Питай първо: Какво значи обич?
И дали свобода се дарява?
Кой кого „от любов“ е заробил,
как на сянка зърно не узрява...
После питай: Какво е причина? ...

Сънувах лодките на кея,
вълните са кобили, вързани.
И спря се времето забързано
да ме научи да се смея.
Сънувах фар, море и чайки, ...

Има ли лимит на добротата?
Достига ли до ръбче да прелее?
Затваря ли понякога вратата,
когато прекалили сте с нея?
Навярно ѝ тежи от постоянство, ...

Вървя по стъпките
на странните поверия
усещам как легендите
докосват и шептят
измислици и истини ...

не остана и
камък — на който да се
и вода сипе

Сърцето ми е цялото в твоето...
Живо е.
Тъжно е.
Като стар шансон.
Нарисувай ме в очите си. ...

Не съм ангелът пазител,
който някой, там, смирено чака,
или пък за теб да мисли докато брои звездите.
Не съм и дявола, с който всички ме оприличават,
когато им сложа броениците пред истините, ...

Дано да ме поискаш много скоро,
но не с копнежа си момичешки.
Поискай ме, неистово! До голо.
И покажи ми как ти се обичам...
Защото си Жена от пламъци, ...

Пълнолунна любов
Заминал бе. Луната вълча,
оглася януарските земи.
Вие, с копнеж да си го върне.
Ледена самота трепти. ...

Отново в мойте мисли,
ти идваш пак ефирна,
грешница или икона ти си
или просто повей лек зефирен.
Отново силно ме обсебваш, ...

В сърцето ми забита е кама,
а аз стоя в нощта сама,
и отново виждам твоя лик...
Дали дочул си моя вик,
макар да е безгласен, тих, ...

От дома ми по-уютно място няма.
Скрита съм зад няколко стени,
но усмивката ти ведра, блага
ме кара да си мисля : "Остани!"
Когато дойде светъл празник, ...

През прозореца наднича
белоснежна чистота.
Сняг облякъл е земята.
Приказна е красота.
Роши - котето се чуди ...

Аз съм господ. Всеки има различна представа за мен и нито една от тях не е вярна. Хората живеят животът си спазвайки правила които си мислят, че аз съм възложил, а след това същите хора говорят за свобода. Земята е една незначителна част от вселената, защо си мислите, че точно вие сте специални? Не ...

Оказали се в покрайнините на препускащото напред време, някога живите обиталища са се обезцветили.Мъртвилото е изцедило цветовете на пейзажа и дори дъждът ги заобикаля.Ако някоя черквица е все още пощадена, то тя едва диша, затисната от рушевината, обхванала я като плесен отвсякъде. Вътре само очите ...

( гатанка)
Там във гъстата гора
има къщичка една.
Без прозорци и врата,
без комин и стъпала. ...

Най-горчивите сълзи идват насаме.
Онези сдържаните,
преглъщани хиляди пъти,
отказаните,
непозволените. ...

Какво, че свършва август пак, море?
Че идва вече залезът на лятото?
Невинен, плажът на Карадере
ще чака тихо в твоите обятия.
Какво, когато захладнеят пак ...

Имам нова дружка –
малко коте сиво,
дето хич не слушка
и е тъй игриво.
Иска все да тича ...

Спомняш ли си, лельо, дните, когато още бях мънѝчка,
гледах те в захлас как се гримираш и гласиш,
на разходки ме водеше, дори и да не бях толкова добричка,
и в работа те гледах как работиш и кроиш.
Ти за мен не беше просто леля, ...

Прегърнаха се море и небе.
Снежни клиле - нежно бели.
Прилепили сърце до сърце -
любов, непознаваща предели...
Целувки, пиещи радостта ...

Кой от министрите е първи,
що през демокрацията е в ареста?
Нено, що водата изтърва
и затуй имаше протести.
Има нещо гнило тука, ...

Нещо е гнило! Нещо смърди!
Нещо не е както трябва!
Бомба тиктака във мойте гърди-
гърдите на кроткият гражданин.
Който работи. Който мълчи. ...

- Вито, Вито, защо не спиш, вече е много късно!
- Кой ми говори? Никого не виждам , защо не се покажеш?- и малкият Виктор седна в леглото си и се заоглежда наоколо. Всичко си беше на мястото, не се виждаха дори допълнителните нощни сенки , които малко го плашеха.
- Погледни нагоре, към вентилатора!- ...

Кажи ми какво да направя,
за да бъда с теб завинаги,
няма как да те забравя,
защото заела си сърцето ми.
Понякога ми се иска, ...

Трудно тази нощ премина.
Често буди се Росина.
Взираше се тя в звездите
и съня и от очите
бягаше къде ли не. ...

Не ми е както вчера
И не е същото дори
Не ме и пали даже
Искрата точно да угасне
А аз какво да кажа ...

Нещо, което изобщо не съм смятала да публикувам, но снощи сънувах, че трябва... и го правя :) Писано е април, 2019г., в памет на Явор Захариев.
Стоя в тъмния си хол, у дома. Не в квартирата ми, а у дома. Там, където мина детството и там, където винаги ще се връщам. Току що приспах детето си. Слушам ...

Силните не плачат от тъга.
Силните ще плачат от обида.
В сълзите им няма суета,
даже няма да ги видиш…
Текат навътре, зорко скрити ...

И ето че Коледа, в топли червени ботуши,
окичи над всяка камина по малко уют.
Котлите бълбукат и кротко комините пушат,
така неподвластни на сивия кучешки студ.
Кристални висулки надничат в прозорците плахо. ...

Сърцето ми е разцъфтяла роза
сред мрачен пущинак
и пръска своя аромат любовен
без мярка и без страх.
"Ей, ти, сърце!" - проскърцва разума, ...

Застанал в поза лотос медитирам,
отпуснал се спокойно на дивана.
В света край мен хармония намирам,
потапям се в божествена нирвана.
Отпушени са чакрите ми всички. ...

Здравейте, това е един крътък разказ, който написах по мотиви от компютърна игра, наречена - The Binding of Isaac.
Предупреждавам хората със слаба психика да не го четат.
Дано ви хареса.
Мамо?
Кой съм аз? ...

Вдъхновено от „Ще те чакам, Любов” на Весела Георгиева (Пуполино). (https://otkrovenia.com/bg/stihove/shte-te-chakam-lyubov).
ЩЕ ТЕ ЧАКАМ
Ще те чакам в засмяната пролет
под капчука с висулки от лед,
ще се вглеждам в кокиче наболо ...

Къде изгуби се във преспите?
За тебе снежни кули построих.
Сред бурите създадох дом за нощите.
С душата си за него заплатих.
Тя беше топла и невинна като пролет, ...

Вълча, кървава луна,
скрита мистериозно...
А аз, се раждам...
вдишвам първа глътка въздух...
Пламъка на факлата ...