НЕОТЛЪЧНО
Още в полусън след смъртта си,
в бледото ми нямо съществуване,
те видях, коленичил в скръбта си
от нашето тайнствено сбогуване. ...

Заизгрява Слънце, заизгрява!
Втурна се по спящото планинско перило,
търкулна се към долината,
изперчи се над мъглената смес.
Излъскано до блясък медно копче, ...

Небе! Безкрайно! Далечно! Загадъчно! Магнетично! Дом на Богове! Има неща, които не просто ме респектират! Близостта с тях ме ужасява. И в същото време ме привличат! Искам да ги гледам, да ги слушам... Дори, да се потопя в тях, но не смея. Да! Ще ви кажа. Боя се от вода и от високо. За това не летя и ...

Да преболедувам и теб, съдба ми е.
Засега се прощавам със смъртта си.
Мъката разсънваща дълго и напевно
ще се разлива във времето протяжно.
Защо са срещите, щом ще има и разлъки? ...

Сега ще ви разкажа аз, за мене!
За мойта младост и за моите мечти.
За трепетите във сърцето, за надеждите...
За всичко, що дерзаех, но уви...
Отраснах в хубаво семейство. ...

Дъжд отвънка преваля, нацъфтели са цветя:
макове червени, метличини засмени.
Слънцето изгряло и от дъжда роса,
като бисерни сълзи по цветенцата блести.
Дядо Охлювчо засмян, с къщурка на гърба, ...

Невена беше станала много рано да замеси тестото за баницата, че щеше да изпраща мъжете на къра. Беше жътва и в събота и неделя хората ходеха на триора да помагат, да се прибере реколтата в склада, пък и плащаха по някой лев. Вчера средният син и́ доведе снашето да се запознаят и трябваше да се съби ...

Болката в твоите очи
пари нощите будни.
Горят устните нецелунати,
подути от събудени спомени.
Снимката стара на стената виси, ...

На подводни скали се натъкна животът ми.
Позакърпих пробойните. Легнах на дрейф.
И се влачеше дрипав край моите бордове
на реката зеленият шлейф.
Но разнищваше вятърът кръпките сприхаво, ...

Танцуват небесата под крилата им,
а синьото припява в тон мажорен,
отиват си, отиват ни...
Ех, птиците,
да можех с тях да литна, да съм спомен. ...

Невиждана суша споходи селото. През май не капна капка дъжд, а юни беше още по-сух. Бог бързо натиряше малките облачета в разни посоки и скъпернически стискаше небесата си. Нивите изгоряха, барите и кладенците пресъхнаха. Настана мор. Хората гледаха с тревога нагоре и все по-често се молеха за дъжд ...

Като свещ във тиха стая.
Като кандило старо.
Като въглен в тлеещата жар.
Като къща в изгорял пожар.

(4-6)
Устремени безцелно Лъчи
над селцето заспало прелитат,
като влюбени Те се преплитат
и разбиват се в мойте очи. ...

Сърцето ми трепва...
На асфалта лежи премазано куче.
В очите му - небе...
Минувачите го подминават с безразличие.
В очите ми - очите на кучето...

Октомврийски дъжд.
Намирам чадъра си...
Счупен е! Есен.

снопът стрели на
Кубрат задължава - да
бъдем ДЪРЖАВА

В сърцевината на чувството...
Ухая на сънища. Най-защитеното безвремие.
Сънувам падаща звезда – умираща за сбъднато желание...
Думите скрити в мълчание се чуват силно... Дишат...
Пулсът на моя свят е опиянен от предстоящи мигове... ...

Развила съм отлична интуиция
за несъвместимост с онзи хлад,
който с иглите си се мъчи да ми влива
отровата си тъмна на безсилие
на опити от себе си да ме е е страх, ...

Притчите на нашия Господ Исус Христос имат за цел да насърчават, изобличават и да предвещават събития в някои случаи. Образите в тях много често са събирателни и всеки слушател би могъл да се разпознае в тях. Основната им цел е да достигат до най-малките кътчета на нашето сърце и когато достигнат до ...

Космическият кораб - целият опушен там, където лазерите на извънземните се бяха врязали в корпуса, кацна недотам плавно на площадката за приземяване. Отвътре излязоха мъже, жени и деца. Бяха пораздрусани, но все пак добре. Пристигаха на станция Ескобар, а Злобинките кръжаха безпомощни в орбита около ...

Не съм от тези – ярките жени,
признавам си, от всичко не разбирам!
Не харча безразборно за "мечти"
и в малък свят от обич се побирам!
Умея да се сливам с тишината ...

Казват,
че нищо не взимаме със себе си на онзи свят .
Но все пак взимаме нещо... !
Пътят ни, когато свърши драги,
само спомени ще отнесем във гроба. ...

И виж ме - раните ми заздравяват.
За теб сега по-малко ме боли.
Не знаеше ли, в мене оцеляват
и в мрак бездънен ярки светлини.
Сега сърцето ми самó пулсира, ...

Тъжна бях, когато мислех за теб,
не можех да намеря никакъв лек.
В главата ми бушуваше буря,
в сърцето ми - безспирна любовна струя.
Но не, не плача повече за теб. ...

Клетва
Къс земя ми стига,
за да се почувствам твоя,
Родино моя, с нежност да те покрия.
Поздрав с шепот тих стига ...

Недей го гони, остави го още малко
Изгониш ли го ти, ще бъде много жалко
Не го погубвай , моля те недей
Без него няма вече да си чародей.
Ще загубиш много запомни ...

(или суеверието на един студент)
По принцип не съм суеверен. Да кажем, че съм от тези хора, които по-скоро биха се подхлъзнали на плисната вода за късмет, отколкото да им провърви. Например онзи ден някакъв случаен небесен минувач реши да ме маркира по дясната буза. Ама то било на щастие! Значело па ...

Докосна ме. И ме сгря.
А как бях забравил какво е то огнище,
на нему гледах вече като грях,
а на топлината му, като на пепел от въглища.
Докосна ме и дъхът в устата ми се спря, ...

Не знам през колко небеса
преминах да те срещна.
Дали бях зла или добра.
Дали бях грешна ил безгрешна.
Дали по тръните вървях ...

Какво от това ако днеска...
сърцето ми спре да тупти...
и малко по-късно угаснат...
червените мои очи...
Ще има ли смисъл смъртта ми... ...

Августовското слънце поливаше безцеремонно с небесната си лейка изпружени телеса на плажа. Всеки различно се опитваше да избегне грубото посегателство върху телесния си екстериор... Едни бяха се скрили под чадъри, други под сламени капели, трети бяха зачулили горните си мислещи части под пешкири. Им ...

Промъква се
тихо
в ума ми като
сянка на хищник,
като ...

Лети, отлита
времето... Лети, но без
на стих насѝта!
Лети, отлита
времето... Но без откъм ...

ГЛЕДАМ ГО В УПОР
Посрещнала шамарите рано,
лицемерието и подлостта,
видях над мен небе раздрано
и на Сатаната черната ръка. ...

Къде отиде любовта?
Думи тежки, изречени от любим човек нараняват душата.
Полегнали, спомените събуждат болката.
Очакването е продължително и някак протяжно.
Обичта, съсухрена от отчаянието, не буди фалшиви илюзии. ...

Ти виждала ли си ме как ти пиша стихове?
Как всяка дума през сълза съм подредил.
Аз, всъщност щях да ти мълча на живо,
защото устните ми в твоите съм ще съм ги впил...
Така, че с мен не си го причинявай! ...