Зеят дупки от сърцата ни на всички, бабо
ужасяващи сме, празни, с изцедени организми
и е толкова жесток тука народа
грабим с шепи за да се спасим
вече пресъхнали от жаждата за онова ...

И Вие, и аз, че и двете,
жени сме - от горе до долу.
Поезийо, забравете
за императивните глаголи.
На мен тия не ми минават, ...

Приятелите, брат, те са като старо вино,
отпиеш ли глътка - усещаш танина.
Но те са толкова малко на тоя свят,
тези,които товара ти ще носят.
Малко от тях ще те разберат, ...

Път извървян...
Капчица
в капка свят разпилян...
Пя във улуци,
в облак летя. ...

Загиват бавно малките села,
в забвение и мъка те умират,
ела, да видиш, пътнико, ела,
къщурки в нищото се взират.
Ела, да видиш, преди сто лета, ...

Спокойно е във тъмното и красотата
е толкова невидима, и крайна,
а всяко съвършенство е създадено
за гладни сетива и страст потайна.
Пораснали причини, незначителни, ...

- Предател! Как можа? Как можа да ме замениш за някаква никаквица? Какво е направила тая за теб, а? Кажи ми! Какво?
- Дадох си най-хубавите години от живота, за да ти бъда опора, да целувам раните ти, да ги промивам със сълзи! - избеснялата жена нахълта в стаята и отвори гардероба. Погледна старател ...

Дълго завръщане, все на обратно.
Пътят навътре е толкова дълъг.
Търсиш пътеката, сам се изпращаш,
никой след тебе дори не помахва.
Нощем, особено, в сенки се луташ, ...

Разхождах се, самотен като облак,
понесъл се над хълмове, поля,
когато се натъкнах на безброден
килим от кехлибарени цветя,
досам брега, под куп върби ...

Борбата в мен:
в копнеж свещен
през дните преминавам,
и, приземен,
със корените здрави ...

Усмивката крепи ни живи,
не струва нито цент,
прави ни щастливи,
дори да е само за момент.
По-топло става на душата, ...

Аз, МОРЕТО
/на Таня /
Когато вятърът беснее
над озъбени вълни,
и искрят солени пръски ...

ЕПИГРАМИ - "ЕН-ТИ"
1/ ПАРЛАМЕНТАРИСТА
Речта му бе без аргументи,
нападаше със глас висок!
Измисляше си все проценти, ...

МАЙКО СВЯТА
Прости ни, Богородице Свята, Пресвята,
греховете що сътворихме тук на земята!
Прости ни! Ти си майката нежна, жената,
която милостта познава, не иска отплата. ...

Не ме поправяйте, макар и грешен,
искам да си живея тоз живот
и даже за едни до болка смешен –
неосъзнал се още Дон Кихот.
Преследвам свойте мелници и вятър ...

Тя е мярката предпазна
и донякъде омразна
макар да е само сол и вода
Слепва мигли и се стича
там където да обича ...

СПОМЕНИ, СПОМЕНИ
Красива птица – бяла, нежна –
разпери своите криле отсреща.
Проблесна в мен за миг надежда,
че истинска Любов ме срещна... ...

Търся
няколко изгубени поезии,
две флакончета любов,
неволно изпуснатата
нежност от погледа ти, ...

Някъде в безбрежното пространство, сред милиардите вселени, изпълнени с галактики, побрали в себе си слънца и планети, комети, плуващи в пространството скални късове и звезден прах, съществуват никому неизвестен брой светове, населени с живот в невъзможни за въображението форми и цветове.
В една от ...

- Хайде, бе, Пешко, кажи най-после, как успяваш да прикоткаш красивата си жена? По- чаровна от Богиня, със стегната, като на расова кобилка, задница, стройна като дръжка на лопата! А като погледна теб... виждам само едно буре, на което всеки миг ще му се пръснат дъгите!
- А ти, бе?!? Да не си голям ...

Когато се завърна,
ти вземи ме в прегръдките си,
друга не приели
и нека изгорим в мълчание.
Когато се завърна, ...

Всеки в плаващ пясък е затънал,
свой е персонален буревестник,
жалко отмъщение загънал,
в дръпнатия от контейнер вестник.
Лющят се житейските ни драми, ...

