах ...

Пуст е градът.
Няма ги даже
гълъби,
псета,
котки бездомни. ...

Ще захвана тази песен
с топъл глас, но с порив бесен...
Ще е дар с любов поднесен
за любимия от мен...
Ще му кажа в миг чудесен, ...

ВЕЧНА ПРОЛЕТ
Цветна Пролет си,
първа, свидна, чакана...
Където минеш,
цветята се разлистват... ...

Познах те по думите парливи....
Познах те и по буйните коси...
Не си се променила, мила!
Дори си по-красива от преди...
Запазила си младостта си многолика... ...

А Пролетта щурмува упорито,
пространства, клони, сънища, очи...
Дали я виждаме, не ни и пита,
люлее свойте люлки от лъчи.
На Пролетта корона ѝ не трябва. ...

Искам да вали...
и леглото ми на тебе вечно да ухае.
Искам да вали...
и да виждам всеки ден как лицето ти до моето сияе.
Искам да вали... ...

Топя се, като чироз
от тоз коронавирус.
Но по- добре е с маски,
отколкото- със каски!

На пързалката в гората,
Вълчо днес се появи
с жълта каска във ръката
и с червени, нови ски.
Спря до ледената писта ...

Дъга разтопи се в полето,
с мирис на жълт минзухар
и сля се в тревите, където
всеки лек повей е дар.
Разрошил косите зелени, ...

Морето, аз и Есента...
Веднъж се срещнахме отново –
Морето, аз и Есента,
не синя, а като олово
бе разлюляната вода... ...

Аз ябълката на Едем
не я опитах.
Не се случи.
Изгониха ме с викове,
защото просто съм им скучна. ...

След дълги страдания и изтощение от кашлица, висока температура, повръщане, течащ нос и затруднено дишане, Земята най-после успя да създаде в лабораторията на природата антитяло, което да се бори успешно с най-опасния вирус в историята от зората на Големия взрив – човека.

Аз съм Хари, мъж над "Петдесет".
Женен, скромен, неосъждан.
През деня съм отруден, през нощта - стихоплет.
Сутрин рано се събуждам,
хапвам малко, но не съм атлет. ...

Тримата братя и златната ябълка - част 1: Тримата братя
текст: Любомир Николов

Орахме по къртовски с нокти земята,
небето разкъсваше тътенът глух,
събирахме, кътахме вещи и злато,
мълчаха душите – с препълнен търбух.
Дете изгладняло, подритвахме – скришом. ...

Когато всичко бе студено, мрачно. Тогава ти се появи!
И като ангел пратен от небето, погледна ме с разцъфнали очи.
Последната искра отнета в небето ярко засия!
Душата ми заплака и протегна ръце към тръпнеща дъга.
До твоето сияние застанах - знамение на бликаща любов! ...

21 март - Световен ден на поезията
Поздравявам всички автори и любители на поезията с настъпването на пролетта!
ПОЕТУ
Не пресъздавай себе си, Поете
Кому е нужен твоят малък свят? ...

Залюлей ги в добрата си песен, Земя,
да не чуят горчивия плач на Бергамо.
Под зловещия блясък на месец – кама,
днес е време за плач, а за радост е рано.
Потопен в страх и ужас е древният Рим ...