Пролет, слънце и цветя,
алея в парка, той и тя,
навежда се и със кокиче,
дарява своето момиче.
Кариера, сватба и деца, ...

Барът в който вечер
пиеха само мъже, защото
никоя жена не посмя
да седне при тях...
Уютен, обикновен, ...

Дяконе, ако някой път
Бог те възкреси,
не идвай в този свят
на алчност, мекерета!
Не вечност, а парата - ...

Ти истински ли си? Или илюзия?
Лице на ангел и душа на демон...
Промъкваш се неканен нощем
и само в тъмното си предан.
Почти утопия, почти реален, ...

Излязох да си прочистя ума. Безуспешно, разбира се… Колкото и път да извървя, винаги спирам на една и съща гара. Гара, на която знам, че може би в този живот няма да сляза на нея, но въпреки това не подкарвам влака, а просто си стоя на нея и наблюдавам от прозореца. Тайно... Добре познавам тази гара ...

Не искам от тази любов!
Безвкусна с дихание вяло.
Не искам да моля за зов!
Да бъда на твоето рамо.
Не искам мечти без искри! ...

– Ти си каликандзър – обяви неочаквано тя. – И този път ли ще унищожиш света?
Роджър Зелазни, "Безсмъртният"
Не съм самичка, а пък ми е скучно –
в харем закрит ми вехне младостта.
Евнусите напяват благозвучно ...

Ще завали
Земята ще изгнива.
Тревите ще
израстват,
А ние ще мълчим. ...

Не се ядосвам, че е понеделник...
Не ме е яд, че петък е далече...
С "Кога ще дойде другата неделя?!",
деня си не претупвам скоротечно.
Във вторника не гледам с поглед кисел, ...

Птиците пеят,
дъждът си вали.
А хората живеят,
както преди.
Има нещо ,различно, ...

Денят незабелязано е свалил светлите си дрехи. Преоблякъл се е в мрак. Пропуснал съм голотата му.
Нещо ме събуди. Буди ме вандалски акт. Подбудите са хулигански. Лампата над мен светва като прожектор в нацистки концлагер. Някой ми го причинява. Нещо. Човешко същество с нечовешки намерения. Извършва ...

Ако човекът не изпитваше страх, може би щеше да се радва на всичко, което му поднася живота. Щастливи и спокойни, хората щяха да изживяват своите приключения. Нямаше да знаят, че съществува риска. Нито да пресмятат кое е опасно и кое не.
Страхът е с нас още от детските години. И расте заедно с нас. ...

То не бяха кризи...
бедствия... палежи!
Чакащи за визи,
истински грабежи!
Стогодишни суши, ...

Ужасно искам да те заболи!
И адски съжалявам за очите ти.
Защото цял живот броя сълзи,
във погледи от необичане...
Аз днес съм наранена птица. ...

Очите на лъжата тъмносиви,
по детски сякаш искрено блестят,
изглеждат натъжени и красиви,
наивните им вярват всеки път.
Тя в злато и коприна се облича ...

Мариам (Мариам Роуас) - Затруднение
------------------------------------------------------------
Le canzoni da cui è ispirata la canzone, sono:
1. Marracash, Sfera Ebbasta & Tha Supreme - Supreme (L’ego)
Autori: Gionata Boschetti, Davide Mattei (Tha Supreme), Paolo Alberto Monachetti & Alessandro Pulga ...

Дъ Колорс & Елоди Ди Патрици - ... да мислиш лошо...
-----------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Davide Petrella, Antonio Fiordispino (Stash), Anna Romano & Livio Giovannucci
----------------------------------------------------------------- ...

Направи го. Не, че беше по план.
И не, че беше толкова важно да бъде направено.
Просто имаше няколко метра опърпан хастар
и шарена черга.
И чувство за хумор, най-главното! ...

Завръщане...3
На светлата памет на Майка ми...
Отново се връщам във Родния край,
не минала болка в душата дълбай:
за всичко, което Животът отстреля, ...

Не ме жалѝ! Ела, ще ти отворя –
нищо, че краката ми са тежки.
Чаша вино?... И да поговорим.
Ако искаш ще запаля свещи?
Ти седни, аз ей сега ще дойда – ...

Уморен съм от тази съдба,
не живот, а безумна корида.
Всеки ден е позната война,
всяка нощ - забранена Колхида.
Нямам скъсани ризи за даване, ...

Ти - тревога и в съня,
от трепета в душата!
Ти - тревога на мъжа,
опознаващ ти света!
Ти - тревога за съдбата, ...

Искат хората да сме добри,
но само да ни гледат отстрани,
дали се вписваме във обществото,
ако ли не, обикновено гризваме дървото.

Тежко сълзите на Бог квасят
сухата, пропукана земя...
Просмуква се хладния дъжд
чак до недрата...
От песента му слухът, ...

Очи на кошута.
В косите ми - злато.
Тупти ми във скута
горещото лято.
Ръцете ми нежни ...

Усмивката ѝ беше ослепителна като цъфнала роза през май. Очите ѝ като два зелени нефрита. Косите ѝ като гарванови пера. По-хубава от нея нямаше в цяло село. Когато говореше мед ѝ капеше от устата, все смешни неща разказваше и всички се заливаха от смях. Беше с добро сърце. Само едно не ѝ беше хубаво ...

Червенокоси, руси или тъмни,
с очи зелени, пъстри и кафяви.
Сърцата ви – дълбоки бездни, стръмни,
душите ви – безбрежни океани.
Съзирам пъстротата ви игрива, ...

И тази вечер луната пак ще грее.
И пак в нощта ще търся идеал.
Без въпроси, няма и да питам!
Къде изчезна любовта!?
Дали на всеки му се връща... ...

Във времето на листопада
Земята е застлана с листопада
тревожни птици някъде крещят,
а ветрове студени от засада
нахлуват и с листата се въртят... ...

Бъдеще...
(фентъзи)
Получили Живот назаем
мечтаем си през Вековете,
все някога да разгадаем ...

От много векове по нашите земи
живеели са велики царе и царици.
Всеки оставил нещо от своята душа,
днес да сме горди, че я има
България! ...

С душата си, взор към небето обърнала,
земята прегръщах – добра и красива.
Сънувах Луна, плачех, че съм се върнала,
садях стих, след стих там – в небесната нива.
Прости ми, мой Отче, че съм се съмнявала ...

Шеста песен от втори албум с малко по-източни мотиви.
Приятно слушане!

Кой каквото ще да казва, но ние тук сме си добре. Все свои хора сме.
Кой какъв, обаче всички сме си ние. Различни. Ей го дядо Пешо – завещал апартамента си на племенниците и дошъл тук при приятеля си Кольо. И не ще да излиза, камо ли да общува с родата. Въпреки че те често-често се интересуват от зд ...

Не ми носи цветя откъснати
за женски празници – обречени!
Но докосни ме с нежни пръсти
събрали в шепичка морето ни.
Ах, как ухае розата на славея...! ...

мисля те във всяка светлина
как си пиеш кафето сутрин
как гледаш нагоре с присъщо
озарение и хем във устрем,
хем в покой, си повод за вина ...