- Хей! Искате ли кексчета? – Ели се опита да настигне човека с кучето, без да разсипе подноса си.
- Не, благодаря – изпъхтя той, вадейки слушалките от ушите си и подръпвайки каишката на кучето, за да го накара да побърза.
- А бисквитки? С шоколадови парченца!
- Разкарай се, момиче– мъжът очевидно бъ ...

В дланите ми даряващи
е благословията свише.
Деца, синове скъпи мои,
във тях ви аз посрещнах,
а преди това с пълни шепи ...

Срещате ли често хора с душа, които "отключват" светлината в ежедневието ни?
Лято е. Днес е просто един от многото делници... Подраних за среща с приятелка. Седнах на сянка. Чакам...
Деца играят на площадката. Потропва бастунката на възрастна жена, ходила на пазар. Всяка крачка за нея е явно усилие, ...

В друг живот
звучи шаблонно
в Райските градини
почти до Бог
е някак ...

Скри мисълта си за нея
в кибритена кутия
и се опита
да я забрави.
Тя живя там ...

Cover my body with a sheets made of silk
Imagine me walking amongst the daffodils
Under a silver moon light
Lie there and watch
Hear the wolf's howling ...

Голям майтап! Така не съм се смял отдавна! И сега, като се сетя… Ей, хора, казвам ви, не минава ден без екшън в немечко!
До скоро бях в Хановер, сега съм в Берлин.
Случи ми се днес, на връщане от турския магазин. Бях с колелото, раницата на гърба – пълна с кисело зеле, картофи, пилешки фенери и т.н. ...

Само една врата отделя духовното от материалното. Тази на хладилника. Стремете се да я отваряте по - рядко.

Знаеш ли какво нещо е любовта!?
Изглежда сладка, но на вкус е горчива.
Не, не..! Тя не се яде, нито се пие.
Как тогава знам каква е на вкус ли? - сърцето ми каза.
Ех, любов! Ти наистина си чудо. ...

18.
Платформата се носеше напред леко, почти неусетно върху меките си гуми.
Седяхме отгоре й – нащрек, с ясно показано оръжие, насочено във всички посоки. Аз управлявах коня, Димчо и Росен гледаха назад и встрани, Мелиса и Анка стискаха по един пистолет и оглеждаха горните етажи.
Край нас полуподтич ...

Колко много променят ни датите...
Разпиляват ни като срички.
Вече можем да бъдем всякакви –
и човечни и безразлични.
Или може би е от тъгата? ...

Оскубани кокошки са ни дните,
прогонили съня и радостта.
С разбираща усмивка във очите
по-топла ни посреща вечерта.
Пианото е в ритъма на джаза, ...

Очите ти жадуват
да стигнат светлината.
Загуби ли си нощите
от взиране в Луната?
Сърцето ти жадува ...

Освен, че бяха от един град и имаха всеки с всеки общо помежду си, например Цвета и Светла бяха приятелки от деца, Наско и Иван бяха в едно училище с влюбените и т.н.,тези хора имаха едно общо свързващо звено.Това звено, всъщност беше човек, мъж на средна възраст, немного богат, голям добряк и симпа ...

Очите ми – замръзнали кристали,
не се изпълват с твойта светлина.
Отворени – тъй дълго са стояли,
че станали са ледени зърна.
И сякаш нямат цвят, и в тях е пусто, ...

Очите на Жоро проблясваха като остриета на ножове. Ядосан бе. Напоследък дори съвсем дребни неща успяваха да го изкарат от равновесие. Имаше проблеми в работата, може би това бе основната причина настроението му често да е лошо.
Той хвана жена си Десислава за ръката и я помъкна след себе си.
– Ела, ...

В очите ми се отразява
цялата вселена...
Непокорна вървя
срещу времето
за да запиша ...

Чуваш ли ме? Шепна, защото вече всички в къщи спят. Страх ме е да не ги събудя. Как си? Но защо ли те питам. Стоиш си там Горе и си ти е добре. Облачета, слънчице... Луничка,звездички... Не се сещаш за мен. Забравил си какво говорихме преди два дни. Да дадеш едно рамо,да ми оправят заплатата. С поне ...

Изхвърлих завинаги от себе си събраната тъга,
болката и нея също, няма ги сега.
Злобата изтръгна, той отне ми я от мен.
Промених се, станах човек по-почтен.
Проплъзва се все още във мен чувство на страх ...

Гнети ме, когато светът свойте звуци отприщва,
кална, премятаща каменни думи, бучаща река,
завряла от черни - изтръгната злост - коренища;
а го няма спокойният, плътен, пречистващ твой глас.
Гнети ме, отвсякъде чифти очи в мен се впиват, ...

Насочихме оръжия нагоре
към плачещото облачно небе –
чадърите един след друг отворихме,
снегът дано в отбрана да се спре.
Главите си наведохме защитно. ...

Снежинките наоколо прехвърчат,
свободни, леки, нежни и красиви.
По вятъра се носят, безтегловни...
а аз се чудя накъде отиват.
Дали преследват някаква мечта? ...

Камбана
Елеонора Крушева
За всички, които ще ме четат-
не слагайте строга присъда!
Жена съм -и обич си имам и път ...

Зима се белее, виелица се вее. Снежно бяла
кожа, върху нея устни топли да положа....
твоите вопли да отложа. Гледаш към
звездите, възпираш ти сълзите.
Студеното сърце не ще усети, че хванати сме ...

/За малки и пораснали деца!/
Цял месец се дочува
неспирен мюзик-бокс:
оркестърът на Щурчо
и Жабешкият хор! ...

Тя - Любовта!
Лодка малка в морето ми бурно,
надежда за нова, по-висока вълна
по която щастливи самотно сърфираме ...
Архипелаг Самота ...

КАКВО Е СКРИТО
Какво ли е скрито зад тази врата
желязна, блиндирана? А ключа
в чии ли джобове ръцете е парил,
къде ли заринат в ръждата се дави? ...

Нощта като монета издрънча
на дъното на празната ми чаша.
Отдавна спи предпразнично града
под купола на грейнала украса.
А в мене гаснат всички светлини ...

Недей сърце,поне сега
не спирай своя буден копнеж:
в миг на радост и тъга,
задъхано от тях да спреш!
Нали си още верен страж ...

Таласъмско стихотворение
Банда млади таласъми
със сандали и налъми
наизлизали от гроба
и дошли във късна доба ...

Моля те, не рови !
В зарастващата рана.
Тя вече не кърви,
тъничка коричка хвана.
По - леко е сега. ...

Много са чувствителните хора,
само малка скоба да отворим,
докачливите не влизат в сбора,
но пък се натрапват във разбора.
Тъй защото всички докачливи ...

Прекършени криле.
Неистов зов за споделеност.
Крясък на гарван в нощта.
Събирам падналите ноти в шепи.
Дълбая егото със стон. ...