Анди Уилямс - Любов моя, тихичко ми говорѝ
--------------------------------------------------------------
Authors: Lawrence Kusik & Nino Rota
----------------------------------------------------------------------
Автори: Лорънс Кусик & Нино Рота ...

В теб съм влюбен, знаеш, от години.
И до снощи верен роб ти бях...
През премеждия безброй преминах,
клетвата обаче издържах!...
Тъй - до снощи!...Ала кой да знае, ...

> Обещай ми любов!
>
> Обещай ми тревога!
>
> Обещай ми ръце, ...

Дълго като опело,
слънцето пълзи из равнината.
Бог минава толкова близо.
***
Само с теб така се разминаваме, ...

Ти си безкрайно далечен,
но си храм за душата ми.
Спасение си ми!
Ако можехме, само да можехме двамата
с любов да превземем вселената. ...

Усещам, че съм някак нереална.
Почти, като в пустинята мираж.
Обичам да се губя постоянно
и холограмно да се появя…
Дали ми дават жичките накъсо, ...

ГУБЯ ВСИЧКО:
земното привличане,
представа за времето,
власт над волята си,
желание за съпротива, ...

Защо ми е да пиша стихове,
щом аз самата стих съм?
Пише ме Живота в мигове,
в строфи-дни открих се.
За да продължа посоката, ...

Не се предавай никога, недей
дори да не виждаш изхода в тунела,
силна песен ти запей,
и като трамплин отскочи към своята победа!
Недей завижда, никому, недей, ...

А над небето лъч светлина,
Надвисва в мрака.
Над високи планини и равнини,
Алената светлина блести.
Стихва злото и се ...

Наивност
Здравей наивност, пиша ти отново...
Пиша всеки път, когато натежи...
Шкафът с писма е пълен...
Разбираш ли наивност... колко ме боли? ...

В края на коридора вратата те чака и сякаш предала се вдига ръце.
Към нея стотици като теб са вървяли първо с пълно, а после с празно сърце.
Килимът под краката ти страда... дави се в твойте сълзи.
Образът на вратата се замъглява от тъгата в тези сини очи.
Краката ти мудно се движат, дават му шанс д ...

Кой беше той, баронът, откачения?
От блатото се вадил за косата.
Приличаме си, няма тук две мнения.
И лудостта му май ми е позната.
Идалгото със шлема си, ръждивия, ...

Внезапно някак
ризата на юли окъся.
Кобалтовото синьо
във очите му помръкна
и тръгна сам ...

ЛЯТНА ПОЧИВКА
Аз цяло лято ще стоя във село
и ще събирам селска тишина.
В градината ще бъркам неумело
и ще изкупвам своята вина... ...

Самотно, разбушувано море
безпомощно разбива своите стенания,
в скалата, със надежда болката да спре –
да изсуши сълзите му прелели от ридания.
На хиляди разпръснати частици ...

Мечтая си отново да те видя.
Очите ти да светят в мрака
като звезди, които чакам...
Мечтая си гласът ти скрит да чуя в тъмнината.
Следи от стъпките ти във снега да видя. ...

5.
Виж сега, нямам понятие какво са правили вътре... Какво като по телевизията казали? Ние сме късметлии – телевизор нямаме. Защо ни е?
Каквото трябва е пред нас, каквото ни е нужно – все ще чуем отнейде.
Вестници?
Едно време казваха, че само датата им е вярна, после разбрах, че и това не е така – п ...

Ще ни покаже някой как се лети,
но няма да лети нашия полет...
Ще ни покаже някой как се мечтае,
но няма да копнее мечтанията ни...
Ще ни покаже някой как се живее, ...

"Телефон все ни свързва. Телефон ни дели."
Как очаквам да чуя гласа ти...
С онзи ефирен привкус...
Този тембър, който ума ми размъти,
как звучи - знам наизус... ...

На времето сиво часовникът спира.
От семе покълва поредният крал.
Окъпан в имоти, краде и прибира
живот от живота, без никаква жал.
Отгоре се сипе, издига, напада. ...

Посветено
Наранена душице,
притаена, вглъбена,
угнетена от болка мълчиш.
Ти си топла в ядрото, ...

Един експеримент ако Антонио Вивалди се беше родил в България, как ли щеше да звучи неговата Зима от Четирите годишни времена.

Чия е таз гора, аз мисля, знам.
Домът му в селото е, но оттам
не вижда как дивя се тук,
на снежната гора - вековен храм.
А конят мисли, че напук, ...

Ти лети, мой сън, лети,
пътьом кестен разлисти,
натежи във кичест хмел,
прошуми, тръстики свел.
И, разсипал цветен дъх ...

All I can ever be to you,
Is a darkness that we knew,
And this regret I've got accustomed to,
Once it was so right,
When we were at our high, ...

Пъпките на розите
не познават
ласката на слънцето,
нито целувката на звездите,
превърната в роса, ...

И аз също
не спах тази нощ.
Във просъница,
се отдавах на думите ти
и ръцете чертаеха пътища ...

8. - мечтите
7. - към
6. - очѝте
5. - през
4. - душата ...

Любовен танц е блус за двама,
музика за две сърца,
нотиран сред широка гама,
октавата на любовта.
Любовен танц е всъщност огън, ...

Всяка нощ струните на моята китара танцуват.
Движат се и рисуват.
Теб и мен.
Красиви и щастливи.
Под различни пейзажи. ...

/Нещо като роман, нещо като криминале, нещо като реалност, нещо като. ..Просто една истинска и възможна история... Без претенции... /
1.
Името ми?... Момент... Жоро, Пешо, Митьо, Кольо – все някак ми викат някои. Други – „Ей”, „Ало”, „Дъртия”...
Фамилията не помня. А и не ми трябва. Аз съм си аз. Ни ...

По спиралата на времето тръгвам -
да преосмисля житейските си уроци,
едни от тях все така се повтарят -
да затръшна вратата не мога...
И разравям в мислите си отминали ...

Някога
Растяхме
Братя
............................
алтернативно: ...

Малиново лято по устните имам,
обсипано с бистра роса...
Малинови тайни в душата си крия
скрити зад пъстра дъга.
В сърцето посях си цветни градини, ...

общественото
съзнание - вече без
обаяние