Не знам дали ви е известно, но принцесата е само една, защото още преди да се родят, преди даже да са заченати, бебетата, без да знаят, се съревновават за една сребърна лъжичка. Тя не е точно вълшебна, една от бабите им я беше разменила за голяма купчина стари накъсани сребърни верижки, отеснели й п ...

Автор: Генка Богданова
Сбъдна се сънят на Дана
и кметица скоро стана.
Преизпълнена с желание
свика общото събрание, ...

Нима ти си още в заблуда?
Нима не си още разбрал?
Дори и с най-силния удар...
не ще ме събориш в калта...
Ранявай ме колкото искаш... ...

Сънувах те, майчице... В някаква утрин мъглива,
в която се сипеше сняг над пътеките зимни...
Наметната с шала си – тръгнах към теб, да те видя.
И в миг ме прободе сърцето – не пуши комина...
И стегнах сърцето си, мамо. Преглътнах сълзите. ...

И какво от това, че стремглаво препусках
та да стана на двайсет, и на трийсет и две!
Колко малко живях. Колко много пропуснах.
Ако можех минута да върна поне...
Щях да плача от радост щом ми рухват мечтите. ...

Все още идваш в съня ми,
и разпалваш моята страст,
неискам ти да си в ума ми,
да ме обсебваш с твойта силна власт!
Все още те сънувам и желая, ...

Разкъсвам се, на части се разкъсвам. Пилея есенни надежди, вярвам в чудесата. Разкривам отново света и сякаш станал е по-приказен и по-живописен. Дълбая по кората на дърветата. Живителната им мощ вече не е тайна.
Късам себе си, част по част и чертая обръчи от страст. Онази първичната. Пламенна и див ...

(по Закона за местните данъци и такси)
Нагазиха бъбриво през вълмóто на гробовете брадясали,
препъвайки се в плочи с кратки имена и простички фамилии.
Чернееха прегърбени жениците като мъниста, разпилени сред мъглата.
Подпрян на своята лопата, встрани почтително димеше с фас и потни длани циганинът. ...

Посърнала сърна в среднощни срещи.
Просветва светлина в църковни свещи.
Преброден брод към преизподня.
Изровен ров с ръце ще роня.
С взор в земята, теб да зърна. ...

Голямата радост! Голямото чудо! Хубавата Рада му пристана! Колко молби бяха! Колко ходи подир нея! Не! Искала гражданка да става! Искала шапка, чадърче, лачени пантофи... Не щяла да се бъхти на полето и да мирише на обор! И... Ей го! Рада сама му дойде! Хич и не попита, как така, вече не ще град. По ...

Въздействие от ада (3-та част)
Ужаси
Когато се прибрах, отново усетих познатата празнота на къщата. Иво започваше да ми липсва ужасно много – или поне тялом, защото духом очевидно не си бе отишъл. Реших първо да отида в неговата стая, защото съществуваше вероятност там да има нещо, което да хвърли с ...

Чародейна - нощта изсветли се,
Екна звън - сред небесната вис ,
Сънна луна разтърка очите -
Тайнство земята обви...
И светна пътека,от звездите огряна, ...

По обидата няма следи от пощада
и от обич, която прощава…
В унисон е изцяло навън с листопада -
рони смисъл и мъка навява…
Наслои се обида като кал след пороя… ...

КАКВО ЩЕ НАРИСУВАШ
Ти искаш да ме нарисуваш на платното,
но знаеш ли какво ще нарисуваш там!
Една жена смачкана брутално от живота,
или назъбен връх, изправен гордо сам. ...

Есен е. Полето се нашари
с вятър и мъгла...
Врани грачат край кошарите.
А друга есен би могла
да смени пейзажа! ...

Есента - не е тъжен сезон
събрала толкова песни на лято,
тя идва с лице на светла луна
и цвят на кехлибарено злато.
Толкова много истини сбрала ...

Излъгал съм ги всичките любови!
Това, което в мене чувствам не излиза.
Заключих любовта си във окови.
И вместо да я давам, я написах...
Лъжеца е лъжец от празни приказки. ...

