Поне за миг ми дай да те прегърна –
жадувана, единствена, Венера!
В бръшлян тъй кичест аз ще се превърна,
ще те обгърна – къщичка сред двора.
Бръшлян, но не за да те задушавам ...

А някога си бяхме така близки,
прегръдката ти значеше мой дом.
Мъчно от спомените днес отпих си,
заровена в душевния си погром.
Защото някога си бяхме близки, аз и ти. ...

И ако заръми сега навън
нека всеки усет да отмие...
Как силно липсваш и дори насън!
Ако сок от чувствата отпие
тъгата моя взор ще засени... ...

Любовта ми е тиха и тайна.
В сърцето слънце посява.
Приказка до безкрайност,
Вселена за двама.
Аз не зная защо те обичам? ...

Убиха го, да им изсъхнат костите, убиха го. Лежи захвърлен на една страна и не помръдва. Проснат гнил чувал в сос от евтина лютеница. Дръгливо чучело захвърлено по средата на мазето, никому ненужно и същевременно тежест за всички. Десетки очи бягат край бетонните стени, изплашени да преминат край зл ...

Човек във Мъката се ражда!
Расте и поумнява...
Животът е обаче много къс.
И колкото човек да се нагажда
накрая само получава ...

Полунощ е!... Блус
звучи някъде навън -
малко провлачен,
малко тъжен! Блус
звучи, а в мислите ми ...

Не суетата, не, приятелю,
не всичко важно е пари и власт,
макар че има и предатели,
и стъпки на лъжа отекват в нас.
Знай, ценното е във душите ни, ...

Веднага я позна, макар че бе много тъмно заради изпочупените улични лампи. Позна я по походката и веещата се на вятъра дълга коса. Наричаше я Онази красивата, просто защото не й знаеше името. Изтръпна, страх го бе от нея. Тя го бе взела на мушка, искаше да го разкара от изоставения москвич комби, ко ...

Той е скитник по природа -
Близко - Източен - Рапан.
Мекотело непригодно
сред размирния океан.
Той мигрира многократно ...

Нима световете, които виждам са реални? Кварталните дилъри и дребни "престъпници" (издънките), малките "мутреси", позьорите, принцесите, загубеняците, натегачите, тарикатите, преуспелите, артистите, мутрите, живеем на една и съща улица, а всъщност сме на километри. Нима не си забелязал? А аз от къде ...

Хората, раздаващи демокрацията като топъл хляб... винаги водят хорото, размахвайки шарена кърпичка! А веселбата я плаща народът, разбира се!!!

Домоуправителката искаше да се увери, че Николина си е отишла; безшумно я последва в сенките на високите кипариси край блока и видя как бялата ѝ блуза изчезна зад ъгъла на съседната кооперация. Изчака малко, защото се опасяваше, че ще изиграе някой от поредните си номера – ще реши, че е забравила не ...

Писма неизпратени,
До теб не достигналили
От времето забравени
И завинаги оставени...

И погледите онемяха от безсилие...
безсмислие...
безпътие...
безнадеждност...
...Само споменът остана да тик-така, ...

Маточна белонога,
белонога и зеленоока,
мома снажна и напета,
напета и заклета.
Заклета, да е смълчана, ...

Миг
Никога не казвай да,
На живия ентузиазъм,
Проникнал в миг в твоето съзнание,
Защото утрото е по мъдро от вечерта. ...

От слънцето откраднах златно зайче,
а вятъра приех за кръвен брат,
те - сенките, се свиха на кравайче
и тихичко се молят, да умрат.
Възкръсна в мене вещицата млада, ...

Минало и бъдеще се сливат
и днес е вече утре, а утре... то отмина.
Времето в илюзия се свива.
Безкраят е на Вечност бюлетина.
Звездите пеят симфония от истина ...

Сърцето счупено е,
животът свършил е...
Прекрати го ти,
а гореше в мен
повече от огъня гореше, ...

