Светъл празник наближава.
Всяко мъничко дете
свой подарък заслужава,
весело за да расте.
В магазина за играчки ...

Не се сърди, че рядко идвам вече,
при тебе с мъката да поседя.
С годините ми става по-далече.
Пред снимката ти слагам аз цветя.
Тя, снимката и да я няма, сине, ...

Измина време откакто Николай, като гръм от ясно небе, си тръгна от дома им. Не остави знак, нито дума, написана на листче, забодено с карфица, както имаше навик да оставя съобщения. Отначало хората шушукаха, но после стана публична тайна какво се беше случило. Николай живеел с някаква брокерка, казв ...

Докосвай спомените предпазливо,
въздишките долавят кой е искрен.
Разсъмване будува мълчаливо
в очакване водата му да плисне.
Усилието акушира с мисъл ...

Капчици от дъжд
задъхано целуват
изстудените стъкла.
Танго от огън
се разгаря между ...

Кой може света да обърне,
с шейна от мечти да лети
и светлото детство да върне,
да бъдат предишните дни.
Кой може прошка да дава, ...

Когато си до мен
всичко е песен.
Крилете ми ранени
не болят.
И раните зарастват ...

Имах си една мечта.
Да намеря аз жената със която ще почувствам любовта.
Лутах се години в самота.
Но когато не очаквах ме споходи любовта.
Намерих те, любима моя. ...

Ако имаш поне капчица младост
не много,
достатъчно за минута щастие,
обвита в безвремие.
Би ли я загубил, ...

Ухае декември на джинджифил и канела,
На топло одеяло и коледна песен.
Ухае на обич и трепети смели,
На веселие и хляб домашно омесен.
Ухае на сняг, прясно натрупал ...

Толкова мигове литнаха с вятъра, мило момченце.
Падаха тихи, въртяха се бавно в захлас.
Както и ние въртяхме се с тебе – невинни листенца,
дъх срещу дъх и потрепваше лятото в нас.
Ангелски смях. А в очичките грееха факли на рицар, ...

Не исках нито скъпи телефони,
не си мечтаех даже за играчки,
дори не чувствах сладостта в бонбона –
аз малък бях, но много често плачех.
Защото мама беше все болнава ...

И пак.
Откривам те
И губя те.
там -
В шибаните прецакани молекули - ...

Роди се - тя е тук, сред нас -
най-малката сестричка ни дари
с неземно щастие, празнувам аз,
сърцето ми лети, лети, лети.
Момиченце е - нека е щастлива - ...

Светът е пълен с корабокрушенци
и самотни острови.
Тектониката в нас ни разломява
на все по-отдалечаващи се орбити.
Привързани на времето в безкрая ...

Глава 20. Арии.
*Не стоит поминать и оскорблять имя, которое не тем предназначено. Разве не знаем, как в глиняные утробы болот, когда Земля едва остыла после Великих Завихрений, в тепле жижи, долго держались жизнеобразующие воздаяния. Сочетание возникших органических соединений породили миллиарды ви ...

Докосване
Подир толкова Отсъствие
обясненията са излишни –
докосни ме със върха на пръстите
събуди Желания предишни!... ...

Почиват си тревичките
зелени -
но скоро ще чуеш онзи
звън!
Ще видиш Дядо Коледа! ...

Доброто момиче днес не е на мода -
отдавна отмина нейното време.
Днес трябва да си лоша по природа
и за нищо да не ти дреме.
Скромността се е превърнала в порок, ...

Луда нощ. И още много от тях! Тези двамата ме побъркаха. Редуваха се. Половината от времето този ме разкарваше в някакви пещери, правеше мрачни заклинания и фокуси, вадеше от ръкава си изненади и гадории, сритваше ме неведнъж по наболяващата ме жилка на гърба, а после по кокалчетата, люлееше ми крев ...

/написано не знам защо/
Обувките криви.
И разменени.
При това –
на ръцете. ...

Като полъх на пролетен вятър
и гальовно като сияйна луна,
в мен изникна кокиче незнайно,
укротило във миг любовта.
По разстланите есенни листници ...

Спираш да дишаш, щом
в дробовете засял си тръни;
Не рози, карамфили,
ни маргарити,
а отровни шипове - ...

Пак звъни по первазите тихият дъжд.
Пее вятърът рок, след блажено безделие.
Имам книга – разказва за цъфнала ръж.
В чаша вино спокойно залязва неделя.
По сребристи пантофки и конец тишина ...

Утро...
Примамно пред утрото като мечта –
синее морето, все още в нощта...
Повява загадъчно у́тринен бриз
със дъх неуверен дошъл – поривист... ...

Във спомен те превръщам на смрачаване,
пак топли капки падат върху теб.
Дъхът ти сладък, дъх от рози е
и болката е тиха, тук съм с теб.
За кратко ме погали вятърът, ...

Освен братя близнаци, Кен Ли и Тулибудибу Даутю бяха и най-добрите приятели на света. Родиха се на един музикален конкурс и още от първи бебешки рев си паснаха. От малки двамата бяха неразделни, и това си остана така до наши дни: заедно ходеха на кино, да пазаруват, да плащат битови сметки, на разхо ...

The Doc*
С Доктора се познавахме отдавна. Може би още от времето, когато и двамата не сме били родени. Живеехме на няколко десетки метра един от друг. Той до Телефонната Палата, аз на ъгъла на Алабин и Витошка. Учехме в едно училище. Заглеждахме се по едни и същи момичета. Прескачахме заедно съседск ...

Устни – вино, поглед – на газела, шия на сърна,
зъбите ù, в тази чаша с вино – бисерни зърна.
Одеяние от златни нишки стана й обвива –
тъй съзвездия се трупат край сияйната луна.
Ибн Хафаджа ал Андалуси ...

Замириса ли, бабо, на хляб –
там в небето – на хляб, и на Коледа?
Много пъти до тебе не бях,
много пъти си тъпках по корена.
Но на възел заплела криле, ...

***
Явор се събуди рано, стана и погледна през прозореца. Небето беше ясно, но слънцето още не беше подало лъчите си откъм котловината от изток, граничеща с планината, от която вчера се спусна светлината. Околността изглеждаше потънала в идилия, малкото облаци бяха бледо оранжеви и по всичко личеше, ...

Камъче – в обувка крива,
тъй се скитах по света.
Ръбесто съм и убивам
цял живот на съвестта.
Кратко бях в обувка бална, ...

Ч Н Г
Нека да забравим старата,
че тя не беше никак лесна.
Да си върнем бързо вярата,
преминали таз тежка преспа. ...

Слънцето е жълта роза
на небесен фон,
стих зелен тревата носи
с радост – свеж бонбон.
Лятото е с вкус на диня, ...

Четейки „Светът е част от мен”
от Валери Рибаров
Свири вятър навън
в прокълнати комини
над живота затрупан ...

Ето - старият клошар плаче,
никой за него не се загрижи,
денят явно тъжен е и мрачен,
инвалид, не може да се движи.
Той за покрив поне мечтае, ...

Да се присъединя и аз към Коледното настроение :)
Видео клип: https://www.youtube.com/watch?v=L_7glkNfzpA

Намират си трохички като птички божии
/монети жълти на студения паваж/.
Подхвърлят им ги сити госпожи
и бърчат нос, и ахкат - все пак са деца,
макар омърляни, издържат и не плачат, ...

На звездите споделям тишината,
потънала дълбоко в мисли за теб.
А сърцето ми как заподскача,
не е преставало дори за ден.
На звездите споделям тишината, ...