Ще те чакам, любими на нашата гара,
под фанфара на светлините от улични лампи.
И краката ми подгизнали във мократа шума ще
усетят онова, трептене - тихото докосване на Земята,
която ти завъртя я за мене още когато листата бяха зелени - ...

(приказка в рими по Ангел Каралийчев)
/Част Втора/
Вървяхме дълго по една пътека,
достигнахме до някаква скала,
тогава гущерчето изпълзя полека, ...

Толкова буквално
Оня ден случайно налетях на най-близкия си приятел от детинство. Запрегръщахме се и занареждахме – ей, гледай какво нещо е животът! Години наред си близък с един човек, като близнаци сте, дето се вика, пък после така се стичат обстоятелствата, че прекъсвате всякаква връзка.
Та и ние ...

Една закъсняла любов обикаля наоколо.
Без възклицания "Ах!" и "Ох!". Само есенни локви.
Само вятър внезапен и спомен за рана.
Не съм я чакала. Но, ако иска - нека остане.

Вярата - прикрито недоверие,
надеждата - мечтатели крепи,
любовта - измислено поверие,
човещината- май под камък спи.
Твърде дълго слушах реалистите ...

Срещнах днес момче самотно,
Багажът му - китара и усмивка...
Асфалта бе постеля, небето пък завивка
и видимо се чувстваше страхотно!
Пред него - шапка извехтяла, ...

Звънче, Звънче, тъй радостно звъниш,
зовеш ме да прекрача училищния праг,
за първи път ще вляза,
Училище, през твоите врати,
че тази есен аз съм първолак. ...

По спирките е пълно със лица
А те изпълнени с толква надежди
Лица търсещи своите слънца
Следващи пътища, оплетени прежди
Белия старец със многото спомени ...

(1-6)
Извървяло своя път познат,
Слънцето заслиза към дома си,
подир Него Залезът поръси
с тих копнеж душевния ми свят. ...

Тя беше една от милиардите мравки. Милиардна дроб от едно дишащо цяло. Погледнато от високо - нищо не значещо в големият поток от мравешки крачета, но все пак вмъкнато във верижната брънка, наречена буболечешко живуркане.Често я настъпваха, натискаха малката и главичка, подритваха я. Е, тя си живееш ...

Не си сама Виктория, да знаеш –
ще си пожертват и други съдбата.
Всичко ще имаш, дето пожелаеш,
че каузата ти беше тъй свята.
Сега ще ни заливат с думи мръсни – ...

Днес реших да пусна всичко старо, извехтяло,
протъркано, до болка посивяло.
Въоръжих се е чаша вино и лупа,
за да пречупя слънчевият лъч в дъга.
Досетих се, че мога и от бръчките да се откажа, ...

Аз съм влюбена в тихата нощ
дето само щурците говорят в полето
дето всяко лято живее във нас,
като мечта за едно дремещо щастие.
И не е тъжно точно това ...

Очите ми се пълнят с тръни
и разкривени йероглифи.
Не искам твоето безсъние.
Защо пристигна неповикан?
Септември с дъх на черен хляб ...

Моя късна Есен, колко си добра!
Връщаш в мен – Детето, в Златни времена...
Вглеждам се в портрета на една Земя
и тупти сърцето с нежност и тъга!
Колко труд и хубост си вградила ти ...

Мама Меца рано стана
и кожуха си разтресе,
щото още от зарана
на Плюшко мед да донесе.
А пък стария Мецан ...

Печката бумтѝ.
Баба приготвя кáша.
Есен на сéло.

Обмислям идея за временно бягство –
за бягство от хора, от гняв и от страх.
С вълшебния код за душевно богатство
да стихна незрима във лунния зрак.
Да взема единствено своите мисли ...

Моя лекокрила златна есен,
в шепите ми детски се събираш.
Ти летиш! От клони лист понесен...
Тихичко в сърцето ми се спираш.
Моя преживяна златна есен, ...

Гася я тази страст.
Мирише гадно, на раздяла.
(Поне в един от нас
тя твърде дълго е горяла.)
Готова си, нали?! ...