ПЛАМЪК
Слънцето, което се издига в небето,
не поражда усмивката в очите,
а това, което се ражда в сърцето
и осветява зениците под миглите. ...

Когато сви кожуха
последният снежец,
ледът се понапука
и ручей пя:-Привет!
Кълвачът с морз разнесе ...

Като вятър нахално нахлувам в дома ти.
Превърнах се в птица, при теб долетях.
С пръсти студени погалвам съня ти.
Усмихвам се и се превръщам в топлина.
Разливам се и ставам нежен летен изгрев. ...

Понеделник сутрин. Както обикновено закъснявам за работа и върша всичко едновременно. Докато гладя марковите си дрешки, допивам сутрешното си кафе, ровя за последно из Фейсбук и старателно си слагам лекия дневен грим. Последна за обличане съм оставила току-що изгладената, убийствено елегантна пола, ...

Рисувам с пръсти по платното на живота.
Цветове изпробвам,форми раздувам.
Гледам да е правилно,като нота.
Ала как?Когато не мога да рисувам.
Все ще изопача нещата. ...

Йона се прибра във вкъщи. Майка й Амира беше приготвила трапезата. Баща й Анет и брат й бяха се прибрали по-рано тази вечер. Всички бяха седнали да вечерят. – Много е вкусно! – обади се брат й Амир доволен. Докато траеше вечерята всички бяха мълчаливи. Никой не каза й дума. Велана все още витаеше в ...

Измълчах те цяла вечност. Опазих тишината около теб. Наричах си те мълчешком и го прибирах в сърцето си, за да не чуе водата и да го изпълни. Покрихте с тайна и те превърнах в икона. Мълча те повече от вечност. Ръцете ми са уморени от очакване да докоснат твоите. Очите ми се насълзиха от взиране в п ...

Вярвам ти, когато казваш, че имаш причина. Вярвам ти, когато ми казваш, че не зависи от теб. Вярвам ти, когато мълчиш на малкото ми зададени въпроси. Обичането от разстояние налага доверие, като задължителен аксесоар към моден тоалет. Свикваме ти и аз.
Ти помагаш с телефонни обаждания в обедната поч ...

Хайде, бягай далече, че си търсиш белята…
Знам, че мечтаеш за нещо красиво.
Нещо, което вечно да помниш.
Дни във които да бъдем щастливи.
Ала не знаеш, че моята стомна ...

Приятели забравих. И познати.
И минали любови кихат. В прах.
И нямам календар. Не помня дати.
Все за последно любих. И живях.
През тежките минути минах с песен, ...

Баба Варта
Вървим си ние с моя приятел, вече спокойни, след като сме тичали като гепарди, за да изпреварим опашката и да се доберем до една от онези кръгли пици, топли пици, дето „Парат, парат, не са барат!“.Изведнъж, докато обсъждаме поредната незначителна тема, пред нас се изпречва малко котенце:
...

ПРИНЦЕСАТА СЕ ТРЪШКА ЗА НОВА РОКЛЯ
Нали си спомняте за странната и малко луда вещица Радмила? Сега пак ще се срещнем с нея и може би ще станем свидетели на голяма промяна в живота й. Но нека да започнем отначало, тоест, рано сутринта на един хубав слънчев есенен ден.
-Радмила, Радмила, отвори!Спешно ...

Автобусът се клатушкаше по разбития асфалтов път и с мъка преминаваше дупките, които се бяха превърнали в дълбоки ями. Някъде по средата седеше добрият човек, опрял морния си старчески гръб на високата облегалка и със замрежен от годините поглед наблюдаваше през потъмнелия от прах прозорец приближав ...

КЛАДЕНЕЦЪТ НА ВАН ГОГ
Аз някога рисувах слънчогледи
Не знам защо внезапно оглушах
и четките си разпилях в безреда.
А във главата ми извира смях. ...

Нека по-добри да станем,
нека повече да мечтаем,
нека по-добре и по-дълго да живеем,
нека на страдащите да не се смеем,
нека има повече обич и топлота, ...

