Казват,
че нищо не взимаме със себе си на онзи свят .
Но все пак взимаме нещо... !
Пътят ни, когато свърши драги,
само спомени ще отнесем във гроба. ...

И виж ме - раните ми заздравяват.
За теб сега по-малко ме боли.
Не знаеше ли, в мене оцеляват
и в мрак бездънен ярки светлини.
Сега сърцето ми самó пулсира, ...

Тъжна бях, когато мислех за теб,
не можех да намеря никакъв лек.
В главата ми бушуваше буря,
в сърцето ми - безспирна любовна струя.
Но не, не плача повече за теб. ...

Клетва
Къс земя ми стига,
за да се почувствам твоя,
Родино моя, с нежност да те покрия.
Поздрав с шепот тих стига ...

Недей го гони, остави го още малко
Изгониш ли го ти, ще бъде много жалко
Не го погубвай , моля те недей
Без него няма вече да си чародей.
Ще загубиш много запомни ...

(или суеверието на един студент)
По принцип не съм суеверен. Да кажем, че съм от тези хора, които по-скоро биха се подхлъзнали на плисната вода за късмет, отколкото да им провърви. Например онзи ден някакъв случаен небесен минувач реши да ме маркира по дясната буза. Ама то било на щастие! Значело па ...

Докосна ме. И ме сгря.
А как бях забравил какво е то огнище,
на нему гледах вече като грях,
а на топлината му, като на пепел от въглища.
Докосна ме и дъхът в устата ми се спря, ...

Не знам през колко небеса
преминах да те срещна.
Дали бях зла или добра.
Дали бях грешна ил безгрешна.
Дали по тръните вървях ...

Какво от това ако днеска...
сърцето ми спре да тупти...
и малко по-късно угаснат...
червените мои очи...
Ще има ли смисъл смъртта ми... ...

Августовското слънце поливаше безцеремонно с небесната си лейка изпружени телеса на плажа. Всеки различно се опитваше да избегне грубото посегателство върху телесния си екстериор... Едни бяха се скрили под чадъри, други под сламени капели, трети бяха зачулили горните си мислещи части под пешкири. Им ...

Промъква се
тихо
в ума ми като
сянка на хищник,
като ...

Лети, отлита
времето... Лети, но без
на стих насѝта!
Лети, отлита
времето... Но без откъм ...

ГЛЕДАМ ГО В УПОР
Посрещнала шамарите рано,
лицемерието и подлостта,
видях над мен небе раздрано
и на Сатаната черната ръка. ...

Къде отиде любовта?
Думи тежки, изречени от любим човек нараняват душата.
Полегнали, спомените събуждат болката.
Очакването е продължително и някак протяжно.
Обичта, съсухрена от отчаянието, не буди фалшиви илюзии. ...

Ти виждала ли си ме как ти пиша стихове?
Как всяка дума през сълза съм подредил.
Аз, всъщност щях да ти мълча на живо,
защото устните ми в твоите съм ще съм ги впил...
Така, че с мен не си го причинявай! ...

доста комична гледка
мен ако питате
лудият и проститутката
как само се сдушиха
как ги събра улицата ...

1. Всяко споразумение е за предпочитане, пред най-мъдрото еднолично решение.
2. Не болката ни плаши, а неизвестността от това, което идва след нея.
3. Решаването на всяка задача изисква последователност и самодисциплина.
4. Най-често се разочароваме от разминатите очаквания.
5. Вълшебствата ни привл ...

Спи ми, спи ми, рожбо мила,
под юрганчето на топло.
Мама теб те е родила,
мама твоя е закрила.
Спи ми, спи ми, златно слънце, ...

На северната граница на България,
на брега на Дунава велик,
в сърцето ми завинаги оставаш,
ти, мой роден град, ти май Русчук.
От детството ми спомени незабравими, ...

Да те обичам СЕГА,
това ти обещавам.
Да съм до тебе,
когато се разпадаш,
за да събера частите и да ги залепя ...

При вида ѝ,
думите с езика ми започват да се бият,
трепетите в изобилие,
но зад мълчание се крият.
Обрисувам картина - ...

Ослепих очите си, за да не виждат
усмивката и твоите очи.
Така сълзите няма да прииждат
и от солта им няма да горчи.
❤️ ...

19.
Белокосият замълча малко и после каза:
- Ще Ви потърся след няколко часа. Измийте се, починете си... И се преоблечете...
Двама здравеняци го поведоха по стълбите надолу. Там, на последния етаж, беше жилищният блок. Йоан разбра – за тези хора изкуството, историята, литературата, цивилизацията зна ...

Кой знае как било е по преди? Май няма жив до днес, да сподели. Историята, всъщност, е прастара, макар да не е точно от каменната или бронзовата ера. То, някъде било е около шестотната година, плюс-минус 100, след раждането на Юдейския цар, единствен син на нашия Небесен господар. Било, тогава цял с ...

Текстът по-долу е продължение на есето: https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-2 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-3 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-4 ; https://otkrovenia.com/bg/ ...

За Удовлетворението и музата за творение не е нужен подходящ момент. Нужно е просто да се отпуснеш, да обърнеш внимание единствено на мислите си в този момент. Тогава винаги идват идеи, мисли, чувства.
Лягаш. Гледаш в тавана. Не знаеш защо, но той ти дава пространство за мисли със своята празнота.
П ...

Ще докосна светлината
и тя ще проблесне
като космичен
енергиен заряд.
Искри ще посипе ...

Ще свикна с отсъствието ти.
Ще свикна да те няма.
Ще те има не за много време,
но поне за малко ти ще си до мен.
Болезнено е, зная, но това е нашата съдба. ...

Изобщо, аз съм адски нелогичен.
Не ме ловят досадни хороскопи.
Понякога съм адски романтичен,
със същата си сила и жесток...
И сам на себе си учудвам се. ...

Действителността невинаги предлага еднакви решения. А когато едно нещастие почука на вратата на човека, го връхлита чувство на самота и безпомощност.Трудно е да приемем истината около нас.От нея усещаме често болка- от разочарованията, от загубения любим човек, от непукизма на околния свят...
И в ме ...

От шест месеца мечтаех за купон
във някоя известна чалготека –
Куп отварачки да ми пеят на ухо,
и яко да нагъвам чевермета!
И взех, че се потрудих месец, два... ...

Пушейки последната систола на сърцето ти –
за пречистване от несподелени неща,
осъзнавам, че съм забравила печката
(в нея гори любовта ни),
тичайки се спъвам в локва кръв ...

Полудявам от тази безпътна угроза-
как след разказа снежно-тъжно-красив
мълчалив да премина по пътя напред?
Запали твореца в мен тази огнена проза!
Изпълнен със багри денят зимно-сив ...

Светла върви по околовръстния път в индустриалната зона на град Пловдив. Декември, сряда, пет следобед. Кучешки студ, нахален вятър, а пред мокрите ѝ очи се стелят бели воали от дебел снежен плюш. Под подметките ѝ скърца лед. Полетата блестят наоколо и само тук-таме стърчат сухи трънаци. Небето е оп ...