Защо си като дива просякиня,
защо Съдба – заслужих ли го аз?
Който ме стигна, той ме и подмина,
посока търся, ала без компас!
Защо ме разпиля, че да бесувам, ...

Там някъде на север,
под Полярната звезда,
сред тундра със елени
и край смърчова гора,
живеят шест момчета ...

Вълшебство е изгрева -
докосва душата ми...
Виж, този свят -
как кристално блести,
целува деня ми... ...

Здравей, мое мило момче,
след облаци още ли тичаш
или пък живота тъчеш
и вечер до късно го сричаш.
Навярно в очите ти спят ...

Опитах се да живея като вас,
материално и повърхностно,
но от купищата дрехи и ненужни вещи
все по тъжна ставах.
Загърбих книги и наука, ...

Ако ми припомниш коя съм,
ако ме сетиш, че мъка съм преяла,
че животът е полегнало осем…
може би ще стана за мъничко цяла…
и че, не душата ми, виси на косъм, ...

посветено
Зловещо тихо е, Иване.
Клонът по стъклото скърца.
Защо е всичкото имане
щом времето така забърза? ...

Поглеждам в страни, странно!
Погледа е празен и пак ме боли!
Гледам в точка, без контури,
а очите играят без воля!
Събират моменти безбройни, ...

Всяка нощ се разхождам
по безлюдния плаж.
Мойте стъпки отмерва
само нощният страж.
Всяка стъпка измива ...

"В кацата с меда бръкнахме,
пръстите си пооблизахме,
ама на прокурор се натъкнахме,
кат свински черва се вси нанизахме."

Ти си болка
и
шепот,
страдание, гняв и любов,
избликваш ...

Момчето вървеше по пустата улица, забило поглед в земята. Защо ли наоколо не се вясваше жива душа? Беше хубав неделен следобед. Сигурно всички бяха хукнали по плажове, курорти и скъпи пътувания. Момчето не схващаше защо хората са такива идиоти. Хабят си парите за глупости, а после – държавата им е в ...

Луната е зловеща.
Луната казва нещо.
Трепти дъхът на вятъра
в простора черен на ден обикновен.
А лилиите дишат своят въздух. ...

Тази сутрин се обличам в бяло,
ще си сложа даже розовите очила,
в ръката ще държа букетче здравец,
ще посея малко семенце от доброта!
Този ден ще се раздавам с много радост, ...

Дядо Коледа кажи,
още ли пътуваш ти. /2/
Щото всичките деца,
тебе чакаме сега./2/
пр. ...

Сънувах дом. И ти дойде.
Бе топло, светло и уютно.
Постлахме си вечерното небе
и пожелахме да е късно утрото.
Така бе хубаво, омайно, ...

Почти никой не те обича. Има някои хора и животни, които се страхуват от теб. Това е добре, но те са малцинство. Повечето гледат да те утрепят. Кой с лопата, кой с ръжен, кой с друго. Все ще намерят нещо под ръка да те халосат, за да умреш. И какво си им направил? Нищо и нищичко. Просто си грозен. И ...

Обличам най-красивата си рима,
когато съм на среща с теб в съня си,
Защото там си Ти. Там истински те има,
а стиховете - със вълшебство са поръсени...
И всеки звук - като ушит по мярка, ...

Разсъмва се, и няма я тъмата
България огряна е отвред
Надигна се отново свободата
Подкрепена от Българския гнет.
Кръвта във вените бушува ...

Студено и красиво е,
навън вали...
Сгрявам с чаша вино-
хиляди замръзнали мечти.
Гори камината... ...

Със снежна топка във ръка,
тя тича бързо с детски смях.
И с искрящите звезди от чистота
достига шала ми във формата на прах.
И спуска се в пързалка по леда, ...

лов он май лайф
къде си проклетнице мила
заради теб се преродих
стихове започнах да пиша със страшна сила
вървя и се взирам в тротоара ...

Комáр играя със Съдбата,
залагам аз живота си мизерен
срещу аса, червено или черно
или въртене на рулетката с числата!
С надежда – да се видя по-модерен, ...

ДО КРАЯ ЩЕ ГОРЧИ
Душата ми е стон и вик,
някъде през космоса преминал.
Един безконечен миг
в сълзата ми застинал. ...

Нощта за стотинки звездите хариза,
на някакъв пийнал моряк.
Луната захвърлила сребърна риза,
полегна на морския бряг.
И в миг засия онзи делничен пясък, ...

Глава 20
Отворих рязко очи, стреснат от видението, изплашен от силния звук на пистолета и начина, по който го усещах в ръката си... в ръката на Лидера, допреди няколко секунди.
Още невинни жертви, убити от този безскрупулен психопат. Виктория все още плачеше в ръцете ми, явно без да осъзнава, че за ...

Хора със странни имена.
Свят със странни хора.
Странни хора и странни неща, които никога не се случват...
Трябва да ти кажа нещо.
Да, знам, че е късно. ...

Моята обич бе обич безбрежна
Автор – Величка Николова – Литатру1
( Песен, посветена на ВРП )
Мойта обич бе обич безбрежна,
но когато попадна в тъма, ...

Когато литна към небето синьо,
ще оставя тук парчета от душа.
Разхвърляни, сред сухата пустиня,
на оголена и рухнала земя.
Оставям своя принос от човечност, ...

Руската Империя, след величието на Цар Петър Първи (Велики) бе водила няколко големи войни с турските султани. В продължение на триста години династията на Романови разшири Русия териториално на юг, създаде фортпостове и крепости край Черно и Азовско море, пристанища като Одеса, Севастопол и Симферо ...

Дали ще обичат, не вярвам.
(Питам за тези след теб).
Ръцете, с които прегръщам
дали ще ги стискат, когато съм зле?!
Както го правеше. ...

Кристина отвори външната врата възможно най-тихо, като превъртя ключа буквално безшумно, за да не събуди спящите, ако имаше още такива. Братовчедка ѝ спеше в малката стая, а племенникът в хола. Втора година студент, който едвам изтърпя първата в общежитието. Всичко друго се преживяваше там, но дребн ...

Сега разбирам що е бог - на кой, защо и как е нужен.
Когато мисля - туй не мога. И за помощ някъде се взирам.
Друже - не робувай на обратният, че волята ти закърнява.
Пробуди невероятният и със спомени отровни се сбогувай.
Кой не дава? Я бъди човек. Силен си щом Моля имаш. ...

Сърцето сломено, разбито кърви
от толкова злоба, как го боли!
Предателства, лъжи и раздели
пречупиха мечтите му смели.
И плаче, проклина... ...

Живата вода, която поема
нозете ми боси
е път, по средата на който
ще се изгубя.
Не се препъвай ...

Виждаме се само отдалече,
аз съм тук, а той е там,
омръзна ми да крия вече,
не знам дали да му призная...
Обичам го от много време, ...