Съкровището
Разказ от Георги Гълъбов
От години иманярите го търсеха това съкровище. Легендата за него се бе предавала от баща на син още от турско време. Тронът на цар Самуил бил скрит някъде тук. И кой знае още, какви други богатства с него. Турци го бяха търсили, чорбаджии също. Много от пещерите ...

Малките ги нямаше. Мисълта като с нокът преряза сетивата й – крив, изострен от ловуване нокът. Усети как козината й хаотично настръхва: косъмче по косъмче, вдървява извивката на гърба и изпъва опашката в готовност за битка. Но с кого?! Кой би дръзнал... Малките ги нямаше. Някой (кой?!) ги беше взел, ...

Изпълваш ме, не намирам по точна дума.
Няма нужда, не ми е нужно да я търся.
Щастие е, че се срещахме и сляхме.
Достатъчно е, от тук насетне - каквото и да е - благодаря.
Много се радвам, не мога да виня, няма как да страдам. ...

Жива съм, макар и болна.
Какво е болест? Нима е грях?
Грехът облечен в тяло на душата,
което страда ,а душа е във възход.
Измива стъпки, направени от грешки. ...

Звънни ми, Любима!
Очаквам те в тази притихнала вечер...
Утре, може би, късно ще бъде да ти прошепна - Обичам те!

Не питай, дали те обичам.
Не мога всичко да зная.
Дъждът гъделичка тревите
и чувам смеха им в безкрая.
Усмихват се моите думи, ...

Късно е да те доказвам
отдавна си принадлежност
тревожно подчинена
на вибратото в гласа ми
споменаващ порока ...

Видински ужас
1
Тази история я чух от мой приятел, а пък на него му я е споделил познат от казармата. Искам да я опиша в първо лице, защото така ми бе разказана, а и по-този начин ще прозвучи далеч по-първично, по-реалистично и (надявам се) по-стряскащо. Когато преди доста години я чух от устата на ...

на Зàдушница
черешòва — в радост скръб
се опакова

Трепти в тишината
кристална решетка!
Трепти и променя
човешки съдби -
неволи човешки, ...

И мисля си: в потаен час –
кой от нас ще се повтори?
Нали понякога в екстаз
мълчим, а тишината ни говори?
И жадни за любовен знак, ...

И когато, там сред тревите
заспя вечния си звезден сън.
И когато сутрин, роса ми мие очите
и ме буди птичият хор.
И тогава ефирна, невидима, лека, ...

Директорът, с дългогодишен стаж в преподаването на точни науки, като физика и астрономия, математика и информатика, гледаше листа пред себе си, където широки червени резки преминаваха през красиво изписаното решение на една сложна по вид геометрична задача. В полето отстрани се виждаха изчисленията. ...

Тя най-после беше разбрала. Енергията, която непрестанно се вълнуваше в нейната сърцевина бе изпълнена с картините на изпитанието. „Това беше той! Той?!”- крещеше всичко в нея. Даника трепереше, затворена в покоите му. „ Да, това беше Натаниелл!” – повтаряше си тя. Знаеше, че е той. Целият поток от ...

От гарата, така както бяхме пияни от целувки, се запътихме към колата на Игор. Първата вечер отидохме на хотел. Бях умряла от глад, затова още на рецепцията си поръчах пържени картофи със сирене и помолих да ми ги качат в стаята. Стаята беше приветлива и малка, с тъмни пердета, леглото застлано с бя ...

Искам да опразня пълния пейзаж –
твърде образния спомен,
станал мене вместό мен,
ме къса и с изрезките прави колаж.
Не ми понася да съм в сянката ...

Роза цъфти вън на двора,
облак напои я обилно,
скри той слънцето в простора
и мене заболя ме силно.
Птички не пеят вън, ...

На своя син какво ще завещая?
Едва ли ще се свърши с мен светът?
Ще му е трудно! Много трудно, зная,
но длъжен е да следва своя път!
Дали ще бъде роб на суетата ...

Свършил учебна година,
Вики на лагер замина,
покрай моренцето синьо
хубаво да си почине.
И отзарана с дружина, ...

20.06.2014
Непрестанно и гръмовно
днес Морето се гневѝ
и разбива монотонно
белогривести вълнѝ... ...

Морето лениво люлее вълните,
брегът край скалите е тъжен и пуст,
вечерният вятър разпалва звездите
и спомен за устни със ягодов вкус...
Луната изгрява мъчително бавно ...

1.
Звездите толкова са близо
с ръка-аха да ги докоснеш,
и Вечността при мене слиза
от тях непостижимо просто... ...

мелодийка.

( кулинарни фантазии )
Тоз кулинарен празник обещава
най-екзотичното меню за вас!
Рекламата гаранция ви дава
и не пропускайте го този шанс!... ...

Аз съм истински богат,
защото нямам нищо.
Аз владея час и свят,
защото нямам нищо.
Аз на всекиго съм брат, ...

Лежа на леглото, вперил поглед в синигерчето, кацнало на прозореца и размишлявам за случилото се с мен напоследък.
Преди три месеца заедно с двама приятели направихме Големия удар. Като правоспособен екскурзовод няколко години водих групи до Германия за известна реномирана фирма – владеех перфектно ...

Ако някога стане така,
че преодолея срама
не бих си дала покой -
на часа бих те направила мой.
Но по-скоро ще трябва, уви ...

12. Иван, приятелят на Стас
В първия учебен ден след лятната ваканция в нашия осми клас се появи Дългия Иван. Той влезе сам в класната стая и ни огледа отвисоко, като присвиваше късогледите си тъмни очи. Беше много висок и слаб. Нямаше ученическа куртка, а носеше горнище на избелял син анцуг с шал я ...

Кой ви каза, че вятърът няма мечти,
че натам и насам все върви!
Кой ви каза, че той е бездомен!
Духнал тук - духнал там...Пак е виновен!
Я послушайте! Тихо! Седнете. ...

Хора да спасим нашите деца сега,
те богатството са ни на тази земя
Тези малки и невинни същества,
с чисти, честни и добри сърчица!
Да живеят свободно и да мечтаят, ...

Ейприл пак остана сама. В средата на Страшният път. Жив човек не беше стигал дотук. Беше сам - самичка и много гладна. Изправи се на малките си крачета и пое напред по пътя. Гъстата ѝ,черна коса,беше толкова порасла, че стигаше до глезените ѝ. Вървеше и вървеше... Беше толкоз гладна. Изведнъж Ейприл ...

Душата бавно в огън гори,
а сълзите са святи свещици.
Както се восъкът тихо топи,
така се топят, изгарят зеници...
Наведен е всеки до близък, ...

Тя дойде
И потече отново през мен,
изми и прочисти от мене тъгата...
Душа на дете
осветли моят ден ...

По склоновете стръмни на живота се катеря.
И диря си пропрявам към върха.
Там чувала съм, че аз нещо ще намеря
и безотказно все нагоре си вървя.
Но никой май на мен не беше казал, ...