Ниагара
живее в улуците.
По жицата
се къпят лястовици.

- Да пием кафе?
А може би две,
под синьото небе,
или до спокойното море!
- Ами, защо не? ...

Огнена страст закипява в гърдите,
лумнали пламъци жарят тела,
в танца любовен се сливат душите,
бият във ритъм щастливи сърца.
Шеметно някъде във небесата ...

Преди да върже и налее плод,
дървото знае – ще разлисти
усещането си за нов живот -
инстинктът никога не мисли.
Той само прави всичко онова, ...

ГЛАГОЛИЧНА БУРЯ
(превод от македонски)
Настана глаголична буря. Дяволът
топи ледника на прилагателни от съществителни
и избърсва лицето на времето от смисъла ...

Бе залезът като домат.
Атанас Далчев
Студът е
ядрена гъба
след киселинен ...

Поет, съблечен гол, без дрехи,
опърпан, брулен от студени ветрове.
Човешкото от мен завинаги отнеха,
онези същите велики архиврагове.
Перото ми на две строшиха, ...

Ти чувала ли си предсмъртния писък
на вандалски прекършено дръвче
или предсмъртния писък на ранена в сърцето
кошута.
Ти виждала ли си тяхната насилствена смърт ...

Върти се. Бушува. И се размества.
Достигат ме пръски, въздухът тежи от свежест.
Ще вникна в твоя ход. Ще бъда твоя първа представа. Мираж. И желание за притежание.
Ще се превърна в твоя диагноза. Лудост. И въздух.
Проблемът е, че не ме познаваш... ...

Аз искам много да сме диви -
като разюздени коне,
препускащи със буйни гриви,
сред непристъпни лесове.
Аз искам много да сме смели - ...

(На Ангел)
Сърцето стене с бурята навън,
не ще те видя пак на моята врата.
Дали ще дойде пролетният звън
или завинаги ще ме оставиш в пустота? ...

Аз така се сбогувам - със стихове.
Синьо-бели, измачкани листи,
след които в главата ми тихо е
и сълзите потичат по-чисти.
Аз така се сбогувам - без викове, ...

Тя ще стане. Когато измие лицето си сухо,
с костеливи ръце ще започне да меси тесто,
ще напълни тавичката медена с пържени бухти,
ще си сложи забрадката черна, сподавила стон.
Ще припали сама пред иконата тънка свещичка ...

Цветето на твоята душа е още с мен,
във мен... дълбоко в моята душа
и в цялото ми същество, от светлина!
Едно със твоята... искряща чистота,
изпълнено с безкрайна, близост, ...

Някога, в една богата къща, живеела красива девойка, усмихната и любезна с всички. Всеки ден тя минавала по главната улица на града и всички с радост я поздравявали, подарявали й плод или цвете, красиво украшение или просто въздушна целувка. Не се страхувала от никого и от нищо, волно тичала из поле ...

17.
Парцалът върху лицето му пречеше да види къде се намира. И по-важното – кои са тези наоколо му...
Скъпо плати за отпускането!
Смяташе, че е сам, смяташе, че е в безопасност, смяташе, че никой не го е видял...
А се оказа свързан яката, с омотана глава, в плен... ...

Страха от страх е най-големия.
После се разклонява.
Като дърво.
Плодовете от дървото на страха са най-отровните.
С всеки изминал ден хората взехме, че започнахме да взимаме поне един плод от това дърво. ...

ОТЕЧЕСТВО ЛЮБЕЗНО
/съвременен прочит на Иван Вазов/
Отечество любезно, как хубаво си ти!
Как твойте политици говорят ни омайно!
Как залъка в устата всинца ни горчи ...

Под есенните звуци на пиано,
танцуват нежно златните листа.
В забавен кадър падат бавно
със кадифено сладка мекота.
Застилат наранената земя ...

Така се раждат плачещите стихове -
от болката в пресъхнали очи.
Когато във душата ми най-тихо е.
Когато даже вятърът мълчи.
Листата на Октомври нямат цвят. ...

Пожелавам ти...
Да е топло и тихо.
И да бъде декември.
Нежно утро.
Снежинки. ...

Концепцията за човешкото тяло, неговата преходност и преломност, връзката
между душата и тялото, биват обект на дискусии още от дълбока древност. Тя-
лото като проблем претърпява множество интерпретации. То често бива пре-
небрегвано, за сметка на душата, бива свързвано с животинското. Още Аристо-
т ...

1. Ударът бе жесток. Моторът излетя от пътя и мотористът падна тежко върху майката земя.Навън валеше, бе хлъзгаво и мокро. Притекоха се очевидци на помощ, а жената, управляваща колата заплака изведнъж.
Линейката дойде бързо. Сирените заглушиха воя на духа.После- остана надеждата и едно мъчително оча ...

За любовта ни...
Ако някога пак си помислиш
да заровиш в сълзи любовта ни,
си спомни за безсънните нощи,
пропилени в безмислени драми. ...

Има устни,
които те изпиват
с една целувка,
изтръгват езика ти,
поглъщат сърцето, ...

Нима живееш още тук -
наранена, но оцеляла?
Стъпките ти - беззвучен звук.
Усмивката ти - надежда бяла.
От погледа ти вече знам, ...

То, видя се. Ще се
напия.
Имам хиляда причини.
Ще се сбия после по мъжки.
Ей така, за адреналина. ...

Лоренцо Фрагола & Гадзел - Супер Мартина
--------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Federico Nardelli, Flavio Pardini & Lorenzo Fragola
-------------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: ...

Аз съм безлична актриса
от безименен филм,
ролите ми сълзи са,
а изгарям - фитил.
Всяка дума извира ...

(Чух, щели да махат паметника на Ботев от Борисовата градина...)
Предишният народ бил прост.
Днеска мислим по-критично.
Ще сменят кръста на Христос.
Не бил скован демократично.

Тъжното щастие - разбрах, че го има.
Това е когато почистваш килима
и видиш на него следи от краченца
на две момиченца или момченца
или да настъпиш малка играчка ...

Изпрати ми малко мъгла,
да не виждам на грозното, грозното,
след очите си да вървя
докато са още сериозни.
Изпрати ми любящо гнездо, ...

Стоиш пред огледалото. Коси разресваш.
Очите ти са впити в образа отсреща.
Изучаваш се. Мълчиш. Дали ще се харесаш?
В сърцето ти припламват огньове горещи.
Погледът ти става, без вино, нежно пиян. ...

„Ще сложа котката да плаче!” –
от детството си помня тоз рефрен –
сърцето те боли, обаче,
да не покажеш, че си наранен!
Кога в душата ми нагарча, ...