Искам тихо аз да си отида
Ще си отида тихо от света,
не искам и камбаните да бият!
Не искам плач! Не искам суета!
По-бързо просто нека ме зарият! ...

Какво е Времето?... Къде ли?...
Какво е Времето?... Къде ли?...
И онова, дарено нам,
а и в мъглявите предели
на Космосът необладан... ...

Светът веч е на колене
след безотговорно време .
Вече сме толкова малки ,
безпомощни, плахи, жалки.
Враг невидим атакува ...

България в извънредно положение!
Седя си пред прозорец с южно изложение.
Нанизала съм маска, очила,
В ръцете имам няколко рула.
Ей тъй! Ако ме засърби! ...

Истината е, че не разбрах как точно се случи. А най-лошото беше, че така и не разбрах защо.
Няма много събития, предшестващи този ненавременен апокалипсис, освен че лежах в хамака си с книга върху лицето.
И така, аз избухнах...
Взривих се на милиард нелепи атоми, които съвсем целенасочено се лепнаха ...

Тъмно е още!
Часът е среднощен.
Напира отвътре демонът мощен.
Демон на слово, демон разкостен
явил се в съзнание и вътре залостен. ...

Ще сложа шапка.
Шалът ще преметна.
Ще отида аз на плажа
на моето море да се оплача.
В душата ми е тягостно ...

По делата им познавам другите,
себе си познах по страховете,
дето сутрин ме ловят за гушата,
щом в Мадрид над мене слънце светне.
Щом изляза уж на мойта улица, ...

Житейски терзания 8
...
Ще пропусна този брифинг!
Слушаме като на митинг
призива на Генерала: ...

Обсидиан и хиацинт, мой нощен цвят,
прегърни ме и ми донеси
упойната и сладка забрава
и нека тя да пропълзи по спрялата ми кръв.
Мракът е топлата утроба ...

Всяка кОрОнтина да си знае Генерала! Да, ама ние с два...
"Първи китайски град забрани яденето на кучета и котки".
В близките дни се очаква бум в спада на цената на кучетата-разхождачи и на нашия пазар поради очаквания гоооолям внос от Братски Китай!
"Предлагаме кучета разхождачи под наем краткосроч ...

Жили ни тя с тънички стрели,
както мънички мушички.
Взима избирателно души,
някои само, не отнася всички.
Но насажда смъртен страх, ...

Тихият шепот на стария фризер
И гневния рев на казанчето в нужника
Са от малкото звуци, които задружно,
От първите ранни зори чак до призори,
Като бездушни червени доносници – ...

Глава 37
Бях затворила очи, когато Димитър натисна спусъка. Секунда по-късно прозвуча втори изстрел. И после още един. Ужасена, отворих очи и видях, че всъщност Дими стреля във въздуха, а Мая е на колене, с по-бледо от смъртта лице. Тя не беше застреляна. Дими продължи да стреля във въздуха, над гла ...

За теб мечтая...всеки ден...
За лъчи напразно се боря,
че от теб съм отделен
и нищо не мога да сторя.
И в клетка съм заключен, ...

Сок от грозде и от сливи
ние сме запили.
Що е то, кажи сега ?
Ех, че веселба !
В съд изящен се налива. ...

Любовта ми е кученце вързано,
но усещам, че в днешния ден
на забраната строга синджира
то ще скъса, спасявайки мен.
1985 г.

Слънце, слънчице, изгрей,
чакат те деца добри!
Топло, топлинка разлей
над реки и долини.
Слънце, слънчице, здравей, ...

Записах върху пясък онзи ропот,
а върху камък – всеки благослов.
Усещаш ли, че времето е хромо -
куцукаме в Христовата любов?
И някъде в средата на сълзата ...

Четирите взвода на школата за радисти, където минаха първите седем месеца от военната ни служба, бяха строени за сутрешен развод. Ротният командир изкара пред строя редник Георгиев от втори взвод. Бил се нещо опънал на отдельонния си командир. Те били на всичко отгоре градски, от Бургас, но познанст ...

и какво става
кутията се отваря
и вътре
плоска пица
с две маслинки ...

Възможно ли е все по-синьо да става небето
и да се усмихва в по-свежо зелено полето?
А слънцето да е в друга роба с жълто,
нахлуло в деня ни омайно за дълго?
Възможно ли е утринният полъх да гали все по-нежно ...

Някога...когато шепотът ми млъкне
и ручеите спрат да се надбягват,
когато речен камък те подхлъзне,
уж грапав, а коварно гладък...
Аз някога със лунен сал ще дойда ...

В този стар тъжен замък,
захвърлен в средата
на пустотата,
на студената зима,
на дългата нощ, ...

Леден зимен пейзаж.
Тъжен гарван пристъпва
по голия клон
като призрачен страж.
Зъзнат сивите къщи ...

Засмя се нежно девойка
Промени се вече деня
В танц прегърна се двойка
В залеза на любовта
Ранна сутрин настана ...

Да не говорим за любов!
Все още съска онзи огън
в камината. Все още плод
в жаравата му е заровена!
С мечтите още кръговрат ...

Ние, градските хора, сме класа,
хляб замесен от друго тесто.
Откъде ли привзели сме кваса,
кой хамбар е държал туй брашно?
Ние, градските хора, сме каста, ...

Ден, казват, на ромите.
Който в Рим не празнуват. И нямат понятие за подобен празник.
Но у нас се отбелязва. От циганите… Пардон, по гевропскому – ромите.
Тия, дето днес ще бъдат охранявани в махалите – сакън, да не тръгнат и разнасят заразата по центровете на градовете. Виж, там – из маалътъ – може ...