Пресякох пътя си с един човек,
а той ми се усмихна и ми рече:
„- Дано денят ти да е лек!
И моят също, хубаво момиче!”
И сгънах си капачките във миг, ...

Защо обърка се живота!?
Нали мечтал си за любов.
В копнеж, сърце, душа си вложил...
А те къде са в този час?
Очи... тез изгреви човешки... ...

Пуст е плажът
и морето тихо му шепти,
с любовта си неизменна
за несбъднатите си мечти,
за копнежи съкровени! ...

Прибоят е един такъв хлапак -
безкрайно дързък, малко неприличен,
че още му се чудя всъщност как
избра скалата точно да обича.
В краката ѝ умилква се така, ...

Тази вечер компанията не е изключение. Поредна чаша розе с много лед. На масата – няколко ароматни свещи, ваза с бели цветя. В далечината – контрастиращите цветове на плазмата. В кухнята зад мен звучи абсорбаторът. Монотонно. Ниско. Вкарващото те в хипноза, провокиращо те за размити размисли. Екранъ ...

Писна ми от този рецидив.
Всеки ден едно и също. Ставам , ям , мия си зъбите, една голяма пауза между 14:00 и 18:00 часа, в която се чудя какво да правя , после се къпя , пак ям, гледам телевизия и си лягам и на другия ден пак. Най-лошото е , че дори нямам желание да правя нищо. Хората ще си кажат " ...

Здравей, ти ограбена душицо! Как се чувстваш, минавайки през тъмните гори на отчаянието
и самотата? Дали е период или отредено ти е
вечно да си сама и да се скиташ...
На вярно сам избраш между това ,да се загубиш
или да продължиш пътя си. ...

VI
Навън вече се бе стъмнило и само светлината на огромните прожектори върху заграждението осветяваше нощта. Няколко човека от групата на Владимир стояха върху заграждението и стреляха вероятно по група зомбита, която нападаше лагера. Изкачих се горе и тогава разбрах какво в действителност се случва ...

Синдромът „ Сестра Роза“
В българското здравеопазване и по- конкретно в българските болници има една особена порода хора, която е възможно да ви остави неподготвени откъм изразни средства. Тези хора, нямат общо с добрите професионалисти, лекари, сестри, санитари, човеци…Те пораждат чувство на разоча ...

Душата ми стихове пише,
познава добре белия лист.
Вдъхновена не спира...
И пише... и пише...
Трупа на рафта лист подир лист. ...

Глава единадесета
Попътни размисли за китайците
И си вървя така по пътя, и си зяпам по витрините на магазините и младите булки, и зървам един от двете хиляди китайци у нас, дето вече май станаха милион. Те това китайците, казвам ви, трябва за пример да вземем.
Наскоро, например, разбрахме, че китайс ...

Идваше ѝ да наругае​​ всеки един човек в този проклет автобус, но това нямаше да бъде морално от нейна страна. Пък и кой би обърнал внимание на няколко груби думи, които най-вероятно щяха да останат заглушени от десетките разговори, носещи се в това тясно пространство?
Лектра се измъкна от пренаселе ...

Стоя си на пейката в коридора и гледам минаващите. Все забързани. Отварят се и се затварят врати, но никой не говори. Всеки е навел глава в проблемите си и бърза да се скрие в някоя стая...
Само една жена, дребничка, малка, като че ли още повече умалена от приведените си рамене, няколко пъти стигаше ...

"Сега да ви кажа какво да правите: вземете си едно шишенце от сто грама и сипете в него вода. Започнете да пиете сутрин един грам, на обед един грам и вечер един грам и си казвайте: „Всичките ми работи отначало докрай ще се оправят”. Изговаряйте тези думи по три пъти. Ще видите тогава, че работите в ...

Животът ме милва с добрата ръка.
Пътувам на кораб, далеч е брега.
Мечтая за подвиг и то, то голям.
Копнея за буря, и аз да съм там.
На морски пирати, попадам в плен ...

Когато го съкратиха му оставаха пет години до пенсия. Напразно си търси друга работа. На неговите години никъде не го искаха. Три месеца чисти и мете кварталния партиен клуб на управляващите, но накрая не му платиха и го отпратиха с думите:
- На нас ни трябват членове и симпатизанти, не ни трябват р ...