Облак по вятъра спусна косите ми
жаждата земна под къдри да скрие.
Дъжд се очаква да плисне в очите ми.
С капчици хладни пръстта да напие.
Вѝното грешно е - смугло съзнание... ...

В дворец сред ледовете непристъпни,
седящ на трон от снежнобял кристал,
в лъчи от гордост всякога се къпел
един омразен коронясан крал.
Той можел само себе си да чува ...

Невидими са моите крила?!
Не са, приятелю, а закърнели.
Преди да срастнат към плътта,
прекършваха ги хората умело.
Неистово опитвах да летя, ...

Не хвърлих гребена през рамо
и огледалото е цяло, в дим.
Блести на дъното му само
усмивка от размазан грим.
Възкръсвам за живот за малко ...

Не ме кори ако те оставя
сама по пътя да вървиш.
Животът просто е така устроен -
напускаш не когато ти решиш.
Не ме търсѝ в простора сред звездите, ...

Мамо, мамо, виж, бонбон!
Туй е, сине, микрофон.
Мамо, мамо, виж, балон!
Туй е чичко в панталон.
Мамо, мамо, носи плик! ...

Очи отварям, зората срещам,
боса тичам под дъжда,
цветята милвам, дъгата стигам,
изпълнена съм с чудеса.
Небето синьо, мечтите пърхат, ...

Защо ни е всичкото бързане?
Хайде днес просто да спрем!
Краят ни в кърпа вързан е,
но как до там ще живеем?
За кой грее есенно слънце, ...

Морския залив
Над морския залив вали тишина,
всичко там потънало е в самота!
Вълните самотно стигат брега,
не играят пенливи, дойде есента! ...

Завиваш ме с ритъм от неясно ежедневие
Нещо в мене сякаш неимоверно се топи.
Тръпки ме побиват и спирам да дишам,
като фатално обречен за да не ми личи.
Не от днес навярно така съм създаден ...

След тебе...
Вече никога няма да обичам!
След теб на никого няма да се вричам!
След тебе...
Бавно и мъчително умирам... ...

Да напиша стих от арматура,
от стъкла и от бодлива тел,
с ъгловáта, стряскаща структýра,
си поставих тук за цел.
Винкелът във образ на пастир ...

А как да спиш, когато е Луната
дошла при теб във тази нощ безсънна
и нещо в теб се стряска, във Душата –
и осветява всяка мисъл тъмна!...
... и сенките политат като птици, ...

Загасихте лампите?!
(не, че светеха силно)
Бързо! Напишете ми сметката.
Изядох вашата порция
(злоба). ...

Заключваме се. Скриваме ключа
в сандък захвърлен в океана.
Затваряме очи, мълчим,
сърцето ни е рана.
Вървим. Ръцете ни в юмруци ...

Аз бях добрият син,
аз бях добро дете.
А той, добрякът мним
животът, ме пое...
Аз бях добър младеж, ...

Сред жегата на циганското лято
разходих се на двора по бельо.
Разгънах плажна кърпа на земята
край сянката на близкото дърво.
Понечих да си легна под небето, ...

"И Светоний* надминах аз,
аз съм фигура комична.
Споделяме историята с вас
от епохата антична."
*Светоний - древноримски историк ...

Отива си на лакти любовта ни.
Изморена, припълзява към смъртта си.
Не я убихме ние. С люти рани
дойде, от тежка мъка да ни пази.
Уви, каква ирония, съдбовна!?... ...

Преброден ден, угаснала мечта.
И светъл пламък, мъничко тъга.
Веднъж блестиш - ти грееш, слънце жарко! Докосвай ме, аз искам пак да светя ярко!

музика и текст -Соня Станчева
аранжимент и китари-Кирил Гунчев
тук можете и да гледате клипчето на баладата :https://www.youtube.com/watch?v=oFa-IvrW-t8

Песен за несподелената любов

„Капризът е женския разум“ – мислеше си той, броейки останалите му банкноти. Удържаше фронта доста време – от обяд чак до четири часа. Но после жена му се тръшна, че ще затворят мола, че… И от поредните „че“-та той се предаде. Въздъхна, даде й парите, сети се, че дори не обърна внимание какво иска д ...

Хубост
Някъде далече в гори гъсти, непрогледни,
някъде далече в шубрак тъмен, мрачен,
някъде далече крепост в небеса се скрива,
и там в това далече се крие хубост дива. ...

Пуф-паф, пуф-паф,
трака-трака, идва влака! (х2)
Днес от цялата гора
той животните събра. (х2)
Зайко Байко пръв научил - ...

Тича времето
босо по хълма.
Тича след слънцето
и по нещо си взима.
Не, не пита!. ...

Ако може човек сам да си пише съдбата,
за какво са им на ангелите крилата?
За какво е на небето безкрайното синьо,
и онази, на дланите, житейската линия?
Елементарно, първично, без грам прозаичност, ...

Една жена говори с ветровете...
Една жена говори с Ветровете,
а може би разбира и вълните...
Кипи под нея яростно морето
и монотонно блъска се в скалите... ...

А́гата...
(каприз)
Буря?!...
... Вятър ли стихиен,
ѝли ураган изригва?... ...