След първото писмо…
Писмо!?! Какво писмо, по дяволите? Нали поне трябва да започва с обръщение! Поне това, нали? А аз как да те наричам: Господине, колега, приятелю, любими… Ти не си нищо от това и в същото време всичкото накуп. Объркващо е. Точно толкова объркващо, колкото в онзи първи миг. Нали ве ...

"Аз съм як, здрав,
но няма да работя.
Може да не съм прав,
но ще си живея живота.
Заради такива като мен ...

Апокалипсисът е сбъркана посока или неадекватно себевъзприятие. Краят на поредната човешка илюзия за власт над нещо или над някого. Духът реализира Себе си чрез движещата се материя. А какво е човекът? Сбор от атоми, молекули, системи, но и още нещо – все още непознаваемо.
По пътя към Себе си подмин ...

Затвори очите си и следвай ме.
Не, моля те, не гледай, а усещай!
Водя те във ритъма, движи се...
Докосването нека да ни води!

Животът е очакване за радост,
и полет нов за възкресените души.
По-вкусна е горчивата му сладост
щом любовта сърцето оглуши.
Не чакай да узрее в чаша виното, ...

Не съм те изгубила – знам
Все някъде скиташ, мечтаеш
На куп си събираш листа
И всичко разбираш и знаеш
Не си си заминал така ...

Той е един. Един е от многото,
които се спират да разгледат вратата ти.
Не го плаши резето, че отдавна е хлопнало,
защото знае ти вече коя си.
И влиза, до теб е – просто там му е мястото. ...

Бяха минали десет години от завършването на университета, а Цвета замислено бършеше с парцал лекьосаните маси в кварталното заведение! Искаше да учи в родният си град, да завърши и да работи по специалноста. Да, завърши с отличие, все още от време на време разлеждаше прашасалата кутийка с златния ме ...

Сега е време за разплата
между Човека и Земята!
Едно невидимо звено
задвижва Звездните машини...
От "умното" ни потекло ...

Не ме затваряй в сивото на дните,
макар, че не умея да летя,
едни криле приших си към мечтите,
но пак си търся път, за да вървя!
Обичай ме, дори да съм такава – ...

Обичах безумно муха!
Отдавна, отдавна – тогаз
бях млад като свежа леха,
зелен и наивен бях аз.
Сегиз-тогиз, взел микроскоп, ...

Дълга вечеря.
Бляска кристал.
Ям прекомерно
и съм заспал.
Гледам: насреща ...

13.
Новата година посрещнахме с празник. Скромен, но празник. Имаше дори елха – донесохме я от парка. Украшения се пазеха във всеки апартамент, жените сглобиха менюто, хубави дрехи се намериха...
По-сложно беше с настроението. Но успяхме да преодолеем песимизма и болката пред деградиращия ни свят. П ...

Хайде да си купим изтребител –
Грипен, Юрофайтер или ЕФ*!
Те са за държавата лечител,
ще летим и в нужда, и за кеф.
Ала нещо скарахме се вече, ...

Ето, че отново е тук. След три години. Три кошмарни години!
Тогава рисуваше залеза в парка и не усети кога се смрачи. Може би защото над нея светеше лампа. Дорисува картината, доволно се усмихна и прибра всичко в дървения куфар. Разбра, че се е мръкнало, когато тръгна по неосветената алея. Другото б ...

АПОКАЛИПСИС
Реки със сиви, сухи дъна.
Планини - голи, зловещи скали.
Океани, запълнени с пепелта
от живот, мечти – отдавна били. ...

Какво да ви кажа за моя живот.!
Аз, вечно се боря с тази моя съдба.
Защо животът е вечна борба?
Защо не можем да живеем сами и без любов?
Поставям си невидими бариери, които ...

Така се изпокарахме, че си казах: „край”
Всичко започна без да се усетим. Такива думи от жена не бях чувал! Е, освен от комшиите когато си „говореха” на висок тон - то този тон се чуваше, не като тон от парчето на група „Контрол” (... и твойта майка съъъщоооо...) по- зле беше. Не вярвах, че тази кра ...

