Ти, майко, беше моята опора.
Кажи без тебе да живея, как?
Безмилостно смъртта за теб разтвори
прегръдка, ала чувствам твоя знак.
И никога не ще да те забравя, ...

Не, недей да ме измъчваш
с погледа си вечно скитащ.
Сякаш с него ги докосваш
и целуваш без да питаш.
Жребий лош – ти плод горчив, ...

Под повърхността на привидното спокойствие
се крият чувства – който искат да взривят тишината
със своите истини... дремят като неизригнал вулкан
и рано или късно ще излязат на повърхността
за да разкажат за себе си... И ето времето ...

С твойте думи ми каза „Върви си“
Написа ги, а после ми рече“ Върни се“
Как да повярвам, много болеше.
Когато си слаб, всеки ти удря шамари.
Забравя за теб! После пак се връща. ...

Забравила за моите очи ти търсиш чужди.
Забравила за моите рамене прегръщаш чужди.
Забравила за моята любов ти имаш чужда.
И ме предаде.
Почувства ли ми болката сега,когато те погледнах. ...

Война на две планети. Без примирие.
- Дебела е! Защо пък точно днес?
- Поне я започни.То без усилие
не се постига никога прогрес.
- Почивка може ли? И после пак ще... ...

***
Утрото настъпи и мътносиво се разстла небето над тихите улички. В този ден по пътищата не се мяркаха люде с каруци, като че ли отнякъде бяха разбрали, че Ханджийското скърца и жалее за изгубения си стопанин. Заваля ситен дъжд. Земята се навлажни от небесните сълзи, наведоха глави ѝ цветята, окъ ...

Момиченцето с "мишите опашки",
скрито сред думи от другите хора,
плачеше тихо щом камък от прашка,
удари случайно врабченце на двора.
Момиченцето с верните си кукли, ...

Ех, цял живот те търсех, моя мила,
надлъж и шир кръстосвах по Земята,
но твоя лик от мен си беше скрила
на влюбените двойки във сърцата!
Живеех аз с другарка – Самотата. ...

МИГ КАТО ВСЕКИ ДРУГ
Р. Чакърова
...а онзи миг, нарекъл се съдбовен,
остана след четирстата луна...
И бавно действащата му отрова ...

Беше нощта срещу първи октомври и часът бе такъв, че добрите и почтени жители на Лудоград отдавна си бяха легнали, лошите се бяха впуснали да вършат злодеяния и престъпления, и само малцина бяха отправили поглед към небето, но бяха толкова заети да съзерцават необичайните зеленикави оттенъци на обла ...

"Май ли беше или юни?"
Май ще бъде този път.
Днес щастлив съм до безумие,
че отново ще летя.
Да, билетът ми е купен. ...

СТЕНАТА
В Хоремага на Бай Добри не беше имало толкова хора от раждането на последното дете в селото. Има-няма двадесет години. Даже и баба Йовка, която се беше окопала в къщата си като руснак в Ленинград беше тук. Носеше си плетката, но беше цялата в слух. Липсваха само двама човека, за да е цялото ...

Ти целуваше очите ми
преди да заспиш,
знаеш –
там се настанява любовта...
а сутринта пак се ражда ...

Обичах я. Чувствам се много добре, когато говоря и пиша в минало свършено време. Устроен съм така, че не проявявам стремеж към забравяне на болките, формирали ме като личност с изградена представа за живота. Зная, че тя е част от миналото ми – дори и да искам, не мога да я прогоня от дворовете му; н ...

Обичам лудо живото изкуство
Онуй - в неокосената трева.
Щурецът музиката си изкусна
твори я там, изкачен на върха.
Обичам свободата на простора ...

Свали раницата от гърба си, седна на освободеното място и се загледа в пода. Там имаше нещо. Беше влажна малка животинска стъпка; това му се стори важно. Спомни си, че един слепец с куче беше минал покрай него преди малко. Беше чувал, че уж метрото било недостъпно за тях: и за слепците, и за кучетат ...

Ето пак се потапям в сюжета -
ти си с маска, със шпага съм аз,
на балкона стои Жулиета,
а бавачката гледа към нас!
Жулиета е твоя изгора, ...

Гори пламък червен,
гори с жарка
неистова сила,
гори кръвта
умерзена, ...

Останали са само
несбъднати възторзи
от неслучените ми срещи.
Първите си мъже
ги навестявам по задушници. ...

"падна ли бе, глупак?!"
изсмя се Радостта
на сгърчената в ямата Тъга
но оскърбителноподигравателна Съдба
подхлъзна вътре Радостта ...

Красивата жена, поета я видя,
нежна, в очите и той се взря.
Изваяна като скулптора една,
изящно тяло, а косата сякаш златна!
Видя я той и веднага я пожела, ...

Старият елен
------------------------
Във гората стар елен
вън погледна удивен.
Малко зайче там се спря - ...

Късаха, ветровете сиви
крилцата - нежни и бели.
Лицето сълзите раздират
красиво то, безмислено беше!
Тя падаше! ...

Петък е. Април. Тринайсти още само...
Защо обаче ми пресича пътя
наежен, мяукащ котарака чер?
Във фрикасето, порцията ми голяма
пиперницата с развитата капачка ...

Прагът на бедност
расте ли, расте и се
стели ли, стели...

В релсите на дните криволича,
зад себе си рутя стени,
граденото с обич полита
в потока с изтрити мечти.
Как се преглъща липсата? ...

Загубих ли те? Бях ли те намерил?
Въпроси си задавам всеки ден.
Бях ли влюбен? Май че съм забравил.
Със всеки миг отдалечавам те от мен.
Опитах да те стигна всякак, ...

Но бил ли си или не си
- шепне в мрака пеперуда.
Пак лунен сърп над мен виси,
ти - мой сън, ти - моя клада...
Да се будя всяко утро ...

Дочаках те и няма да измръзна,
видях и твойта ярка светлина.
Лъчите ти усетих, дето плъзна,
по кожата ми с мека топлина.
Събуди всичко живо и неживо – ...

Една жена при друг отива,
когато вечер сама заспива.
Когато болката в сърцето,
за миг дори не спира.
Когато любовта е с вкус ...

Искам да ти кажа, мамо,
вчера както си играх,
под едно дръвче голямо,
паяче в беда видях.
Малко птиче снежнобело, ...

той помни всичко:
болката
дъжда
тъгата ми
и шепата останали приятели ...

Мили мои синове –
два сокола млади,
прелетете през морета,
през морета и океани.
Щастие си потърсете- ...

Любовният ми статус – отново свалям на телефона си песните, които преди години изтрих, защото ми напомнят за него. Телефонът ми е най-големият неверник – на него има място за песните, които свързвам и с бившите, и с настоящата си любов. Иронията е, че всичките гаджета са ми проверявали есемесите (са ...

Загубих се в сезона на въздишките.
Тук птиците клюкарстват ден до пладне.
Пред залеза пространството притихва
и дух, и сянка сядат да пиянстват.
Кръщавам свят и песът на съседите ...