Растеше пред панелния ни блок
една липа. Не зная от кога
тя беше там, но ствола бе висок
до петия етаж. И днес с тъга
си спомням онзи чуден аромат ...

> Понякога ще идвам във съня ти...
>
> Н. Вапцаров (,,Прощално")
От най-тъмното небе ще се родя,
събрала в себе си най-светлите окраски, ...

Докосваш ме със топли длани.
Изпиваш ме със влюбени очи.
Сърцето ти душата ми обилно храни –
за мигове, за часове, за дни...
И аз съм още същият ...

Потропва летен дъжд.
Лицето ми измива.
И виждам изведнъж
дъгата, тъй красива.
И леко стъпва самодива ...

> Accidit in puncto, quod non contigit in anno.
>
> (В един миг се случва това, на което не си се надявал с години.)
>
> Лат. сентенция ...

Невзрачните копнежи на тълпата
по всички ълги на града пълзят,
сълзлив рефрен от чалгата позната
купува и продава свежа плът.
Обвива пушек старите калкани, ...

Решиш ли да отсечеш дървото,
моля те, не отсичай сянката му.
Ще бъде и от лесното по-просто,
листата му да наранят пианото.
Ще развържат панделки люлките ...

Новата квартира беше малка,
изпълнена с любов...
Не толкова епична,
овладяна,
не изкуствена, лирична ...

1.
Снегът бавно трупаше пухкави преспи. Всичко наоколо беше бяло и чисто. Коледната ваканция беше започнала преди два дни и площадчето пред старата часовникова кула в Краище се огласяше от детски глъч. Деца с шейни, деца със ски или просто оборудвани с кураж – всички те се радваха на снега и на своб ...

Повярвай ми, не искаш да ме имаш.
С какво се хващаш, нямаш си представа.
Приличам на крайпътната къпина
и не на всеки, драги, позволявам
към мене да посяга с нагли пръсти. ...

Много пъти съм се чудила: кое е ценното? Да знаеш, или да намираш и систематизираш знание. По времето, когато това ми беше работата, да уча, имах проблеми. Първо, защото не можех и не исках да наизустявам уроците. Исках да разбера какво казват. Исках да го свържа с вече разбрани неща. Не винаги успя ...

Понеделник отвори очи,
засияли от лятно очакване.
Залюля се на сноп от лъчи
този юлски чаровник и пакостник.
После скочи сам в лодка мечта, ...

Защото много искам да те имам,
затуй те отминавам без да спра.
Защото искам днес не да ти кимам,
а да се слея с теб - тук и сега.
Защото знам - това е невъзможно, ...

Понякога се чувствам много дребна -
като сълзица,
паднала в морето,
изплакана и вече непотребна,
но стоплила и милнала сърцето. ...

Понякога бе толкова далеч от мен,
че сякаш океани прекосяваш.
Но днес се взирам в тебе съкрушен -
дошло е време вече да отплаваш!
В платната ти попътен вятър ще играй, ...

Мълчанието се ражда от виковете. Колкото са по - силни те, толкова е по - дълго то.

Влюбен съм в този период от годината, когато градусите преминават триисетака и се задържат дълго време в границите на бирата и цацата. Тогава нещо се преражда в мен и започвам да търся нея. Новата си любов!
А старата, която винаги е с мен, заживява нов живот и иска своето. Тогава поглеждам с наслада ...

Нямах рокли... и скъпи обувки,
но пък имах красиви крака,
и със ловки, въздушни целувки
почнах много опасна игра:
Бях в обятия първо с дизайнер, ...

Аз пиша. Как да не пиша?
Аз говоря. Че как да мълча?
Но записвам всичко
във моето тайно дневниче,
което никой в този свят, ...

Събуждам се сутрин,
оставам сломена,
но не за дълго,
защото знам, че ти си до мен.
Небе със нанизани като мъниста облаци, ...

Не вярвам вече в утрешно спасение,
а вчерашното някак ме избягва.
Да търся носи само изтощение
и тъжен сън без никой като мен.
Не искам изкривяване в мечтите, ...

Паоло Менегуци - Музика
---------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Rosario Di Bella, Pablo Meneguzzo (Paolo Meneguzzi) & Dino Melotti (Disi Melotti)
---------------------------------------------------------------------------------------------
Авто ...

Пропаднах в бездна или оскотях,
че сложих на душата тежък грях.
Ожалвах се – защо не съм щастлив,
и даже, как животът бил ми сив?!
Но трябваше до дъното да сляза, ...

Въртят главици слънчогледите,
щастливи, с грейнали лица.
Не слънцето, а тебе гледат те,
усмихват се като деца.
А роклята ти волна птица е. ...

Да Ви кажа честно на всички -
Бих измълчал своето щастие.
И молитви към Го̀спод, наричал съм -
завистта да не ме урочасва...
Да се пукат душмани от яд! ...

Босоногите хора
не са романтични.
Те застават безспорно
пред болката - лично!
И не са прозаични, ...

Сгрешили сте жената, господине…
Да, аз живея в тази скромна къща.
Приличам Ви на някого от миналото?..
Възможно е... Но вече не съм същата...
Момичето от някога го няма... ...

Щом нямам повече какво да кажа,
и стане вял и скучен моя стих,
да ви досаждам аз ще се откажа
и в ъгъла ще седна сам и тих.
Във себе си тогава ще погледна - ...

Кристиян се страхуваше от смъртта. Единствено от нея. Защото светът беше пълен с опасности, всеки ден и всеки миг носеше риск, всеки срещнат – пеша или в кола, беше заплаха, никъде нямаше спокойствие. Дори в тихия парк липсваше сигурност – къде клон падне върху разхождащите се, къде ще ги обстрелят ...