Безмилостна жестокост ни преследва,
потракват хищно зъбите ѝ черни.
А изкушено от кръвта, напредва
вампирно зло със ярост безогледна.
И тегне алчност, станала греховна. ...

Животът ми съвсем се изкриви -
ни вила, ни лопата, ни мотика.
Последната цигара ще взриви,
статистика и смърт, и политика.
Със сламка бавно чавката изпи, ...

Iren5:
Залезът е скучен, но красив.
Слагам да варя кафе по навик.
Захвърлена картина на статив.
Неизмити четките оставил си. ...

Преди 30 години говорехме с омраза за командно-административната система. Самото й название обяснява що е туй.
Отричахме го, радвахме се, че отмина като тежка болест…
Сега се оглеждам…
Командно-административна система. Налице.
Няма парламент. От нотариат станал само страда. Където се събират някакви ...

Всеки един от нас има поне по един любим човек който е загубил, но само земята е вечна, казват старите хора макар, че и тя все някога ще има край. Тази песен я направих защото три дни подред вече сънувам мой много близък човек който отдавна загубих, в съня ми казваше "направи песен за мен, искам пес ...

Работата на Росен Владимиров не бе намаляла след въвеждането на извънредно положение. Коридорите бяха почти пусти, но имаше инструкция да се дезинфекцират всички контактни повърхности, и то многократно, през час. Маската му пречеше да диша нормално, но той не я сваляше, защото такива бяха нареждания ...

Никола Вапцаров - Вяра
Чете: Радица Божилова
Музика: Chopin Spring waltz

Nihil est in intelektu quod
prius non fuerit in sensu.*
Елате в дома ми мои чувства разнолики.
Потребна ми е силата на вашата печал,
за да бъда съвършена, мъдра и обречена ...

Глава – 9. Сущий в Пустоте.
1. ( Бабыли)
*- Может быть, Сущий ты научился «среднеарифметическое усреднение» назначать, это просто, а как быть с бобылями, их у нас уйма числом, а женщинам нужно гнездо для выводка иметь, они в чужие края улетают. Это маленький вопрос для нашей стаи, для государства бо ...

Това е истина прастара
дошла до нас от векове.
И днес човекът я повтаря,
и днес убиват морните коне.
Уморените коне не плачат, ...

Едно мрачно утро отново дойде,
слънце спи заличено от облак,
кафето горчиво, сърцето само...
Като ритнат на плочките просяк.
Не, няма да дам на сълзлива тъга ...

Карантина, карантина, карантина…
Удължавана – та започвам да мисля, че така ще се нарича новия обществен строй у нас.
Казват, че се водела война срещу заразата.
Пък аз се сещам за великия Сун Дзъ: „Войната обича победата и не обича продължителността.“
хххх ...

И как ли се объркахте така?
Та къщата ми вдън гори е скрита.
А, вие сте от принцовата свита.
Внимавайте! - с кокошите крака,
домът ми ще избяга, без да пита. ...

Понеже ний участници сме
в таз борба
между добро и зло
и случи ни се случката сега
случайно не, ...

Всеки днес пари иска да вземе
и на другия всичко да отнеме.
Низшето господства в нашата природа,
безчестни са и богатият, и народа.
Всеки гледа да трупа богатства, ...

Две-три педи залезно небе
в цвят на люляк, с дъх на нова пролет.
Шепа пяна от едно море,
бели чайки устремени в полет.
Златен дъжд от облаци мастило. ...

***
- Пепел…Ей т¢ва е и нашето, Зоранчо…Пепел от изгорели корени. И да сме били с корени, сега сме само за цепеници – или ще ни изгорят, или ще изгнием, или… и потребни може да станем. Божа му работа!... Ама и людска. – цъкаше с език дядо Вълкун, подкарвайки магарето да върви по-бързо по пътя и кака ...

Ще бъде дълъг този юли,
детенце, колко ще е дълъг!
- Ти дишай само, дишай, чу ли!
Щурци разпяват се край пътя.
Вечерните тромпети са надули ...

Когато си притиснат в панела
на делничните страхове:
пожар с цигарата си да подпалиш
в очакване на нови светове;
да не превтаса от небрежност хляба ...

Имам си приятел – Моти,
кратко от Емотикон.
Мълчалив е, не ломоти,
но в лицето е – бонбон!
Е, мотика не владее ...

Спускам се вече, пътя ми свършва,
мисля си непроронил сълза.
Животът всъщност не ме наказва,
с всички се случва така.
Ееее, оставих следа, подарявах надежди, ...

къпини поезия комари
улук бриз
отсъствие зависимост
успокоителни безадрес
присъда ...

Животът се случва с искри от щастие, когато си позволим да тичаме боси по топлия пясък на времето.

Говореха за мравките.
Навън бушуваше война.
Единият им син беше на фронта.
Другият някак се беше отървал.
Но те говореха за мравките. ...

Сама останала на земята, като птица без криле!
Старица сгушена в ъгъла чакаща смъртта...
Дървото заедно със старата жена реве.
Хора, подминават гледката с пренебрежение и кръстили ръце.
Защо нима сме лоши и не чувстваме? ...

Тръгвам отново към себе си
сгушена нямо в тишината
и потъвам в незнайни оазиси
с камбанния звън на душата.
Пак си търся тихо пристанище ...

Бедрата мощни
в пориви среднощни
изгарят ме -
Така ми се...
Така ми се... ...

Огледалният свят
на реалния външно прилича,
но погледнат отвътре
всъщност е доста различен.
В огледалния свят ...

Помолих шефа за боб чорба. Изгледа ме с презрение и попита:
– Друго?
– Хляб, моля.
Даде ми парче. Беше четвъртинка. Хубав, мек хляб.
Заведението се казваше „Цър-мър“. ...

Такова чудо нямаше до днес,
не беше ни се случвало на живо.
Увлечени в „Безкрайния прогрес“,
свръхалчни за блага, съвсем „in vivo“.
Добиваме от всичко без предел, ...

Красива Пролет, възпята като Радост,
при нас пристигнала вдъхновяваща Младост,
преизпълнена с мощна сътворителна сила,
в полета си всецяло света преобразила!
Вълшебнице скъпа, дарителко плодотворна, ...

Опитвам да си прочистя мисълта,
да изчистя всяка прашинка от теб
Да излекувам сърцето си, да затупти,
да започна да чувствам. Отново.
Опитвам да гледам отново света ...