"Никой няма да пита какво е било времето, а защо са мълчали поетите му."
Бертолт Брехт
Щом замълчи душа на поет
и стане поетът еднакъв
с всеки друг - просто човек - ...

Не ми омръзва всяка зима
в мечтания да се потапям по снега.
И пак съм там, където споменът ми стига...
От първите снежинки ми порастваха крила
и нямаше в притихналото село земна сила, ...

МАЗАНКА
На опушке дубового крымского леса недалеко от Мазанки, когда-то стояла скрытая от врагов ракетная часть, но турки или американцы её рассекретили. Разместили в лесу сапёрный батальон. Секретов мало, а вся служба: полигон и лечебное минное поле. Тут каждое лето военная кафедра ОИСИ с преподава ...

Как да опишеш на слепеца,
колко са красиви звездите ?
А как да накараш зрящ да прогледне
отвъд това, което виждат очите ?
Как да поискаш за тебе да тупка, ...

Голеят дърветата, пътеката пустее...
Сивее окото на града.
На среща днес са се решили
светлината, водата и леда.
Ласката на слънцето е нежна, ...

Глава 20
На сутринта се събудих преди Димитър – той кротко спеше по гръб, светлината на сутрешното слънце осветяваше красивото му спокойно лице. Загледах се по изваяните черти на този мъж – правилния нос, меките устни, тази леко набола брада… исках да го докосна, но не исках да го събуждам, затова с ...

ТАЙНСТВЕНИЯТ РЪКОПИС
Всяка сутрин, след закуска, дядо Добри засядаше по час-два на масата под асмата и пишеше нещо в дебела тетрадка. На децата им бе забранено да разпитват и пипат дебелата книжица.
И тази сутрин двамата се навъртаха около дядо си и незаинтересовано му хвърляха по един поглед през р ...

Зимна, безстрастна пустиня...
Сълзи - на снежни кристали.
Вятър - решил да ме има.
Прелюдия и олтари...
Вяра - в безоблачен делник. ...

Чакам - дни, нощи, часове,
а минутите с викове
отмерват - липса.
"Мамо"- ръката ми сама написа.
Стиснах я, до кръв! ...

Когато хаосът разбърка битието,
безпътицата ме отведе в храма.
Разбрах, че съм безкрайно грешен,
там прошка молеше за мен олтара.
Видях реката, текла покрай мен, ...

Полетата са пусти, а уж е лято. Зеленината е лъжливото човешко чувство за битието.
Влакът се клатушка като полета на хартиените вестникарски листи по поречието на видимата реалност.
Някой отвори прозореца, задушно е. Вятърът е и мой приятел, защото размразява кълбото на отчаянието.Като онзи мъж, под ...

Не ме е страх
от твоята
черна страна,
дълго оцветявах
моята ...

Вселената шептеше, че завинаги ще остане.
Светът - че ще побърза и ще се върти безспир.
Завинаги, докато живота ми отмине.
Шептяха ми те и вярвах в тази красива илюзия.
Вярвах и живеех в този сън, в този блян. ...

В тихите пространства на нощта,
когато небето безмълвно говори -
падат в светлите простори
безименни знаци... Нима е любовта?
И аз потеглям! Далечен път ме зове ...

Винаги има едно име,
което ни се върти в главата.
Да точно за това име
говоря което ти мина наум сега.
Това е човека за когото мечта̀еш, ...

Две деца ровеха в телефоните си много усърдно, не че имаше нещо кой знае какво, просто от скука! Преди два дни техни съученици качиха клип, как бият Стойчо от четвърти клас, зубърчето. Бяха гузни, че го гледаха и се смяха. Таткото на едното, пияница без работа,а двете семейства живееха от кредит до ...

Роди се там едно дете,
С очи безкрайни като море.
Не спираше да плаче,
Пълзейки като малко раче.
Майка й обаче търпелива, ...

Търся лицето ти
С малките бръчки
Изморените очи
отруден поглед
Отдавна детето е ...

Не знаеш ли, че така ме нараняваш...
С пренебрежение...
Със студенина...
Със забележки...
И мълчание... ...