От години вече трудно преброими,
трупаше се в мен жажда неутолима -любовна.
Жажда сякаш непреодолим.
Тя държеше ме буден в ноща.
И взирах се в мрака и наливах ...

Научих се да бъда силна.
И падах. И се борих. И летях.
Над проблемите всесилни
аз се учех да живея. Оцелях.
И трудно беше. Няма спор. ...

ДЯВОЛСКИ НЕСГОДИ
Р. Чакърова
Не искам думи. Тъй им се наслушах...
Наситих се на всякакви лъжи.
Минава полунощ. Задушно е. ...

Тя беше в своя възторг с властелинен израз без капчица чувство като самотен паметник насред занемарено градче. Очите, досущ като защеметяващи кървави диаманти, издълбани дълбоко покрити в прясна кал, търкаляйки се деликатно в изсъхналите ронещи се ръце на тъмнокожо дете в Сиера Леон. На оттенък бяха ...

Всичко започна тогава когато беше пълнолуние. Балтак организираше поредния купон у тях, кой е Балтак ли? - той е най-добрият ми приятел. Двамата с него се знаем още от деца. Пък нали знаете, младежи, често се чудим как да се веселим, ама и той има една голяма къща, една такава просторна на два етажа ...

Животните усещаха, че ще се завихри силна и страшна буря: черни гарвани издаваха грозните си звуци, грижливи женски котки прибираха малките си в задблоковите пространства и в изоставени мръсни кашони, за да ги предпазят. Светлосиньото небе над градчето мигом притъмня в лилаво и силен вятър атакува т ...

Пътят на липите е ухание,
откраднат миг наречено любов,
въздишка със изпратено послание,
там нейде, към чертозите на Бог.
Където няма време и раздяла, ...

Младокът взе да се усмихва свенливо подпрян на капака с химикал и бумаги, докато пишеше. Мустакатия дългуч беше скръстил ръце и от време на време върха на извитият му черен мустак потреперваше доволно. Написаха ми глоба 20 лева, поговорихме за колата, която карах и си ме изпратиха по-живо по здраво. ...

Прегърни ме, прегърни ме,
люби ме като слънцето,
което осветява луната
и с лъчи целува звездите...
Прегърни ме, любов моя ...

***
Случайна среща.
Банално объркване.
Като в приказка.
*** ...

Рано е. Нощта премина отдалеко по върховете на нервните ми окончания. Заспах си рано сутринта, и се пробудих със зората. След втора чаша със кафе, приседна ми от чернотата, но уви, събудена не бях! Умислена, сънлива и летлива, се мушнах просто в „хигиенната кутия”, за да се измия. ”Дали ще ме събуди ...

Ярка луна над мен
вие кристален рог.
Свърши и този ден,
даже почива Бог!
2х ...

1.От вълната на звука се ражда,
навсякъде в природата играе,
всеки с нея танцува,
на тоновете й безкрайно се любува,
и в сърцата спокойствие насажда. ...

Десквамацията е една от промените в структурата на кожата и представлява олющване и загуба на повърхностния слой на епидермиса. Обикновено кератиноцитите живеят около 14 дни, след което се отделят незабележимо от кожата. А с това се изтрива и твоят допир по мен. Сякаш те е нямало. Остават само субек ...

Генетично намразих частиците в себе си,
как вибрират честотно по твоята скáла...
И перде, пред очите, със надписа - "Вреден си!" -
залепих, да не мога това да забравя...
Нокаутирах желания в първите рундове ...

Преди да се родя бях волна птица,
към слънцето със вятъра летях,
пресичах океани, материци,
владетелката на небето бях!
В делфин се преродих сред морска пяна! ...

Настъпили на котката опашката,
мълчахме с тебе тъй до сутринта...
Когато - на раздяла чак - разбрахме,
че възелът на нашите опашки
бе срастнал в тази грешна тишина.