Разбра ли вече - мълнията пари,
ако я гушнеш кротко под юргана.
И виждат в звездобройците кравари,
не с жезъл, а със гега на мегдана.
А щом си друг, за тях е грях безбожен. ...

Искам да не плача, плача...
Искам да си тук.
Искам да обичам.
Със смешни имена
на пук да те наричам. ...

Жадна съм
Жадна съм за твоята целувка,
жадна съм за твоята милувка,
жадна съм за твоята топлина,
от сладостта ти да отпия ...

Стига в облаци летя,
че като дойде реалността,
като гръм те удря
и
падаш на земята с изпепелени крила, ...

"...и тъмнина беше върху бездната, и Дух Божи се носеше над водите..."
Не могат да закърпят с небеса
куполите златни вече.
И Господ лек, като дима
от свещ, в ръката на човека, ...

Дъждът вали.
Нощта е тъжна.
По миглите и
капки от сълзи
да бих могъл ...

Морето хвърля
нежен поглед на скалата.
А люспи от русалки още спят
във скритите й пазви.
Със изгрева приижда ...

Защо те имам в себе си – Сърце,
защо Творецът сложи те и в мене?
Без теб ще бъда лек, като перце,
от твоя грохот пълен съм с проблеми.
Ти правиш ме да съм незнайно друг – ...

2.
Тази делнична утрин с нищо не се различава от коя да е друга . Всички в къщи спринтираме в надпревара с времето. Стартът е с звън на будилника, а финалът със сухото прищракване на ключа в патрона на изходната врата. Между началото и края на този не дълъг отрязък от време, противно на всички физич ...

Понякога си мисля, че съм сбъркал.
Че някак си сгрешил съм ти адреса.
Че в нечие легло съм се намърдал,
и гол се крия, срамно зад завесите...
Понякога се лъжа, за да вярвам, ...

Вече няколко пъти те търся край себе си
и заключвам мечта в огледалната кула.
Не познавам пчела, образувала белези
по настръхнала кожа и намръщени скули.
В този крив лабиринт от незнайни познати, ...

Пеперудата на
папийонката ти
стана на прах
от дъха ми.
Дрехите ти ...

Смисълът на живота е в обѝчането. Осмислете живота си.

Горската бригада
Горската бригада, тръгнала в гората,
радост да раздава и усмивки на децата.
Юнаци няколко са те и две моми - почувствали , че трябва да се съберат и
Бригада да основат. ...

Кто был охотник? Кто – добыча?
Все дьявольски-наоборот.
Марина Цветаева
Даже мен да ме няма на белия свят,
потърси любовта ми ...

Ти за мене си невероятен опиат -
като вода студеничка през лято,
като чайка, кацнала на мойто рамо,
която отделена е от свойто ято.
Мислите потънали в Тихия океан, ...

Зелени гори и поля,
блестят изумрудено
сред тишината
на изгряващия ден!
И всичко е сътворено ...

Няма думи вече в нас,
тишината е във всичко!
Благослов е всеки час
и дълбока идентичност!
Миг любовно откровение, ...

- Добър ден, дядо – каза едно младо момче, минавайки покрай задремалия на пейката дядо Пенчо. Той дигна уморен поглед към младежа.
- Добър да е – отговори дядо Пенчо, не откъсвайки поглед от момчето – Чий внук си ти? Не мога да те позная. Май не съм те виждал досега или пък отдавна си излезнал от гр ...

Признах си , че не мога да летя
И планини не мога да премествам
На две морета да деля
И вода с вино да замествам.
Признах си, че съм човек обикновен ...

Кажи, сърце, след толкова нанесени щети
как цяло ти остана, а не разполовено?!
Понесе много остриета, не прокърви
и пак към нечия любов си устремено...
Признай сърце, обиждаха те жлъчно! ...

От нямане на работа или
от нямане какво да каже,
блести си слънцето, блести
и отвисоко гледа важно.
Омръзнаха му птици и ята, ...